Р Е Ш Е Н И Е
№ 79 19. 03. 2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 19. 02. 2018г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател :
Методи Величков
Членове : Димитър
Ковачев
мл. с-я Симона Кирилова
Секретар : Eмилия Павлова,
като разгледа докладваното от
съдия Методи Величков, въззивно гражданско дело № 11 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 1313 / 22. 11.
2018г., постановено по гр. д. № 02612 / 2018г. по описа на Пернишкия районен
съд е признато за установено, че В.Д.М. ДЪЛЖИ на “Топлофикация – Перник” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, сума в размер на
712,60 лева, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017
г., както и сумата в размер на 138 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 01.11.2014 г. до 06.12.2017 г., ведно със законната
лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението,
за които вземания е издадена заповед от 15.12.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 08686 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд,
като исковете за разликата над уважения размер от 712,60 лева до пълния
предявен размер от 714,76 лева, представляваща стойността на доставената
топлоенергия за периода от 01.05.2014 г. до 31.10.2014 г., както и за разликата
от 138 лева до 138,70 лева – лихва за забава, считано от 08.07.2014 г. до
31.10.2014 г. са отхвърлени като неоснователни.
С решението е осъдена В.Д.М.,
да заплати на “Топлофикация – Перник” АД, сумата в размер на 488,36 лева,
представляваща направени разноски в настоящото производство и сумата от 74,75
лева - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 08686 по описа за
2017 г. на Пернишки районен съд.
Недоволна от така
постановеното решение, в частта, с която са уважени исковите претенции и са
присъдени разноски, е останала В.Д.М., която чрез особения си представител
адвокат Р.С., го е обжалвала в тази му част. Навежда обстойни доводи, че
решението в обжалваната му част е неправилно, поради което моли решението в
обжалваната част да бъде отменено и предявените искове срещу В.М. да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Моли да й бъдат присъдени
направените разноски по делото.
Насрещната страна
„Топлофикация Перник“ АД не е подала писмен отговор. В съдебно заседание на 19. 02.
2019г., чрез юрисконсулт M. оспорва жалбата като неоснователна и моли да решението
в обжалваната му част да бъде потвърдено. Моли да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лв.
Адвокат С. оспорва
размера на претендираното юрсиконсултско възнаграждение като завишен.
След като взе предвид направените
с жалбата оплаквания и по реда на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната
жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок
за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки
служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдът намира, че
решението в обжалваната му част се явява допустимо. За процесните суми е водено
заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 08686 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд. В срок е постъпило възражение от
длъжницата, както и в срок е била подадена исковата молба. Следователно налице
са били положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и
не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото
погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените
искове.
По
отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният
съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Изхождайки от изложеното в жалбата, доводите на насрещната страна и от
събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :
По
делото е приложена декларация по чл.14 от ЗМДТ, подписана лично от ответницата,
който документ не е оспорен при представянето му пред съда. С нея ответницата е
декларирала, че притежава правото на собственост върху имот с адрес ***, както
и че документът за собственост е нотариален акт от 07.02.1991 г. С декларацията
е направено изявление от ответницата пред административен орган, с което
деклараторът е удостоверил факт, който в настоящото производство е
неблагоприятен за ответната страна, а именно – топлофицираният имот е
собственост на В.М.. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ представлява частен
свидетелстващ документ, подписан от ответника и удостоверява неизгодни за
издателя факти в настоящия процес, поради което този документ има материална
доказателствена сила. (В този смисъл е цитираното от Пернишкия районен съд
Определение № 220 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 4084 от 2017 г. на ВКС, IV г. о.,
касаещо асобютно аналогичен казус). Що
се отнася до позоваването във въззивната жалба на Решение № 972 от 06. 01.
2010г. на ВКС по гр. д. № 4266/208г., IV г.о., Пернишкият
окръжен съд многократно е отбелязвал, че то касае делбено производство, при
което позоваването на такава декларация би представлявало благоприятен за
страната факт. От представеното извлечение от сметка за процесния апартамент с
абонатен № ***, е видно, че партидата се води на името на В.Д.М.. Ако М. се е
разпоредила с правото си на собственост по отношение на процесния недвижим
имот, то именно върху нея би тежало доказването на този факт, но такива няма.
От извлечение
от вестник “Съперник” № 82 /3595/ от 29. 04. 2008г, се установява, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са
публикувани в този местен
ежедневник.
От заключението на съдебно - техническа експертиза, се
установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда.
Следователно ищцовото дружество е доказало, че
ответницата е собственик по отношение на апартамент, находящ се в ***, и същата
се явява клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за
енергетиката и чл.1 от Общите условия, като между нея и ищцовото дружество са
възникнали облигационни отношения за доставката на топлинна енергия.
Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след
изтичане на периода, за който се отнасят.
От заключението на съдебно - техническа експертиза с вещо
лице инж. З. А. З., се установява наличието на сключен договор между етажната
собственост и фирмата за дялово разпределение „Техем сървисиз“ ЕООД, а доводите
във въззивната жалба, които са противната насока не се възприемат от съда. Вещото
лице е заявило, че на него не му е предоставен обсъждания договор, но същият
при изготвяне на заключението, се е запознал с документацията, водена при
ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение, която се отнася за
отчитането на топлоенергията. Това, че ответницата е оспорила представените с
исковата молба писмени доказателства, не означава, че вещото лице не може да
изготви заключението си въз основа на представената му от документацията,
водена при ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение.
От заключението на съдебно - техническата експертиза се
установява, че уредът за търговски измерване, монтиран в абонатната станция е
преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се
използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за
достоверни. От заключението се установява още, че е извършен редовен отчет на
показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от
карнетите водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна
енергия е определено съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от
брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия.
Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното
количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на
етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и
енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът
достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след
проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС.
Вещото лице е пояснило, че през процесния период не е
начисляван разход за БГВ, тъй като топлата вода се е водила «запечатана»,
което било отразявано в индивидуалните сметки. Става ясно, че в топлофицираното
жилище липсвали монтирани радиатори през процесния период. Отоплителното тяло в банята на жилището
предсталвявало щранг - лира и за него е начислявана топлинна енергия като за
тяло работило непрекъснато, тъй като същото е без ИРУ. Този разход е определен
по изчислителен път, като след извършване на годишния отчет, този разход е
преизчисляван, което е отразено в индивидуалните сметки. Вещото лице е
посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна
топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период цени
на топлоенергията. Позоваването в жалбата на чл. 13 от Директивата на ЕС
относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на
енергийни услуги (2006/32/ЕО) не води до промяна на горните изводи на съда. Нетното
количестно топлоенергия доставено в абонатната станция е изчислено по
системата за дялово разпределение на СЕС.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице, тъй като
при неговото изготвяне са ползвани документи, представени му от ищеца и фирмата
за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон
документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на
потребена топлинна енергия. Освен това вещото лице - топлотехник последователно
е анализирало и преценило всички релевантни при формиране на задължението на
ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката
за дялово разпределение и други. В тази насока неоснователен се явява доводът
във въззивната жалба, че извлеченията от сметки са в нарушение на чл. 5, ал.2
от Закона за защита на потребителите.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. ищцовото дружество
е доставило до апартамента на ответницата, топлоенергия на стойност 714,76
лева, изчислена по системата за дялово разпределение в СЕС, като от тази сума
непогасени по давност се явява сумите в размер на 712,60 лева – главница за
периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г. и 138 лева - лихва за забава, считано
от 01.11.2014 г. до 06.12.2017 г.
Следователно искът се явява основателен и доказан по
размер и правилно и законосъобразно и бил уважен от Пернишкия районен съд
/извън, частта, с която е отхвърлен като погасен по давност и която не е
предмет на въззивната жалба/. Поради съвпадение на мотивите на Пернишкия
окръжен съд, с тези на Пернишкия районен съд, въззивната жалба се явява
неоснователна, поради което решението на Пернишкия районен съд, в обжалваната
му част, следва да бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло възприема
мотивите на Пернишкия районен съд по реда на чл. 272 от ГПК.
На основание чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението
не подлежи на касационно обжалване.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК В.М. следва да бъде
осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата 150лв., представляваща
направените пред Пернишкия окръжен съд разноски за особения й представител
адвокат Р.С..
На основание чл. 78, ал.8 от ГПК В.М. следва
да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата 100лв. юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК В.М.
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Пернишкия окръжен сумата
34,18лв., представляваща държавна такса, ведно със законните лихви за забава на
държавни вземания, считано от датата на влизане на съдебното решение в сила до
окончателното изплащане.
Водим
от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И:
Потвърждава решение № 1313 / 22. 11. 2018г.,
постановено по гр. д. № 02612 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд, в
обжалваните му части.
Осъжда В.Д.М., с ЕГН **********,***, да заплати на
„Топлофикация – Перник“ АД гр. Перник, с ЕИК *********, сумата 150лв.,
представляваща направените пред Пернишкия окръжен съд разноски за особения й
представител адвокат Р.С., както и сумата 100лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Осъжда В.Д.М., с ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Пернишкия окръжен
сумата 34,18лв., представляваща държавна такса, ведно със законните лихви за
забава на държавни вземания, считано от датата на влизане на съдебното решение
в сила до окончателното изплащане.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.