№ 17823
гр. София, 16.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110161814 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Депозирана е молба от ищеца, с която се иска изменение на решението в частта за
разноските. Посочва се, че съдът неправилно не е осъдил ответника да заплати разноски на
ищеца.
В срока за отговор е депозиран такъв от другата страна, с който молбата се оспорва
като неоснователна.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
намира следното:
В разпоредбата на чл. 248 ГПК са предвидени изискванията за допустимост на
молбата, която трябва да изхожда от правоимащ субект, да бъде подадена в срока за
обжалване на съдебния акт, чието допълване или изменение се иска, по делото да е
представен списък с разноски. Видно от материалите по делото, така предвидените
процесуални предпоставки за допустимост на молбата са налице.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Съдът намира, че доколкото ответникът с отговора на исковата молба признава иска и
не е спорно между страните и се установява по делото, че образуваното изпълнително дело е
прекратено по силата на закона на 26.02.2016 г., както и като се вземе предвид факта, че от
19.02.2018 г. ответникът не е предприемал изпълнителни действия за принудително
събиране на вземането, то не е дал повод за завеждане на делото и разноски не следва да се
присъждат. В този смисъл е константната практика на ВКС - Определение № 534 от
6.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4484/2019 г., III г. о., ГК; Определение № 474 от 7.11.2019 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ГК; Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК и др. Титулярят на вземане има право да го претендира от
длъжника и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността за принудителното
му изпълнение да е била погасена с изтичането на давност. Давността е не само забрана за
принудително изпълнение на вземането, но и забрана да бъде установено неговото
1
съществуване или несъществуване, тъй като то може да е погасено и длъжникът да се е
лишил добросъвестно от издадените разписки. Когато длъжникът се позовава на давност,
предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е съществуването или
несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на
принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността.
Когато същият иск е предявен по общия ред и претендиращият кредитор няма право на
принудително изпълнение, предмет на делото е забраната да се установява съществуването
или несъществуването на вземането. Ако този иск е основателен, ответникът дължи
разноски, защото е оспорил иска с твърдения, че давностният срок е по-дълъг или теченето
му е спирано и/или прекъсвано.
Действително Банка ДСК ЕАД е образувала изпълнително дело през 2016 г.
Безспорно е, че същото е перемирано през 2020 г. и ответникът от 2018 г. до настоящия
момент не е предприемал изпълнителни действия. Видно от съдебното и извънсъдебното
поведение на ответника, същият се е дезинтересирал от процесното вземане през 2018 г. (6
години преди депозиране на исковата молба) и не е дал повод за завеждане на делото.
Отговорност за разноски има деликтен характер и не следва да се понася от взискателя,
който виждайки, че не успява да удовлетвори вземането си в заведен от него изпълнителен
процес, е решил да не предприема последващи изпълнителни действия, от една страна и, от
друга, признава иска.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца за изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
Да се връчи препис на страните от определението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2