РЕШЕНИЕ
№ 2662
гр. Пловдив, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330118300 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.
Предявени са от ТИ БИ АЙ Банк ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, твърди, че между нея като
кредитор, от една страна, против ответника Б. М. М., ЕГН **********, с адрес за
призоваване в ********************* от друга , искове с правно основание в чл. 422 от
ГПК във връзка с чл. 79 , 86 от ЗЗД , 240 от същия закон и чл. 9 и следващите от Закона за
потребителския кредит.
Според изложените в исковата молба факти, на дата **************** между страните бил
сключен договор за потребителски кредит под номер ********* . По силата на договора,
ищцовата банка се задължила и впоследствие и реално престирала в заем на ответника
сумата от общо 1299.18 лева, от които 1000 лева за потребителски нужди , 139.20 лева
такса „оценка на риска „ и 159.98 лева за застраховка „Живот”. Сумата от 1000 лева била
преведена н а длъжника по банкова сметка , таксата била удържана , а стойността на
застраховката била платена от банката направо на застрахователя. От своя страна М. се
задължила да върне цялата сума заедно с лихва върху нея на общо 24 месечни вноски ,
първите 23 от които – по 69.22 лева и последната – 69.12 лева , като датата на падеж на
първата вноска е 15.05.2019г а датата на последната – 15.04.2021г.. Уговорено било между
страните, че дадените в заем средства се олихвяват като възнаградителна лихва със лихвен
процент от 24.81 % ( процента), изчислен на годишна база, като заедно с лихвите, ответника
следвало да престира на банката общо 1661.18 лева. Договорен бил годишен процент на
1
разходите по кредита от 44.06 %.
Ответникът платил част от вземанията на банката , след което преустановил плащанията
по договора. Останали неплатени 1124.42 лева от главницата , 252.28 лева договорни лихви,
315.11 – обезщетение за забава за периода от15.09.2019г. до 11.05.2021г., за които ищцовата
банка се снабдила от районния съд в Пловдив със заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист за сумите по реда на чл. 417 от ГПК , възоснова
извлечение от сметките си ( ищецът е банкова финансова институция), като било
образувано и изпълнително дело. Против така издадената заповед ответникът възразил,
спазвайки срока по чл. 414 от ГПК. Затова се иска от съда д постанови решение , с което да
признае за съществуващо спрямо ответника вземане на ищеца за посочените суми и
законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението – 28.05.2021г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноските по спора.
Ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан, отговорът й по реда на чл. 131
от ГПК е своевременно подаден. Възразява се, че договорът за кредит е нищожен на
основанието по чл. 22 от Закона за потребителския кредит , поради неспазване на нормите
на чл. 10 и 11 от същия и поради противоречие с чл. 19 от същия. Прави се и възражение за
прихващане с недължимо платените такса за оценка на риска и застраховки по договора,
като се твърди да е неравноправна клаузата , с която се договаря и таксата за оценка на
риска. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят направените разноски.
Вещото лице по проведената съдебно – счетоводна експертиза дава заключение , че
счетоводството на банката е редовно водено. На дата 15.04.2019г. ответника е усвоил кредит
от 1000 лева , преведани му по сметка; от таксата за оценка на риска са платени 23.20 лева ,
от застраховката – 26.64 лева , като остават за плащане към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за плащане, 28.05.2021г ., остават за плащане 875.08 лева
от главницата , 259.88 лева от договорната лихва , 133.34 лева от застраховката и 116 лева от
таксата за оценка на риска. Годишния процент на разходите е изчислен по договора в
съответствие с нормата на чл. 19 от Закона за потребителския кредит, но ако в него се
включат таксата за оценка на риска и застраховката , то същият ще стане 66.12 % годишно.
Исковете са допустими като установителни, след като са спазени сроковете по чл. 414 от
ГПК и чл. 422 от същия кодекс. Има идентичност между описаното в заповедта за плащане
вземане и това , предмет на исковата молба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и наведените доказателства , съобрази
следното:
По сключването на договора между страните не се спори. Копие от същия е приложено на
л. 5 от делото, като са налице съществените елементи на договора за заем. Според същия,
уговорено е ответника да получи в заем ( кредит) сума от 1299.18 лева, които са му и изцяло
изплатени в деня на подписването на договора ( съдът кредитира изцяло заключението на
вещото лице К. , включително и в частта, в която е коментирано плащането). Уговорено е
било заемната сума да бъде върната на общо 24 броя месечни вноски с падеж на
петнадесето число от месеца и не се спори , че длъжникът е преустановил плащанията по
2
договора , като по този начин изпаднал в забава за остатъка от дължимите суми. Датата на
падеж на последната вноска е 15.04.2021г, при което от тази дата кредита е изискуем в
пълен размер , с оглед изтекли си срок . Предсрочна изискуемост ищецът не твърди и не
черпи права от такава.
Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит
, той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на
кредитополучателите. Приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ. изм., бр. 17 от
26.02.2019г.
В договора има посочване на годишния процент на разходите , като според кредитора ,
той е 44.06 % Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и следващите редакции, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18
декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12. 2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. според
едниствения член на което, „годишния размер на законната лихва за просрочени парични
задължения се определя в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка
в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта“.
Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по
договора не надхвърля повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като е под стойност
от 50.05 %. В закона няма задължение на кредитодателя да обясни в самия договор как
точно се формира годишния процент на разходите, доколкото методиката на формирането
му е законоустановена ( приложение № 1 към закона).
Установява се от приложения застрахователен договор – полица № ******************* ,
л. 13 от делото, че е застрахован риска на банката от неизпълнението на договора –
неплащане от страна на застраховащия. Банката е трето ползващо се лице – бенефициер по
договора за застраховка, по който няма други покрити рискове с ответника като ползващо
се лице; с оглед изложеното, плащането на застраховката е пряк разход по кредита по
смисъла на чл. 19 ал. 1 от Закона за потребителския кредит и следва да бъа включена като
плащане в огдишня процент на разходите. Това не е направено . Не е включена и таксата
„оценка на риска „; при включването на тези две плащания , процента на разходите ще
надхвърли предвидената там граница; съдът кредитира заключението на вещото лице .
Следователно в договора не е посочен действителния годишен процент на разходите и
потребителя е въвведен в заблуждение при сключването му. Това заблуждение не обхваща
съществените елементи на договора , то същият не е унищожаем по смисъла на чл. 29 от
ЗЗД, а недействителен –нищожен на основанието по чл. 22 от Закона за потребителския
кредит поради неспазване на чл. 11 ал. т. 10 от ЗПК, тъй като действителния процент на
разходите надхвърля границата по чл. 19 от ЗПК. Потребителят – ответник дължи връщане
само на чистата стойност на кредита.
Отделно от казаното , клаузата на чл. 7.1 от договора, която предвижда еднократна такса за
3
оценка на риска, е нищожна на основанието по чл. 146 от Закона за защита на
потребителите, тъй като е нееквивалентна – няма посочена в договора насрещна престация
срещу плащането на тази клауза, няма данни за извършена оценка на риска. Тази договорка
тоест води до значително неравновесие между договорените права на страните, като
облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора. Няма данни
тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори,
следователно тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП. Тъй като клаузата
е нищожна, платеното по нея ( 23.20 лева според заключението на вещото лице, на което
съдът вярва) е недължимо платено, и в тази част възражението на ответника за прихващане
е основателно.
В друга част – касателно сумите за платени застрахователни премии – възражението е
неоснователно, тъй като те се дължат на друго лице , по договор за застраховка , по който
ищецът не е страна.
Тоест възражението за прихващане е основателно само до този размер, като следва да се
прихване чистата стойност на кредита, а в останалата част следва да бъде отхвърлено като
неоснователно.
Разноските по делото се присъждат в полза на страните , пропорционално , с оглед изхода
на спора , и това включва и разноските по частното дело за издаването на заповед за
незабавно изпълнение. По отношение на дължимите за възнаграждение на процесуален
представител разноски , то ищеца е бил представляван от юрисконсулт и в двете
производства , тоест на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК , хонорар се присъжда само до размер
от 150 лева за исковото производство; така общия размер на направените от ищеца разноски
е 460 лева,като се има предвид, че по частното дело е определено възнаграждение на
процесуалния представител на заявителя от 50 лева , и заповедта не е обжалвана в частта й
по разноските. Дължат се пропорционално 299.42 лева ( 460/1691.81*1101.22 лева , колкото
е уважената част от исковете )
Общо дължимия на адвоката на ответника хонорар по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата по двете дела е 652 лева , или пропорционално дължат му се 227.60 лева по
този ред; съдът не отрича наличието на хипотеза по чл. 38 от ЗАдвокатурата.
На ответника се дължат пропоцинално и разноските за експертиза, в размер от 17.45 лева.
Воден от изложеното , съдът
РЕШИ:
Приема за основателно възражението на отв. Б. М. за прихващане на недължимо
платената от нея сума за такса „оценка на риска „ с насрещно вземане на банката за главница
по договор под номер ************, до размера на по- малкото задължение от 23.20 лева.
Признава за установено спрямо Б. М. М., ЕГН **********, с адрес за призоваване в
********************* че в отношенията между страните, тя дължи на „ТИ БИ АЙ Банк„
4
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Димитър
Хаджикоцев № 52-54, следните суми по договор за кредит номер *********** , за които е
издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по
частното дело № 8823 по описа на ПРС за 2021: 1101.22 лева – главница, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаването на заявлението в съда –
28.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането , като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за
установяване на вземане по същия договор за 252.28 лева договорни лихви, 315.11 –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до 11.05.2021г., и в частта за главницата –
над размер от 1101.22 лева до пълния предявен такъв от 1124.42 като неоснователни , вкл.
поради уваженото възражение за прихващане.
Осъжда Б. М. М., ЕГН **********, с адрес за призоваване в ********************* да
заплати на „ТИ БИ АЙ Банк„ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, сумата от 299.42 лева разноски по спора.
Осъжда ТИ БИ АЙ Банк„ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, да заплати на Б. М. М., ЕГН **********, с адрес
за призоваване в ********************* сумата от 17.45 лева разноски по спора.
Осъжда ТИ БИ АЙ Банк„ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, да заплати на адвокат Е. И. , адрес на дейност
**************** личен номер на адвокат ********** , сумата от 227.60 лева хонорар по
чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата
на уведомлението до страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5