Р Е Ш Е Н И Е
№………./30.04.2019 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретаря Галина
Стефанова,
и прокурора
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 156 по
описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск от Ф.Ч.Ф. срещу П.К.К. и Р.В.К. за предаване на владението върху недвижим
имот, представляващ апартамент ид. 10135.2556.72.1.1 по КККР, одобрени със
заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с площ от 56.63 кв. м с адм. адрес: ***, заедно с изба
№ 1, 4.5931 % ид. ч. от общите части на сградата и 14.15 кв. м ид. ч. от
дворното място, в което е построена сградата, представляващо ПИ ид.
10135.2556.72 по КККР, одобрени с цитираната заповед, основан на твърдение за
придобиване на собствеността чрез договор за покупко-продажба, сключен на 06.02.2013
г. с нот. акт № 14, том I, рег. № 328, дело 14/2013 г. ВН № 520, вписан на 07.02.2013 г. с вх. peг. №
2061, акт 156 т. V, д. № 971 на СВ Варна,
с присъждане на разноски.
Ответниците
оспорват иска. Предявяват възражение за нищожност на договора, основано на
твърдения, че е сключен за обезпечаване на получен от Р. и П. К. паричен заем в
размер на 26 000 евро, предоставен им от бащата на ищцата Ч.Ф.Г., по чл.
152 ЗЗД. Твърдят, че договорът за наем от 08.02.2013 г. е привиден и прикрива
действителните отношения между страните по договора за заем, а плащането на
наемната цена от 300 лева месечно е всъщност дължимата месечна лихва по заема.
Ищцата оспорва възражението. Сочи, че не е познавала
ответниците преди да ги свърже общ познат, който знаел, че тя търси да купи
жилище.
Ищцата предявява евентуални искове срещу ответниците
за връщане солидарно сумата 26 000 евро, дадена по
договора, в случай, че бъде приет за нищожен, по чл. 55 ЗЗД и за заплащане
сумата 2000 лв., частично от 15 524.43 лв. обезщетение за забава при
връщането на сумата в периода от 19.01.2015 г. до предявяването на иска
19.01.2018 г., по чл. 86 ЗЗД.
Ответниците
оспорват и тези искове, тъй като сумата е дадена в заем.
По
същество поддържат становищата. Ответниците представят бележки.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:
Исковете и отговорите
са допустими и надлежно предявени.
От представения от ищцата заверен препис (л. 8) се
установява, че на 06.02.2013 г. страните са заявили, че ответниците прехвърлят
на ищцата описания в исковата молба имот срещу цена в размер 26 000 евро,
от които 21 060 евро са преведени по банкова сметка ***не вземанията му,
произтичащи от договор за заем от 01.12.2011 г., обезпечени с договорна
ипотека, а останалата част от продажната цена в размер 4940 евро е платена от
ищцата в деня на подписване на нотариалния акт по сметка на П.К..
От представените заверени преписи от вносни бележки се
установява, че на 06.02.2013 г. ищцата е внесла по сметки на ответника в
Юробанк сумите 2000 евро (л. 142) и 5270
лв. (л. 225). От заключението на вещото лице К.М. по почеркова експертиза (л.
216) се установява, че подписите за лице, което има право да се разпорежда със
сметките по вносните бележки не са положени от бащата на ищцата.
От движение по сметка се установява, че на същата дата
ищцата е внесла и по сметка на Тодор Станиславов Калудов в Алианц Банк сумата 21
060 евро (л. 157).
По възражението за нищожност по
чл. 152 ЗЗД:
По сключването на договор за заем:
Писмени доказателства:
От представения от ищцата заверен препис (л. 13 от гр.
д. № 551/2018 г.) се установява, че на 08.02.2013 г. е сключен договор, чрез
който страните са се съгласили ищцата да предостави ползването на описания в
исковата молба имот на ответниците срещу месечна наемна цена в размер 300 лв. в
срок до 08.08.2013 г.
От представена от ответниците разписка (л. 76 от гр.
д. № 551/2018 г.) е видно, че на 24.04.2013 г. бащата на ищцата е заявил, че е
получил от ответника сумата 600 лв., в деня на покупко-продажбата са взели още
300 лв. и на 02.07.2013 г. е взел още 600 лв.
По твърденията на ответниците, че уговорката
за наемна цена от 300 лева месечно прикрива дължимата месечна лихва по заема:
С решение № 4850 от 22.10.2014 г. по гр. д. № 286/2014
г. на ВРС, ХVII-ти състав (л.
16 от гр. д. № 551/2018 г.) ответниците К. са осъдени да заплатят на ищцата
сумата 600 лв., представляваща двете неплатени месечни наемни цени.
Съдът е приел, че вземанията произтичат от договор за
наем между страните.
Възражението за привидност на договора за наем е
недопустимо, поради силата на пресъдено нещо на решението.
Договорът за наем не може да се приеме за
доказателство за уговорка за лихва.
Свидетелски показания:
Свидетелските показания за доказване, че сумите,
описани в нотариалния акт за продажба не са получени от продавачите като цена,
а на заем са недопустими, поради забраната за опровергаване на частен документ,
изходящ от страната, по чл. 165, ал. 1, т. 6 ГПК (решение № 39 от 2.05.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 1859/2017 г., I г. о., ГК).
Косвени доказателства:
По твърдението, че К. са имали нужда от средства:
От представените от ответниците заверени преписи е видно,
че до ответницата са отправени покана за доброволно изпълнение от ЧСИ за
плащане общо около 10 000 лв. на 15.04.2013 г. (л. 95 от гр. д. № 551/2018 г.)
и покана за доброволно изпълнение от ТД за плащане общо около 700 лв. на
28.05.2013 г. (л. 89 от гр. д. № 551/2018 г.)
лист втори от решение от 30.04.2019 г. по гр. д. №
156/2018 г. на ВОС, ХII-ти състав
До дъщерята на ответниците е отправена покана за
доброволно изпълнение от ДСИ за плащане общо около 4200 лв. на 19.07.2013 г.
(л. 88 от гр. д. № 551/2018 г.).
Поканите за доброволно изпълнение са изпратени след
сключване на договора за продажба на апартамент № 1, поради което не са
доказателства за нужда от средства.
С нотариален акт от 2008 г. (л. 16) ответниците са
признати за собственици на имоти: офис № 1 със склад, апартаменти №№ 1 и 4 и
паркомясто № 5, всички на ул. "Полковник Свещаров" №
10.
Офисът е продаден през м. декември 2012 г. (справка на
л. 120 и нотариален акт на л. 92 от гр. д. № 551/2018 г.). Тогава е заличена и
договорна ипотека върху него.
Апартамент № 4 и паркомястото са продадени през м.
декември 2013 г. (справка на л. 17 и 119). Тогава е заличена и възбрана върху
апартамента, наложена на 29.05.2013 г.
Към момента на сключване на процесната продажба на
апартамент № 1: февруари 2013 г. ответниците са притежавали и апартамент № 4, но върху него е тежала
договорна ипотека, учредена през 2010 г. и заличена през м. януари 2014 г.
(справка л. 121, гръб и л. 82 от гр. д. № 551/2018 г. и справка на л. 118,
гръб).
Само въз основа на доказателствата за липса на имущество
за обезпечение не би могло да се приеме, че са сключени договори за заем и е
прикрито съглашение по чл. 152.
По допустимостта на свидетелски показания за
установяване прикриването чрез продажбата на обезпечение:
В съдебната практика се е приемало, че твърденията на
ответниците следва да се квалифицират като възражение за нищожност, поради
заобикаляне на закона (решение № 461 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1206/2010 г., IV г. о., ГК и решение № 22 от 1.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
4447/2015 г., IV г. о., ГК), съответно че свидетелските показания са допустими.
В по-нова практика се приема, че възражението е за
привидност и нищожност на прикритото съглашение, поради което свидетелските
показания са недопустими, ако няма непълен обратен документ (решение № 39 от
2.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1859/2017 г., I г. о., ГК връзка решение
№ 205 от 25.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3243/2013 г., II г. о., ГК).
Съдът приема (този въпрос е бил поставен на страните с
определение № 2691 от 19.10.2018 г. на л. 77 от делото), че заобикаляне на
закона има при сключването на две действителни сделки, които заедно изпълняват
целта на страните да постигнат забранен резултат (например съпрузи прехвърлят
на пълнолетно дете общите имоти, а то после ги дарява на единия от тях, за да
изключат съпружеската имуществена общност - Кацарски, А. Заобикалянето на
закона като основание за нищожност на сделките. – Съвременно право, 1992, № 1).
Ответниците не твърдят сходна хипотеза, а съществено различна: сключване на
привиден договор за продажба и прикрит договор за обезпечение.
Поради това съдът приема, че свидетелските показания
са недопустими, тъй като по делото няма документ, който да прави твърдението за
привидност вероятно.
Възражението е неоснователно.
Ищцата е придобила твърдяното право на собственост.
Между страните е безспорно, че ответниците владеят
имота.
Искът за собственост е основателен и следва да бъде
уважен.
Евентуалните искове не следва да бъдат разглеждани.
Ответниците следва да заплатят на ищцата сторените
разноски по делото и за обезпечението в общ размер 7 107.88 лв. по представения
списък.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.К.К.
ЕГН ********** и Р.В.К. ЕГН **********,*** да предадат на Ф.Ч.Ф. ЕГН **********
*** владението върху недвижим имот, представляващ апартамент идентификатор
10135.2556.72.1.1 (десет хиляди
сто тридесет и пет, две хиляди петстотин и петдесет и шест, седемдесет и две,
едно, едно) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ
от 56.63 (петдесет и шест цяло и
шестдесет и три стотни) кв. м с административен адрес: ***, състоящ се
от дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, коридор и една тераса, заедно
с изба № 1 (едно) с площ 5 (пет) кв. м и 4.5931 % (четири цяло и пет хиляди и
деветстотин и тридесет и една десетохилядни процента) ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж, както и 14.15 (четиринадесет цяло и петнадесет стотни) кв. м идеални части от
дворното място, в което е построена сградата, представляващо ПИ ид.
10135.2556.72 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени с
цитираната заповед, придобит чрез договор за продажба, сключен на 06.02.2013 г.
с нотариален акт № 14, том I, рег. № 328, дело 14/2013 г. ВН № 520, вписан на 07.02.2013 г. с вх. peг. №
2061, акт 156, т. V, д. № 971 на СВ Варна, както и да й заплатят сумата 7 107.88 лв. (седем хиляди и сто и седем лева и осемдесет
и осем стотинки) разноски по списък, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на
страните пред ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: