№ 18031
гр. София, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. СТОЕВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от Г. СТОЕВ Гражданско дело № 20241110117958
по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК от дружество срещу И.
К. И. с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с
които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
2811,55 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 04.04.2023 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 282,53 лева за периода от
15.09.2021 г. до 16.03.2023 г., както и суми за дялово разпределение: главница в размер на
22,71 лева за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 04.04.2023 г .
до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва за забава в размер на 4,18
лева от 16.07.2020 г. до 16.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр. дело № 18084/2023 г. по описа на СРС, 24-ви състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника, като съсобственик на процесния имот с
аб. № 46319, находящ се в адрес било налице облигационно отношение, въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна
енергия, като последната не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди,
че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена
енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца
процесните суми, като претендира и разноски по производството.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответника - И. К. И., е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените срещу тях искове по основание и размер. Оспорва
наличието на облигационни отношения с ищеца. Твърди, че не е потребител на топлинна
енергия, доколкото не е носител на правото на собственост, респективно вещно право на
ползване върху процесния имот. Оспорва да е получил покана за плащане на процесните
суми, с оглед което поддържа недължимостта и на вземанията за лихви за забава. Моли
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца субективно материално притезателно
право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.
Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните
елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка)
на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е.
продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в
рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на
цената за доставената топлинна енергия.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер; както и че ответниците са собственици на
процесния топлоснабден имот.
В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да
установи фактите, че е погасил процесното вземане.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой
момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера
на мораторната лихва за забава за процесния период.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за
заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните
ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При
осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да
заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР №
2
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие,
че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав приема
за установено, че ответникът не притежава право на собственост върху процесния недвижим
имот.
По делото са представени, респективно приобщени преки доказателства относно
правнорелевантния факт, че ответникът притежава право на собственост върху процесния
имот. При анализ на веригата от косвени доказателства също не може да се направи
категоричен и безпротиворечив извод за субекта на правото на собственост. По делото са
приобщено като писмено доказателство Удостоверение за наследници на Костадин И.
Стоянов, което е абсолютно ирелевантно към предмета на доказване, тъй като не се
установява дали и по какъв начин наследодателя на ищеца е придобил правото на
собственост върху процесната вещ и в какъв обем. От представения препис от искане за
вписване на възбрана се установява, че трето за производството лице – Васил К. И. е
длъжник в посоченото изпълнително дело. Съдът е съдействал на ищеца за изясняване на
делото от фактическа и правна страна като на два пъти са издадени съдебни удостоверения,
въз основа на които да се снабди с препис от писмен документ, установяващ правото на
собственост върху имота. Въпреки това в условията на пълно и главно доказване не се
установи, че процесният ответник е собственик на топлофицирания имот, от което следва,
че няма качеството на потребител на топлинна енергия, т.е. не е материално легитимиран да
отговаря по предявения иск.
По отговорността за разноски:
Право на разноски има ответника, който е представил доказателства за сторени
такива в размер на 500 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар. Възражението за
прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като
размерът му е съобразен с правната и фактическа сложност на делото, т.е. справедлив и
3
пропорционален на положените от процесуалния представител усИ..
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК от дружество с ЕИК ********
срещу И. К. И., ЕГН **********, положителни установителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от
2811,55 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., за топлоснабден имот с аб. № 46319, находящ се в
адрес ведно със законната лихва от 04.04.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 282,53 лева за периода от
15.09.2021 г. до 16.03.2023 г., както и суми за дялово разпределение: главница в размер на
22,71 лева за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 04.04.2023 г .
до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 4,18 лева от 16.07.2020 г. до 16.03.2023 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 18084/2023 г. по описа на
СРС, 24-ви състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, дружество, ЕИК ******** да заплати на
И. К. И., ЕГН **********, сумата от 500 лева, представляваща сторените в
първоинстанционното производство съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4