Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 260229 Година 2022, 11.07 Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд…………….…………… граждански състав …………………………
На двадесет и седми април …......................... Година две хиляди и двадесет
и втора
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ………………………….………
Съдебни
заседатели: ..…………………...……………
Секретар ………………..…….. Жана Кметска .........................……………..………………
Прокурор ………………………………………..…..………..………..…………………………...
като разгледа докладваното от ………...….…………. Р. Калиманова………………….…
гражданско дело номер….… 2403…… по описа за ….. 2020 …..… година.
Производството по настоящото дело е с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите
претенции на А.П.Н., ЕГН **********,***, чрез процесуалния и пълномощник, със
съдебен адрес град Бургас, ул. “Свети
Патриарх Евтимий” № 67 против Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление район Студентски, ул.
„Симеоновско шосе“ № 67а за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищцата обезщетение за причинените и неимуществени вреди в размер на 85000 лева,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на увреждането - 20.08.2019
година до окончателното изплащане на сумата, изразяващи се в болка и страдание
от претърпени травми вследствие на настъпило на 20.08.2019 година в град Бургас
пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Мерцедес“, модел Б180, с рег.
№ *******НН и мотоциклет марка „Хонда ЦБР Р“ с рег. № ******К. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправеното искане
представя и ангажира доказателства.
Твърди се в исковата молба, по
повод на която е образувано настоящото производство, че на 20.08.2019 година в
19.36 часа, в град Бургас, на кръстовището на ул. „Даме Груев“ и ул. „Лазар
Маджаров“ е настъпило пътнотранспортно /ПТП/ между л. а. „Мерцедес“, модел
Б180, с рег. № А 45 80 НН и мотоциклет марка „Хонда ЦБР Р“ с рег.№ A 1251 К, при
което е пострадала ищцата А.П.Н., която била пътник на задна седалка на мотор
марка „Хонда“ с ДКН А 1251 К. Ищцата се возила с каска.
За произшествието бил съставен констативен
протокол с пострадали лица peг. № 769р-8171/21.08.2019 година на сектор „ПП“ при ОД
на МВР - град Бургас. Било образувано и ДП 553/19 година на II РУ на ОД на МВР
- град Бургас. В неговите рамки били изяснени причините за произшествието и
по-специално, че причината за същото била неправилно предприета маневра
завиване наляво от водача на л. а. „Мерцедес“ модел Б180, с рег. № *******НН,
без да пропусне движещия се направо с предимство мотоциклет марка „Хонда ЦБР Р“
с рег. № ****** К, управляван от Д. Г.Д.. От извършените проверка и химическа
експертиза се установявало, че двамата водачи не били употребили алкохол.
За случая било образувано нохд
№3848/2020 година по описа на Бургаския районен съд срещу М.С.К.А., гражданин
на Емирство Кувейт. Това производство приключило с одобрено от съда
споразумение, с което посоченото лице било признато за виновно за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ във връзка с ал. 1, б. „б“ във връзка с
чл. 342, ал. 1 от НК във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗДП,
като му било наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, изпълнението
на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за срок от 3 години.
Споразумението влязло в сила на 21.09.2020 година.
Управляваният от деликвента
автомобил бил собственост на „НИ“ ЕООД и за него била сключена застраховка
„Гражданската отговорност“ със ЗК „Лев инс“ АД по полица № 22119001207815,
валидна от 30.04.2019 година до 29.04.2020 година.
След произшествието ищцата била
откарана в спешно отделение на УМБАЛ - град Бургас в тежко състояние. Имала
болки в крайниците и тялото, разкъсно -контузни рани на гърба, носа и на
горната устна. От удара в главата, била в безсъзнание и не помнела сблъсъка.
Била и оказана първа медицинска помощ и оставена под наблюдение на лекарите.
При прегледа било установено, че тя получила: счупване костите на носа, травми
в областта на главата, травми на ляв горен и долен крайник, болки в ляв глезен,
изразен оток в областта на ставата, болки при екстензия на пръстите на лява
ръка в областта на цикатрикса.
На 21.08.2019 година на ищцата
била извършена операция под обща анестезия, при която били обработени раните на
горната устна, на гърба на носа, на лявата китка и на гърба. Наместени били
носните костици и била поставена предна тампонада. При извършено на 23.08.2019
година КТ на главата се установило наличие на многофрагментарна дислоцирана
фрактура на носните костици, което наложило извършването на нова операция, при
която била поставена метална пластина /термопластична лонгета/ за поддържане на
носните костици и правилното им зарастване, както и поставяне на предна
тампонада. На 26.08.2019 година била свалена предната тампонада и пострадалата
била изписана от болницата с назначено домашно лечение. Била предписана
операция на носа след навършване на 1 година от предходните и след обстоен
лекарски преглед.
Поради непрекъснати болки в
лявата глезенна става било извършено магнитно - резонансно изследване, при
което било установено разкъсване на предния талофибуларен и на
калканеофибуларния лигаменти. За откритата травма било извършено лечение, включително бил инжектиран колаген на двете ръце.
Нараняванията по меките тъкани в
областта на горната устна на пострадалата довели до ограничено отваряне на
устата придружено с болки и оток в областта на долно челюстните ъгли и
челюстните стави. Получили се неприятни звуци от пукане, щракане и затваряне на
устата, както и схващане на челюстта, придружено с болка. Получена била също
фрактура на режещ ръб на двата долни леви резеца и горен ляв кучешки зъб и
фрактура на режещ ръб на долен десен първи резец. Това довело до затруднение в
дъвкателната функция на ищцата, на фаза отхапване и дъвчене за период от четири
- пет месеца.
Вследствие на инцидента по гърба
на носа, горна устна, лява гривнена става и горна повърхност на дясна длан били
останали белези на ищцата, които били груби, надигнати, ярко открояващи се от
околната кожа и довели до обезобразяване на лицето и останалите части на
тялото.
Твърди се от ищцата, че и досега
травмите й причинявали силни болки.
Обездвижването на левия крак довело до невъзможност за самостоятелно обслужване
и затруднения в обичайния бит. Необходимо било придружаващо лице за гледане и
обслужване. Била освободена от часовете по физическо възпитание и спорт до
завършване на средното си образование.
Вследствие на претърпения
инцидент ищцата получила страхова невроза и уплаха, а от обезобразяващите
белези по лицето и тялото била изпаднала в шок. Това наложило да посещава
психолог.
Всички установени увреждания били
в пряка причинна връзка с причинената на 20.08.2019 година травма вследствие на
процесното ПТП.
Развити са от ищцата съображения
за начина, по който тя намира, че в случая следва да бъде определен размера на
претърпените от нея болки и страдания, акцентирайки на младата си възраст.
Пояснени са лимитите на застрахователната отговорност и свързаните с тях
тенденции в българското и европейско законодателство.
С писмо от 29.08.2019 година
ответното дружество било уведомено от ищцата за настъпилото ПТП и търпените от
нея болки и страдания, като била отправена покана за доброволно изплащане на
обезщетение в размер на 65000 лева. В тази връзка при ответното
дружество била образувана щета №
0000-1000-03-19-7623/2019 година. С писмо с изх. № 1351/1.02.2020 година същото
отправило предложение до ищцата да й заплати сумата от 5500 лева. След
снабдяване с допълнителни медицински документи, ищцата отправила до
застрахователя допълнително искане за
увеличаване размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди на 85000 лева. По повод на това искане,
застрахователното дружество поискало да бъде извършен преглед на ищцата от
посочено от него вещо лице, но ищцата не се съгласила поради епидемичната
обстановка в страната и ограниченията на пътуванията; направила предложение да
бъде прегледана на територията на град Бургас от посочен от застрахователното
дружество лекар. В резултат на това, с писмо с изх. № 6365/01.06.20 година ответникът уведомил ищцата, че отказва
да изплати исканото от нея обезщетение поради неизпълнение на неговото искане.
Ответникът по делото, на когото
съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока по
чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който е изложил съображения за
нередовност на исковата молба и е изразил становище за неоснователност на
предявеният иск по основание и размер.
На първо място ответникът счита,
че претендирания от ищцата размер обезщетение бил прекомерен и целял
неоснователното обогатяване. Според
него, описаните в исковата молба увреждания извън сочените в споразумение по
нохд №3848/2020 година по описа на
Бургаския районен съд и непосочени в епикриза 20352 били възникнали от други травматични
събития, несвързани с ПТП.
Не се оспорва от ответника
процесното ПТП, но се твърди настъпването му в условия на независимо
съпричиняване, тъй като водачът на
мотоциклета го бил управлявал с несъобразена скорост и без включени дневни
светлини, без да съобрази атмосферните условия, релефа на местността,
състоянието на пътя и на превозното средство, превозвания товар, характера и
интензивността на движението, конкретните условия на видимост, за да бил в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Твърди се, че скоростта на
водача на мотоциклета била по-висока от максимално разрешената за движение в
градски условия в конкретния пътен участък и несъобразена с пътния трафик и
условия.
На следващо място се излагат
твърдения, че мотоциклет Хонда бил претоварен - с двамата пътника и бил с
неизправна спирачна система. Същият бил управляван без включени дневни светлини
и с протектор на гумите под законовия.
Въведено е възражение за
съпричиняване от страна на ищцата, като се твърди, че същата била пътувала без
предпазна каска, евентуално с каска, която не обхващала брадата и носът, съобразно
изискванията на чл. 137е от ЗДП. Ответникът счита, че в конкретния случай вида
на маската бил от съществено значение и следвало да бъде въведен и изяснен от
ищеца. Подчертава, че всички описани в исковата молба увреждания били
съсредоточени в една лицева област - уста, нос, където конкретната каска нямала
защита, защото била отворена. Позовава се на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
като счита, че при съпричиняването на вредоносния резултат с участието на самия
увреден, виновно действалото лице следва да отговаря само за онези вреди, които
са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от
поведението на увредения. Ако ищцата била носила каска тип шлем, то тогава
нямало да настъпят сочените в исковата молба увреждания. Прави се твърдение и
за неправилно носене на каската от страна на ищцата, което също било допринесло
за настъпването на вредоносния резултат.
На следващо място ответната по
делото страна прави възражение за съпричиняване на търпените от ищцата вреди
във връзка с оздравителния и възстановителен период. Сочи, че уврежданията били
ясно и обективно посочени в приложената по делото епикриза №20352 на отделение
по ушно-носно-гърлени болести при УМБАЛ - град Бургас. Фактът, че ищцата сама
била дала анамнеза сочел на това, че тя била в адекватно състояние, но това, че
не била запознала лекарския екип с всички увреждания довело до невъзможност за
ранно установяване на получените такива, а от там и до назначаване на адекватно
незабавно лечение. В тази връзка се сочи, че болезнените движения в лява става
били установени два месеца след ПТП, а фрактура на режещия ръб на долни леви
резци горен ляв кучешки зъб били установени на
02.09.2019 година, далеч след изписването и от болницата и без същите да били
съобщени в анамнезата при приема и в същата. Подчертава се от ответника, че
повечето от твърдените от ищцата увреждания не се установявали при
първоначалните медицински прегледи, а с последващи такива.
Според
ответника, с бездействието си ищцата
възпрепятствала оздравителния процес, тъй като нямало данни за извършени
контролни прегледи или данни проследяващи оздравителния процес. В тази връзка
се излагат твърдения, че сочените от ищцата увреждания не се установявали епикриза № 20352 и същите били следствие на предходно или последващо събитие. Сочените
посттравматични увреждания били следствие на несвоевременното заявяване,
бездействие, несвоевременно лечение от страна на пострадалата.
Според ответната по делото
страна, в случая били налице пропуски и неправилно лечение. За необяснимо се
счита обстоятелството, защо след като пострадалата била в задоволително общо
състояние, афебрилна, контактна и прочие не й бил извършен обстоен пълен
преглед, при който да бъдат установени твърдените фрактури на зъби и болките в
крака и ръката.
Бургаският окръжен съд, след като прецени
събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ дава право на
увредените лица да насочат иск за обезщетяване на претърпените от тях вреди пряко
срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка „Гражданска
отговорност“. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за
непозволено увреждане срещу водача на моторното превозно средство /фактическият
състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка
и вреди или това са визираните в чл. 45 от ЗЗД условия/ и наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между водача и застраховател.
От доказателствата по делото се
установява, че на 20.08.2019 година е настъпило ПТП, с участието на лек автомобил „Мерцедес”, модел „Б180“ с рег. № ****** НН, управляван от водачът М.С.К.А. и мотор „Хонда ЦБР Р”,
с рег. № ****** К, управляван от Д. Г.Д.. Произшествието е настъпило на кръстовището на
ул. „Даме Груев“ и ул. „Лазар Маджаров“, като водачът на лек автомобил
„Мерцедес” е нарушил правилата за движение по пътищата1 като при завой наляво
не пропуснал движещото се направо и с предимство превозно средство - мотор
„Хонда“ и по непредпазливост причинил на ищеца телесни увреждания. За автомобила,
водачът на който е допуснал произшествието, е бил сключен валиден
застрахователен договор „Гражданска отговорност” с ответника - застраховател ЗК
„Лев Инс“ АД. За произшествието е
бил съставен констативен протокол с пострадали лица, с рег. № 769р-8171/21.08.2019
година по описа на ОД на МВР - Бургас. Образувано е било и досъдебно
производство № 553/2019 година по описа на ОД на МВР - Бургас, което е приключило
с влязло в сила одобрено от съда споразумение, обективирано в протокол от
21.09.2020 година по нохд № 3848/2020 година по описа на Районен съд-Бургас, с
което водачът М.С.К.А. е бил признат за
виновен в това, че на 20.08.2019 година, в град Бургас, на кръстовището на бул.
„Янко Комитов“,ул. „Даме Груев“ и ул. Лазар Маджаров“, при управление на лек
автомобил „Мерцедес”, модел „Б180“ с рег.
№ ****** НН е нарушил правилата а движение по пътищата, а именно:
чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 37, ал.
1 от ЗДвП, като при преминаване през кръстовището е предприел маневра завиване
наляво без да пропусне движещия се направо мотоциклет марка „Хонда ЦБР 125 Р“,
с рег. № ******К, при което допуснал ПТП по непредпазливост и причинил средна
телесна повреда на повече от едно лице, а именно: на водача на мотоциклета Д. Г.Д.
- счупване на дясна лъчева кост на типично място, което се квалифицира като
трайно затрудняване на движенията на дясната ръка за срок около месец - месец и
половина, при обичаен ход на оздравителния процес, както и средна телесна
повреда на пасажера А.П.Н., изразяващи се в груби, надигнати, ярко открояващи
се от околната кожа белези по гърба на носа и горната устна, довели до
обезобразяване на лицето, както и груби, надигнати, ярко открояващи се от
околната кожа белези по горната повърхност на дясната длан, довели до
обезобразяване на други части на тялото - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. “а“
вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 37,
ал. 1 от ЗДвП, за което му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от шест месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три
години.
Въз основа на представеното по делото, влязло в сила определение
№ 260037 от 21.09.2020 година по нохд №
3848/2020 на Районен съд-Бургас и на основание чл. 300 от ГПК, следва
да се приеме за доказано, че настъпилото на 20.08.2019 година ПТП, в резултат
на което е причинена средна телесна повреда на ищцата А.Н., е по вина на водача
на лек автомобил „Мерцедес”, модел „Б180“ с рег.
№ ****** НН - М.С.К.А.. Отговорността на същия се покрива от
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
сключена между собственика на МПС, участник в ПТП, управлявано от причинилия
вредите водач.
За изясняване на механизма на произшествието по делото е
назначена съдебно-техническа експертиза и са ангажирани гласни доказателства.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят Д. сочи, че произшествието
настъпило на 20.08.2019 година. Двамата с
ищцата пътували с неговия мотоциклет от Морска гара в посока към МОЛ „Галерия“
по път с предимство. И двамата били с поставени предпазни каски, като каската
на пострадалата уплътнявала лицето й, обхващала ушите, но не обхващала брадата
и устата. Каската имала визьор отпред, който стигал до под брадата. Свидетелят
заявява, че имал видимост, но когато навлязъл в кръстовището, шофьорът на
автомобила спрял пред него, поради което последвал сблъска. Д. твърди, че
автомобилът изскочил в последния момент, поради което нямал възможност за
реакция. Пояснява, че каквато и маневра
да бил направил, пак щял да последва сблъсък и да падне. Заявява, че на
следващия ден, след катастрофата се видял с ищцата в болницата, като състоянието
й е не било розово.
Вещото лице по допуснатата, изслушана и приета експертиза
е изследвало и описало механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие и причините довели до травмите на пострадалото лице. Според
експерта, произшествието е настъпило в град Бургас на широко Т- образно
кръстовище между бул. „Янко Комитов”, ул. „Даме Груев” и ул. „Лазар Маджаров”, което
е регулирано с пътни знаци, хоризонтална маркировка и стрелки за указване на
посоката на движение. Инцидента е станал в светлата част на денонощието, в
прав пътен участък с неограничена видимост. Преди произшествието процесният автомобил „Мерцедес”,
управляван от Мустафа Салих Касим Албалуши се е движел по бул. „Янко Комитов” и
от там предприел маневра завиване наляво към ул. „Лазар Маджаров”, а мотоциклет
„Хонда”, управляван от Д.Г.Д. *** към бул. „Янко Комитов”, като това пътно
платно е определено като път с предимство и означено с пътен знак Б3. И двамата
водачи са се движели в допустимите граници за движение в населени места. Преди
сблъсъка мотоциклетистът е задействал спирачките, но не е успял да го избегне,
тъй като автомобилът се е намирал в опасната му зона за спиране. Сочи се, че от
техническа гледна точка, действията на водача на мотоциклета са съответствали
на ЗДвП и правилника за прилагането му. По отношение на пострадалата ищца,
експертът дава заключение, че същата е била с поставена предпазна каска, като
дава подробно описание на каската - тип отворена отпред и не осигуряваща защита
в областта на нос, уста и брада. Изрично заявява, че независимо от това какъв
тип или стандарт е каската, тя не може да осигури максималната защита при
всички удари. Дава заключение, че към момента на произшествието, пострадалата е
била с предпазна каска и затова не е получила черепна травма.
От заключението на вещите лица по съдебно-медицинската
експертиза се установява, че в резултат на произшествието ищцата е получила
разкъсно контузни рани по лицето и ръцете - счупване на носните кости; контузия на главата; допълнително установено
разкъсване на талофибуларен и калканеофибуларни лигаменти на ляв глезен;
фрактура на режещия ръб на двата долни леви резеца и първи долен десен резец,
както и горен ляв кучешки зъб. При проведеното в „УМБАЛ“ АД - Бургас е
извършена оперативна репозиция на счупените кости, както и зашиване на раните.
Сочи се от вещите лица, че възстановителния процес при този вид травми обичайно е в рамките на около 30 дни. По отношение на разкъсаните връзки на глезена се сочи, че при обичаен ход на оздравителния
процес при своевременно диагностициране и лечение те отзвучават в рамките на 1.5-2
месеца. Вещите лица дават заключение, че при съприкосновение на лицето с
пътната настилка се получават масивни охлузни рани по брада, нос, ябълчни
области, вежди и чело, каквито липсват описани в медицинската документация на
ищцата. Към момента на прегледа пострадалата е възстановена, но установените
белези водят до обезобразяване на лицето и други части на тялото.
За установяване на търпените от ищцата болки и страдания,
вследствие на получените травми от произшествието са ангажирани гласни
доказателства. Свидетелката Иванка Ненова, майка на ищцата, твърди, че на датата
на произшествието й се обадили по телефона за инцидента, като й съобщили, че
дъщеря й ще бъде откарана в спешно отделение.
Тя отишла направо там и чакала да докарат дъщеря й, която пристигнала в безсъзнание,
но при пристигането дошла на себе си. Била отведена в шокова зала. Впоследствие
и били направени скенер, ехограф, след
което тя била приета в отделение „Уши, нос, гърло“. Претърпяла две операции на
носа. Ищцата не можела да става, което наложило два дни подред тя да бъде неин
придружител - не можела да ходи в тоалетната, колабирала два пъти и тогава й
дали подлога. Впоследствие била отведена в ортопедичното отделение заради
травмите на ръцете и на крака, но там не им обърнали достатъчно внимание. След
като била изписана от болницата, ищцата продължавала да има болки в крака. По
тази причина свидетелката я завела на ортопед, който назначил ЯМР. От последния
станало ясно, че ищцата има скъсани ставни връзки. Поне седмица след
изписването и от болницата, свидетелката помагала на ищцата за тоалетна и за
други неща. Тъй като първоначално ищцата не можела да си отваря устата, по-късно
посетила зъболекар. Оказало, че има счупване на четири зъба, на които й
направени пломби, но и досега имала схващане на челюстта и проблем с
дъвкателната способност. Посещавала физиотерапии за ръцете и за краката, но и
сега белезите й посинявали, особено в по-хладно време, а болките се засилвали
при претоварване. На ищцата й предстояла нова операция на носа, тъй като когато
се запуши здравата ноздра, пострадалата не можела да диша. По отношение на
белезите сочи, че видимите белези били отгоре на гърба, на носа и на устата.
Твърди, че ищцата трудно преживяла емоциите около бала си, тъй като не само
имала белези по лицето, но и не могла да носи обувки на висок ток, което било
много важно за едно момиче на този ден. Заявява,
че травмата била най-вече психическа, тъй като
момичето имало притеснение от външния си вид. Всеки я разпитвал за
белезите на лицето й, като при разказа тя преживявала всичко отново, а когато
трябвало да подаде ръка, за да се запознае с някой, се виждали и белезите на
ръката й.
При съобразяване на обсъдените по-горе доказателства,
съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на
водача на моторното превозно средство лек автомобил „Мерцедес” -
Мустафа Салих Касим Албалуши, чието поведение именно е довело до настъпване на произшествието. Безспорно
е, че същият е осъществил противоправно деяние, като при налично за него в тази
насока задължение не е спазил правилата за движение като при преминаване през кръстовище е предприел маневра завиване наляво
без да пропусне движещия се направо мотоциклет марка „Хонда“. Това негово действие е довело до
настъпилото пътно-транспортно произшествие, в резултат на което на А.Н. са били нанесени
травми. Всичко това сочи на установеност на елементите на приложимата правна
норма, а именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, както и вина.
Последната се предполага до доказване на противното, като в настоящия процес тя
е и безспорно установена с влязлото в сила определение № 260037 от 21.09.2020 година по нохд №
3848/2020 по описа на Районен съд-Бургас.
При наличието на
валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, увредените от деликта лица могат да претендират обезщетение
пряко от застрахователя при спазване на изискванията на
чл. 380 от КЗ. От представените по делото доказателства се установява,
че ищцата е депозирала пред застрахователя
претенция за определяне и изплащане на обезщетение. По така подадените
заявления е образувана щета, като ответникът е поискал да бъде извършен преглед на ищцата от посочено от
него вещо лице, но поради усложнената епидемична обстановка, тя не могла да
изпълни това искане. В резултат на това, с писмо с изх. № 6365/01.06.20 година ответникът уведомил ищцата, че отказва
да изплати исканото от нея обезщетение поради неизпълнение на неговото искане.
Ответникът е въвел в процеса възражение
за независимо съпричиняване на процесното ПТП, като твърди, че водачът на
мотоциклета го е управлявал с превишена скорост, несъобразена с атмосферните
условия скорост, релефа на местността,
състоянието на пътя и на превозното средство, характера и интензивността на
движението, конкретните условия на видимост. Наведени се твърдения и за
употреба на алкохол. Твърди се още, че мотоциклетът е бил претоварен. Така
наведените твърдения подлежат на доказване от страната, която ги е въвела в
процеса. В настоящия случай е установено, че водачът на
мотоциклет „Хонда“ го е управлявал със скорост в допустимите граници за движение в населени места и
не е създавал опасност за другите участници в движението. Вещото лице по
съдебно-автотехническата експертиза е установило, че видимостта на водачите е
била неограничена, като и двамата водачи са имали възможност да се възприемат взаимно много преди сблъсъка, но лекият автомобил е
попаднал в опасната зона на спиране на мотоциклета при навлизане в платното за
движение на последния. В съдебно заседание вещото лице категорично заявява, че
в описаната от него ситуация, каквито и действия да са били предприети от
водача на мотоциклета, пак е щяло да има удар, тъй като автомобилът е навлязъл внезапно
в опасната му зона на спиране. По отношение на твърдението за претоварване на
мотоциклета, вещото лице сочи, че няма основания да се счита, че същият е бил
претоварен, тъй като изискването на превозните средства за пътници е по
отношение на техния брой, а не по отношение на тяхното тегло. Недоказани са по
делото и твърденията за употребен от Д. алкохол. Доказателства в тази
насока липсват каквито и да са. Вещите лица по съдебно-медицинската експертиза
сочат, че ако едно лице е изпило един литър
концентрат, няма как изследването да покаже наличие на алкохол в кръвта нула.
Ако едно лице е изпило непосредствено преди да се качи да шофира бира или
водка, може да не мирише на алкохол. Следва да се има предвид и обстоятелството, че съгласно представеното по делото, влязло в сила определение № 260037/21.09.2020 година по нохд № 3848/2020 по описа на Районен съд-Бургас настъпилото на
20.08.2019 година ПТП е по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес”, модел
„Б180“ с per. № А 4580 НН - М.С.К.А.. По горните доводи възраженията на ответника за независимо съпричиняване на процесното ПТП от
страна на водача на мотоциклета „Хонда“ съдът намира недоказани.
Ответникът е въвел възражение и
за съпричиняване на вредоносния резултат поради това, че пострадалата е
пътувала без предпазна каска, а в случай, че е била с предпазна каска, то тя е
била отворена и не е обхващала брадата и носа. Твърди се, също така, че каската
е била поставена неправилно и е изпаднала от главата на пострадалата, след като
тя се ударила в пътното платно. При предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя, съпричиняването
подлежи на доказване от страната, която го е въвела в процеса, тъй като с
позоваването на предпоставките по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД тя цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. Именно поради това разрешение на
ответника е било указано, че той носи тежестта да установи наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат, на което се позовава в отговора си. Съпричиняването на вредата изисква наличието на пряка причинна връзка
между поведението на увредения и настъпилия вредоносен резултат. Принос по
смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато увреденият с поведението
си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди. Приносът може да се изрази в действие или бездействие, но поведението на
увредения трябва да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен.
В настоящия случай е установено, че пострадалата ищца е била
с поставена предпазна каска, която е комбинирана. В съдебно заседание вещото
лице по съдебно-автотехническата експертиза заявява, че видовете каски са
много, като няма указание с какъв мотор какви каски да се използват. Сочи, че
по отношение на пътниците не е задължително каската да е тип шлем. Изискването
е каската да бъде плътно по лицето, да няма свободни пространства и да
омекотява лицето при удар. Поради факта,
че е била с предпазна каска, ищцата не е получила черепна травма. Сочи се от
експерта, че ищцата е получила удар на главата при падането от мотоциклета, но
няма счупен череп, от което прави извод, че при удара каската е била на главата
й. Вещите лица по изслушаната съдебно-медицинска експертиза поддържат
становището, че травмите са причинени от каската, защото в случай, че ищцата е
била без каска, уврежданията върху нея са щели да бъдат много по-тежки и
сериозни. Сочат, че от една страна каската е довела до тези травми, но същевременно
е предпазила ищцата от по-тежки такива. Травмите, които има тя биха се
увеличили, ако каската е по-голям размер. От разпита на свидетеля Д. също се
установява, че ищцата е била с предпазна каска. Свидетелят сочи, че сам е
поставил и закопчал каската на пасажера, която е била по размер на
пострадалата. Анализът на всички приобщени по делото писмени доказателства, а
също и заключенията на вещите лица, изготвили авто-техническата и медицинска експертизи
налага извод, че не са извършени от страна на пострадалата действия, които биха
могли да се квалифицират като нарушение на нормативни правила и да са в
причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат.
Недоказани са по делото и наведените от ответната страна
твърдения за съпричиняване на вредоносния резултата от страна на ищцата във връзка с оздравителния и
възстановителен период, както и че получените от нея увреждания са в резултат
на предходно или следващо събитие. Вещите лица сочат, че описаните от нея
травми са в резултат на злополуката. Установено е, че е имала дълбоки рани по
крайниците. Можела е да ходи, нямала е травма и фрактури, които да й пречат да
ходи. Имала е скъсване на лигаменти на глезена, които и позволяват да стъпва на
крака си. При разкъсване на ставни връзки те не могат да се установят с рентген
или скенер. Това може да се установи единствено с ЯМР, като такъв е направен
по-късно. Що се отнася до твърдението, че част от травмите не са били посочени
в одобреното от съда споразумение по нохд № 3848/2020 по описа на Районен съд-Бургас, то следва да се има предвид,
че същото е задължително за настоящия съд само по отношение на конкретното
деяние, изпълнило фактическия състав на посоченото в същото престъпление, както
и виновното за това лице, т. е. в случая, че на 20.08.2019 година е
настъпило ПТП, при което са причинени вреди на ищцата, както и вината за това е
на водача на лек автомобил „Мерцедес”, модел „Б180“ с per. № А 4580 НН - М.С.К.А..
Не са били предмет на изследване в наказателното производство всички видове
травми причинени на пострадалата от ПТП. Тяхното установяване е с оглед размера
на наказателна отговорност, която следва да понесе виновния водач.
По горните доводи и съображения съдът счита, че безспорно
се установиха всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане
по чл. 45 от ЗЗД, които са и част от предпоставките за ангажиране на
отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ на ответника „Лев инс“ АД.
Неимуществените вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД
по справедливост. При определяне размера на обезщетението, съдът взема предвид
характера и степента на уврежданията, прогнозата за тяхното възстановяване,
развитие на посттравматични заболявания, намаляването на работоспособността,
възрастта на пострадалия, икономическата конюнктура, както и съпричиняването за
настъпване на вредоносния резултат. Понятието неимуществени вреди, включва
всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото лице и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
емоционални изживявания на лицето, общоизвестно намиращи отражение не само
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време.
За установяване на търпените от ищцата болки и страдания
по делото е изготвена експертиза и е разпитан свидетел, както вече бе посочено
по-горе. Получените от ищцата увреждания вследствие на инцидента са разкъсно-контузни
рани по лицето и ръцете, счупване на носните кости, контузия на главата. Допълнително
е установено разкъсване на талофибуларен и калканеофибуларни лигаменти на ляв
глезен, фрактура на режещия ръб на двата долни леви резеца и първи долен десен
резец, както и горен ляв кучешки зъб. Възстановителния процес обичайно е в
рамките на около 30 дни, разкъсаните връзки на глезена отзвучават в рамките на
1.5-2 месеца при обичаен ход на оздравителния процес при своевременно
диагностициране и лечение. Лечението е
обездвижване, спиране на натоварването, като може да се предприемат и оперативни възстановявания,
каквото при ищцата не са правени. Констатирана са видими от
разстояние, груби, големи, нарушаващи нормалния вид на лицето белези, които водят
до обезобразяването му и по други части на тялото на пострадалата. Белезите по
лицето на ищцата могат да бъдат отстранени само с пластична операция, която
може да бъде направена само в София. Операцията може да се направи месец след
като се възстановят раните и се оформят белезите, но към настоящия момент не е
извършена такава. Вещите лица дават отговор, че не могат да дадат обективен
отговор на въпроса за търпените от ищцата болки и страдания, тъй като болката е субективно понятие.
От свидетелските показания се установява, че след
инцидента пострадалата не можела да става, да ходи в
тоалетната, колабирала два пъти. По тази причина се нуждаела от чужда помощ. Поне
седмица след изписването и от болницата, свидетелката е помагала на ищцата за
тоалетна и за други нейни нужди. В резултат на получените травми ищцата и
досега имала схващане на челюстта и проблем с дъвкателната и дихателната
способност. Предстояла й операция на носа, тъй като само едната й ноздра била
проходима. В по-хладно време белезите й посинявали, а при претоварване болките и
се засилвали. Във връзка с емоционалното й състояние се установява, че тя е
имала негативни емоции около бала си предвид белезите по лицето, а и поради
това, че не е могла да носи обувки на висок ток. Травмата и е най-вече
психическа, тъй като момичето има
притеснение от външния си вид. Като се вземат предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира за доказано обстоятелството, че вследствие на
инцидента ищцата е претърпяла болки и страдания, които следва да бъдат
обезщетени по справедливост. В тази връзка следва да се вземат предвид
характера на получените травми, настъпилите усложнения, които с оглед на възрастта на пострадалата са оказали неблагоприятно въздействие
върху качеството й на живот. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че на тази
възраст хората изпитват по-голям стрес при подобен вид инциденти.
При съобразяване на
изложеното по-горе, като се вземат предвид всички посочени по-горе
обстоятелства от значение за прилагане на критерия за справедливост по чл. 52
от ЗЗД, който легален термин е изпълнен с морално съдържание и се вземе
предвид, че той не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни,
обективно настъпили обстоятелства, като размерът му не следва да бъде източник
на обогатяване за пострадалия, съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените от А.П.Н. неимуществени
вреди е в размер на 45 000 лева.
Неимуществените вреди
нямат стойностно изражение и не подлежат на аритметично изчисляване. Тяхната
същност са болките и страданията претърпени от ищеца в следствие на процесното
произшествие. Визираният от законодателя критерий „по справедливост“ не е
абстрактен, до голяма степен е изпълнен с морално съдържание и отразява
обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. Съобразно горното, съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди са в размера посочен по-горе, до който предявения от нея иск следва да
бъде уважен, а в останалата част до заявения с исковата молба такъв отхвърлен. Посоченото
като размер обезщетение е определено в резултат на извършената от него преценка
на конкретните приетите за установени и описани от съда по-горе факти.
Предвид изхода на делото,
основателна се явява и претенцията за присъждане на лихва върху присъдените
обезщетения. Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ, застрахователят покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, като в този
случай той покрива, наред с другото, и лихвите
по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, т. е. лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на чл. 429, ал. 3 от КЗ. В чл. 429, ал. 3 от КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования само в рамките на
застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото
застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или считано от датата на предявяване
на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая, от представените по делото
доказателства се установява, че ищцата е предявила претенцията си пред застрахователя
на 30.08.2019 година, от която дата се дължи лихвата за забава.
С оглед изрично отправеното в тази насока искане, следва
да бъде присъдено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата възнаграждение
на адвоката, представлявал и защитавал ищцата в процеса. Такова се присъжда по
искане на страната, направено от нея своевременно, като с оглед разпоредбите на
ГПК то съставлява част от разноските по делото. В настоящия случай на ищцата е
оказана безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор за правна
защита и съдействие, в който е посочено, че основанието за предоставяне на
безплатна помощ е чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата. Съгласно посочената разпоредба, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
лица, които имат право на издръжка, или които са материално затруднени лица,
или са роднини, близки или на друг юрист.
Налице е предвиденото в чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат
за осъщественото пред настоящия съд процесуално представителство на ищцата А.П.Н..
За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е
достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита
и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от
основанията по чл. 38 от Закона за адвокатурата, като наличието на конкретно
посоченото основание не се нуждае от доказване. В този случай, съгласно чл. 38,
ал. 2 от цитирания нормативен акт, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата
страна да го заплати /в този смисъл и определение № 70 от 8.02.2017 година на
ВКС по частно търг. дело № 2445/2016 година, II т. о., определение № 41 от
25.01.2017 година на ВКС по частно търг. дело № 2127/2016 година, I т. о./. Тъй
като адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се
присъжда директно на процесуалния представител на страната, то с настоящият
съдебен акт ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат С.П.
сумата от 1 880 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по
правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед отправеното в тази насока искане, изхода на
делото и нормата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да бъде присъдена
сумата от 917.65 лева, представляваща направени от него разноски, съобразно
отхвърлената част от иска. В тази насока съдът съобрази представения списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, с който се претендират такива в общ размер на
1 950 лева, от които 1 500 лева за адвокатско възнаграждение, 150
лева за възложен в негова тежест депозит за съдебно-медицинска експертиза и 300
лева за такъв за съдебно-автотехническата експертиза. Направеното от ответника
след даване ход по същество изявление за прихващане не следва да бъде
съобразено при определяне на дължимите в настоящото производство суми.
Прихващане от вида на заявеното е допустимо и възможно само между разноските,
които двете страни си дължат с оглед изхода на спора и по-специално съобразно
уважената, съответно отхвърлената част от исковите претенции. Такова, обаче с
оглед вида и характера на вземането за разноски, подчинено на отговорността за
такива в исковия процес безспорно не може да бъде направено по заявения от
страната начин, а именно между определеното от съда и дължимо на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди, т. е. със сумата по заявената от нея главна
искова претенция и сумата, която се дължи на ответната, в случая, страна на
основание посочената от съда по-горе норма на чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Тъй като ищцата е освободена от
заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, дължимата
такса върху присъдения размер обезщетение следва да се възложи върху ответника
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, а именно сумата от 1 800 лева. В негова
тежест следва да бъдат възложени и сумите за разноски, направени от бюджета на
съда, в размер на 79.41 лева, съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователна компания
„Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление
район Студентски, ул. „Симеоновско шосе“ № 67а да заплати на А.П.Н., ЕГН **********,***,
чрез процесуалния и пълномощник, със съдебен адрес съдебен адрес град Бургас,
ул. “Свети Патриарх Евтимий” № 67 сумата от 45 000 /четиридесет и пет хиляди
лева/ лв., представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди,
изразяващи се в болка и страдание от претърпени травми вследствие на настъпило
на 20.08.2019 година в град Бургас пътно-транспортно произшествие между лек
автомобил „Мерцедес“, модел Б180, с рег. № *******НН и мотоциклет марка „Хонда
ЦБР Р“ с рег. № ******К, като за разликата над уважения размер до претендирания
такъв от 85 000 /осемдесет и пет хиляди лева/ лв., ведно със законната лихва
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Застрахователна компания
„Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление
район Студентски, ул. „Симеоновско шосе“ № 67а да заплати на А.П.Н., ЕГН **********,***,
чрез процесуалния и пълномощник, със съдебен адрес съдебен адрес град Бургас,
ул. “Свети Патриарх Евтимий” № 67 законната лихва върху присъдения размер
главница, считано от 30.08.2019
година до окончателното и плащане, като
иска за присъждане на законната лихва върху присъдения размер главница, считано
от деня на увреждането - 20.08.2019 година до 30.08.2019 година ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Застрахователна компания
„Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление
район Студентски, ул. „Симеоновско шосе“ № 67а да заплати по сметка на
Бургаския окръжен съд сумата от 1 800 /хиляда и осемстотин лева/ лв.,
представляваща дължима държавна такса върху размера на уважената претенция, сумата от 79.41 /седемдесет и девет лева и
четиридесет и една стотинки/ лв., представляваща направени разноски от бюджета на съда, съобразно уважената част от иска, както и сумата от 5 /пет лева/ лв.,
представляваща дължима държавна такса за служебното издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА Застрахователна компания
„Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление
район Студентски, ул. „Симеоновско шосе“ № 67а да заплати на адвокат Стоян Петров, с адрес: град Бургас, ул. “Свети Патриарх Евтимий” № 67 сумата от 1880 /хиляда осемстотин и осемдесет лева/
лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съответстващ на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА А.П.Н., ЕГН **********,***,
чрез процесуалния и пълномощник, със съдебен адрес град Бургас, ул. “Свети
Патриарх Евтимий” № 67 да заплати на Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление район Студентски, ул.
„Симеоновско шосе“ № 67а сумата от 917.65 лева /деветстотин и седемнадесет лева и шестдесет и пет
стотинки/, представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски,
съобразно отхвърлената част от предявените искове.
Решението е постановено при участието на „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище
град София и адрес на управление ж. к. „Дианабад“, район „Изгрев“, бул. „Г. М. Димитров“
№1 като трето лице-помагач на страната на
ответника.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен
съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: