№ 14513
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:З.Е.
при участието на секретаря Б.К.
като разгледа докладваното от З.Е. Гражданско дело № 20221110133895 по
описа за 2022 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Производството е образувано по искова молба на Б. Б. Ч. който твърди, че
ответницата З. С. Т., с която живеел на семейни начала в период от 2005г. до 2020г., до
датата 2.8.2020г, на която ответницата се изнесла от собствения, на ищеца, апартамент, на
25.9.2019г. , в същия апартамент, докато ищецът и общите им деца спяли в съседната стая,
осъществила полов акт с И.А, познат на ответницата, с което осъществила спрямо ищеца
обида. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000лева/допуснато
увеличение на иска в о.с.з. от 24.11.2022г., по молба на ищеца/, заедно със законната лихва
от 25.9.2019г. до плащането.
В законоустановения срок, в писмения отговор, ответната страна, оспорва
твърденията, изложени в исковата молба. Сочи се, че действително страните се разделили на
2.8.2020г., като ответницата е напуснала жилището по своя воля и против желанието на
ищеца, както и че между страните е висящо гр.д.№ 39174/2021г . на СРС, 117- ти състав, за
издръжката на общите им деца, по което дело, СРС е постановил съдебно решение, което се
обжалва от ищеца. Сочи се, че чрез съдебни дела, ищецът цели да осъществява психически
тормоз по отношение на ответницата, която отглежда сама двете им деца, без ищецът да
участва в издръжката им. Ответницата заявява, че е готова да плати 100лева, за която сума
първоначално е предявен искът /без да има отношение към твърденията в исковата молба,
които оспорва/, ако това ще удовлетвори претърпените от него душевни болки и страдания.
Сочи психическа нестабилност на ищеца, започнала към момента на раздялата му с
ответницата.
1
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите настраните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и 3 от
ГПК, установи следното:
Предявен е иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, които се твърди, че са сторени на ищцовата страна от ответната на
датата 25.09.2019 г.
С доклада на делото, СРС е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по
делото, че страните имат две общи деца - М и К, на 02.08.2020 г. страните са се разделили,
на която дата ответницата се е изнесла от семейното жилище, а именно ап. 24, гр. ******
По искане на двете страни, съдът допусна, на основание чл.176 ГПК, ответницата, и
ищецът да дадат обяснения, на поставени въпроси. На въпроса, поставен в исковата молба
от ищцовото дружество „ „Осъществявала ли е полов акт с лице,различно от ищеца, на
25.9.2019г.?“, ответницата отговори : „ Не съм.“ На въпроса, поставен от ответницата в
отговора: „Какви са мотивите му да предяви настоящия иск?“, ищецът отговори: „Обида и
накърнение“.
В първото по делото о.с.з., в което се състави доклад на делото, ищцовата страна
направи искане да й се даде възможност в определен от съда срок, да представи по делото
писмена кореспонденция между страните, в която се сочи, че ответницата признава
извършването на акта, посочен в исковата молба.СРС остави без уважение искането,
доколкото е следвало, на основание чл.143,ал.2 ГПК, писмената кореспонденция да се
представи в първото по делото о.с.з. и е дал указания на ищцовата страна да посочи
обстоятелства по чл.147 ГПК. С молба по делото, ищцовата страна посочи, че, според нея,
доколкото делото е било насрочено без проект за доклад, а е постановено определение, с
което СРС е напътил страните към медиация, а ищцовата страна е била подготвена в това
заседание да се осъществи процедура по медициация, а не да се събират доказателства, то и
затова искането за определяне на срок за представяне на доказателства, направено в това
о.с.з., е било своевременно. Във второто открито съдебно заседание от 24.11.2022г., от
ищцовата страна беше представено копие на електронен документ – извадка от имейл. СРС,
с протоколно определение прие, че разпоредбата на чл. 127, ал. 2 ГПК предвижда, че с
исковата молба ищецът е длъжен да представи заедно с нея всички писмени доказателства;
Чл. 184 ГПК предвижда, че електронният документ се представя в заверен от страната
препис. По представения в открито съдебно заседание препис от електронен документ,
същият е от дата 06.10.2021г., исковата молба е от дата 23.06.2022г., като СРС е приел, че
към датата на предявяване на иска, ищецът е бил в държане на въпросния електронен
документ, от който е могъл да извади копие и да приложи същото към исковата молба.
Съдът не е споделил доводите, изложени от защитата в молба от 10.11.2022г., че това искане
е можело да се направи в първото по делото заседание, тъй като единствената възможност за
ищцовата страна е била по чл.143, ал.2 ГПК, а именно - в случай, че в отговора на исковата
молба е било направено някакво относимо към това доказателство оспорване, ищецът да
поясни и допълни исковата си молба и в тази връзка да посочи и представи доказателства
във връзка с направените оспорвания от ответника. СРС е приел, че при насрочване на
2
делото в о.с.з. съдът няма задължение да съставя проект за доклад на делото в
определението си по чл.140 ГПК, а разпоредбата на чл.140, ал.3 ГПК предвижда възможност
за съда, поради което по аргумент от чл.146 от ГПК, доклада се съставя в първото заседание,
затова и доколко в първото, предходно о.с.з., в доклада, срещу който страните не са имали
възражения, не е налице указание към ищеца, че не сочи доказателства за твърденията си. С
оглед изложеното до тук, СРС прие, че най-късният момент, в който ищецът е следвало да
ангажира това доказателство е било първото по делото заседание, а не да иска възможност,
както е сторено в о.с.з от 3.11.2022г, както се посочи на основание чл.143, ал.2 ГПК,
каквато хипотеза не е била налице. Предвид изложеното, представянето на доказателството
е преклудирано, поради което и СРС го е приложил по делото, но не го е приел като
доказателство, поради което и няма да изгражда вътрешното си убеждение въз основа
посоченото в копието на електронния документ – същото не е прието като доказателство по
делото.
В о.с.з., като свидетел, доведен от ищеца, е разпитан Боян Стефанов Ч., баща на
ищеца. Свидетелят посочи на съда, че възприел непосредствено раздялата между страните.
Синът му бил в тежко психическо състояние, свидетелят останал да спи при него, след
което, за 4-5месеца, ищецът отишъл в дома на баща си. Свидетелят посочи на съда, че знае,
че причината за раздялата им е, че З. имала паралелна връзка с друг. През времето, когато
ищецът живеел при него, бил в изключително тежко психическо състояние, получил
„обсесия“ какво ще стане с децата им, като основното, което травмирало ищеца, по думите
на свидетеля, било притеснението на ищеца какво ще стане с децата му, защото бил
изключително привързан към тях. Ищецът силно ограничил социалните си контакти,
затворил се в себе си, даже година след това, нямал почти никакви връзка, извън работата
си.
При изслушване показанията на свидетеля, ответната страна се отказа от искането си,
да се разпитва доведения в о.с.з. от 24.11.2022г. свидетел Любина Ковачева.
Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. За да е основателен така предявеният иск, следва да се
установи деяние, същото да е противоправно, от него за ищеца да са произлезли
неблагоприятни последици, изразяващи се във вид на вреда, както и същите да са в пряка
причинна връзка с деянието. На основание чл.45,ал.2 ЗЗД, вината се предполага.
Обида е налице, когато деецът каже или извърши нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие. Доколкото се твърди извършването на
конкретно действие – полов акт, което действие е накърнило честта и достойнството на
ищеца, то и СРС, в настоящия си състав, следва да установи, дали от събраните по делото
доказателства твърдението се доказа.
По делото не се ангажираха никакви годни доказателства / включително и в срока,
определен от ГПК, съгласно предаденото от СРС определение, по – горе/, които да
установят, че действително, на 25.9.2019г, ответницата е осъществила в жилището,
3
собственост на ищеца, полов акт с лице, различно от ищеца. С обясненията на ищцата,
такива доказателства не се събраха. Показанията на доведения от ищеца свидетел, са изцяло
неинформативни относно случката на 25.9.2019г. Същевременно, прави впечатление, че
свидетелят Ч., баща на ищеца, сочи като причина за изключително тежкото психическо
състояние на ищеца, негов син, именно раздялата, и то с децата, а не с ответницата. Като
повод за раздялата, самият свидетел сочи обстоятелството, че ответницата имала паралелна
връзка, но не са събрани никакви доказателства кога е започнала тази паралелна връзка, още
по – малко, че на датата 25.9.2019г. ответницата е осъществила полов акт с различно от
ищеца лице.
Ето защо, тъй като по делото не се доказа „деяние“ по посочения по – горе смисъл,
вменен в закона, искът следва да се отхвърли изцяло.
Тук е моментът да се посочи, че в определения от СРС в о.с.з. от 24.11.2022г.
едноседмичен срок за довнасяне на държавна такса върху увеличения размер на иска,
допуснат в същото о.с.з., не са представени доказателства за довнасяне на определената от
съда такса. Ето защо, на основание чл.77 ГПК, СРС ще осъди с настоящото решение ищецът
да заплати сумата 150 лева, дължима върху увеличения размер на иска. Определението от
същото о.с.з., което, на основание чл.253 ГПК подлежи на изменение от съда, се изменя с
настоящото решение, тъй като разпоредбата на чл.77 ГПК е изрична, че ако страната остане
задължена за разноски, то СРС, постановява принудителното им събиране. Държавната
такса се дължи за разглеждане на исковете, поради което и следва да се постанови
определение, в този смисъл.
Относно разноските по производството:
На основание чл.78,ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да плати на ответницата
сумата 400 лева платено адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Б. Ч. ЕГН 84082977086 с адрес *** против З. С. Т. ЕГН
********** с адрес ****, ап.1 иск с правно основание чл.45 ЗЗД за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000лева, изразяваща се в това, че на
25.9.2019г. , в апартамент 24, находящ се на адрес град ****, в който страните по делото
живеели, докато ищецът и общите им деца спяли в съседната стая, ответницата осъществила
полов акт с И.А, познат на ответницата, с което осъществила спрямо ищеца обида; която
сума се претендира заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от
25.9.2019г.
ОСЪЖДА, на основание чл.77 ГПК, Б. Б. Ч. ЕГН 84082977086 с адрес *** да
довнесе в полза на бюджета на Софийски районен съд сумата 150лева държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.3 ГПК, Б. Б. Ч. ЕГН 84082977086 с адрес *** да
4
заплати на З. С. Т. ЕГН ********** с адрес ****, ап.1, сторените по делото разноски, в
размер на 400лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Софийски градски съд.
Съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5