Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 10. 06. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански състав, в
публичното заседание на трети юни през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 506 по описа за 2020 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Субективно съединени искове с правно основание чл. 52 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Д.В.Н. и В.Д.Н.,***, против Б.Д.М.
***.
В молбата се твърди, че с
присъда № 92 от *** год. по НОХД № ***/ 2018 г. по описа
на П.ския районен съд ответникът Б.Д.М. е бил признат за
виновен, в това, че на ***год.
в *** причинил по хулигански подбуди лека
телесна повреда на ищеца Д.В.Н. ***, изразяваща се в счупване на носни и лицеви
кости, довело до разстройство на здравето временно и неопасно за живота, поради
което и на основание чл. 131
ал. 1 т. 12 във вр. с чл. 130 ал. 1 от НК във вр. с чл. 54 ал. 1 от НК съдът
го осъдил на 1 година лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на
така определеното наказание с 3- годишен изпитателен срок. Твърди се,
че със същата присъда ответникът Б.Д.М. е бил признат за виновен, в това, че на
17. 07. 2015 год.
в *** причинил по хулигански подбуди лека
телесна повреда на ишеца В.Д.Н. ***, изразяваща се в оток на долната челюст, линеарни драскотини на
шията и охлузвания-контузио /травмиране/ на половите органи, довело до
разстройство на здравето временно и неопасно за живота, поради което и на
основание чл. 131
ал. 1 т. 12
във вр. с чл. 130
ал. 1 от НК във вр. с чл. 54 ал. 1 от НК съдът го
осъдил на 1 година лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил изтърпяването на така
определеното наказание с 3- годишен
изпитателен срок. Твърди се, че на основание чл. 23 от НК съдът определил на подсъдимия едно общо наказание, а
именно 1 година лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на
така определеното наказание с 3- годишен
изпитателен срок. Твърди
се, че с решение № 215 от *** год. по ВНОХД № ***/ 2019 год.
П.ският окръжен съд е потвърдил присъда № 92/ ***год.
по НОХД № ***/ 2018 год.
на П.ския районен съд, като
съдебният акт е влязъл в законна сила на ***год. Твърди се, че към *** год.,
ищецът Д.Н. е бил на
навършени 16 години, а вечерта на същия ден по телефона на ищеца Д.Н. му се
обадил ***- син на ответника Б.М., с искане Д.Н. да отиде на поляната край ***,
където се събирал с други деца, за да изяснят отношенията си с *** и с ***.
Твърди се, че в един момент на поляната спрял лек автомобил, от който слязъл
ответникът Б.М., който е по- възрастен
и значително по-едър от ищеца Д.Н.. Твърди се, че ответникът Б.М. нанесъл на
ищеца Д.Н. силен удар с юмрук в коремната област, при което ищецът Д.Н. останал
без въздух и се навел напред, а ответникът М. го хванал за врата с едната ръка,
вдигнал го във въздуха и му нанесъл много силен удар с другата ръка в областта
на носа, при което на ищеца му потекла кръв от носа и устата, след което лицето
на ищеца се подуло. Твърди се, че ищецът паднал, а ответникът М. започнал да го
влачи по поляната. Твърди се, че вследствие на това ищецът Д.Н. бил стресиран,
уплашен и изпитвал значителни болки. Твърди се, че в един момент ответникът М.
оставил ищецът Д.Н. и си заминал с колата, а Д.Н. бил отведен от свои приятели
в дома на неговия ***, който се намира в непосредствена близост до поляната. Твърди
се, че оттам ищецът Д.Н. е бил закаран с автомобил до дома на неговата ***, а
впоследствие му е била оказана и медицинска помощ. Твърди се, че вследствие на нанесените
удари от ответника Б.М. и от действията му на ищеца са били причинени счупвания
на носните и лицеви кости, както и други травматични увреждания по тялото от
влаченето, които са довели до разстройство на здравето му временно и неопасно
за живота и продължителни болки и страдания, както и стрес и уплаха. Твърди се, че и към момента ищецът Д.Н.
изпитва затруднения в дишането през носа, тъй като впоследствие е било
установено, че нанесените увреждания, без да се твърди, че е налице категорична
причинно-следствена връзка, са били благоприятна основа за девиация
/изкривяване/ на носната преграда и стесняване на лявата ноздра, което наложило
оперативна интервенция, препоръчана на ищеца Д.Н. от *** на 11. 10. 2017 год. Твърди се, че от престъплението,
извършено от ответника Б.М. по хулигански подбуди,
ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в продължителни болки и страдания, довели до разстройство на здравето
временно и неопасно за живота, стрес, уплаха и унижение към личността на ищеца
пред другите лица, които от страх се разбягали. Твърди се, че на 17. 07. 2015 год.
сутринта ищецът
В.Н., баща на първия ищец Д.Н., е узнал за инцидента със ***му по телефона от
своята *** и
незабавно отишъл в нейния дом, за да види ***си. Твърди се, че пристигайки в
дома на своята ***ищецът В.Н. установил, че *** му Д.Н. е с подпухнало и посиняло
лице, като е изпитвал затруднения в говора, но от обясненията на Д.Н. и от
майката на ищеца В.Н. последният е разбрал какво се е случило със ***му. Твърди се, че ищецът В.Н. е качил ***си
в личния си автомобил и двамата са отишли в двора на ответника Б.М. като
последният е бил пред помещение, представляващо офис на фирмата му. Твърди се,
че слизайки от колата ищецът В.Н. е поискал обяснение от ответника М. за
нанесените телесни повреди на ***му Д.Н.,
заявявайки, че ще депозира жалба срещу М. и ще го съди. Твърди се, че
ответникът Б.М. се насочил към ищеца В.Н. и неочаквано го притиснал с вратата
на автомобила и му нанесъл три удара в областта на шията вляво с остър режещ
предмет, подобен на ножче или малка отвертка. Твърди се, че ищецът В.Н. е
направил опит да се отдръпне, но тогава М. му нанесъл удар с ръка в областта на
челюстта и друг удар с крак в областта на половите органи. Твърди се, че
вследствие на това ищецът В.Н. се изплашил, качил се със ***си в лекия си
автомобил и двамата се отправили към РУ на МВР ***, където съобщили за
инцидента с Б.М. и са били насочени към Катедрата по съдебна медицина на МУ П..
Твърди се, че впоследствие било установено,
че на ищеца В.Н. е била причинена лека телесна повреда с разстройство на
здравето временно и неопасно за живота, с оток на долната челюст, линеарни
драскотини на шията и охлузвания, контузио /травмиране/ на половите органи.
Твърди се, че от престъплението, извършено от ответника Б.М. по хулигански
подбуди, ищецът В.Н. е претърпял продължителни
болки и страдания, стрес, уплаха. В заключение ищците молят
съда да осъди ответника да им заплати сумата от 4 000, 00 лв. на всеки
един поотделно, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- ***год. за първия
ищец и 17. 07. 2015 год. за втория ищец- до окончателното изплащане на сумата.
Претендират и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
За да се реализира деликтната
отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД следва да са налице няколко кумулативно
предвидени предпоставки. На първо място трябва да е извършено определено деяние
/действие или бездействие/, което да е противоправно и виновно.
Противоправността винаги и безусловно е свързана с нарушаването на определени
правни норми. Вината се предполага до доказване на противното, т. е.
причинителят на увреждането може да доказва, че не е действувал виновно и да се
освободи от отговорност. Формите на вината /умисъл и непредпазливост/ са
визирани в разпоредбата на чл. 11 от НК, но се използуват и от гражданското
право. Следващ съществен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя може
да бъде имуществена и неимуществена /морална/, но във всички случаи подлежи на
възстановяване само, ако е в причинна връзка с противоправното и виновно деяние
на дееца. В конкретния случай всички необходими елементи на непозволеното
увреждане са налице. Безспорно по делото е, че с влязла в сила присъда от ***год.
по НОХД № ***/ 2018 год. по описа на П.ския районен съд ответникът Б.Д.М.
е бил признат за виновен, в това, че на ***год.
в ***причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда на ищеца Д.В.Н. ***,
изразяваща се в счупване на носни и лицеви кости, довело до разстройство на
здравето временно и неопасно за живота, поради което и на основание чл. 131 ал. 1 т. 12 във вр. с чл. 130 ал. 1 от НК във вр. с чл. 54 ал. 1 от НК съдът
го осъдил на 1 година лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на
така определеното наказание с 3- годишен изпитателен срок. Видно е, че със същата присъда ответникът Б.Д.М.
е бил признат за виновен и
в това, че на 17. 07. 2015 год.
в *** причинил по хулигански подбуди лека
телесна повреда на ишеца В.Д.Н. ***, изразяваща се в оток на долната челюст, линеарни драскотини на
шията и охлузвания-контузио /травмиране/ на половите органи, довело до
разстройство на здравето временно и неопасно за живота, поради което и на
основание чл. 131
ал. 1 т. 12
във вр. с чл. 130
ал. 1 от НК във вр. с чл. 54 ал. 1 от НК съдът го
осъдил на 1 година лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил изтърпяването на така
определеното наказание с 3- годишен
изпитателен срок. Видно е, че на основание
чл. 23 от НК съдът е определил
на подсъдимия едно общо наказание, а именно 1 година лишаване от свобода, като
на основание чл. 66
ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на
така определеното наказание с 3- годишен
изпитателен срок. При това положение и предвид
разпоредбата на чл. 300 от ГПК във вр. с чл. 413 ал. 2 и 3 от НПК съдът приема,
че следва да се ангажира отговорността на ответника за причинените вследствие
неговото виновно и неправомерно поведение неимуществени вреди на ищците.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Релевантен за размера на обезщетението момент е този
на постановяване на съдебното решение, като следва да се вземат предвид всички
обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на пострадалия. От показанията на разпитаната
свидетелка *** се установява, че през м. юли 2015 год. вечерта същата е видяла ***
си Д.Н. след нанесен му побой от ответника Б.М., като същият е бил уплашен,
целият подут, носа му в кръв, очите му посинели. Според свидетелката оттогава
ищецът Д.Н. изпитва затруднения с дишането, болят го носът и главата, което
налага постоянно поставянето на капки за нос. В подобна насока са и показанията
на разпитаната свидетелка ***, която на ***год. е видяла ***си Д.Н. „целия
обезобразен, надут“. Свидетелката посочва, че и понастоящем ***й се оплаква от
болки в главата и носа, не може да диша, като тези проблеми се засилват особено
през зимния сезон. По отношение на нараняванията, нанесени от ответника на ***й
В.Н., свидетелката споделя, че *** й е имал в продължение на три- четири месеца
оплакване от болки в слабините и е пиел болкоуспокояващи. В хода на съдебното
дирене е назначена и съдебно- медицинска експертиза. Според заключението на
вещото лице д- р П.Т. вследствие действията на ответника на ищеца Д.Н. са били
причинени контузии в областта на лицето, изразяващи се в оток и насиняване в
областта на носа с вертикални драскотини и счупване на носните кости и кървене,
което е довело до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, поне
за около месец. Вещото лице е посочило, че на втория ищец В.Н. са били
причинени травма в областта на лицето- долната челюст с изразен оток и
насиняване, две- три драскотини в областта на шията /под брадичката/ и оток и
насиняване с изразена болезненост в областта на половите органи, като
отзвучаването на описаните наранявания изисква поне един месец.
Съобразявайки гореизложеното съдът намира, че размерът на
обезщетението, което ответникът следва да заплати на ищеца Д.Н. за претърпените
от него неимуществени вреди следва да се определи на 3 500 лв. Тук е мястото да
се отбележи, че към момента на непозволеното увреждане този ищец е бил
ненавършил пълнолетие, поради което получените травматични увреждания са му
причинили не само физически болки и страдания, но и силен емоционален стрес, а
от друга страна, видно и от събраните гласни доказателства, и понастоящем
/близо пет години след инцидента/ ищецът продължава да изпитва определени
неудобства, следствие от нанесените му травми в областта на носа. За разликата до претендираните 4 000 лв.
предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Що се отнася до обезщетението, което следва да се заплати на ищеца В.Н.,
съдът приема, че такова в размер на 3 000 лв. би репарирало в достатъчна степен
претърпените неимуществени вреди, поради което за разликата до 4 000 лв.
ищцовата претенция следва да се отхвърли.
Доколкото претърпените от ищците
неимуществени вреди произтичат от непозволено увреждане и предвид разпоредбата
на чл. 86 ал. 1 във вр. с чл. 84 ал. 3
от ЗЗД ответникът следва да заплати и законната лихва върху присъдените обезщетения,
считано от датата на увреждането /***год. за ищеца Д.Н. и 17. 07. 2015 год. за
ищеца В.Н./ до окончателното изплащане на сумите.
При този изход на
делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца Д.Н. деловодни
разноски в размер на 525, 00 лв. и на ищеца В.Н. деловодни разноски в размер на
450, 00 лв. съобразно уважената част от исковете. Съдът счита, че не са налице
предпоставки за намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ищците поради прекомерност. Минималният размер на адвокатското възнаграждение
се определя по Наредба № 1/ 2004 год. в редакцията й към момента на сключването
на договора за процесуално представителство. В случая към 14. 01. 2020 год.,
датата на сключването на договорите на ищците с техния пълномощник,
разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/ 2004 год. е предвиждала, че
минималното дължимо адвокатско възнаграждение за процесния правен спор е 510
лв. за всеки от ищците. Уговореното от страните възнаграждение надвишава
незначително минималното предвидено в наредбата и е съобразено с фактическата и
правна сложност на делото, поради което не следва да се намалява.
На основание чл. 78
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на П.ския
районен съд държавна такса върху уважената част от исковете в размер общо на 260,
00 лв., както и направените разноски за вещо лице в размер на 200, 00 лв.
По така изложените
съображения П.ският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА- на основание чл. 52 във вр. с чл. 45 от ЗЗД- Б.Д.М. ***, ЕГН **********, да заплати
на Д.В.Н. ***, ЕГН **********, сумата
от 3 500, 00 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от ***год. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 4 000 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
неоснователен.
ОСЪЖДА- на основание чл. 52 във вр. с чл. 45 от ЗЗД- Б.Д.М. ***, ЕГН **********, да заплати
на В.Д.Н. ***, ЕГН **********, сумата
от 3 000, 00 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17. 07. 2015 год. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 4 000 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
неоснователен.
ОСЪЖДА- на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК- Б.Д.М. ***, ЕГН **********, да заплати
на Д.В.Н. ***, ЕГН **********, сумата
от 525, 00 лв., представляваща деловодни разноски съобразно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА- на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК- Б.Д.М. ***, ЕГН **********, да заплати
на В.Д.Н. ***, ЕГН **********, сумата
от 450, 00 лв., представляваща деловодни разноски съобразно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА- на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК- Б.Д.М. ***,
ЕГН **********, да заплати по сметка на П.ския районен съд сумата от 260, 00 лв., представляваща държавна такса върху
уважената част от исковете, както и сумата
от 200, 00 лв., представляваща направени разноски за вещо лице.
Решението подлежи на
обжалване пред П.ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: