ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2236
гр. Пловдив, 29.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502286 по описа за 2022 година
Производството е по реда на 274 във вр. с чл.413 ал.2 пр.2 и 411
ал.2 т.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „А1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, чрез юрк. П. П., против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед
№ 5282/23.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№ 10549/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, I бр.с., с което е
отхвърлено заявление вх. № 59081/20.07.2022г. в частта за сумата в общ
размер 179,75 лв.- неустойки, начислени съгласно чл.54.12. от ОУ във вр. с
разпоредбите на Договора при неплащане на дължима сума след изтичане на
срока за плащане. Моли да бъде отменено в обжалваната част и вместо това
да се постанови друго, с което съдът да се произнесе по същество за
издаването на заповед по чл.410 от ГПК и за тази претендирана в общ размер
179,75 лв. сума със заявлението.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да
бъде разгледана.
Районният съд, за да отхвърли заявлението в обжалваната част
1
излага съображения, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът издава
заповед за изпълнение, освен ако искането се основава на неравноправна
клауза в договора, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това. В случая относно клаузите на договора, уговарящи неустойки при
предсрочно прекратяване на договора и връщане на стойност на отстъпката за
устройство, предоставено на лизинг е налице обоснована вероятност да са
неравноправни. От тези клаузи произтичат права единствено за едната страна
по двустранен договор. Като срещу задължението на потребителя да заплаща
такси и да връща стойност на отстъпки не съответства насрещно задължение.
Мобилният оператор претендира престация по прекратен договор за
непредоставена услуга. Всички тези разходи за потребителя се явяват
неравноправни по смисъла на ЗЗП.
С частната жалба на „А1 България“ ЕАД се възразява срещу
направените правни изводи на Районния съд. Поддържа, че в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на уговорения срок по вина или
инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му по
договора или други документи, свързани с него. в т. ч. приложимите Общи
условия, последният дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. На следващо място,
начисляването на три стандартни месечни вноски не излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По отношение отказа
да се издаде заповед относно разликите в цените на устройство без абонамент
и с абонамент, то следва да се вземе предвид, че мобилният оператор е
направил отстъпка от стандартната цена на устройството, като клаузата за
разлика и претендираната сума на основание тази клау за целят да обезщетят
мобилният оператор за направените ценови отстъпки с оглед очакваното
изпълнение на задълженията от страна на потребителя за договорния срок. В
случая очевидно лизингополучателят е получил от оператора устройството на
по - ниска цена, спряно е изпълнението на договора си с него и не е върнато
на лизингодателя предоставеното устройство в магазин на мобилния
оператор. Поради което лизингодателят има право да поиска от
лизингополучателя връщане на самото устройство, което държи и ползва, и
чиято пълна цена не е заплатил, а не заплащане на разликата в цените с и без
договор. Като в случая е без фактически и правно значение дали
2
претендираната сума, явяваща се разлика между преференциална и редовна
цена. представлява необосновано високо обезщетение, което води до
неравноправност на клаузата, тъй като тя е свободно договорена и е в по -
малък размер от действително направената отстъпка от мобилния оператор
Неустойката е договорна клауза, с която се уговаря, че в случай на виновно
неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се задължава да престира
на кредитора имуществено благо. Тя е специфична форма на договорната
отговорност и се дължи независимо от наличие на вреди и независимо от
техния размер. Страните могат да уговарят свободно вида и размера на
неустойката, стига обаче тази клауза да не противоречи на императивни
норми на закона в равна степен - и на добрите нрави. Ограничението се
отнася както за гражданските, така и за търговските сделки по арг. от чл. 288
от ТЗ. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Ако единствената цел, за която
е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна. обезщетителна и
санкционна функция, неустойката следва да се приеме за нищожна. В случая
е претендирана уговорена неустойката за разваляне на договор поради
неизпълнение на същинското задължение на длъжника по него. която по
характер е регулаторна. а не компенсаторна. Компенсаторна би била, ако се
претендира неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси до края
на срока на договора, а в случая се претендират неустойка в размер на три
такива такси. Не може да се приеме, че неустойка в размер на 3 - месечните
абонаментни такси излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функция, нито, че накърнява добрите нрави. Според
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят
съдържанието на договора. Автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора се отнася и до начина, по който се
изчислява размерът на неустойката.
Окръжен съд - Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че
частната жалба е неоснователна. Неустойка, в размер на сбора на всички
месечни абонаментни такси до края на срока на договора, след предсрочното
му прекратяване, е нищожна клауза. С нея е установено, че потребителят
следва да заплати всички дължими месечни такси без да получава насрещна
престация и да ползва предоставените от оператора услуги. Операторът
3
получава очакваната и уговорена печалба от договора без да дължи насрещна
престация до края на срока, предвид предсрочното му прекратяване. Така
уговорената неустойка е установена в противоречие с добрите нрави и
конкретно с нормите на добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустоечните
клаузи. По този начин, макар договорът да е прекратен, абонатът остава
задължен за заплащане на всички месечни абонаментни такси, без да може да
ползва установените в договора услуги. Така установени клаузите за
неустойка, като нищожни и установени в противоречие с добрите нрави, не
пораждат задължение за потребителя на мобилни услуги. В тази насока е и
трайната съдебна практика – Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. №
2659/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС, Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. №
1226/2015 г., ТК, І т. о. на ВКС.
Обжалваното разпореждане се явява законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Разпореждане, инкорпорирано в Заповед №
5282/23.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 10549/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, I бр.с., с което е
отхвърлено заявление вх. № 59081/20.07.2022г. в частта за сумата в общ
размер 179,75 лв.- неустойки, начислени съгласно чл. 54.12. от ОУ във вр. с
разпоредбите на Договора при неплащане на дължима сума след изтичане на
срока за плащане.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5