Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С., 02.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на седми
април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 16175 по описа на съда за
2015 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 282, ал. 3 вр. ал. 5 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от В.И.И., М.С.П. и Щ.С.Я. искова молба, с
която молят Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“ (НББАЗ) да бъде осъден да им заплати по 72 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от смъртта на З.Щ.И.при ПТП, настъпило на 13.12.2010 г.,
ведно със законната лихва от 18.12.2011 г. до окончателното изплащане.
Ищците
твърдят, че на 13.12.2010 г. около 23.15 часа, на път І-7, в отсечката между
ГКПП-Лесово и разклона за с. Лесово водачът на т.а. „Мерцедес“, модел „2124“ с
молдовски рег. № СРЕ 667 Д.А. нарушил правилата за движение по пътищата, като
се движил с несъобразена с пътните условия скорост и блъснал пешеходеца З.Щ.И.,
в резултат на което той починал.
Образуваното
ДП № 589/2010 г. по описа на РУП-Елхово било прекратено поради недостатъчно
доказателства за вината на водача на товарния автомобил.
Майката
на починалия – В.И.И. и отгледаните от З.И. като негови
родни деца М.С.П. и Щ.С.Я. понесли болки и страдания от смъртта на З.И..
Налице
били всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД по отношение на
водача на товарния автомобил Д.А..
Към
момента на възникване на ПТП за товарния автомобил имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с молдовски
застраховател, покриващ гражданската отговорност на виновния водач на
територията на РБ. Застрахователната компания нямала назначен представител за
уреждане на претенции в РБ, поради което отговорността следвало да се понесе от
НББАЗ.
С молба
вх. № 2-4764/18.10.2011 г. ищците поискали Бюрото да изплати справедливо
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, но получили отказ.
Според тях справедливият размер на обезщетението бил 120 000 лева, но
поради наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия З.И., претенцията си редуцирали с 40% и претендират суми от по
72 000 лева за всеки от тях, ведно със законната лихва от 18.12.2011 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът
Сдружение НББАЗ оспорва исковете, като счита, че не са налице обстоятелства,
водещи до ангажиране на отговорността му. Водачът на товарния автомобил Д.А. не
бил виновен за настъпване на произшествието, а то се дължало на изключителната
вина на З.И., който предприел внезапно пресичане на пътното платно в пияно
състояние, излизайки между спрели автомобили на нерегламентирано от закона
място. Евентуално твърди наличие на преобладаващо съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалото лице. Ответникът оспорва и правото на М.П. и Щ.Я. да
получат обезщетения. Счита претендираните размери за завишени. Направено е
възражение за погасяване на вземанията за мораторни лихви по давност.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
С
постановление от 02.06.2011 г. по ДП № 589/2010 г. по описа на РУП-Елхово
досъдебното производство, водено срещу Д.А. за престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК е прекратено.
По
делото е представен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за щети вследствие ПТП (задължителна застраховка Гражданска
отговорност за автомобил ЗЕЛЕНА КАРТА за чужбина) между международно
застрахователно дружество „М.“ ООД и “Balau – I. S. Trans” SRL за заплащане на трети потърпевши лица
обезщетение от застраховката за щети, нанесени в резултат но произшествия,
причинени от автомобил ДНК GRE 667 извън територията на Република Молдова.
Преписката
по образуваната при ответника щета № Н05-11-00 299 MD е приета по делото и
от нея се установява, че на 18.10.2011 г. ищците са поискали от ответника да им
заплати справедливи размери на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на
З.И..
В
отговор на така отправената молба, с писмо от 15.12.2011 г. ответникът е
отказал да удовлетвори претенцията на ищците, поради липса на доказана вина на
водача Д.А..
По
делото е допусната съдебна авто-техническа експертиза относно механизма на
настъпване на произшествието и предотвратимостта на удара от всеки от
участниците в процесното ПТП. Вещото лице е установило, че водачът на товарния
автомобил, движещ се със скорост 53 км/ч не е имал техническа възможност да
спре преди мястото на удара с пешеходеца З.И.. Безопасната скорост на движение
на превозното средство, която е давала възможност на Д.А. да предотврати
настъпване на произшествието е била между 25.1 км/ч и 42.7 км/ч., в зависимост
от скоростта на движение на пешеходеца. Произшествието е настъпило на прав
пътен участък в тъмната част на денонощието. Пешеходецът З.И. е имал възможност
да забележи приближаващият го от дясната му страна автомобил от разстояние,
по-голямо от 100 м., като възприеме излъчената светлина от фаровете. И.е могъл
да предотврати настъпването на удара, като не предприема пресичане на платното
за движение, преди автомобилът да премине покрай него.
В
съдебното заседание на 07.04.2017 г. при приемане на авто-техническата
експертиза вещото лице е пояснило, че при наличие на дъжд има по-малък контраст
между пешеходеца и околната среда, но водачът на товарния автомобил е имал
възможност да забележи пешеходеца в зоната, осветявана от неговите фарове.
Установява
се от протокол № 384/14.12.2010 г. на ОДМВР – гр. Ямбол, Научно-техническа
лаборатория, че в кръвта на З.Щ.И.се е доказало наличие на етилов алкохол с
концентрация 1.99‰.
Съдебно-медицинската
експертиза е установила, че вследствие произшествието на 13.12.2010 г. З.И. е
получил счупване на черепа, кръвонасядания и обширни мозъчни контузии на двете главномозъчни полукълба челно и на двете малкомозъчни полукълба, травматична кома и шок. Тези
увреждания се намирали в причинна връзка с удара от товарния автомобил. Смъртта
на И.настъпила от счупването на черепа и мозъчните контузии, усложнени с
травматична кома и хипостатична бронхопневмония.
Концентрация
на етилов алкохол в кръвта от 1.99‰ съответствала на лека степен на алкохолно
опиване, характеризираща се с емоционална неустойчивост, лесна уморяемост,
отслабване на концентрацията на вниманието, съобразителността, забавени
реакции, умерено изразени координационни нарушения, вегетативни смущения.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели относно
отношенията на всеки от ищците с починалия при ПТП З.И..
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявени
са субективно активно и обективно съединени искове с правно основание чл. 282,
ал. 3 вр. ал. 5 от КЗ (отм.).
Установява
се по безспорен начин в производството по делото, че за товарния автомобил с
молдовска регистрация „Мерцедес“ с ДКН GRE 667 е имало валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при чуждестранния застраховател. За
настъпилите на територията на чуждата държава, в случая – РБ, вреди отговорност
носи НББАЗ, поради наличие на сертификат зелена карта.
Отговорността
на ответника следва да бъде ангажирана при наличие на предпоставките по чл. 45
от ЗЗД. От заключението на приетата по делото съдебна авто-техническа
експертиза, която съдът кредитира като подробна, обоснована и обективно
изготвена се установява по категоричен начин, че процесното ПТП е настъпило по вина
на водача на т.а. „Мерцедес“ с молдовска регистрация Д.А..
Предвид безспорно неблагоприятните метеорологични условия, той е следвало да
съобрази избраната от него скорост на управление на автомобила с тях. Отделно от
това, движението се е извършвало в тъмната част на денонощието и в близост до
паркирани МПС. Това предполага водачът да се съобрази с опасността на пътното
платно да се появи пешеходец или друго препятствие, пред което той следва да
спре. Избраната от водача скорост от 53 км/ч не е била безопасна по смисъла на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и съответно е довела до невъзможност да предотврати
удара.
Водачът А.е
могъл своевременно да възприеме предприелия пресичане на пътното платно
пешеходец З.И. и е бил длъжен да предприеме действия по намаляване на скоростта,
а при необходимост и да спре, предвид възникналата опасност от настъпване на
произшествие.
Вследствие
нарушение на нормата на чл. 20, ал. 1, пр. посл. и
изр. 2 от ЗДвП, А.е създал опасност и за останалите участници в движението.
След като се е движил с несъобразена с пътните условия скорост, той е изложил
на опасност пешеходеца и не е позволил безопасното му пресичане на пътното
платно. В пряка причинна връзка с противоправното поведение на водача Д.А. са
настъпилите вреди – смъртта на З.И., последица
от политравматичните увреждания, които е получил и
свързаните с тях усложнения.
Ответникът
не ангажира доказателства, опровергаващи презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД,
поради което съдът намира, че от правна страна се доказа осъществяването на
всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната
отговорност на причинителя и съответно на пасивно легитимирания да отговаря
Сдружение НББАЗ.
Съдът
намира за основателно направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. Действително, водачът е бил
длъжен да се съобрази със сложната пътна обстановка. Такова задължение е имал и
пешеходецът З.И.. Съдът съобразява и задължителните указания в т. 6, б. „г“ на
ТР № 2/22.12.2016 г. по тълк.д. № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС, според които
правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно не е абсолютно, когато е
предприето на нерегламентирано за тази цел място. Пешеходецът З.И. е следвало
да се съобрази с правилата на чл. 113, т. т. 1, 2 и 4 и чл. 114 от ЗДвП. В
конкретиката на случая се налага извода за висока степен на съпричиняване на
вредоносния резултат (смърт) от страна на пешеходеца З.И.. Освен че не се е
съобразил с ограниченията на чл. 113, ал.1,т.т.1, 2 и 4 и чл. 114 от ЗДвП, като
безспорно на мястото на предприетото от пешеходеца пресичане не е имало
пешеходна пътека, той е бил и в състояние на алкохолно опиянение, което не му е
позволило адекватна преценка на пътната обстановка. Не е съобразил и поведението
си необходимостта да осигури безопасността на останалите участници в
движението.
Поради това, при определяне на обезщетението следва да се
отчете приносът на пострадалия З.И. за настъпване на вредоносния резултат.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
Ищцата В.И.И. е майка на З.И.,
видно от удостоверение № 000015/03.02.2012 г. на Община Елхово. В това си
качество тя има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г., в което са дадени задължителни указания
относно активната материално правна легитимация на лицата с право на този вид
обезщетения. Ищцата В.И. е сред най-близките родственици – възходяща на
пострадалия при ПТП на 13.12.2010 г. З.Щ.И..
В конкретния случай ангажираните
по делото гласни доказателства обосновават извод за частична основателност на
иска от 72 000 лева обезщетение за неимуществени вреди. Приживе пострадалия
и ищцата В.И., негова майка, са били в много добри отношения. Злати се е грижил
за нея и е осигурявал всичко, което й е нужно за нормален и пълноценен живот.
След смъртта му грижите за нея е поел синът й Сашо. В. тъгувала и редовно
ходела на гроба на сина си. Ненавременната смърт на Злати довела до промяна в емоционалното
й състояние и поведение. От весела и общителна жена, тя се затворила, имала
покрусен вид и изгубила жизнеността си.
С ППВС № 4/1961 г. е определен
кръгът от лица с право на обезщетение по правилата на чл. 45 от ЗЗД, като освен
най-близките родственици – възходящи, низходящи и съпруг, право да претендират
обезщетение имат и лицата, изградили отношения с пострадалия, сходни по
съдържание с отношенията между пострадалия и неговите родители, деца и съпруг.
В този кръг попада и отглежданото, но
неосиновено дете. В случая от показанията и на двама разпитани по делото
свидетели се установява, че М.П. и Щ.Я. са отгледани от З.И.. Макар и да не са
юридически записани като негови деца по причина на младата възраст, когато И.е
станал техен баща, отношенията между починалия и тези двама ищци са били същите,
каквито се установяват между баща и рождените му деца. З.И. е отгледал Щ. и М.
заедно със съпругата си С.И., а в семейството им са били изградени отношения на
взаимно уважение, обич и доверие.
Това отглеждане е било трайно и е създало връзка и чувства между
пострадалия и ищците М.П. и Щ.Я., каквито са типичните отношения между родител
и дете. Такъв е и настоящият случай. М. и Щ. са знаели З.И. като свой роден
баща.
Щ.Я. е бил отгледан от З.И., като
двамата са се разбирали много добре. Загубата на мъжка подкрепа се е отразила
на Щ.С., който усеща ежедневно липсата на починалия. С болка е споделял със
свидетеля Ненов, че е щял да работи с баща си в една бригада. Изградените
отношения на привързаност и топлина със З.И. ищецът Щ.Я. е изгубил във възраст,
в която безспорно има нужда от финансова и морална подкрепа.
М.П. също е била отгледана от З.И..
Не се установи по категоричен начин дали преди смъртта на Злати тя е живяла в
едно домакинство с него. Към момента обаче М. е създала свое семейство,
установила се е да живее постоянно в гр. Елхово, а в с. Лесово ходела
инцидентно. Конкретни данни за начина, по който е понесла смъртта на З.И. в
показанията на разпитаните по делото свидетели не се съдържат. Въпреки това,
внезапната кончина на пострадалия й е причинила страдания, които ответникът
следва да овъзмезди.
От ищците в настоящото
производство към 13.12.2010 г. в едно домакинство със З.И. е живял Щ.. В.И. е
разчитала изключително на помощта на сина си, чиято загуба я е покрусила и до
момента все още се опитва да преживее.
При тези събрани по делото
доказателства съдът счита, че справедлив размер на обезщетенията за ищците В.И.
и Щ.Я. е по 45 000 лева, а за М.П. – 20 000 лева.
В този
размер ще бъдат репарирани в относително пълен обем търпените от ищците страдания
от смъртта на З.И..
При
определяне на размерите на обезщетенията съдът съобрази, освен събраните по
делото доказателства за отношенията на всеки от ищците с починалия, и
собствения на И.принос за настъпване на злополучната му смърт; нивата на
застрахователните покрития и конкретните икономически условия към релевантната
за определяне на обезщетенията дата - 13.12.2010 г.
Относно мораторните
лихви върху главниците, съдът отчита дадените задължителни указания в решение №
163/04.10.2016 г., т.д. № 3456/2015 г. на ВКС, І т.о. Ищците са заявили
претенциите си пред ответника на 18.10.2011 г., поради което и на основание чл.
271, ал. 5 от КЗ (отм.), ответникът е в забава от 19.01.2012 г.
Възражението
на ответника за частичното им погасяване по давност е основателно. Вземанията
за лихви се погасяват с тригодишна давност, съгласно чл. 111, б. „в“, пр. 1 от ЗЗД. Исковата молба е заведена на 14.12.2015 г., поради което мораторни лихви
върху определените от съда обезщетения се дължат от 14.12.2012 г.
Ищците
са освободени от заплащане на държавна такса и разноски, поради което
ответникът дължи да заплати, съразмерно на уважената част от исковете, по сметка
на СГС сумата от 4 603.70 лева, от които 4 400 лева държавна такса и 203.70 лева
депозити за изготвените по делото експертизи.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни.
На
ищците в производството е била оказана безплатна правна помощ, поради което на
процесуалния им представител адв. П. се дължи адвокатско възнаграждение в общ
размер от 4 931.67 лева.
Ищците
дължат на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Представителят на ищците е възразил за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от 14 592 лева. Определено по реда на чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., възнаграждението за защита срещу всеки от
предявените искове е 3 228 лева, поради което общият размер от 14 592
лева се явява прекомерен.
Ищците В.И.
и Щ.Я. дължат на ответника разноски в размер на по 1 237.98 лева, от които
1 210.50 лева адвокатско възнаграждение и 27.48 лева депозити за
експертизи, а М.П. – 2 472.67 лева, от които 2 331.33 лева адвокатско
възнаграждение и 141.34 лева депозити за експертизи.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 282, ал. 3 вр. ал. 5 от КЗ (отм.) и чл. 271, ал. 5 от КЗ (отм.), Сдружение
Н.Б.на Б.А.З., ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „*******“
№ 2, ет. 2 да заплати:
на В.И.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 45 000 лева,
ведно със законната лихва от 14.12.2012 г. до окончателното изплащане;
на М.С.П., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва от 14.12.2012
г. до окончателното изплащане;
на Щ.С.Я., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 45 000 лева, ведно със законната лихва от 14.12.2012
г. до окончателното изплащане,
представляващи обезщетения
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от смъртта
на З.Щ.И., ЕГН **********, настъпила вследствие на ПТП на 13.12.2010 г.,
като отхвърля исковете
за горниците до пълните предявени размери от по 72 000 лева и за мораторни
лихви за периода 18.12.2011 г. – 13.12.2012 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Сдружение Н.Б.на
Б.А.З., ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „*******“ №
2, ет. 2 да заплати по сметка на СГС сумата от 4 603.70 лева, от които 4 400
лева държавна такса и 203.70 лева депозити за експертизи.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., Сдружение Н.Б.на Б.А.З., ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „*******“ № 2, ет. 2 да заплати на адвокат Р.М.П., с
адрес *** сумата от 4 931.67 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В.И.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Сдружение Н.Б.на
Б.А.З., ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „*******“ №
2, ет. 2 сумата от 1 237.98 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.С.П., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Сдружение Н.Б.на Б.А.З., ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „*******“ № 2, ет. 2 сумата от 2 472.67
лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Щ.С.Я., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Сдружение Н.Б.на Б.А.З., ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „*******“ № 2, ет. 2 сумата от 1 237.98
лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: