№ 134
гр. Петрич, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Д.а Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20241230200862 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С.“ООД /“S. SP” ZO.O/ - чуждестранно юридическо лице с
месторегистрация Република Полша, със седалище и адрес на управление 34-100 Томице,
Република Полша, ул.“Р.“ №1, ДДС № ****, представлявано от В.Д /W. D./ (изписан на
кирилица и с фамилни имена Д. и Д. в книжата по делото), действащ чрез надлежно
упълномощен адвокат Д. А. Б.-Г. от АК- София против Наказателно постановление №
13/07.10.2024 г., издадено от директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ)-
Благоевград, с което на основание чл.109, във вр. с чл.108а от ЗКНВП за нарушение на чл.7,
ал.1 от ЗКНВП във връзка с чл.32, ал.1 и чл.3, ал.2, т.2 от ЗКНВП /обн. ДВ. бр. 30/1999 г.,
изм. ДВ. бр.41 от 10 май 2024 г./, във вр. с параграф 1, т.11, т.21 и т.22 от Допълнителните
разпоредби на ЗаК.а за К.трол върху наркотичните вещества и прекурсорите и във вр. с чл.3,
т.2 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (обн,
ДВ бр. 87/2011 г., изм. ДВ бр. 87/15.10.2024 г.), на жалбоподателя е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/ и са отнети
в полза на държавата: 1.Наркотични вещества – 157 броя кашони, съдържащи 12185
броя кутии, съдържащи общо 130 595 броя единични опаковки с надпис „Fentanyl L.
depotplaster“ с посочен на етикетите различни дози от лекарствения продукт и различно
съдържание на активния компонент фентанил, описани в протокол от извършена митническа
проверка № 22BG005800А007353 от 29.11.2022 г. и № 22BG005800A007383от 29.11.2022 г.,
предадени с протокол за доброволно предаване от 29.11.2022 г. и описани в протокол за оглед
на веществени доказателства и вземане на представителни проби от 06.12.2022 г., описани
като остатъци от иззето вещество, ведно с оригинални документи – международна
товарителница (ЧМР) от 28.11.2022 г за превоз на горепосочените по-горе фармацевтични
1
продукти; delivery note (бележка за доставка) №112/28.11.2022 г.; packing list (списък на
опаковка) от 11.11.2022 г.; 3 бр. разрешителни за износ с № 62110, № 62113 и № 62115 и
трите от 11.11.2022 г., издадени от гръцкото здравно министерство-износител; 3 бр.
разрешителни за внос № NS-I-2022-12096, № NS-I-2022-12105 и № NS-I-2022-12106 и трите
от 26.10.2022 г, издадени от шведската агенция за медицински продукти, и информационна
листовка, като предмет на нарушение по чл.7 ал.1, пр.3 и 4, във вр. с чл.32 ал.1 предл.8 и 9
от ЗКНВП, които наркотични вещества се намират за съхранение в складово помещение
(хале) на територията на Митническо бюро – Благоевград, запечатани в товарното
помещение на товарен микробус марка и модел „Р.М.“ с полски рег. № ****, предадени с
приемо-предавателен протокол на МОЛ в ТД Митница София съгласно заповед № ЗМФ-
389/25.05.2023 г. на Министъра на финансите, а оригиналните документи се намират за
съхранение в кориците на ДП № 81/2022 г. по описа на ТД Митница София, прокурорска
преписка № 3318/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура – Благоевград (том І, л. 37-43 и
л. 87); 2. Наркотични вещества – 15 броя кутии, съдържащи 125 бр. единични опаковки
с надписи „Fentanyl L. depotplaster“ с посочен на етикетите различни дози от лекарствения
продукт и различно съдържание на активния компонент фентанил, описани в протокол за
оглед на веществени доказателства и вземане на представителни проби от 06.12.2022 г. и
описани като представителни проби, като предмет на нарушение по чл.7 ал.1, пр.3 и 4, във
вр. с чл.32 ал.1 предл.8 и 9 от ЗКНВП, които наркотични вещества се намират за съхранение
в специализиран склад за съхранение на наркотични вещества при отдел НОП, Дирекция
МРР, ЦМУ на Агенция „Митници“; 3. Превозно средство - товарен микробус марка и
модел „Р.М.“ с полски рег. № ****, собственост на „С.“ООД /“S. SP” ZO.O/, Р Полша,
ведно с К.тактен ключ на същия и регистрационен талон №****, издаден от Република
Полша за МПС „Р.М.“ с полски рег. № ****, предадени с протокол за доброволно предаване
от 29.11.2022 г., приобщени като веществени доказателства по ДП № 81/2022 г. с
постановление за приобщаване на веществени доказателства по описа на ТД Митница
София от 29.11.2022 г., тъй като са налице условията за прилагането на разпоредбата на л.20
ал.1 от ЗАНН, като същото е послужило за извършване на нарушението и е собственост на
нарушителя „С.“ООД /“S. SP” ZO.O/, което превозно средство ведно с К.тактния ключ се
намират за съхранение в складово помещение (хале) на територията на Митническо бюро –
Благоевград, възложено с постановление от 28.06.2023 г. по ДП № 81/2022 г. и предадени с
приемо-предавателен протокол с рег.№32-454758/28.06.2023 г., а оригиналните документи се
намират за съхранение в кориците на ДП №81/2022 г. по описа на ТД Митница София,
прокурорска преписка №3318/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура – Благоевград (том
І, л. 37).
С наказателното постановление е разпоредено следното, относно веществените
доказателства: 1. Да се унищожи по реда на чл. 95 във вр с чл. 91 от ЗКНВП,
остатъкът от наркотичното вещество, отнето в поза на държавата, получено след
отделяне на представителните проби - 157 броя кашони , съдържащи 12185 броя
кутии, съдържащи общо 130 595 броя единични опаковки с надпис „Fentanyl L.
depotplaster“ 2. Да се съхраняват на основание чл. 92 от ЗКНВП до приключване на
2
производството отнетите в полза на държавата представителни проби - 15 броя
кутии, съдържащи 125 бр. единични опаковки с надписи „Fentanyl L. depotplaster“
наркотични вещества, като след влизане в сила на НП същите се унищожат, съгласно
чл. 95 във вр. с чл. 91 от ЗКНВП.
В жалбата, се навеждат твърдения незаК.осъобразност на НП и се иска отмяната му, поради
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на адмнистративнонаказателното
производство и нарушения на материалния заК.. Твърди се, че не е налице материална
компетентност на Директора на РЗИ в качеството му на административно-наказващ орган
(АНО) за издаване на акта, както и че липсва правно основание прокурора да сезира АНО
след прекратяване на прокурорската преписка. Поддържа се становище, че НП не съдържа
всички изискуеми реквизити, оспорва се правната квалификация на деянието, дадена от
АНО и се твърди погрешност на същата. Заявяват се допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на НП – липсва АУАН и възможност жалбоподателя да заяви
становище по отношение на К.статациите в него; АНО е бил длъжен съгл. чл.52 ЗАНН да се
произнесе в месечен срок от получаване на преписката, което не е сторено, твърди се
несъответствие между описанието на нарушението и правната му квалификация; твърди се
непълнота на описанието, засягащо съществено правото на защита на жалбоподателя във
воденото срещу него административнонаказателно производство; твърди се, че атакуваното
НП е издадено в нарушение на сроковете по чл. 34 ал.1 от ЗАНН; изразява се несъгласие с
обстоятелството, че жалбоподателят е определен като отговорно лице; твърди се, липса на
аргументация от страна на АНО относно приложението на чл. 28 от ЗАНН; изразява се
несъгласие с обстоятелството, че едновременно с определяне на имуществената санкция е
постановено и отнемане на автомобила, като твърдят, че подобно наказание е постановено
без основание и компетентност, в евентуално съотношение възразяват за неговата
прекомерност; изразява се несъгласие с обстоятелството, че АНО е постановил отнемане на
вещи, собственост на трето лице в НП, без да сочи правно основание за това и да прави
връзка с нарушението, твърдяно за извършено виновно от жалбоподателя; изразява се
несъгласие с начина, по който е възприета фактическата обстановка по случая и съответната
правна квалификация. В жалбата се излага пространни доводи по отношение на всяко от
твърденията.
Със свое Разпореждане № 4/02.01.2025 г, постановено по делото съдът е К.ституирал като
заинтересована страна в производството по смисъла на чл. 58 ал.3 от ЗАНН собственика на
стоките – предмет на нарушението - „Й.Ф. АпС“ (Oresund Pharma ApS) със седалище
Кралство Дания ДДС № **** и адрес на регистрация Д.Т. 9, 3, 1302 Копенхаген, Дания,
представлявано от изпълнителен директор П. К. Й. (изписан в АНП и другите книжа по
делото като П. К. Й. и П. К. Д.), с вписана в Централния бизнес регистър на Дания ел.поща
****@*************.***.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, а се
3
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Д. А. Б.-Г..
Поддържа жалбата и прави доказателствени искания. В хода на делото депозира и писмени
становища по съществото на спора. Претендира разноски, като във връзка с претенцията си
представя списък с разноските, съдържащ изявление за сторени разноски в размер на 1860
лева, фактура №**********/07.01.2025 г. (на английски език) за предоставени правни услуги
и съдействие, с получател „С.“ООД, на стойност 950 евро и банково бордеро за получен на
13.01.2025 г. банков превод постъпил в сметката на Д. А. на стойност 950 евро с основание
фактура ********* с наредител „Й.Ф. АпС“ (л.150-152 от делото).
Заинтересованото лице, редовно призовано в производството се представлява от
процесуален представител адв. М., който поддържа жалбата и твърди незаК.осъобразност на
наказателното постановление. По делото липсва устна или писмена претенция за разноски.
Ответникът по жалбата- Директорът на РЗИ - Благоевград, се представлява в съдебно
заседание от процесуален представител юрисК.султ М.. Същият оспорва жалбата. Твърди
заК.осъобразност на постановения санкционен акт, излага съображения в подкрепа на
позицията си. Претендира разноски за процесуално представителство в производството,
които да бъдат определени от съда по реда на чл. 63д ал.4 във вр. с ал.1 и ал. 5 от ЗАНН.
Районна прокуратура-Благоевград, редовно призовани не се представлява и не изразява
становище за подадена жалба.
Петричкият районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения, като
съобрази и доводите на процесуалните представители на жалбоподателя и АНО, след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл.8 НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Видно от представената на полски език, придружена със заверен превод централна
информация на националния съдебен регистър на Република Полша, отразяваща актуалния
препис от регистъра на предприемачите към 22.01.2025 г., жалбоподателят „С.“ООД (“Slawa
SP” Z O.O. ) е дружество с ограничена отговорност, регистрирано съгласно полското
заК.одателство с номер в националния бизнес регистър (REGON) ********* и с данъчен
идентификационен номер PL **********, със седалище и адрес на управление Полша,
Воеводство Малополске, околия Вадовицка, община Томице, населено място Томице, ул.“Р.“
№ 1 с предмет на преобладаваща дейност на предприемача пътен транспорт на стоки.
Дружеството се управлява от колективен орган – управителен съвет и се представлява от
неговия председател Д.В.С.
Свидетелят П. М. Т. /****/ е полски гражданин, живущ в Република Полша, гр. Б., ул. “П.” №
227. Към месец ноември 2022 г. съшият бил в трудови правоотношения с търговско
дружество „С.“ ООД -Република Полша, където заемал длъжността „шофьор“. Служебните
му задължения били свързани с пренасяне на лекарствени продукти от и до страни в
4
Европейския съюз, които товари/доставки извършвал с предоставения му служебен
автомобил- товарен микробус марка и модел „Р.М.“ с полски рег. № **** ****, собственост
на полското дружество „С.“ ООД, представлявано от г-н В.Д, в качеството му на
председател на борда на директорите на дружеството.
На 29.11.2022 г. около 00.01 часа на ГКПП- Кулата, област Благоевград- входящо трасе, на
влизане в страната от Р. Гърция за Р България, пристигнал посочения микробус, управляван
от свидетеля П. Т..
Съгласно придружаващите товара документи /ЧМР на „С.“ ООД от списък на опаковка/ от
11.11.2022 г.; 3 бр. разрешителни за износ с № 62110, № 62113 и № 62115 и трите от
11.11.2022 г., издадени от гръцкото здравно министерство- износител; 3 бр. разрешителни за
внос с № NS-I-2022-12096, № NS-I-2022-12105 и № NS-I-2022-12106 и трите от 26.10.2022 г.,
издадени от шведската агенция за медицински продукти/, същият превозвал 8 /осем/ броя
европалети с фармацевтични продукти- трансдермални пластири /лепенки/, с общо бруто
тегло от 784 кг. като изпращач на стоката било посочено гръцко търговско дружество „Л.
С.А.“ /L. S.A./, а като получател – „О.С. АБ“ Кралство Швеция /Oriola Sweden AB/, чрез
търговско дружество „Й.Ф. АпС“ /Oresund Pharma ApS/, Кралство Дания.
От съдържанието на документите митническите инспектори установили, че в товарното
помещение на микробуса се превозвали лекарствени средства, съдържащи веществото
Фентанил /Fentanyl/, което съгласно Приложение II към чл.3, т.2 от Наредбата за реда за
класифициране като наркотични вещества, е класифицирано като наркотично вещество, с
висока степен на риск, намиращо приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
Описаната в документите информация напълно съответствала на превозваната стока в
хладилното помещение на микробус „Р.М.“ с полски рег. № **** ****, именно 8 /осем/ броя
европалети, върху които били поставени кашони с надпис „Fentanyl L.” в различни
разфасовки /и с различни микрограми/, както следва:
45 броя кашони, съдържащо картонени кутии с надпис Fentanyl L., 12 mikrogram/time,
всяка кутия съдържащи единични термично фабрично запечатани опаковки с
правоъгълна форма, плоски по обем с надпис Fentanyl L., 12 mikrogram/time, 1
depotplaster и 1 брой информационна листовка на чужд език;
48 броя кашони, съдържащи картонени кутии с надпис Fentanyl L., 25 mikrogram/time,
всяка кутия съдържаща единични термично фабрично запечатани опаковки с
правоъгълна форма, плоски по обем с надпис Fentanyl L. 25 mikrogram/time, 1
depotplaster и 1 брой информационна листовка на чужд език;
22 броя кашони, съдържащи картонени кутии с надпис Fentanyl L., 75 mikrogram/time,
всяка кутия съдържаща единични термично фабрично запечатани опаковки с
правоъгълна форма, плоски по обем с надпис Fentanyl L. 75 mikrogram/time, 1
depotplaster и 1 брой информационна листовка на чужд език;
22 броя кашони, съдържащи картонени кутии с надпис Fentanyl L., 100 mikrogram/time,
всяка кутия съдържаща единични термично фабрично запечатани опаковки с
правоъгълна форма, плоски по обем с надпис Fentanyl L., 100 mikrogram/time, 1
5
depotplaster и 1 брой информационна листовка на чужд език.
На митническите инспектори било ноторно известно, че съгласно българското
заК.одателство и в частност ЗаК.а за К.трол върху наркотичните вещества /ЗКНВ/, режимът
на този медикамент е специален и поставен под К.трола на Министерството на
здравеопазването, като транзитът, вносът, износът и пренасянето му се извършвало само с
издадено от министъра на здравеопазването или оправомощено от него лице с писмено
разрешение /лиценз/. След като свидетелите Г. и Х. установили, че от представените от
шофьора на микробуса комплект документи липсвало такова разрешение, предприели
незабавни действия, свързани с физическа проверка на товарното помещение на микробуса.
За случая уведомили своевременно по телефона и свид. И. И.- началник Сектор „Борба с
наркотрафика- Кулата“, който им казал да задържат микробуса за изясняване на случая.
В тази връзка митническите инспектори разпоредили устно на свид. Т. да остави товарния
микробус на митническия пункт, за извършване на допълнителна проверка в светлата част
на денонощието, след което обезпечили вратите на товарното помещение на микробуса с
митнически пломби с № 0070660 и № 0070678, в присъствието и на свид. Т.. За извършената
проверка и К.статациите от нея съставили протокол № 22BG005800A007353/29.11.2022 г.,
като екземпляр от него връчили и на шофьора на микробуса. В изпълнение на дадените му
указания от инспекторите, свидетелят Т. паркирал микробуса в непосредствена близост до
мобилния рентген на митническия пункт и включил агрегатите на хладилния микробус, за да
поддържа посочения от подателя температурен режим на превозваните стоки, която
температура амплитуда била от +15 до +25 градуса по Целзий. Останал да пренощува в
шофьорската кабина на микробуса.
На същия ден сутринта /29.11.2022 г./ била извършена допълнителна митническа проверка
на процесния товарен микробус, която била осъществена от свид. И. И. и колегата му Даяна
Ангелова. Двамата извършили пълна физическа проверка на хладилното помещение на
микробуса, в присъствието на шофьора и чрез отстраняване на митническа пломба с №
0070660. След приключването на същата, поставили нова пломба с № 0070999. К.статирано
е, че в хладилното помещение на микробуса се съхранявали и превозвали общо 157 броя
кашони, в които са намерени 12 200 броя кутии, съдържащи 130 750 броя единични
опаковки с надпис „Fentanyl L.“. Резултатите от проверката са обективирани в протокол за
извършена проверка № 22BG005800A007383/29.11.2022 г., като по време на съставянето на
протокола е присъствал и представител на Агенция „Митници“- А.Х.И.а- главен инспектор в
ТД „Митница София“. След извършване на необходимите действия по отношение на
микробуса и по нареждане на митническите инспектори, същият бил закаран от свид. Т. до
Митническо бюро- Благоевград към ТД „Митници- София“, под митнически К.вой.
В хода на разследването са взети представителни проби от случайно избрани пет кашона,
съдържащи медикамента в различна дозировка- общо 15 броя представителни проби,
отделени от 5 броя кашона. Назначени и изготвени са били физико- химични експертизи,
възложени за изпълнение на експерти към Централна митническа лаборатория при ЦМУ на
Агенция „Митници“. В заключение от проведеното експертно изследване на представените
6
за анализ представителни проби е К.статирано в изготвените физико- химични експертизи №
01 до №05, всички от 19.12.2022 г./ 15.02.2023 г., съдържание на „наркотично вещество“, по
смисъла на ЗКНВП като е доказано и наличието на „фентанил“, който е включен в Списък
II- Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната и
веществата като наркотични /НРКРВН/.
С протокол за доброволно предаване от 29.11.2022 г. свид. Т. предал на разследващия
митнически инспектор следните вещи:
Товарен микробус, марка и модел „Р.М.“ с рег. № **** ****, собственост на полското
търговско дружество „Slawa SP” ZO.O., ведно със съдържащите се в товарното
помещение стоки – 157 /сто петдесет и седем/ броя кашони, натоварени върху 8 /осем/
броя европалети, съдържащи кутии с фармацевтични продукти с надпис „Fentanyl L.”,
като товарното помещение е обезпечено с митнически пломби № 0070678 и №
0070999;
К.тактен ключ за товарен микробус, марка и модел „Р.М.“ с рег. № с рег. № ****;
Оригиналите на всички документи, които са представени пред митническите органи
по време на извършената проверка, а именно: регистрационен талон № ****, издаден
от Р. Полша за МПС „Р.М.“ с рег. № **** ****; международна товарителница /ЧМР/ от
дата 28.11.2022 г. за превоз на посочените по- горе фармацевтични продукти; Delivery
note /бележка за доставка/ № 112/28.11.2022 г.; Packing list /списък на опаковка/ от
11.11.2022 г.; 3 бр. разрешителни за износ № 62110, № 62113 и № 62115 и трите от
11.11.2022 г., издадени от гръцкото здравно министерство- износител; 3 бр.
разрешителни за внос с № NS-I-2022-12096, № NS-I-2022-12105 и № NS-I-2022-12106 и
трите от 26.10.2022 г., издадени от шведската агенция за медицински продукти-
вносител.
По случая на същия ден на проверката – 29.11.2022 г. и при условията на чл. 212 ал.3 във вр.
с ал.2 от НК (със съставяне на протокол за оглед на местопроизшествие) е образувано ДП
№81/2022 г. по описа на ТД Митница София за това, че на 29.11.2022 година, около 00,01
часа през ГКПП – Кулата, област Благоевград, без надлежно разрешително съгласно ЗаК.а за
К.трол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), с МПС – товарен микробус
марка и модел „Р.М.“ с полски рег. № **** ****, собственост на полското дружество „Slawa
SP” ZO.O, управляван от полския гражданин П. М. Т. /****/ , роден на 01.12.1976 г. в
Bochnia, Република Полша, са пренесени през границата на страната – от Република Гърция
в Република България, високорискови наркотични вещества – лекарствени продукти,
съдържащи фентанил, общо бруто тегло 784 кг. – престъпление по чл.242 ал.2 НК.
С нарочно постановление на разследващия орган от 29.11.2022 г. по ДП № 81/2023 г. (л. 44 и
45 от Том І на ДП) са приобщени като веществени доказателства: 1. товарен микробус,
марка и модел „Р.М.“ с полски рег. № **** ****, собственост на полското дружество „Slawa
SP” ZO.O, ведно със съдържащите се в товарното му помещение стоки – 154 (сто петдесет и
четири) броя кашони, натоварени върху 8 (осем) броя европалети, съдържащи
7
фармацевтични продукти с надписи „Fentanyl L.“, като товарното помещение е обезпечено
на двете врати с митнически пломби № 0070678 и № 0070999.; 2. К.тактен ключ за микробус
марка и модел „Р.М.“ с рег. № **** ****; 3. Оригинални документи, както следва:
Регистрационен талон № ****, издаден от Република Полша за МПС „Р.М.“ с рег. № ****;
Международна товарителница (ЧМР) от 28.11.2022 г за превоз на горепосочените по-горе
фармацевтични продукти; Delivery note (бележка за доставка) №112/28.11.2022 г.; Packing
list (списък на опаковка) от 11.11.2022 г.; 3 бр. Eхport Authorization (разрешителни за износ) с
№62110, №62113 и №62115 и трите от 11.11.2022 г., издадени от гръцкото здравно
министерство - износител; 3 бр. Import Authorization (разрешителни за внос) № NS-I-2022-
12096, № NS-I-2022-12105 и № NS-I-2022-12106 и трите от 26.10.2022 г., издадени от
шведската агенция за медицински продукти – вносител.
Видно от протокол за оглед от 06.12.2022 г., от разследващия митнически инспектор, в
присъствие на поемни лица и експерт-криминалист от НТЛ при ОД на МВР – Благоевград е
извършен оглед на приобщеното като веществено доказателство МПС, включително и на
товарното му помещение и превозваната в него стока, по време на който са иззети
представителни проби от превозваните стоки. При извършения оглед е К.статира, че в
товарното отделение на оглежданото МПС са се съхранявали и превозвали общо 157 броя
кашони, в които са намерени 12 200 кутии, съдържащи общо 130 750 бр.единични опаковки
с надпис „Fentanyl L.“. Взети са 15 броя представителни проби представителни проби от
случайно израни пет броя кашони. Товарният микробус бил предаден за съхранение при
специални условия и отговорно пазене в Митническо бюро Благоевград, съгласно Заповед
№ ЗМФ-389/02.05.2023г. на министъра на финансите.
В хода на разследването са назначени и изготвени експертизи № 01, 02, 03, 04 и 05, всички
от 15.02.2023 г. от ЦМУ на Агенция „Митници“ поотделно за всеки един обект от
представителните проби. От извършеното експертно изследване на предоставените за анализ
стоки, представляващи пластири, съдържат наркотично вещество по смисъла и разпоредбите
на ЗКНВП, като е доказано наличие на веществото фентанил, което е включено в Списък ІІ
– вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ на Приложение 2 към чл.3 ал.2 г.2 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични.
В хода на разследването е разпитан в присъствието на преводач, водачът на товарния
микробус свид.Т., който заявява, че от около три години работи в полската фирма „С.“ООД,
като през последните няколко месеца управлява само товарен микробус, марка и модел
„Р.М.“ с рег. № **** ****, като превозвал на територията на Европа медикаменти и
медицински продукти. От свидетелските показания на Т. става ясно, че стоката е била
натоварена на 28.11.2022 г. от фармацевтично предприятие с наименование (по табела на
сградата) „L.“, находящо се в близост до град Атина, Република Гърция. Заявява, че не е
присъствал на самото товарене, което било осъществено от служители в предприятието, а
8
други служители от предприятието му предали документите на товара, като сам представил
на тези служители товарителница ЧМР, за да положат подпис и печат на изпращач в същата.
Сочи, че след пристигане на ГКПП Кулата са му извършени две митнически проверки
(едната през нощта, а другата– през деня), на които лично присъствал, товарното помещение
на микробуса било запечатано с митнически пломби, които били вписани в протоколите за
проверка, след което той лично придвижил микробуса до МБ Благоевград под митнически
К.вой, където е предал с протокол за доброволно предаване микробуса, К.тактния ключ и
рег.талон на МПС-то и всички оригинали на документите, представени от него при
митническата проверка. Предаденото било приобщено като веществени доказателства по
образуваното дело, а агрегатите на товарния микробус били включени към ел.мрежата на
сградата на МБ Благоевград за поддържане на температурния режим на товарното
помещение.
В хода на разследването са разпитани митническите инспектори към ТД Митница София,
имащи отношение към проверката – свид. Г., Х. и И., които потвърждават К.статираното от
тях по проверката.
От показанията на свид. П. К. Д. (изписан в АНП и другите книжа по делото и като П. К.
Й., П. К. Й. и П. К. Д.) – собственик и изпълнителен директор на „Й.Ф. АпС“, с
месторегистрация Дания става ясно, че представляваното от него дружество осъществява
търговска дейност по търговия, дистрибуция и реклама на фармацевтични продукти, за
което имат съответните лицензи от датските власти, включително и такъв за дейности с
наркотични и упойващи вещества. Сочи, че ръководеното от него дружество е сключило
търговски договор с гръцкия производител „Л.“ на превозвания продукт eтикетиран като
„Fentanyl L.“. По силата на този договор е „Й.Ф.“ ООД е направило първа заявка за
закупуване и дистрибуция на трансдермални пластири, съдържащи фентанил в
потребителски опаковки от по 5, 10 и 16 броя в опаковка с различна К.центрация на активно
действащото вещество. Товарът бил предназначен за доставка на шведското дружество
„Ориола“ за разпространение на пазара в Швеция. За целта шведското дружество направило
постъпки пред съответните здравни власти в Швеция и е получило разрешение за внос, въз
основа на което гръцкият производител „Л.“ е получило разрешение за износ на посочените
лекарствени продукти, съдържащи наркотично вещество. Твърди още, че след издаване на
съответните лицензи гръцкото дружество е произвело, опаковало и подготвило за транспорт
лекарствените продукти, като транспортирането им „Й.Ф.“ ООД възложило на датска
логистична компания „BHS L.“. Свидетелят твърди, че не му е известно на коя транспортна
фирма е възложил за превоз товара логистичната компания и разбрал името на фирмата
„С.“ООД едва в последствие при задържането на стоката. Твърди, че представляваното от
него дружество не е имало изискване към логистичното дружество относно транспорта,
начина на транспортиране и маршрута, през който ще се превозва стоката, което било
предоставено на преценката на логистичната фирма. Задължението на „Й.Ф.“ ООД било
само да представи на логистичната компания цялата необходима информация за вид и
количество на стоките и в изпълнение на това на логистичната компания е предоставена
9
товарителница /пакинг лист/. Твърди, че отговорността за избрания начин на
транспортиране и К.кретния маршрут (в случая сухоземен транспорт през територията на
Република България) е изцяло на логистичната фирма, тъй като била предоставена
достатъчна по обем информация относно вида на стоките. Заявява, че задържаните по делото
стоки, въпреки че съдържат наркотично вещество са лекарствени продукти и като такива се
движели с надлежно издадени разрешителни за внос и износ, поради което нямо осъществен
състав на престъпление при въвеждането им Република България. Свидетелят заявява още,
че след тази доставка за същият продукт използвали услугите на друга логистична
компания, която осъществявала транспорт по въздух.
В хода на разследването е разпитан и св.М. А. О. – началник отдел „Логистика“ в
дружеството „С.“ООД – Република Полша и член на управителния съвет на дружеството
(видно от актуалната фирмена информация, предоставена по делото). В показанията си
същият сочи, че компанията се занимава предимно с транспорт на фармацевтични
продукти. К.кретната транспортна услуга им била възложена от датската фирма „BHS L.“,
не са имали информация какви точно са били фармацевтичните продукти, които следвало да
превозят от Гърция до Швеция. Впоследствие, след задържане на товара от българските
власти разбрал от шофьора на товара и от представителя на „Й.Ф.“ ООД, че превозваните
продукти съдържат наркотични вещества. Свидетелят твърди, че при възлагане на
транспорта не са получавали указания за маршрута на движение на стоките от възложителя
и че същите съдържали наркотични вещества, за преминаването на които през РБългария се
изисквало специално разрешително.
В хода на разследването е изискана и получена чрез ДМОС от компетентните власти на
Република Гърция, Република Полша, Кралство Дания и Кралство Швеция информация,
досежно уредените търговски споразумения между въпросните търговски фирми и
условията по доставката.
В хода на разследването още е установено, че гръцката фирма-производител „Л.“
притежавала разрешение и сертификат за производство на медицински продукти,
включително и разрешения за износ на продукти, съдържащи веществото фентанил,
издадени от Комисия по лекарствата и подписани от директор на Главна дирекция за
обществено здраве и качество на живот към Министерство на здравеопазването в Република
Гърция, като подробно посочените в разрешения лекарствени продукти са произведени,
пакетирани, подготвени и предоставени за износ от фирма „Л.“ на полската транспортна
фирма „С.“ООД, като по този повод на предали на превозвача (свид.Т.) придружаващи
документи - пакинг лист, заявка, разрешителни за внос от шведските власти и разрешително
за износ, издадено гръцкото здравно министерство, както и техен представител попълнил и
подпечатал ЧМР товарителница за товара.
Шведската фирма „О.С. АБ“ е дистрибутор на медицински продукти, притежаваща лиценз за
внос, износ, производство и търговия с наркотични медицински продукти в кралство
Швеция, издадени от Агенцията за медицински продукти. Последната издала разрешенията
за внос на процесните лекарствени продукти, съдържащи фентанил.
10
Транспортирането на стоките не било заплатено от „Л.“ и било ангажимент на „Й.Ф.“ООД.
Гръцката фирма-изпращач не е имала ангажимент да определя маршрута на товара, тъй като
транспортирането било ангажимент на датската компания.
Търговското дружество „Л.“ било информирано за задържането на пратката от представител
на „Й.Ф.“ ООД едва на 20.01.2023 г.
Дружеството „Й.Ф.“ ООД разполага с разрешение за търговия с всички видове
фармацевтични продукти в Европейския съюз, включително и с наркотични вещества и в
частност с фентанил. Дружеството е заК.но регистрирано и представляващият дружеството
няма криминални регистрации. Разрешителното за внос било издадено от компетентната
агенция за медицински продукти. Транспортът бил възложен на датската логистична фирма
„BHS L.“, като от „Й.Ф.“ООД не са давали инструкции за маршрута за транспортиране на
товара. Крайната дестинация на товара била Швеция. Маршрутът през РБългария бил
неуместна грешка и се дължал на непознаване на българското заК.одателство, свързано с
наркотични вещества.
В хода на разследването е изискана информация от българското Министерство на
здравеопазването относно издадено разрешение за внос, износ или транзит през територията
на РБългария на продукта, съдържащ фентанил. От получения по делото отговор е видно, че
участващите в търговската сделка дружества, упоменати по-горе не са подавали заявления
за издаване на разрешителни за внос и износ на наркотични вещества по реда на ЗКНВП и
такива не били издадени.
От изисканата и получена справка от Изпълнителна агенция по лекарствата се установява,
че в РБългария не е регистриран и не е разрешен за употреба продукт с търговско
наименование Fentanyl L. в каквато и да е опаковка и дозировка на веществото фентанил,
като в РБългария са разрешени за употреба лекарствени продукти, съдържащи фентанил с
лекарствена форма трансдермални пластири и с количество на активното вещество в
различни дозови единици в различни по големина опаковки (съдържащи различен брой
пластири), но с друго търговско наименование „Виктанил“, които имат утвърдени цени в
Позитивния лекарствен списък, който лекарствен продукт „Виктанил“ трансдермални
пластири се използва за овладяване на силна хронична болка.
От изисканата информация от Националния съвет по цени и реимбурсиране на
лекарствените продукти (орган, поддържащ Регистъра на националните номера за
идентификация на всички лекарствени продукти, разрешени за употреба н Р България е
видно, че притежател на разрешението за употреба е дружеството „Тева Б.В.“ от
Нидерландия, като разрешените за употреба лекарствени продукти, съдържащи фентанил с
лекарствена форма трансдермални пластири са само три на брой, имат утвърдена цена в
регистрите на НСЦРЛП, като трите продукта са с търговско наименование „Виктанил
(съответно от 100, 70 и 50 микрограма в час), а останалите продукти с търговско
наименование „Виктанил“ имащи същата лекарствена форма и съдържащи активно
вещество фентанил нямат утвърдена цена, съответно не могат да бъдат продавани в Р
България, въпреки, че са разрешени за употреба.
11
С постановление на наблюдаващия прокурор от Окръжна прокуратура – Благоевград от
08.05.2024 г. (л.24-37 от делото), наказателното производство по ДП №81/2022 г. по описа
на ТД Митница София, е прекратено поради липса на осъществен състав на престъпление по
чл.242 ал.2 от НК. С постановлението е прието, че не може да се приеме, че е налице и
нарушение разпоредбата на чл.233 от ЗаК.а за митниците (митническа К.трабанда), тъй като
извършеното от Т. деяние на кореспондира със съдържанието на тази правна норма.
Прекратилият наказателното производство прокурор от ОП – Благоевград е приел, че е
налице реализирано нарушение на разпоредбите на ЗКНВП, тъй като този акт се явява
специален относно дейността и режима на лекарствените продукти, съдържащи наркотично
вещество (фентанил), включено в Списък ІІ на чл.3 ал.2 т.2 от Наредбата за класифициране
на растенията и веществата като наркотични, какъвто е предмета по досъдебното
производство. Визира се чл.32 ал.1 от ЗКНВП, съобразно който посочените дейности се
извършват с лицензия. В тази връзка се сочи, че министърът на здравеопазването е
упълномощен да осъществява К.тролни функции съгласно чл.16 ал.1 от Глава ІІІ на ЗКНВП.
Сочи се още, че при К.статирани нарушения на разпоредбите на ЗКНВП са предвидени
глоби и имуществени санкции, налагани по реда на заК.а, налагани от К.тролните органи
към министъра на здравеопазването. Последният е овластен да издава наказателни
постановления в случай на К.статирани нарушения. Във връзка с прекратителното
постановление на ОП – Благоевград, материалите по ДП 81/2022 г., по описа на ТД
Митница София, ведно с приобщените към него веществени доказателства, са изпратени на
министъра на здравеопазването, в качеството му на АНО за извършване преценка за
ангажиране на административно-наказателна отговорност.
В постановлението е разпоредено препис от същото да се изпрати на ТД Митница София и
ЦМУ София за сведение, на Министерството на здравеопазването за сведение и изпълнение,
както и на адв.Д. Б.-Г. в качество й на процесуален представител на търговските дружества
„Й.Ф.“ Кралство Дания и „С.“ООД – Република Полша, която неколкократно в хода на
разследването е депозирала молби относно задържаните като веществени доказателства по
делото лекарствени продукти и МПС.
По делото няма данни по делото постановлението да е обжалвано.
Прекратителното постановление на прокурора от ОП – Благоевград е изпратено до
служебния министър на здравеопазването и постъпило в регистратурата на МЗ с вх.№44-00-
2/13.05.2024 г. (видно от поставения щемпел от регистратурата на МЗ – л.47 от делото).
Във връзка с постъпилото постановление, с изх.№44-00-2/17.05.2024 г., постъпило с вх. №
3318/21.05.2024 г. в ОП – Благоевград е постъпило писмо на заместник-министър на
здравеопазването, в което във връзка с полученото постановление за прекратяване на
наказателното производство и изпращане за налагане на административно наказание, както
и материали по ДП 81/2022 г. по описа на ТД Митница София, уведомяват наблюдаващия
12
прокурор по делото, че видно от постановлението и приложените материали се касае за
транзит през територията на РБългария на лекарствени продукти, съдържащи наркотичното
вещество Фентанил, включено в Списък ІІ на Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществената като наркотични като вещество с висока степен на риск. Сочи се,
че съгласно чл.49 от ЗКНВП сухопътният транзит през територията на страната на
лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества (НВ) е забранен. Твърди се още, че
К.тролните функции по чл. 16 от ЗКНВП, обхващащи описаните в заК.а дейности с
наркотични вещества (разписани в глава V и VІ от заК.а), и във връзка с които са предвидени
административно-наказателни разпоредби се простират върху регулираните чрез
лицензионен и разрешителен режим правоотношения по упражняване на правомощията и
задачите на министъра на здравеопазването, към която група не може да бъде причислен и
квалифициран К.кретния случай на нарушение по чл. 49 от ЗКНВП.
Във връзка с горното писмо, в регистратурата на Министерство на здравеопазването с вх. №
44-00-2/18.06.2024 г. (видно от поставения щемпел върху придружителното писмо – л.22 от
делото) е постъпило писмо от наблюдаващия ДП прокурор от ОП – Благоевград, в което
изрично се указва, че следва да се изпълнят разпоредбите на ЗАНН, и в частност тази на
чл.36 ал.2 от ЗАНН, тъй като вече има образувано по смисъла на тази разпоредба
административно-наказателно производство като се сочи, че е недопустимо връщането на
материалите по ДП с писмо на ОП – Благоевград, с посочване, че К.кретния случай не е от
компетентността на Министъра на здравеопазването. Сочи се още в писмото, че в писмото, с
което ДП е върнато на ОП – Благоевград са налице противоречия, тъй като се твърди, че
съгласно ЗКНВП транзита през територията на страната е забранен, а в хода на ДП
неколкократно е посочено, че дружеството „Й.Ф.“ ООД не е имало издадено надлежно
разрешително за транзит по суша през РБългария, а в последствие се твърди, че К.кретния
казус не може да се квалифицира като административно нарушение от компетентността на
МЗ. Твърди се още, че случая не може да се квалифицира и като административно
нарушение по ЗМ. Указва се още в писмото на прокурора, че след изпълнение процедурата
на ЗАНН по образуваното пред Министъра на здравеопазването административно-
наказателно производство, последният следва да се произнесе и за приобщените веществени
доказателства, които са предмет на нарушението, притежанието на които е забранено от
заК.а, така, както било посочено в писмо и че вземането на отношение по предмета на
нарушението също е част от процедурата от ЗАНН.
Във връзка с прокурорското постановление с писмо рег. № 32-887062/11.06.2024 г. на
Директор на ТД Митница София (л.180-181 от делото), адресирано до наблюдаващия
прекратеното наказателно производство прокурор от Окръжна прокуратура - Благоевград
(по делото няма данни същото да е свеждано до знанието на Министерство на
здравеопазването) се излагат твърдения за наличие на обективна несъставомерност на
деянието по чл. 233 от ЗМ според признаците както на състава по ал.1, така и на състава по
13
ал. 2 от тази разпоредба, поради което ангажирането на административнонаказателна
отговорност по същите би било незаК.осъобразно. Излагат се подробни съображения
относно постъпило по компетентност постановление за прекратяване на досъдебно
производство ДП № 81/2022 г. по описа на ТД Митница София, пр. пр. № 3318/2022 г. на
Окръжна прокуратура (ОП) Благоевград, касателно ангажиране на административно-
наказателна отговорност по реда на чл. 233 от ЗаК.а за митниците, по следния начин:
Административното нарушение по чл. 233 от ЗМ се свежда до пренасяне на стоки през
границата на страната без знанието и разрешението на митническите органи. Процесните
стоки (лекарствени продукти, съдържащи веществото фентанил), пренесени през ГКПП
Кулата, представляват съюзни стоки по смисъла на чл. 5, т.23 от Регламент (ЕС) № 952/2013
на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на
Митнически кодекс на Съюза, и като такива, за тяхното предвижване на територията на
Съюза не е необходимо декларирането им пред митническите органи и тяхното разрешение.
По отношение на стоки с общностен статут, придвижвани на митническата територия на
Съюза, включително преминаващи през вътрешна за ЕС граница на Р България, липсва
основание за осъществяване на митнически К.трол, т.е. липсва годен обект за закрила от
противоправно посегателство (в този смисъл ТР № 1 от 21.01.2015 г. на ОС на наказателна
колегия на ВКС, постановено по ТД № 1 по описа на ВКС за 2014 г.)
Твърди се в писмото, че в случая е налице обективна несъставомерност на деянието според
признаците както на състава по ал.1 на чл.233 от ЗМ, така и на състава по ал.2 от същата
разпоредба, поради което ангажирането на административнонаказателна отговорност по тях
би било незаК.осъобразно.
Твърди се още в писмото на Директора на ТД Митница София, че от друга страна по
безспорен начин се установява нарушение на разпоредбата на чл. 49 от ЗКНВП и че
Министърът на здравеопазването следва да вземе отношение по компетентност и извърши
преценка в качеството му на АНО, за ангажиране на административно наказателната
отговорност по случая.
Твърди се още в писмото, че разпоредбата на чл. 21 от ЗКНВП от своя страна вменява на
Министерството на финансите чрез митническата администрация К.трола по вноса, износа и
транзита единствено от и към трети страни на наркотичните вещества и прекурсорите, както
и дейностите за предотвратяване и разкрИ.е на незаК.ния им трафик, в които хипотези
процесното деяние не попада, доколкото от събрания по случая доказателствен материал по
безспорен начин е установено, че лекарствените продукти, съдържащи НВ са били
транзитирани от една държава-членка на ЕС (Р Гърция) до друга държава- членка на ЕС
(Кралство Дания) и ангажирането на административно-наказателната отговорност за
осъществено нарушение на чл.108а във вр. с чл.49 от ЗКНВП е извън обхвата на вменената
им по същия нормативен акт компетентност.
Твърди се още, че веществените доказателства (лекарствени продукти) намиращи се на
съхранение в МБ Благоевград не са предмет на нарушението по чл.108а от ЗКНВП и като
такива не подлежат на отнемане в полза на държавата, като по отношение на същите в
14
националното заК.одателство е налице действаща забрана за транзитирането им през
територията на РБългария, но за същите има надлежно издадени разрешения от властите за
износ (от Р Гърция) и за внос (Кралство Дания), поради което същите следва да бъдат
върнати в държавата на изпращане, с оглед транспортирането им до крайния получател по
маршрут, изключващ българска територия.
В отговор на запитване на „Й.Ф.“ ООД с писмо Изх.№32-895881/17.06.2024 г. Директорът
на ТД Митница София уведомява адресата, за даденото на ОП Благоевград становище по
случая, като доколкото стоките-лекарствени продукти, приобщени като веществено
доказателство по ДП 81/2022 г. по описа на ТД Митница София и същите не са били
задържани като предмет на престъпление, компетентен да се произнесе по реда на НПК е
ОП-Благоевград, която е прекратила ДП и е изпратено по компетентност на Министъра на
здравеопазването.
С писмо с рег.№ 44-00-2/26.06.2024 г., подписано от Заместник-министър на
здравеопазването до Директора на РЗИ – гр.Благоевград (постъпило в деловодството на РЗИ
с вх.№03-284/27.06.2024 г.) на адресата – директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ)
– гр.Благоевград в качеството му на административно-наказващ орган на основание чл.110
ал.2 от ЗКНВП и във връзка със Заповед № РД28-83/24.02.2011 г. на министъра на
здравеопазването, е изпратено постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство за извършване на преценка за ангажиране на административно
наказателна отговорност.
С писмо рег.№03-284-3/13.08.2024 г., адресирано до ОП – Благоевград и до Министъра на
здравеопазването Директорът на РЗИ – Благоевград, е изразил становище по изпратеното му
за преценка за ангажиране на административно-наказателната отговорност по случая
прекратително прокурорско постановление. В същото е направен анализ на доказателствата
по делото и се твърди, че не следва да се ангажира административно-наказателната
отговорност на транспортната фирма „С.“ООД, Р Полша (жалбоподател по настоящото
съдебно производство). Твърди се, че в случая се касае за непознаване на българското
заК.одателство и в частност забраната за сухопътен транзит по чл.49 ал.1 от ЗКНВП. Твърди,
че министърът на здравеопазването няма правомощия като АНО по въпросите на транзита,
тъй като съгласно чл.49 ал.1 от ЗКНВП транзитът е забранен, с изключение на предвидените
способи по въздушен и воден път, а директорът на РЗИ е с идентични правомощия.
Твърди се още, че в случая транспортната фирма превозваща лекарствените продукти е
задържана за проверка на трасе-вход на ГКПП Кулата и че тази фирма не е извършила
транзит през територията на страната.
Твърди се още, че по силата на чл.21 от ЗКНВП Министерството на финансите чрез
митническата администрация също К.тролира вноса, износа и транзита от и към трети
страни и осъществява дейностите за предотвратяване и разкрИ.е на незаК.ния им трафик,
както и осъществява К.трол по изпълнението на чл.29д ЗКНВП (внос на семена от К.оп,
15
предназначени за посев).
Твърди, че отделно от това, в чл.14 от Наредба №7 от 2001 г. за условията и реда за издаване
разрешителни за внос и износ на НВ, е предвидено, че забраната по чл.49 ал.1 ЗКНВП се
отнася до всички видове транзит, с изключение на входен и изходен транзит и транзит на
наркотични вещества, за което са издадени разрешителни за внос или износ съгласно
наредбата. Излагат се доводи, че в случаите по чл.49 ал.1 от ЗКНВП когато се налага
междинно или принудително кацане /акостиране на територията на страната, пратките с НВ
се третират като предназначени за износ само когато се налага разтоварването им на
територията на РБългария. Тяхното съхранение и охрана се извършва от органите на МВР
със съдействието на митническите органи, като в случая се изисква изрично разрешение от
дирекция в специализираната администрация на МЗ.
Твърди се още, че в чл. 15 от Наредба № 7 е предвидена възможност при осъществяване на
внос и износ на НВ митническото учреждение да поиска експертна помощ от инспектора по
НВ към РЗИ, а в този случай РЗИ-Благоевград не е уведомявана, нито е искана експертна
помощ. Съгласно чл. 53 от ЗКНВП, изискванията на заК.а по отношение на вноса, износа и
транзита на НВ се прилагат при всички видове митнически режими, както и при реекспорт.
Директорът на РЗИ –Благоевград категорично заявява, че Министърът на здравеопазването,
а и той като няма правомощия като АНО по въпросите на транзита, който сам по себе си е
забранен съгласно заК.а. Твърди, че липсва изричен състав на нарушение при неспазване на
забраната по чл.49 ал.1 от ЗКНВП, а дори и да се позове на общата административно-
наказателна разпоредба е на мнение, че не може да се ангажира отговорността на лицето,
извършило нарушението, тъй като това лице не е установено на територията на РБългария.
С оглед на заявеното, изразява становище че не следва да се ангажира административно-
наказателна отговорност по постановлението за прекратяване на наказателното
производство по ДП №81/22 г. по описа на ТД Митница София, НП №3318/2022 г. по описа
на Окръжна прокуратура – Благоевград, а веществените доказателства следва да се върнат
на ОП – Благоевград с цел упражняване на заК.овите им правомощия.
Въпреки изразеното становище и във връзка с всичко гореизложено, на 07.10.2024 г.
Директора на РЗИ – Благоевград издал атакуваното Наказателно постановление
№13/07.10.2024 г. (л.63-66 от делото), с което е ангажирана отговорността на жалбоподателя
„С.“ ООД затова, че: „На 29.11.2022 г. около 00:01 ч., юридическото лице „С.”ООД,
Република Полша е извършило превозване чрез пренасяне по сухоземен път през
границата на Република България на ГКПП-Кулата, област Благоевград от Р Гърция, 8
/осем/ броя европалети с общо 157 броя кашони, в които са намерени 12 200 броя кутии,
съдържащи 130 750 броя единични опаковки с надпис „Fentanyl L.“, за което „С.“ ООД
са използвали превозно средство – товарен микробус, марка и модел „Р.М.“ с полски рег.
№ ********, собственост на дружеството, който бил управляван от полския
гражданин П. М. Т. – в трудови правоотношения със „С.“ООД. С гореописаните
действия „С.“ООД са извършили нарушение на забраната за пренасяне и превозване на
16
наркотични вещества „Fentanyl L. depotplaster“, през границата на страната на ГКПП
– Кулата, без лицензия, издадена от министъра на здравеопазването на Р България или
от оправомощен от него заместник-министър при условията и реда на ЗКНВП.“
Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 7 ал. 1 във вр. с чл. 32
ал. 1 и чл. 3 ал. 2 т. 2 от ЗКНВП (обн. ДВ бр.30/1999 г., изм.ДВ бр.41 от 10.05.2024 г.), във
вр. с §1, т. 11, т. 21 и т. 22 от ДР на ЗКНВП и във вр. с чл. 3 т. 2 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични (обн.ДВ бр.87/2011 г.,
изм.ДВ бр.87/15.10.2024 г.) и за същото на жалбоподателя на основание чл.109 във вр. с
чл.108а от ЗКНВП е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ
в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева.
Със същото НП са отнети в полза на държавата: 1. Наркотични вещества – 157 броя
кашони , съдържащи 12185 броя кутии, съдържащи общо 130 595 броя единични
опаковки с надпис „Fentanyl L. depotplaster“ с посочен на етикетите различни дози от
лекарствения продукт и различно съдържание на активния компонент фентанил, описани в
протокол от извършена митническа проверка №22BG005800А007353 от 29.11.2022 г. и №
22BG005800A007383от 29.11.2022 г., предадени с протокол за доброволно предаване от
29.11.2022 г. и описани в протокол за оглед на веществени доказателства и вземане на
представителни проби от 06.12.2022 г., описани като остатъци от иззето вещество, ведно с
оригинални документи – международна товарителница (ЧМР) от 28.11.2022 г за превоз на
горепосочените по-горе фармацевтични продукти; delivery note (бележка за доставка)
№112/28.11.2022 г.; packing list (списък на опаковка) от 11.11.2022 г; 3 бр. разрешителни за
износ с №62110, №62113 и №62115 и трите от 11.11.2022 г., издадени от гръцкото здравно
министерство-износител; 3 бр. разрешителни за внос № NS-I-2022-12096, № NS-I-2022-
12105 и № NS-I-2022-12106 и трите от 26.10.2022 г, издадени от шведската агенция за
медицински продукти, и информационна листовка, като предмет на нарушение по чл. 7
ал.1, пр. 3 и 4, във вр. с чл. 32 ал.1 предл. 8 и 9 от ЗКНВП, които наркотични вещества се
намират за съхранение в складово помещение (хале) на терииторията на Митническо бюро –
Благоевград, запечатани в товарното помещение на товарен микробус марка и модел „Р.М.“ с
полски рег.№ ****, предадени с приемо-предавателен протокол на МОЛ в ТД Митница
София съгласно заповед № ЗМФ-389/25.05.2023 г. на министъра на финансите, а
оригиналните документи се намират за съхранение в кориците на ДП №81/2022 г. по описа
на ТД Митница София, прокурорска преписка №3318/2022 г. по описа на Окръжна
прокуратура – Благоевград (том І, л.37-43 и л.87); 2. Наркотични вещества – 15 броя
кутии, съдържащи 125 бр.единични опаковки с надписи „Fentanyl L. depotplaster“ с
посочен на етикетите различни дози от лекарствения продукт и различно съдържание на
активния компонент фентанил, описани в протокол за оглед на веществени доказателства и
вземане на представителни проби от 06.12.2022 г. и описани като представителни проби,
като предмет на нарушение по чл.7 ал.1, пр.3 и 4, във вр. с чл.32 ал.1 предл.8 и 9 от
ЗКНВП, които наркотични вещества се намират за съхранение в специализиран склад за
съхранение на наркотични вещества при отдел НОП, Дирекция МРР, ЦМУ на Агенция
17
„Митници“; 3. Превозно средство - товарен микробус марка и модел „Р.М.“ с полски рег.
№ ****, собственост на „С.“ООД /“S. SP” ZO.O/, Р Полша, ведно с К.тактен ключ на
същия и регистрационен талон № ****, издаден от Република Полша за МПС „Р.М.“ с
полски рег.№ ****, предадени с протокол за доброволно предаване от 29.11.2022 г.,
приобщени като веществени доказателства по ДП № 81/2022 г. с постановление за
приобщаване на веществени доказателства по описа на ТД Митница София от 29.11.2022 г.,
тъй като са налице условията за прилагането на разпоредбата на чл. 20 ал.1 от ЗАНН,
като същото е послужило за извършване на нарушението и е собственост на
нарушителя „С.“ООД /“S. SP” ZO.O/, което превозно средство ведно с К.тактния ключ се
намират за съхранение в складово помещение (хале) на територията на Митническо бюро –
Благоевград, възложено с постановление от 28.06.2023 г. по ДП №81/2022 г. и предадени с
приемо-предавателен протокол с рег.№32-454758/28.06.2023 г., а оригиналните документи се
намират за съхранение в кориците на ДП №81/2022 г. по описа на ТД Митница София,
прокурорска преписка №3318/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура – Благоевград ( том
І, л.37). С наказателното постановление е разпоредено следното относно
веществените доказателства: 1. Да се унищожи по реда на чл.95 във вр с чл.91 от
ЗКНВП, остатъкът от наркотичното вещество, отнето в поза на държавата,
получено след отделяне на представителните проби - 157 броя кашони , съдържащи
12185 броя кутии, съдържащи общо 130 595 броя единични опаковки с надпис „Fentanyl
L. depotplaster“ 2. Да се съхраняват на основание чл.92 от ЗКНВП до приключване на
производството отнетите в полза на държавата представителни проби - 15 броя
кутии, съдържащи 125 бр.единични опаковки с надписи „Fentanyl L. depotplaster“
наркотични вещества, като след влизане в сила на НП същите се унищожат, съгласно
чл. 95 във вр. с чл. 91 от ЗКНВП.
НП е връчено, придружено с превод на полски език на вписаното като нарушител дружество
чрез управителя му по пощата с обратна разписка (л.121 от делото) на 27.11.2024 г.
С вх.№ 03-284-17 /09.12.2024 г. на електронната поща на РЗИ – Благоевград е постъпила
надлежно подписана с КЕП жалба против издаденото НП от дружеството жалбоподател,
действащо чрез надлежно упълномощен адвокат Д. Банкова- Ганева от САК, като жалбата е
придружена от пълномощно и негов превод на български език. Съща жалба с приложенията
към нея, подписана собственоръчно от пълномощника е постъпила и в куриерска фирма на
09.12.2024 г. в 16,46 ч. и е доставена в деловодството на РЗИ – Благоевград на 10.12.2024 г.
(вх. № 94-00-777/10.12-2024 г. (л.10-18 в делото, ведно с инкорпорираната на гърба на лист
18 посредством телбод и неномерирана в преписката куриерска товарителница).
Направен е опит да се връчи Наказателното постановление на процесуалния представител на
дружеството „Й.Ф.“ в ДП №81/2022 г. на ТДМ София, като същият е отказал с писмо вх.
№03-284-14/30.10.2024 г. да получи препис от НП с мотив че няма представителна власт във
връзка с провежданото административно-наказателно производство (л.124 от делото) .
18
Правени са и два опита за връчване на НП по пощата с препоръчана пощенска пратка (видно
от представените по делото известия за получаване на пощенски пратки), като изпратените
по пощата пратки се връщали на подателя в цялост на 09.12.2024 г. с отбелязване в щемпел
от пощенска служба в Дания върху самия плик „неизвестен“ (видно от пликовете,
приложени по делото – л.125 и 126). Така, АНО е счел, че НП е връчено по реда на чл.58
ал.2 във вр. с ал.3 от ЗАНН на 23.12.2024 г. и е счел същото за влязло в сила на 07.01.2025 г.
(видно от представеното с обективираното отбелязване НП (л.129-132 от делото).
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин въз
основа на събраните по делото и приобщени по реда на чл.283 НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН
доказателства, включително и представените такива по административнонаказателната
преписка (АНП) и ДП №81/2022 г. на ТД Митница – София (в два тома), които изцяло
кредитира и не намери основание да игнорира. Писмените доказателства по делото, както и
гласните такива, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането
им по реда на чл.281 ал.5 от НПК, спомагат за по-пълното и цялостно изясняване на
фактическите обстоятелства по делото. Приобщените доказателства по делото са пълни,
последователни и изчерпателни, като поради липсата на противоречия в тях, съдът не
следва да излага съображения на основание чл.305 ал.3 НПК - per argumentum a contrario.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно заК.осъобразност, обоснованост, и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима и е приета от съда за разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Преди съдът да направи проверка на материалната заК.осъобразност на обжалваното
наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадения акт отговаря на
процесуалните изисквания на заК.а.
Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Съдът не е обвързан, нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите
К.статации в иницииращия производството акт (в случая НП е издадено в хипотезата на
чл.36 ал.2 ЗАНН) или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2
НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото заК..
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
19
инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
заК.ността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния заК.. В
изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесното НП
е издадено от компетентен орган, в предвидените от заК.а срокове и писмена форма.
По компетентността на АНО съдът съобрази следното:
Компетентността за съставяне на актове за постановени нарушения по ЗКНВП е уредена в
чл.110, ал.1 от с.з., като същата е възложена на К.тролните органи по глава трета от заК.а.
Чл.16, ал.1 от ЗКНВП определя Министърът на здравеопазването като компетентен да
осъществява К.трола върху производството, преработването, вноса износа, транзита,
търговията, съхраняването, отчетността, пренасянето, превозването, употребата и рекламата
на растенията и наркотичните вещества и препаратите от списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3,
както и върху лечението на лица, зависими от наркотични вещества. В ал.3 на същия текста
на заК.а е посочена специализираната администрация на Министерството на
здравеопазването като подпомагаща К.тролните функции на министъра по ал.1 и ал.2 на
чл.16 от ЗКНВП.
Разпоредбата на чл.21 от ЗКНВП от своя страна вменява на Министерството на финансите
чрез митническата администрация К.трола по вноса, износа и транзита единствено от и
към трети страни на наркотичните вещества и прекурсорите, както и дейностите за
предотвратяване и разкрИ.е на незаК.ния им трафик, в които хипотези процесното деяние не
попада, доколкото от събрания по случая доказателствен материал по безспорен начин е
установено, че лекарствените продукти, съдържащи НВ са били транзитирани от една
държава-членка на ЕС (Р Гърция) до друга държава- членка на ЕС (Кралство Дания) и
ангажирането на административно-наказателната отговорност за осъществено нарушение на
чл.108а във вр. с чл.49 от ЗКНВП е извън обхвата на вменената по силата на ЗКНВП
компетентност на митническите органи и в този смисъл настоящият съдебен състав се
солидаризира със становището на Директора на ТД Митница – София по този въпрос.
Съдът е на мнение, че именно Министъра на здравеопазването в случая, по силата на чл. 16
от ЗКНВП е компетентен да осъществява К.трол по спазване на ЗКНВП във връзка с
превоза, преноса и транзита на наркотични вещества и в частност на лекарствените
(фармацевтичните) продукти, съдържащи такива. В този смисъл, съдът не приема
противните доводи обективирани в писмени изявления от страна на длъжностни лица от
Министерство на здравеопазването и директора на РЗИ-Благоевград.
В случая атакуваното НП е издадено от Директора на РЗИ – Благоевград, който е надлежно
оправомощен да издава наказателни постановления за налагане на административни
наказания по реда на глава девета от ЗКНВП по силата на представената по делото Заповед
№ РД 28-83/24.02.2011 г. на Министъра на здравеопазването. В този смисъл и с оглед
дадената правна квалификация на нарушението в разглеждания санкционния акт (такова по
чл.32 от ЗКНВП) същият е издаден от компетентен орган при спазване на териториалната и
материалната компетентност.
20
По отношение спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН съдът съобрази:
Едно от основните условия за провеждане на административно-наказателно преследване е да
не са изтекли сроковете по чл. 34 от ЗАНН, поради което административно-наказващите
органи и съдилищата са длъжни да следят служебно за това (виж Постановление № 10 от
28.09.1973 год., Пленум на ВС). Съгласно чл.34, ал.3 от ЗАНН - Образуваното
административно-наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно
постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
Сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и по отношения на тях се прилагат институтите
за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване - чл. 81 от НК (в този
смисъл и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2014
год., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд). Възбуждането на
наказателно преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че не е престъпление, а
административно нарушение, прекъсва давността по чл. 34 от ЗАНН. Докато продължава
предварителното и съдебно производство за това деяние, давността по чл. 34 от ЗАНН се
спира (виж Тълкувателно решение № 112 от 16.ХII.1982 год. по н. д. № 96/82 год., ОСНК).
Съгласно разпоредбата на чл.81 ал.1 от НК давността спира, когато започването или
продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой
предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт, а според ал. 2, същата разпоредба
давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и
то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването.
Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН постановява, че образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно
постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Шестмесечният срок, визиран в
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, е абсолютен давностен срок, който изключва наказанието, поради
което и административно-наказателното производство се прекратява. Според Тълкувателно
решение № 112/16.12.1982 г. по н.д. № 96/82 г. на ОСНК на ВС възбуждането на наказателно
преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че не е престъпление, а
административно нарушение, прекъсва давността по чл. 34 от ЗАНН. Докато продължава
предварителното и съдебно производство за това деяние, давността по чл. 34 от ЗАНН се
спира. В подкрепа на това тълкуване е и разпоредбата на чл. 33 от ЗАНН, която забранява на
административно-наказващите органи да образуват административно-наказателно
производство, когато за същото деяние е възбудено наказателно преследване. Това означава,
че започването или продължаването на административно-наказателното производство
зависи от завършването на предварителното или съдебното производство. В тези случаи
предвиденият едногодишен давностен срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН за състоянието на акт,
установяващ нарушението, е без значение, тъй като акт не се съставя - чл. 36, ал.2 от ЗАНН,
какъвто е именно е настоящия случай.
В случая при издаването на НП е спазен предвидения в разпоредбата на ал. 3 на чл. 34, във
вр. с чл. 36, ал.2 от ЗАНН срок. Нормата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН предвижда отклонение от
принципното положение, че административнонаказателното производство се образува със
21
съставяне на АУАН. За да се приложи чл. 36, ал.2 от ЗАНН, следва производството
(наказателно) да е прекратено от съда или прокурора и да е препратено на наказващия орган
или прокурорът да е отказал да образува наказателно производство и е препратил на
наказващия орган. Именно от момента, в който събраните доказателства, имащи отношение
към реализиране на административнонаказателна отговорност, бъдат изпратени и получени
от административнонаказващия орган (АНО), започва да тече срокът, предвиден в чл. 34, ал.
3 от ЗАНН за реализиране на административно-наказателната отговорност чрез издаване на
наказателно постановление. Установено е по делото, че в К.кретния случай прекратителното
прокурорско постановление е получено в Министерство на здравеопазването на 13.05.2024
г., като АНО е издал атакуваното НП на 07.10.2024 г. – т.е. Изложеното обосновава извода,
че наказателното постановление е издадено преди изтичане на давностния срок по чл.34,
ал.3 от ЗАНН.
Съдът счита обаче, че в хода на административно-наказателното производство по издаване
на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице, неправилно е приложен материалния заК.,
което води до незаК.осъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата
отмяна. Съображения:
На първо място: В разглеждания случай административнонаказателното производство е
започнало при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, без да е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), а в разглеждания случай считам, че тази разпоредба е
била неприложима. По принцип съставянето на АУАН е императивна абсолютно
задължителна предпоставка (с оглед предоставените му от заК.одателя функции -
К.статираща, обвинителна и сезираща), като в чл. 36, ал.2 от ЗАНН е регламентирано
изключение от това правило. За да се приложи това изключение обаче не е достатъчно да
има прекратено наказателно производство, а е необходимо наличието на идентичност между
субектите и предмета на наказателното и на административнонаказателното производство.
При липсата на идентичност е недопустимо да се издава НП без съставен АУАН, защото
прокурорският акт заменя АУАН в неговата К.статираща, обвинителна и сезираща функции.
В случая липсва такава идентичност.
В хода на проведеното досъдебно производство дружеството-жалбоподател по настоящото
административно-наказателно производство няма качество на участник в наказателното
производство. ЗаК.ният представител на „С.“ООД дори не е разпитан като свидетел в хода
на ДП. Дружеството-жалбоподател е юридическо лице и като такова не е и могло да има
качеството на обвиняем по смисъла на чл.54 от НПК, нито е имало заК.ова възможност да
бъде привлечено като такъв по предвидения ред. Следователно жалбоподателят „С.“ООД, а
и неговия заК.ен представител не е имал нито правото, нито възможността да научи за какво
и въз основа на какви доказателства е обвинен престъпление е привлечен в това качество и
22
въз основа на какви доказателства; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението;
да се запознава с делото; да представя доказателства; да участва в наказателното
производство; да прави искания, бележки и възражения; да се изказва последен; да обжалва
актовете, които накърняват неговите права и заК.ни интереси, и да има защитник (чл. 55, ал.
1 от НПК). Едва с постановяване на НП „С.“ООД чрез своя заК.ен представител е разбрало
за какво деяние е обвинено и защо се ангажира неговата административна отговорност. По
този начин жалбоподателят е бил лишен от възможността активно да участва в хода на
производството срещу него и да реализира в пълен обем и достатъчно ефективно своята
защита.
На второ място, в случая не е налице и идентичност на предмета на наказателното и
административното производство. Наказателното производство е образувано и се е водило
за престъпление по чл. 242 ал.2 от НК, който предвижда наказателна отговорност за лице,
което е извършило пренасяне през границата на страната без надлежно разрешително
съгласно ЗКНВП с МПС високорискови наркотични вещества– процесните лекарствени
продукти, съдържащи веществото фентанил. До прекратяване на наказателното
производство по същото няма привлечено лице в качеството му на обвиняем.
В атакуваното НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.109 във вр. с чл.108а от
ЗКНВП за нарушение на чл.7 ал.1 във вр. с чл. 32 ал. 1 и чл. 3, ал. 2 т. 2 от ЗКНВП във вр. с
пар.1, т.11, т. 21 и т.22 от ДР на ЗКНВП и във вр. с чл.3 т.2 от Наредба за реда за
квалифициране на растенията и веществата като наркотични, за това, че на
инкриминираната в НП дата жалбоподателят - юридическо лице е извършил превозване чрез
пренасяне по сухоземен път през границата на страната от Република Гърция рискови
наркотични вещества – процесните лекарствени продукти, за което е използвал превозно
средство – товарна композиция, собственост на жалбоподателя, която била управлявана от
полския гражданин П. М. Т. – в трудови правоотношения с жалбоподателя, като е прието от
АНО, че с тези действия на жалбоподателят (юридическото дружество „С.“ООД) е извършил
нарушение на забраната за пренасяне и превозване на рискови вещества (процесните
лекарствени продукти) през границата на страната на ГКПП-Кулата без да бъдат
придружени от лицензия, издадена от Министъра на здравеопазването на Р България или от
оправомощен от него заместник-министър при условията и по реда на ЗКНВП.
Следователно, едва с издаването на атакуваното наказателното постановление за първи път
жалбоподателят е разбрал, в какво е обвинен.
Всичко това, според настоящия съдебен състав е довело до накърняване правото на защита
на наказаното лице, тъй като едва в съдебното производство то могло да изложи своите
съображения и да защити по надлежен ред своите права. Този извод не се променя от
обстоятелството, че прекратителното прокурорско постановление е сведено до знанието на
процесуалния представител на „С.“ ООД и „Й.Ф.“, която е участвала в производството само
по повод приобщените веществени доказателства.
Нормата на чл. 36, ал.2, предл. 1 от ЗАНН, не може да се тълкува разширително и
изключенията касаят само хипотезите, в които наказаното лице е било субект на наказателно
23
преследване. В това му качество то е имало право и възможност да участва в
производството по установяване на нарушението, в чието извършване е обвинен. Само и
единствено в тези случаи може да се образува административно наказателно производство
без приложен акт и то при условие, че съставите на наказателната и административно
наказателната отговорност са напълно идентични и съответно отговорното лице е получило
препис от прокурорския или съдебен акт, от който да разбере в какво е обвинено.
Неспазването на гаранциите за съответна на обвинението защита, е винаги основание за
отмяна на правораздавателен акт, с който се налага административно наказание.
След като прокурора е прекратил образуваното досъдебно производство и доколкото, сам
той не е компетентен да преценява дали деянието осъществява състав на административно
нарушение, е изпратил обратно материалите по преписката на наказващия орган, то при
това положение наказващият орган следва да извърши свободна и независима преценка,
основана на материалите по преписката / в т.ч. и тези, събрани в хода на досъдебното
производство/ и заК.а за това извършено ли е административно нарушение, извършено ли е
от лицето, посочено в процесуалните документи и то виновно, и следва ли да му се наложи
административно наказание.
В случай, че отговорът на този въпрос е отрицателен, наказващият орган е следвало да
издаде резолюция по чл. 54 от ЗАНН за прекратяване на административно-наказателното
производство в зависимост от установеното от него основание.
В случай, че отговорът на този въпрос е положителен (какъвто според АНО в настоящия
случай е), са възможни две разрешения: АНО да издаде наказателно постановление или да
укаже съставянето на нов АУАН, въз основа на който и на материалите по преписката да
издаде съответния санкционен акт. Това обаче следва да бъде извършено от органа във
всички случаи при съблюдаване разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, включително и след
преценка дали спрямо жалблоподателя е била прекъсвана давността за административно-
наказателно преследване по смисъла на чл.81 ал.2 НК. Съдът е на мнение, че в случая
наказващия орган е следвало да процедира именно по този ред, а не да издаде наказателно
постановление, позовавайки се на постановлението за прекратяване на наказателно
производство от 08.05.2024г. на прокурор при ОП- Благоевград. В случая, в постановлението
на ОП – Благоевград неясно е посочен деецът (въпреки, че се прави анализ от субективна
страна на деянието на водача на МПС-то Т., работещо по трудово правоотношение в
предприятието на жалбооподателя), а деянието и правната му квалификация са посочени по
начин, който не е идентичен с отразеното в издаденото НП.
За заК.осъобразното образуване и провеждане на производство на основание чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН, е необходимо препратените на наказващия орган материали да са достатъчни, за да
очертаят по несъмнен и категоричен начин фактите и обстоятелствата, относими към
предмета на доказване в административно наказателното производство. В този смисъл за
надлежното образуване на административнонаказателно производство по чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН на първо място актът, в случая с който се прекратява образувано наказателно
производство следва да съдържа посочване на лицето, срещу което производството е водено
24
(а в случая наказателното производство е протекло без да има привлечено в качеството на
обвиняем лице), описание на обективните и субективни признаци на вмененото му деяние и
точната му правна квалификация, както и основанието за прекратяване на наказателното
производство. Административно-наказващият орган не е освободен от задължението си по
чл.52 и чл.53 от ЗАНН, т.е. да извърши преценка за доказаност на нарушението, в това число
и по отношение на събраните доказателства, както и на авторството на нарушението и след
като установи недостатъчност на доказателствата или процесуални пропуски от гледна
точка на административно-наказателното производство, сам да отстрани същите (в случай,
че това е възможно) преди да пристъпи към налагане на санкция. В настоящия казус, след
обстоен анализ на доказателствата и достигайки до извод за липса на компетентност и липса
нарушение въобще (по съображения, които настоящият съдебен състав не споделя), които
изводи АНО е обективирал в писмото си с рег.№03-284-3/13.08.2024 г., адресирано до ОП –
Благоевград и до Министъра на здравеопазването и въпреки това е предприел действия по
издаване на санкционния акт, атакуван по настоящото дело.
На трето място – неосигуряване на нарушителя на превод на разбираем за него език. По
аргумент от чл. 36 ал. 1 от ЗАНН в обичайните хипотези на административнонаказателно
производство, началото му се поставя със съставянето на АУАН, а в съответствие с чл. 43
ал.1 от ЗАНН началният момент, от който възниква правото на защита на нарушителя, е този
на предявяването на акта, за да се запознае със съдържанието му и да го подпише. В
хипотезата на образувано при условията на чл. 36 ал. 2 от ЗАНН административно
наказателно производство, при което прокурорският акт би следвало да има същата
обвинителна функция. При реализиране отговорността на нарушителя е допуснато
съществено процесуално нарушение. На жалбоподателят не само не му е предявено на
разбираем език административното обвинение, а и същото въобще не му е предявявано
преди да му се наложи санкция, т.е. обвинението му е предявено за първи път със
санкционния акт, като видно от АНП едва санкционния акт му е преведен на разбираем за
нарушителя език.
Видно от доказателствата по делото, обвиненият за нарушител е чуждестранно дружество,
представлявано от чужд гражданин и по делото няма данни последният да владее български
език, за да може чрез него дружеството да научи в какво е административно обвинено. В ДП
няма и данни, от които да се извлече представителна власт на адв. Банкова да приема от
името и за сметка на дружеството постановлението за прекратяване на наказателното
производство, а и в кориците на делото няма доказателства, че разпореденото от прокурора
връчване на този акт е сторено – липсва разписка удостоверяваща връчването му. В кориците
на ДП са налице доказателства, че в хода на наказателното производство е използван
преводач от и на полски език само и единствено по отношение разпити на свидетели,
различни от представляващия „С.“ООД.
По аргумент на чл.21 ал.1 НПК и според неоспоримата практика на българските съдилища,
административно-наказателния процес в България се води на български език, въпреки
25
отсъствието на това уточнение в ЗАНН и липсата на изрична препратка към това в чл.84 от
ЗАНН, често тълкуван като строго ограничителен по отношение на субсидиарното
приложение на разпоредбите на НПК. Също така чл.1 от ЗАНН посочва, че същият
„осигурява необходимите гаранции за защита правата и заК.ните интереси на гражданите и
организациите“, т.е. гарантирано е правото на защита на нарушителя, изразяващо се в
правото на наказания да разбере за извършването точно на кое действие или бездействие е
санкциониран и когато в частност се касае за чуждестранно лице, било то физическо или
юридическо следва още в началото на административно-наказателния процес същият да
ползва преводач, ако няма данни, че лицето владее български език на подходящо ниво и е
задължително спазването на разпоредбата на ал.2 на чл.21 от НПК. НПК предполага
употребата и на друг език, различен от родния на нарушителя, но неизменно присъства
изискването за преводач.
Упражняването на субективното процесуално право за запознаване с обвинението (било чрез
АУАН, било чрез актовете по чл.36 ал.2 ЗАНН) е съществен елемент от правото на защита и
в тази връзка препятстването му е от категорията на визираните основания в чл.348 ал.3 т.1
от НПК. Обективно препятствие за упражняване на правото, и то несъвместимо с
изискването на чл.21 ал.2 от НПК, е непознаването на езика на административно-
наказателното производство (по аргумент от чл.21 ал.1 от НПК вр. с чл.84 от ЗАНН
процесуалният език е българския). Дори да не се възприеме тезата за обхвата на
препращането по чл.84 от ЗАНН, то при насрещна теза за липсата на уредба в ЗАНН
относно задължителното участие на преводач, очевидно се касае за празнота в правото,
чието преодоляване се осъществява по реда на чл.46 ал. 2 изр.1 от ЗаК.а за нормативните
актове по аналогия на заК.а с прилагането на чл. 21 от НПК. Следователно, макар и да не е
изрично уредено в ЗАНН, изискването за назначаване на преводач на нарушителя,
невладеещ езика, на който се води производството – български, е абсолютно и
неизпълнението му се приравнява на съществено процесуално нарушение, тъй като всякога
води до съществено ограничаване правото на защита на нарушителя по повдигнатото му
„административно обвинение“. Изискването на чл.21 ал.2 от НПК ще бъде изпълнено и в
случаите, когато, при съгласие на нарушителя, за преводач се назначи лице, присъстващо на
местоустановяването на нарушението или на местосъставянето на акта и владеещо езика на
нарушителя, като данните на това лице следва да бъдат надлежно закрепени в акта. В
К.кретния случай няма удостоверено такова съгласие от страна на нарушителя и не би могло
да има предвид обстоятелството, че жалбоподателят не е присъствал на К.статиране на
нарушението, АУАН не е съставян, а производството е започнало с постановление на
прокурора за прекратяване на наказателно производство, по което същият не е участвал по
никакъв начин и поради това не му е и връчено. От изложеното до тук се налага извод, че
АНО не е положил усилия да изпълни и императивното изискване на чл.21 ал.2 от НПК.
Настоящата инстанция се съобразява и с Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното
26
производство с оглед приложимостта като нормативен акт на общностното право.
Директивата се отнася до мярка А (приемане на мерки по отношение на правото на устен и
писмен превод) от пътната карта за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица
или на обвиняеми в рамките на
наказателното производство. Целта на този акт е да гарантира на заподозрените лица или
обвиняемите правото на устен и на писмен превод в наказателното производство с оглед
осигуряване правото им на справедлив процес. Действително, в т. 16 от преамбюла на
Директивата е въведено разбирането, че когато в държави-членки орган, различен от съд, с
компетентност по наказателно-правни въпроси е компетентен да налага санкции за
относително леки нарушения, каквото процесното нарушение не е (например, в случаите на
пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк мащаб, установявани след
пътнотранспортна проверка), не може да се изисква от този орган да гарантира всички права
съгласно директивата. В друга точка от преамбюла обаче - т.32, се посочва, че същата следва
да установи минимални правила, като държавите-членки следва да могат да разширят
посочените в нея права с цел да осигурят по-висока степен на защита и в ситуации,
неуредени изрично от нея. Равнището на защита никога не следва да бъде под стандартите,
определени от ЕКПЧ или ХОПЕС (нар. за краткост Хартата), съгласно тълкуването им в
съдебната практика на Европейския съд по правата на човека или на Съда на Европейския
съюз. Нещо повече, в т.33 изрично се сочи, че разпоредбите на тази директива, които
съответстват на гарантираните в ЕКПЧ или в Хартата права, следва да се тълкуват и
прилагат в съответствие с тези права съгласно тълкуването в съответната съдебна практика
на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз. Т.е., държавите-
членки задължително се съобразяват с изискванията на Директивата, но при осъществяване
на своята правораздавателна дейност в широкия смисъл на думата те са длъжни да се
ръководят и от разпоредбите на международното право, които предвиждат по-високо ниво
на защита, съответно от съдебната практика по приложението на тези норми, респ. да
създават съответни гаранции за защита правата на участващите в производството лица,
съответно - да спазват създадените гаранции. В тази връзка, съдебната практика на ЕСПЧ и
СЕС е именно в насока за неотменимост на правото на превод на лицата, невладеещи езика
на производството, което право пряко кореспондира с правото на защита, като спазването на
последното гарантира един справедлив процес. Следователно, нарушаването на правото на
превод (чрез пренебрегване от страна на органа, ръководещ съответния стадий на
производството, на задължението му да разясни на разбираем за нарушителя език в
извършването на какво нарушение е обвинен при спазване на нормативно установените
изисквания за това) рефлектира върху правото на защита, тъй като на практика лицето не би
могло да разбере в какво се състои „административното обвинение“, за да организира
адекватно своята защита, а ограничаването на правото на защита всякога се квалифицира
като съществено процесуално нарушение, водещо до опорочаване на процеса по
реализиране отговорността на нарушителя, и предполага отмяната на санкционния акт на
самостоятелно основание.
27
На четвърто място – При описанието на нарушението, за което е наказан жалбоподателя
не е посочено в какво точно се изразява извършеното от жалбоподателя по достатъчно ясен
и безпротиворечив начин. Разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.4 ЗАНН изисква в санкционният акт
да е налице описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.
В санкционният акт е посочена дата – 29.11.2022 г., както и място на извършване на
нарушението – ГКПП Кулата.
За пълнота на изложението, съдът следва да отбележи, че е несъстоятелен доводът на АНО,
обективиран в писмо рег.№03-284-3/13.08.2024 г., адресирано до ОП – Благоевград и до
Министъра на здравеопазването, че не може да се ангажира отговорността на лицето,
извършило нарушението, тъй като това лице не е установено на територията на РБългария.
Следва да се отбележи, че в изпълнение на Споразумението между правителството на
Република България и правителството на Република Гърция, подписано на 29.08.2008
година, досежно граничния К.трол на пунктовете за преминаване на общата граница, като в
чл.1, ал. 3 б.“б“ от споразумението договарящите страни са се договорили следното по
отношение на извършването на проверки на хора, пресичащи сухопътните ГКПП (каквото е
и ГКПП Кулата), че за лицата, които излизат от Р Гърция и влизат в РБългария подлежат на
изходящ К.трол от компетентните гръцки органи и на входящ К.трол от компетентните
български органи в съответствие с националното заК.одателство на договарящите страни. В
ал.4 б.“а“ на същия член е договорено, че на шосейния граничен КПП Кулата-Промахон
входящият и изходящият К.трол се извършват на ГКПП Промахон (т.е. на гръцка територия),
като съобразно разпоредбата на чл.4 ал.2 от Споразумението граничният К.трол, извършван
от служителите на съседната държава в зоната на К.трол се счита за извършена на
територията на съседната държава. За целите на споразумението под граничен К.трол се има
предвид проверките извършвани на сухопътните ГКПП, за да гарантират, че лицата,
включително техните превозни средства и вещите, които носят, могат да получат
разрешение за влизане на териториите на договарящите страни или за излизане.
След като превозното средство е навлязло в зоната за граничен К.трол на общия ГКПП на
излизане от Р Гърция, същото е било проверено от гръцките граничните власти, при
проверката си, българските гранични власти са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
По отношение на описанието на нарушението и обстоятелствата, при които то е
извършено, съдът взе предвид следното:
Обвинението по НП срещу жалбоподателя е за това, че на инкриминираната в НП дата
жалбоподателят - юридическо лице е извършил превозване чрез пренасяне по сухоземен път
през границата на Република България на ГКПП Кулата, обл. Благоевград от Република
Гърция на високорискови наркотични вещества – процесните лекарствени продукти, за което
е използвал превозно средство – товарен микробус, собственост на жалбоподателя, която
28
била управлявана от полски гражданин П. Т. – в трудови правоотношения с жалбоподателя,
като е прието от АНО, че с тези действия на жалбоподателят е извършил нарушение на
забраната за пренасяне и превозване на високорискови вещества (процесните лекарствени
продукти) през границата на страната на ГКПП-Кулата без да бъдат придружени от
лицензия, издадена от Министъра на здравеопазването на Р България или от оправомощен
от него заместник-министър при условията и по реда на ЗКНВП.
Така стореното описание на нарушението е недостатъчно ясно, за да може жалбоподателят
да разбере в какво точно се състои нарушението. Не става ясно и кой е редът и какви са
условията по цитирания ЗКНВП за издаване на лицензия от посочения компетентен орган,
като същите могат да бъдат изведени (макар и частично от правната квалификация, дадена
от АНО, състояща се от множество цитирани разпоредби на ЗКНВП и една подзаК.ова
такава). Материално-правната разпоредба предвижда множество изпълнителни деяния,
между които са и „превозва“ и „пренася“ и употребата на израза „превозване чрез
пренасяне“, употребен от АНО води до неяснота на обвинението, възпрепятстваща
нарушителя да знае за какво точно деяние - за едно от двете или за двете му се налага
наказание. Описанието на нарушението следва да е ясно, точно и безпротиворечиво,
направено така, че административно отговорното лице да разбере за какво точно носи
наказателна отговорност, а не да се извежда по тълкувателен път, както е в настоящия казус.
Това е така, защото изведено от разпоредбите на НПК, приложими и към
адмнистративнонаказателното производство е недопустимо санкционният акт да почива на
предположения.
Видно от обстоятелствената част на постановлението е приетото за установено- „… При
извършената митническа проверка на К.тролно-пропускателния пункт на държавната
граница от митнически инспектори Денислав Г. и А. Х. е установено, съгласно
придружаващите товара документи, същият представлява 8 броя европалети с
фармацевтични продукти – трансдермални пластири (лепенки) ….“, т.е. това не налага
извод, че през територията на страната е извършен „пренос чрез превозване“ на стоки, за
които е било необходимо предварително разрешение. Административно наказващия орган,
след като е приел, че има извършено административно нарушение е следвало да прецени
вида на същото – дали се касае за довършено или не нарушение на определени заК.ови
норми, да съобрази К.кретната фактическа обстановка по установяване на съответното
нарушение и т.н. Изискването на цитираната по- горе норма не налага „препис“ на част от
изводите на ОП Благоевград, която обаче е разсъждавала в насока -има или няма
извършено престъпление от общ характер и след като административнонаказващия орган е
извел извод за извършено административно нарушение е следвало да съобрази и правилно
да приложи нормите на чл. 6, чл.7, чл.8 и чл.9 от ЗАНН и след като не е сторил е допуснал
нарушение на чл.57, ал.1,т.5 ЗАНН.
В случая не е посочено в какво точно се изразява извършеното от жалбоподателя нарушение
по всяка една от посочените правни норми, по които се квалифицира – чл.7 ал.1 във вр. с
чл.32 ал.1 и чл.3 ал.2 т.2 от ЗКНВП, във вр. с пар.1 т.11, т.21 и т.22 от ДР на ЗКНВП и във вр.
29
с чл.3 т.2 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични. Неяснотата в описанието на нарушението в атакуваното НП води до
съществено ограничаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като същото води до
невъзможност да разбере за какво точно търпи наложената санкция, а това е винаги
съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяна на атакувания санкционен акт.
С оглед заК.оворегламентирания минимум на съдържанието на санкционния акт по чл. 57
ал. 1 ЗАНН, следва да се отбележи, че в нарушение на чл. 57 ал.1 т. 8 ЗАНН в
наказателното постановление липсва отразяване на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства
и други обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието
(доколкото същото е определено в минимален размер). Не е обсъдено в НП и приложението
на чл. 28 от ЗАНН, доколкото обстоятелството, че се налага имуществена санкция в
минимален размер, както се сочи в постановлението, не освобождава издателя му да
обсъди приложението на института, регламентиран в чл.28 ЗАНН.
Всяко едно от К.статираните по-горе нарушения съществено нарушават от една страна
правото на защита на нарушителя, поставяйки го в невъзможност да разбере за какво точно
нарушение се ангажира отговорността му, а от друга поставя съда в невъзможност да
направи адекватна преценка и относно заК.осъобразността на санкционният акт по
съществото на спора.
Така допуснатите нарушения не биха могли да бъдат "санирани" и по силата на
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Посочената норма предвижда, че НП се издава и
когато е допусната нередност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина. Цитираната норма касае
нарушение, допуснато при съставяне на АУАН (какъвто липсва в протеклото производство),
а не такова свързано с издаденото НП, какъвто е настоящият случай.
Посочените нередовности обуславят нередовност от формална страна на атакуваното НП,
явяват се абсолютно и достатъчно основание за неговата отмяна, доколкото е от категорията
на съществените такива, предвид нарушаване правото на защита, защото въпросите
свързани с извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина
подлежат на обсъждане при редовно проведено производство. Допуснатите нарушения на
заК.а са свързани с правото на защита на жалбоподателя и представляват съществен
недостатък, който опорочава изцяло производството по ангажиране на
административнонаказателната му отговорност.
Поради санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на АНО е да проведе
заК.осъобразна процедура, завършила със заК.осъобразни актове. Допуснатите съществени
нарушения при издаването на НП се явяват формално основание за неговата отмяна.
Независимо от изложеното и в случай че не се приеме горния извод, то съдът излага
следните съображения по приложението на материалния заК.:
30
Според съда неправилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение - чл.7 ал. 1 във вр. с чл. 32 ал.1 и чл.3, ал. 2 т.2 от ЗКНВП във вр. с
пар.1, т.11, т. 21 и т. 22 от ДР на ЗКНВП и във вр. с чл. 3 т. 2 от Наредба за реда за
квалифициране на растенията и веществата като наркотични.
Нормата на чл.7 ал.1 от ЗКНВП забранява производството, преработването, пренасянето и
превозването, търговията, вносът, износът, транзитът и съхранението на наркотични
вещества от лица без лицензия, издадена при условията и по реда на този заК., като
привързаната към нея норма на чл.32 ал.1 от същия заК. предвижда производството,
преработването, съхраняването и търговията на едро в страната, вносът, износът и
транзитът, пренасяно и превозването на наркотични вещества и лекарствени продукти,
съдържащи наркотични вещества от списъците по чл.3 ал.2 т.2 и 3 да се извършват с
лицензия за дейности, сгради и помещения, издадени от министъра на здравеопазването или
от оправомощен от него заместник министър. Цитираните т.11, 21 и 22 от ДР на ЗКНВП
съдържат легалните дефиниции на понятията „наркотично вещество“, „пренасяне“ и
„превозване“, както следва: „11. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г., в сила от 10.11.2011 г.)
"Наркотично вещество" означава всяко упойващо и психотропно вещество, включено в
списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго природно и
синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да
предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху
централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната
функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други
вредни въздействия върху човешкия организъм.“„21. "Пренасяне" означава дейност,
извършвана на територията на страната или през границите й, с използване на превозни
средства, животинска тяга, човешки усилия или колетна пратка.“ и “22. "Превозване"
означава вид пренасяне, което се извършва по сухоземен, железопътен, воден или въздушен
транспорт.“
Останалите посочени в правната квалификация правни норми сочат класифицирането на
установения в случая фентанил като високорисково наркотично вещество.
Според настоящия съдебен състав, АНО не е направил задълбочен анализ на фактите по
случая и е приел, че в случая се касае за пренасяне чрез превоз през границата на страната
на процесната стока – лекарствени продукти, съдържащи високорисково наркотично
вещество, без да съобрази, че:
1. от една страна, че въпросната стока е „транзитирана“ от една страна-членка на ЕС (Р
Гърция) до друга страна -членка на ЕС (Кралство Швеция). Касае се за съюзна стока –
предмет на превоза. В ЗКНВП няма легална дефиниция на понятието „транзит“, но
очевидно в случая се касае именно за транзитен превоз – превоз на товар през територията
на РБългария, при който началният и крайният пункт се намират извън територията на
страната ни, но на територията на други държави-членки на ЕС, т.е. налице е
31
вътреобщностно движение на тази съюзна стока, което по отношение територията на
РБългария може да бъде определено като транзитно такова. В подкрепа на така възприетото
от съда е и приложимото по аналогия легално определение за понятието „държава на
транзита“, дадено в К.венцията на ООН за борба срещу незаК.ния трафик на упойващи и
психотропни вещества, приета от К.ференцията на нейното 6-о пленарно заседание на 19
декември 1988 г. Ратифицирана със заК. на Народното събрание от 15.07.1992 г. - ДВ, бр. 60
от 24.07.1992 г. издадена от МНвР, обн., ДВ, бр. 89 от 19.10.1993 г., в сила за България от
23.12.1992 г., попр., бр. 58 от 29.06.2001 г., която е не само част от вътрешното право по
силата на чл.4 от КРБ, но същата е и част от Правото на ЕС, предвид обстоятелството, по
същата е страна и ЕС по силата на Решение на Съвета 90/611/ЕИО от 22 октомври 1990
година), а именно – държава, през чиято територия се придвижват наркотичните вещества,
и която не е нито мястото на произхода, нито мястото на крайното предназначение на такива
вещества. Такъв е именно настоящия случай.
2. абсолютната заК.ова забрана за сухопътен транзит на наркотични вещества през
територията на РБългария, регламентирана в чл.49 от ЗКНВП, който гласи, че „Транзитът
през територията на страната на наркотични вещества, посочени в списъците по чл. 3,
ал. 2, т. 1, 2 и 3, се забранява, с изключение на транспортирани през въздушното
пространство на Република България пратки без приземяване или чрез плавателни съдове
през териториалните води на Република България без акостиране на българско
пристанище.“
3. лицензиите за дейности и то само в случаите, когато наркотичните вещества се използват
за медицински цели, издавани от Министъра на здравеопазването касаят лица (български и
чуждестранни такива) осъществяващи дейността си преимуществено на територията на
РБългария (изведено от разпоредбата на чл.32 ал.3 от ЗКНВП – лицензия се издава само на
физически и юридически лица, които са получили разрешение за производство или
разрешение за търговия на едро по ЗЛПХМ; от процедурата за получаване на лицензия по
чл.32а от ЗКНВП изискваща представянето към заявлението за лиценз на документите по
т.4, 8,9-16, както и от разпоредбата на ал.3 на чл.32а от ЗКНВП, съгласно която в 5 дневен
срок от подаване на заявление за издаване на лицензия Министерството на здравеопазването
изисква по служебен път информация за наличие или липса на задължения по чл. 87 ал.11 от
ДОПК за съответното лице, кандидатстващо за лицензия.
Анализирайки регламентацията на лицензиите за дейности по ЗКНВП, настоящият съдебен
състав обосновава извод, че лицензия по чл. 32 от ЗКНВП се издава само в случаите, когато
веществата се използват за медицински цели от лица (физически или юридически, български
или чуждестранни), данъчно регистрирани в страната и получили разрешение за
производство или разрешение за търговия по ЗаК.а за лекарствените продукти в хуманната
медицина и то при условие, че дейностите не са забранени със заК..
Очевидно е че жалбоподателят не е такова лице, както и че случаят не попада в изброените
по чл. 32 ал.1 ЗКНВП дейности, подлежащи на лицензия поради изричната заК.ова забрана
на чл. 49 от ЗКНВП. В този смисъл жалбоподателят не може да бъде административно
32
наказателно отговорен за това, че е осъществил дейност (транзитен превоз) без да разполага
с лицензия за изрично забранена от заК.а дейност, каквато очевидно няма как да получи.
Горното налага извода за неправилна преценка на установените факти по делото от страна
на АНО и неправилното им подвеждане под неотносима правна квалификация на деянието
като нарушение на забраната на дейности без лицензия, издадена при условията и по реда на
ЗКНВП по чл.7 ал.1 ЗКНВП.
В процесния случай, с оглед изяснената фактическа обстановка се установява формална
съставомерност на деянието по чл.108а във вр. чл.49 от ЗКНВП, касаещо неизпълнение на
забраната по чл.49 от ЗКНВП, забраняваща сухопътния транзит през територията на
страната на наркотични вещества, посочени в списъците по чл.3 ал.2 т.1-3 от ЗКНВП. С
нарушаването на тази разпоредба от обективна страна се изпълва формално състава на
административно нарушение.
Въведената с чл. 49 от ЗКНВП забрана обаче е в противоречие приложимите К.венции на
ООН в областта на наркотичните вещества по които РБ е страна - Единната К.венция по
упойващите вещества от 1961 г. (ратифицирана с Указ №634 на Президиума на НС на НРБ
от 22.08.1968 г. – ДВ бр.67 от 1968 г, в сила за Република България от 24.11.1968г, заК. на
НС от 12.01.1994 г. за оттегляне на резервата по чл.48 т.2 – ДВ бр.8 от 27.01.1994 г.,
резервата оттеглена на 06.05.1994 г., издадена от МВнР, обн.ДВ бр.87 от 15.10.1996 г., в сила
за Република България от 17.08.1996 г., дата на влизане в сила на Протокола от 1972 г – ДВ
бр.86 от 1996 г.) и К.венция за психотропните вещества (Указ №690 на Държавния съвет от
05.04.1972 за присъединяване – ДВ бр.30 от 1972 г., в сила от 16.08.1976 г., ЗаК. на НС от
12.01.1994 г. за оттегляне на резервата по чл.31 – ДВ бр.8/27.01.1994 г., Резервата оттеглена
на 06.05.1994 г., Издадена от МВнР, обн. ДВ бр.40/02.05.1995 г., попр. Бр.83 от 01.10.1996 г.),
съгласно които транзитът е забранен с изключение на случаите, в които има издадено
разрешително за износ от компетентен орган на държавата износител, както именно е в
настоящия случай. Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.4 от К.ституцията на Република
България международните договори, ратифицирани по К.ституционен ред, обнародвани и
влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и те имат
предимство пред тези норми на вътрешното заК.одателство, които им противоречат. И това
предимство се зачита пряко, както от съда, така и от всеки друг правоприлагащ орган. (в
този смисъл Решение № 204 от 09.03.2021 г. по гр. д. № 3812/ 2018 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. отделение). Несъстоятелни са доводите на процесуалния
представител на АНО досежно тълкуването на чл. 39 от Единната К.венция по упойващите
вещества от 1961 г., според която независимо от която и да е нейна разпоредба никоя страна
няма да бъде или няма да се счита за възпрепятствана да прилага по-строги или по-сурови
мерки за К.трол, ако счита това за необходимо или уместно с оглед защитата на
общественото здраве и благосъстояние. Цитираната разпоредба на К.венцията обаче
предвижда прилагане на по-строги национални мерки за К.трол, отколкото предвидените в
К.венцията по отношение на изискуемите по К.венцията, но само и единствено спрямо
33
класификацията на упойващите вещества в различни групи и попадаща в различни списъци
на самата К.венция. Тази разпоредба по никакъв начин не обосновава съществуването на
заК.но основание на безусловна забрана за сухопътен транзит в противоречие на цитираните
по-горе международни актове, имащи предимство пред вътрешното право, в случай на
противоречие.
От друга страна, според настоящият съдебен състав случаят- предмет на производството
попада в приложното поле на правото на ЕС (изведено от характера на стоката като съюзна
такава, участниците по разглеждания превоз на стоките (изпращач от Р Гърция, получател
от Кралство Швеция с доставчик от Кралство Дания и превозвач от Р Полша) и територията,
през която е преминала и е навлязла стоката при транспортирането им – тази на Р Гърция и
Р България (все от държави - членки на ЕС). Според постановките на ТР № 1/21.01.2015г на
ОСНК на ВКС отпадането на митническия К.трол по вътрешните граници на ЕС не
освобождава лицата от задължението да уведомят по установения ред митническите органи
и да приложат съответните формалности и процедури по отношение на всички стоки. Тези
стоки са под митнически надзор и К.трол независимо от мястото на въвеждане и дали
същото е заК.но или извършено в нарушение на изискванията на съюзното митническо
заК.одателство. Разпоредбите на съюзното заК.одателство на изключват и не ограничават
възможността за осъществяване на митнически надзор и К.трол върху цялата митническа
територия на Съюза, включително и на територията на РБългария с цял установяване на
митническия статут на стоките и съответно осигуряване спазването на правилата по
отношение на стоките, подлежащи на поставяне под митнически режим. Мерките за К.трол
на съюзните стоки обаче, е недопустимо да противоречат на основните принципи и
основните свободи, прокламирани от Правото на ЕС в неговите първични източници,
какъвто е ДФЕС.
Свободното движение на стоки, първата от четирите основни свободи на вътрешния пазар, е
осигурено чрез премахването на митата и количествените ограничения, както и чрез
забраната на мерките с равностоен ефект. Правото на свободно движение на стоки с
произход от държавите членки и на стоки от трети държави, които се намират в свободно
обращение в държавите членки, е един от основните принципи на Договора (член 28 от
ДФЕС). Изключения от забраната на мерките с равностоен на количествени ограничения
ефект са предвидени в чл.36 от ДФЕС, който позволява на държавите членки да предприемат
мерки с равностоен на количествени ограничения ефект, когато тези мерки са обосновани от
общи, неиК.омически съображения (например за обществен морал, обществен ред или
обществена сигурност). Тези изключения от общия принцип трябва да бъдат стриктно
тълкувани и националните мерки не могат да представляват средство за произволна
дискриминация или прикрито ограничение върху търговията между държавите членки.
Изключенията вече не са оправдани, ако в същата област има влязло в сила заК.одателство
на Съюза, което не ги позволява, каквито са разпоредбите на Директива 2001/83/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 06.11.2001 г. за утвърждаване на кодекс на
34
Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба и на Директива 98/34/ЕО на
Европейския парламент и Съвета от 22.06.1998 година установяваща процедура за
предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти, Регламент
(ЕО)111/2005 на Съвета от 22.12.2004 г. за определяне на правила за мониторинг на
търговията между общността и трети страни в областта на прекурсорите, Регламент (ЕО)
273/2004 на Парламента и Съвета относно прекурсорите на наркотичните вещества,
Регламент (ЕО)1277/2005 на Комисията от 27.07.2005 г. за установяване на правила за
прилагане на Регламент (ЕО) 273/2004 на Парламента и Съвета относно прекурсорите на
наркотичните вещества и на Регламент (ЕО)111/2005 за определяне на правила за
мониторинг на търговията с прекурсори на наркотични вещства между Общността и страни
извън Общността и не на последно място К.ВЕНЦИЯ на ООН за борба срещу незаК.ния
трафик на упойващи и психотропни вещества, приета от К.ференцията на нейното 6-о
пленарно заседание на 19 декември 1988 г. Ратифицирана със заК. на Народното събрание от
15.07.1992 г. - ДВ, бр. 60 от 24.07.1992 г. издадена от МНвР, обн., ДВ, бр. 89 от 19.10.1993 г.,
в сила за България от 23.12.1992 г., попр., бр. 58 от 29.06.2001 г. е не само част от
вътрешното право по силата на чл.4 от КРБ, но същата е и част от Правото на ЕС, предвид
обстоятелството, по същата е страна и ЕС по силата на Решение на Съвета 90/611/ЕИО от 22
октомври 1990 година.
Мерките по чл. 36 от ДФЕС трябва да имат пряк ефект върху обществения интерес, който
трябва да бъде защитен, и не трябва да превишават необходимото равнище при спазване
принципа на принцип на пропорционалност. К.стантната практика на СЕС предвижда всяко
ограничение да бъде основано на принципа на пропорционалността, като бъде така
формулирано и прилагано, че да не води до създаване на дискриминационен режим или да е
средство единствено за ограничаване на свободната търговия между държавите-членки. В
противен случай въведеното ограничаване на свободното движение на стоки, каквото
представлява свободната търговия между държавите-членки би представлявало национално
заК.одателно решение, постановено в несъответствие с изискванията на правото на ЕС и по
специално с разпоредбите на ДФЕС.
Свободното движение на стоки между държавите членки е основен принцип на ДФЕС ,
който намира изражение в установената в чл.34 ДФЕС забрана на количествените
ограничения върху вноса между държавите членки и на всички мерки с равностоен ефект.
Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС забраната за мерките с равностоен на
количествени ограничения върху вноса ефект, предвидена в чл.34 ДФЕС се отнася до всички
мерки на държавите членки, които могат пряко или непряко, действително или потенциално
да възпрепятстват търговията в Съюза. Освен това, дори дадена мярка да няма за предмет,
нито като последица по-неблагоприятното третиране на стоките с произход от други
държави членки, тази мярка също попада в обхвата на понятието „мерки с равностоен на
количествени ограничения ефект“ по смисъла на чл.34 ДФЕС, ако възпрепятства достъпа до
пазара на държава членка на стоки с произход от други държави-членки.“ От постоянната
съдебна практика на СЕС обаче следва, че такава мярка, може да бъде обоснована с едно от
35
съображенията от обществен интерес, изброени в чл.36 ДФЕС или с императивни
изисквания . И в двата случая обаче, националната разпоредба трябва да може да гарантира
осъществяването на преследваната цел и да не надхвърля необходимото за нейното
постигане. (в този смисъл (в този смисъл Решение на СЕС от 18.06.2019 г.
Австрия/Германия, дело С-591/2017, EU:C:2019&504 т.119-122).
На пръв поглед може да се приеме, че забраната по чл. 49 от ЗКНВП цели закрила на
здравето на хората – основание по чл.36 от ДЕФЕС за налагане на ограничителни мерки.
Животът и здравето на хората се нареждат на първо място сред ценностите и интересите,
защитавани от ДФЕС, и че държавите членки следва да решат в каква степен да
възнамеряват да осигурят закрилата на общественото здраве и по какъв начин трябва да
бъде постигната посочената степен. Тъй като тази степен може да бъде различна в
различните държави членки, на последните следва да се признае свобода на преценка (в
този смисъл Решение на СЕС от 19.10.2016 г. Deutsche Parkinson Veriningung C-148/2015,
EU:С-2016:776, т.30).
Тъй като член 36 от ДФЕС съдържа изключение от правилото за свободно движение на
стоките в Общността, подлежащо на стриктно тълкуване, националните власти, които се
позовават на него следва да доказват за всеки К.кретен случай, че правната им уредба е
необходима за ефикасната защита на посочените в тази разпоредба интереси и по-К.кретно в
случая, че транзитът на процесните лекарствени продукти, предназначени за употреба в
хуманната медицина и съдържащи наркотичното вещество фентанил представляват реален
риск за общественото здраве. Решение да се забрани сухопътното транзитно преминаване
през територията на държава-членка, което впрочем представлява силно ограничителна
пречка за свободното движение на стоки и свободната търговия със заК.но произведени в
държава-членка и предназначени за пазара в други държави членки-продукти, може да бъде
прието само ако твърденият действителен риск за общественото здраве е достатъчно
установен въз основа на най-актуалните научни данни, които са на разположение към датата
на приемане на такова решение. В такъв К.текст оценката на риска, която държавата на
транзита (каквато в случая се явява РБългария) е длъжна да направи, има за предмет
степента на вероятност на вредните за човешкото здраве последици от сухопътното
транзитно преминаване през територията на транзитната държава на забранените продукти
и на сериозния характер за тези потенциални последици.
При упражняване правото си на преценка във връзка със защитата на общественото здраве
държавите-членки трябва да спазват принципа на пропорционалност. Поради това
изброените от тях средства трябва да се ограничават до това, което действително е
необходимо за осигуряване опазването на общественото здраве и трябва да бъдат
пропорционални на така преследваната цел, която не би могла да бъде постигнато
посредством мерки, които ограничават в по-малка степен търговския обмен на Общността.
(В този смисъл Решение на СЕС от 28.01.2010 г. Комисия/Франция, С-333/2008,
EU:C:2010:44, т.86-90).
36
С оглед всички изложени по-горе съображения, се обосновава извод, че членове 34 - 36 от
ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, с която се
забранява транзитното преминаване през сухопътната територия на държава-членка на
заК.но произведени на територията на Общността лекарствени (фармацевтични) продукти,
съдържащи наркотични вещества (включително и синтетичния опиоид фентанил),
предназначени за пазара в друга държава членка, когато за тези продукти има надлежно
издадени разрешения от властите за износ и за внос.
Предвид горните съображения, според настоящи съдебен състав въведената с чл.49 от
ЗКНВП (в сила от 10.11.2011 г.) абсолютна забрана за сухопътен транзит на наркотични
вещества (включително и лекарствените продукти, съдържащи високорискови вещества,
както е в настоящия казус) не отговаря на критериите за основателност и
пропорционалност, респективно не може да бъде отнесена в хипотезата на изключенията по
чл.36 от ДФЕС. С оглед на това разпоредбата на чл.49 от ЗКНВП се явява в директно
противоречие с чл.34-36 от ДФЕС и като такава следва да се изключи от приложимост, с
оглед принципа на примата на ПЕС и в изпълнение на задължението на всеки национален
орган, включително и всеки национален съдия да остави неприложена всяка една
национална правна норма, която му противоречи.
Горното налага категоричен извод за липса на нарушение на ЗКНВП в К.кретния случай.
Същественото в административно-наказателното производство е да се установи: има ли
административно (в случая по ЗКНВП) нарушение; извършено ли е то от лицето, посочено
като нарушител; дали това лице го е извършило виновно (умишлено или по
непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН, непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи).
В казуса с оглед сторените по-горе разсъждения се налага извода, че липсва нарушение на
ЗКНВП въобще.
По отношение на постановеното отнемане на приобщените веществени доказателсвта:
В жалбата се съдържат оплаквания относно постановеното отнемане в полза на държавата
на превозваните фармацевтични продукти – трансдермални пластири, съдържащи фентанил
като предмет на нарушението и МПС-то като средство за извършването му. Подобни доводи
са изложени и от процесуалния представител на заинтересованата страна в хода на делото.
Преди да обсъди въпросът относно веществените доказателства съдът намира, че следва да
посочи, че пороците касаещи веществените доказателства не накърняват заК.осъобразността
на издаването на АУАН и НП и не водят до отмяната им. Аргумент за това е предвиденото
в чл. 63, ал. 7, т. 5 от ЗАНН правомощие на съда да отмени или измени наказателното
37
постановление само в частта относно прилагането на чл. 20 и чл. 21 от ЗАНН или
разпореждането с веществените доказателства.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 10 от ЗАНН в наказателното постановление следва да се посочи кои
вещи се отнемат в полза на държавата. В процесния случай процесните фармацевтични
продукти са предадени с протокол за доброволно предаване от шофьора на МПС-то,
осъществявало превоза им и същите са надлежно приобщени като веществено доказателство
по прекратеното ДП и като неразделна част от същото, съдбата им следва да бъде
определена от АНО с крайния му санкционен акт.
Няколко са основанията, въз основа на които може да се отнеме в полза на държавата
веществени доказателства, предвидени в ЗАНН. Отнемане в полза на държавата се
постановява по отношение на вещи, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за
извършване на умишлено административно нарушение (чл. 20, ал. 1), на вещи предмет на
нарушението, притежаването на които е забранено (чл. 20, ал. 2), на вещи,
принадлежащи на нарушителя, които са били предмет на нарушението (чл. 20, ал. 3) и на
вещи, придобити в резултат на нарушението (чл. 21). Възможно е задържането и
изземването на веществени доказателства, свързани с установяване на нарушението (чл. 41).
Отнемане в полза на държавата на веществени доказателства може да бъде предвидено и в
съответния специален заК.. В процесния случай отнемане на процесните стоки не може да
се извърши на основание ЗКНВП, тъй като процесните трансдермални пластири са заК.но
произведени, притежават разрешителни за производството и износа им от Р.Гърция, както и
за вноса им в Кралство Швеция.
Следователно отговорът на въпроса дали отнемането на вещите, описани подробно в
постановлението (превозваната стока и МПС-то, с което е осъществен превоза) е
заК.осъобразно е обусловен от този дали те спада към някоя от категориите вещи,
подлежащи на отнемане по ЗАНН.
В ЗАНН липсва легална дефиниция на средство и предмет на нарушението, затова
следвайки правилата на аналогията в правото тези понятия следва да се разглеждат през
призмата на наказателното право. Предмет на престъплението се нарича онзи елемент на
общественото отношение чрез въздействие, върху който се накърнява цялото обществено
отношение, а средство за извършване на престъплението е нещо външно на общественото
отношение и чрез него се въздейства върху обекта на престъплението, тоест върху
съответното обществено отношение.
Следователно разграничителният критерий между предмет и средство на нарушението е
дали вещта, върху която се въздейства, съставлява част от засегнатото обществено
отношение или е външна за него. Ако вещта е елемент от общественото отношение, тя е
негов предмет, а ако е външна – средство.
Предвид посочените дефиниции за предмет и средство на нарушението може да се направи
единствено възможен извод, че процесните фармацевтични продукти – трансдермални
38
пластири, съдържащи фентанил са предмет на нарушението, а МПС-то послужило за
превоза им е средство за извършване на нарушението и подлежат на отнемане в полза на
държавата, но само при заК.осъобразно проведено административно-наказателно
производство, приключило със заК.осъобразен санкционен акт. Т.е. отнемането на тези
вещи е обусловено от заК.осъобразното налагане на санкция за установеното по надлежния
ред административно нарушение по аргумент от чл.20 ал.1 от ЗАНН, предвиждаща
възможността наред със санкциите по чл.13 ЗАНН да се постанови и отнемане в полза на
държавата.
В случая обаче, предвид незаК.осъобразността на протеклото административно наказателно
производство, водещо и до незаК.осъобразност на наложената санкция, отнемането в полза
на държавата се явява изцяло незаК.осъобразно.
За пълнота на изложението обаче следва да се отбележи, че отнемането на процесните
веществени доказателства не би било възможно и поради липса на заК.овите изисквания на
това, защото по отношение на МПС-то заК.одателят е предвидил отнемане по реда на чл.21
ал.1 от ЗАНН, когато вещта е послужила за извършване на умишлено административно
нарушение, а в случая е ангажирана обективната, безвиновна отговорност на юридическо
лице - дружеството жалбоподател. Аналогично, по отношение процесните лекарствени
продукти, заК.одателят е поставил изискване същите да се отнемат в полза на държавата
като предмет на нарушението по реда на чл.21 ал.2 от ЗАНН само в случай, че
притежанието им е забранено, което обстоятелство се опровергава от събраните
доказателства. Процесните стоки – лекарствени продукти, съдържащи наркотичното
вещество фентанил и превозвани с МПС, собственост на жалбоподателя са заК.но
произведени, движението им на територията на общността е съобразено с изискванията
както на международните актове, така и на правото на ЕС – същите разполагат с
разрешителни за износ от гръцкия изпращач и разрешително за внос на територията, за
която са били предназначени – Кралство Швеция. Същите не са били предназначени въобще
за пускане в обръщение на българския пазар и обстоятелството, че К.кретния продукт няма
разрешение за употреба по реда на българското заК.одателство няма отношение към
заК.ното им притежаване. В този смисъл притежването им не е забранено.
По постановеното унищожаване на веществени доказателства:
За пълнота на изложението, настоящият съдебен състав следва да отбележи и че
разпореденото унищожаване по реда на чл. 95 във вр. с чл. 91 от ЗКНВП на приобщените
като веществени доказателства лекарствени продукти, съдържащи наркотично вещество
фентанил е незаК.осъобразно.
С атакуваното наказателното постановление, АНО се е разпоредил относно веществените
доказателства, като е постановил: „1. Да се унищожи по реда на чл.95 във вр с чл.91 от
ЗКНВП, остатъкът от наркотичното вещество, отнето в поза на държавата, получено след
39
отделяне на представителните проби - 157 броя кашони, съдържащи 12185 броя кутии,
съдържащи общо 130 595 броя единични опаковки с надпис „Fentanyl L. depotplaster“. 2. Да
се съхраняват на основание чл. 92 от ЗКНВП до приключване на производството отнетите в
полза на държавата представителни проби - 15 броя кутии, съдържащи 125 бр.единични
опаковки с надписи „Fentanyl L. depotplaster“ наркотични вещества, като след влизане в сила
на НП същите се унищожат, съгласно чл. 95 във вр. с чл. 91 от ЗКНВП.“
По отношение това разпореждане, съдът е на мнение, че АНО - Директора на РЗИ –
Благоевград не е компетентен да се разпорежда с процесните стоки и да постановява тяхното
унищожаване.
По посочените заК.ови разпоредби АНО няма правомощия да разпорежда унищожаване, тъй
като същият не разполага с компетентност за това. В глава осма на ЗКНВП е уреден редът за
изземване, К.фискация и унищожаване на наркотични вещества и прекурсори, доразвит в
Наредба за условията и реда за съхраняване и унищожаване на наркотични вещества,
растения и прекурсори, както и за вземане на представителни проби от тях. В посочената
нормативна уредба като цяло е предоставена компетентност на Министъра на
здравеопазването да определи реда за унищожаване на заК.но произведените, придобитите и
съхраняваните наркотични вещества, станали негодни за употреба. Последното
обстоятелство обаче не е установено по надлежния ред в производството.
В посочените в атакуваното НП като правно основание норми на чл.95 във вр. с чл.91от
ЗКНВП никъде не е предоставена компетентност на Директора на РЗИ да разпорежда
унищожаване, а и същият не може да черпи компетентност за това от представената по
делото Заповед № РД 28-83/24.02.2011 г. на Министъра на здравеопазването, с която са му
делегирани права само и единствено да издава санкционни актове (НП) по глава девета от
ЗКНВП. Разпоредбата на чл.91 ал.2 от ЗКНВП изрично предвижда, че остатъкът от
наркотичните вещества, получен след отделянето на представителните проби, се предава в
Агенция „Митници“ по реда на посочената по-горе наредба с нарочно постановление за
унищожаване, издадено от съответния прокурор. В чл.12 ал.2 от Наредбата изрично е
предвидено, че при предаването на наркотичните вещества и на представителните проби за
съхранение в специализирания склад на ЦМУ наред с предвидените по ал.1 на същата
разпоредба документация се прилага и постановление на наблюдаващия прокурор за
унищожаване .
Горното навежда извода, че при постановеното унищожаване на приобщените като
веществено доказателство лекарствени продукти, съдържащи високорисково наркотично
вещество, АНО е действал извън пределите на предоставената му от заК.а компетентност.
Предвид всички гореизложени съображения, съдът намира обжалваното наказателно
постановление за незаК.осъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
По разноските:
40
Съобразно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК.
В настоящия случай и при този изход на делото АНО не разполага с право да претендира
разноски в производството и искането на процесуалния му представител за определяне на
размера им по реда на ЗПрП и присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение
като неоснователно.
В хода на производството К.ституираната заинтересована страна чрез процесуалния си
представител не е сторил искане за присъждане на разноски, поради което и такива не му се
дължат. Ето защо съдът не дължи произнасяне по разноските на заинтересованата страна.
С оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателя. Същите са своевременно
претендирани. По основателността на искането за заплащане обаче, съдът съобрази
следното:
В открито съдебно заседание жалбоподателят „С.“ООД се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител – адвокат Д. А. Б.-Г. от САК, която претендира
разноски и във връзка с претенцията си представя списък с разноските, съдържащ изявление
за сторени разноски в размер на 1860 лева, фактура №**********/07.01.2025 г. (на
английски, а не на процесуалния български език) за предоставени правни услуги и
съдействие, с получател „С.“ООД на стойност 950 евро и банково бордеро за получен на
13.01.2025 г. банков превод постъпил в сметката на Д. А. на стойност 950 евро с основание
фактура ********* с наредител „Й.Ф. АпС“ (л.150-152 от делото).
При така установеното по делото, съдът намира стореното искане за присъждане на
разноски за допустимо, но неоснователно поради следното:
За да бъде уважено искане за присъждане на разноски в производството, същото следва да е
своевременно направено и освен претенцията да е придружено с доказателства за
действително извършени разноски в производството от поискалата ги страна. В случая се
претендира адвокатско възнаграждение, което по силата на ЗаК.а за адвокатурата се
договаря между клиента и адвоката и то в писмена форма.
По делото няма представен договор за процесуално представителство от адвокат Банкова, от
който да е видно в какъв размер е договорено адвокатско възнаграждение. В този смисъл
съдът приема, че в случая липсва на валидно изразена воля от възложилия и ангажирания
относно цената на възложеното процесуално представителство по делото. Съдържанието на
договореното между клиент и адвокат е недопустимо да бъде извеждано по тълкувателен
път и въз основа на други доказателства. До този извод съдът стига, изхождайки от
задължителната писмена форма на договора между адвоката и клиента му по аргумент от
чл.1 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа във вр. с чл. 36 ал.2 от ЗаК.а за
адвокатурата. Липсата на договор в изискуемата по заК. форма води до неяснота не само
досежно размера, но и до това, има ли договорено адвокатско възнаграждение въобще.
Представената фактура за правна защита и съдействие, макар и издадена за предоставена
услуга на „С.“ООД, предвид липсата на подписи на същата не може да се тълкува като
договор между адвоката и клиента му, още по-малко може да се тълкува като цена на
41
предоставена услуга по правна защита и съдействие именно по настоящото производство.
Такъв извод не може да се направи и от представеното бордеро за банков превод, от което е
видно, че не жалбоподателят „С.“ООД, а заинтересованата страна „Й.Ф. АпС“ е сторила
плащане по фактурата. Няма пречка, в случаите на правна защита и съдействие по смисъла
на ЗаК.а за адвокатурата задължението за заплащане на адвокатско възнаграждение да бъде
изпълнено от друго лице, но за да се репарират така сторени разноски по адвокатско
възнаграждение преди всичко следва да са налице доказателства за договореното между
защитавания клиент и неговия адвокат-процесуален представител, а в настоящия случай –
доказателства в тази насока не са представени. Нещо в повече – отговорността за разноски в
производството има обезщетителна функция – подлежат на възстановяване само
действително извършените от страната разноски. В този смисъл, претенцията на
жалбоподателя се явява неоснователна и доколкото са представени доказателства, че не той,
а третото заинтересовано лице в производството е извършил плащане (ако въобще може да
се направи извод, че стореното плащане е именно адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство именно по това производство). От съдържанието на
представените фактура и банков документ за заплатена сума за адвокатски услуги без
каквато и да К.кретизация не може да се направи извод, че същите касаят именно
процесуалното представителство по делото, още по-малко тези документи могат да
удостоверят постигане на договореност между жалбоподателя и процесуалния му
представител-адвокат досежно размера на дължимото адвокатско възнаграждение за
предоставената услуга по процесуално представителство. Ето защо и предвид липса на
доказателства за договорени и действително сторени разноски и то от жалбоподателя
именно по това производство, съдът следва да отхвърли претенцията на жалбоподателя за
заплащане на сторени от него разноски в производството като неоснователна.
Водим от горното, Петричкия районен съд, на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с ал.1 от
ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаК.осъобразно Наказателно постановление № 13/07.10.2024 г.,
издадено от директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ)- Благоевград, с което на
основание чл.109, във вр. с чл.108а от ЗКНВП за нарушение на чл.7, ал.1 от ЗКНВП във
връзка с чл.32, ал.1 и чл.3, ал.2, т.2 от ЗКНВП /обн. ДВ. бр. 30/1999 г., изм. ДВ. бр.41 от 10
май 2024 г./, във вр. с параграф 1, т.11, т.21 и т.22 от Допълнителните разпоредби на ЗаК.а за
К.трол върху наркотичните вещества и прекурсорите и във вр. с чл.3, т.2 от Наредба за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични (обн, ДВ бр. 87/2011 г., изм.
ДВ бр. 87/15.10.2024 г.), на жалбоподателя „С.“ООД /“S. SP” ZO.O/ - чуждестранно
юридическо лице с месторегистрация Република Полша, със седалище и адрес на
управление 34-100 Томице, Република Полша, ул.“Р.“ №1, ДДС № ****, представлявано от
42
В.Д /W. D./ (изписан на кирилица и с фамилни имена Д. и Д. в книжата по делото), е
наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/ и
са отнети в полза на държавата: 1.Наркотични вещества – 157 броя кашони ,
съдържащи 12185 броя кутии, съдържащи общо 130 595 броя единични опаковки с
надпис „Fentanyl L. depotplaster“ с посочен на етикетите различни дози от лекарствения
продукт и различно съдържание на активния компонент фентанил, описани в протокол от
извършена митническа проверка №22BG005800А007353 от 29.11.2022 г. и №
22BG005800A007383от 29.11.2022 г., предадени с протокол за доброволно предаване от
29.11.2022 г. и описани в протокол за оглед на веществени доказателства и вземане на
представителни проби от 06.12.2022 г., описани като остатъци от иззето вещество, ведно с
оригинални документи – международна товарителница (ЧМР) от 28.11.2022 г за превоз на
горепосочените по-горе фармацевтични продукти; delivery note (бележка за доставка)
№112/28.11.2022 г.; packing list (списък на опаковка) от 11.11.2022 г; 3 бр. разрешителни за
износ с №62110, №62113 и №62115 и трите от 11.11.2022 г., издадени от гръцкото здравно
министерство-износител; 3 бр. разрешителни за внос № NS-I-2022-12096, № NS-I-2022-
12105 и № NS-I-2022-12106 и трите от 26.10.2022 г, издадени от шведската агенция за
медицински продукти, и информационна листовка, като предмет на нарушение по чл.7 ал.1,
пр.3 и 4, във вр. с чл.32 ал.1 предл.8 и 9 от ЗКНВП, които наркотични вещества се намират за
съхранение в складово помещение (хале) на територията на Митническо бюро –
Благоевград, запечатани в товарното помещение на товарен микробус марка и модел „Р.М.“ с
полски рег.№ ****, предадени с приемо-предавателен протокол на МОЛ в ТД Митница
София съгласно заповед № ЗМФ-389/25.05.2023 г. на министъра на финансите, а
оригиналните документи се намират за съхранение в кориците на ДП №81/2022 г. по описа
на ТД Митница София, прокурорска преписка №3318/2022 г. по описа на Окръжна
прокуратура – Благоевград (том І, л.37-43 и л.87); 2. Наркотични вещества – 15 броя
кутии, съдържащи 125 бр.единични опаковки с надписи „Fentanyl L. depotplaster“ с
посочен на етикетите различни дози от лекарствения продукт и различно съдържание на
активния компонент фентанил, описани в протокол за оглед на веществени доказателства и
вземане на представителни проби от 06.12.2022 г. и описани като представителни проби,
като предмет на нарушение по чл.7 ал.1, пр.3 и 4, във вр. с чл.32 ал.1 предл.8 и 9 от ЗКНВП,
които наркотични вещества се намират за съхранение в специализиран склад за съхранение
на наркотични вещества при отдел НОП, Дирекция МРР, ЦМУ на Агенция „Митници“; 3.
Превозно средство - товарен микробус марка и модел „Р.М.“ с полски рег.№ ****,
собственост на „С.“ООД /“S. SP” ZO.O/, Р Полша, ведно с К.тактен ключ на същия и
регистрационен талон №****, издаден от Република Полша за МПС „Р.М.“ с полски рег.
№ ****, предадени с протокол за доброволно предаване от 29.11.2022 г., приобщени като
веществени доказателства по ДП №81/2022 г. с постановление за приобщаване на
веществени доказателства по описа на ТД Митница София от 29.11.2022 г., тъй като са
налице условията за прилагането на разпоредбата на л.20 ал.1 от ЗАНН, като същото е
послужило за извършване на нарушението и е собственост на нарушителя „С.“ООД /“S. SP”
ZO.O/, което превозно средство ведно с К.тактния ключ се намират за съхранение в
43
складово помещение (хале) на територията на Митническо бюро – Благоевград, възложено с
постановление от 28.06.2023 г. по ДП №81/2022 г. и предадени с приемо-предавателен
протокол с рег.№32-454758/28.06.2023 г., а оригиналните документи се намират за
съхранение в кориците на ДП №81/2022 г. по описа на ТД Митница София, прокурорска
преписка №3318/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура – Благоевград ( том І, л.37),
както и е разпоредено следното относно веществените доказателства: 1. Да се
унищожи по реда на чл.95 във вр с чл.91 от ЗКНВП, остатъкът от наркотичното
вещество, отнето в поза на държавата, получено след отделяне на представителните
проби - 157 броя кашони , съдържащи 12185 броя кутии, съдържащи общо 130 595 броя
единични опаковки с надпис „Fentanyl L. depotplaster“ 2. Да се съхраняват на основание
чл.92 от ЗКНВП до приключване на производството отнетите в полза на държавата
представителни проби - 15 броя кутии, съдържащи 125 бр.единични опаковки с надписи
„Fentanyl L. depotplaster“ наркотични вещества, като след влизане в сила на НП същите
се унищожат, съгласно чл.95 във вр. с чл.91 от ЗКНВП.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията на жалбоподателя „С.“ООД /“S. SP” ZO.O/ -
чуждестранно юридическо лице с месторегистрация Република Полша, със седалище и адрес
на управление 34-100 Томице, Република Полша, ул.“Р.“ №1, ДДС № ****, представлявано
от В.Д /W. D./ (изписан на кирилица и с фамилни имена Д. и Д. в книжата по делото),
действащ чрез надлежно упълномощен адвокат Д. А. Б.-Г. от АК- София за заплащане на
разноски в производството.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията на административно-наказващия орган за
определяне по реда на ЗПрП и заплащане на разноски за юрисК.султско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Благоевград на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава Двадесета от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
44