РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. ХАСКОВО, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА
в присъствието на прокурора Павел Йорданов Жеков (ОП-Хасково)
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215600600449 по описа за 2021
година
Производството е въззивно по чл.313 и сл. от НПК.
С Присъда № 260022/18.05.2021 год. РС– Димитровград е признал подсъдимия А. А.
А. от гр.Д. за виновен в това, че на 14.06.2020 год. в същия град нарушил предписание за
поставяне под карантина от 7.06.2020 год. на РЗИ – Софийска област в изпълнение на
въведените с т.12 от Заповед № РД-01-271/19.05.2020 год. на министъра на здравеопазването
на територията на страната противоепидемични мерки против разпространяването на
заразна болест по хората във връзка с усложняващата се епидемиологична обстановка,
свързана с разпространението на COVID -19, като не изпълнил задължението да пребивава
на адреса, на който е поставен под карантина – гр.Д., ул.“Т.“ №**, като деянието е
извършено по време на пандемия, свързана със смъртни случаи, поради което и на
основание чл. 355 ал.2 вр. ал.1 и вр. чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК му е наложил наказание
„пробация” при следните пробационни мерки – „задължителна регистрация по настоящ
адрес“ с периодичност 2 пъти седмично за срок от 1/една/ година, „задължителни срещи с
пробационен служител“ – за срок също от 1 година и „безвъзмезден труд в полза на
обществото“ – 200 часа за 1 година. Поставил е в тежест на подсъдимия и направените по
1
делото разноски.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият, който чрез своя
защитник в законния срок я обжалва като неправилна и незаконосъобразна. По жалбата се
навежда довод, че обвинението не е било доказано по безспорен начин, особено що се
отнася до субективната страна на деянието. Не били правилно оценени от районния съд
свидетелските показания, а фактическата обстановка не била изяснена пълноценно. Иска се
да се отмени обжалваната присъда, вместо което да се постанови нова – оправдателна.
В законния срок против жалбата не е постъпило възражение.
В с.з. пред въззивната инстанция подсъдимият не се явява, а неговият защитник
поддържа жалбата по изложените оплаквания, както и отправеното искане.Твърди се, че
междувременно била издадено нова заповед на министъра на здравеопазването, по силата на
която държавата, от която бил пристигнал подсъдимият, била изключена от списъка на тези,
пристигащите от които се поставят под карантина. Съобщение в подобен смисъл било
направено и чрез медиите /по телевизията/, възприето от подсъдимия, което изключвало
умисъла в действията му.
Прокурор от Окръжна прокуратура- Хасково дава становище за неоснователност на
жалбата. Намира присъдата обоснована и законосъобразна, а наложеното наказание -
справедливо. Дава заключение да бъде потвърдена.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по
посочените във въззивната жалба оплаквания и изтъкнатите доводи, а така също и служебно
и изцяло на осн. чл. 314 ал.1 от НПК, констатира следното:
Жалбата е подадена в законния срок, против подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, от легитимирана да обжалва страна с правен интерес, поради което е
допустима. Преценена по същество е неоснователна.
По фактическата обстановка:
Подс.А. А. А. е на ** год., ******* гражданин, *******, *******, *******, с *******
образование, ********.
През миналата година пребивавал в Република И., откъдето се завърнал на 7.06.2020
год., когато преминал през ГКПП“К.“ с лек автомобил БМВ, рег.№ *******. Към този
момент епидемиологичната обстановка в страната била усложнена поради
разпространението на COVID – 19. С цел предотвратяването му била издадена Заповед
№РД-01-271/19.05.2020 год. на министъра на здравеопазването. Съгласно т.12 от същата, по
реда на т.11 за срок от 14 дни се поставяли под карантина лица, влизащи на територията на
страната от държави, посочени в нарочен списък, между които и Република И. Списъкът на
свой ред бил одобрен със Заповед № РД-01-314/4.06.2020 год. При влизането му в страната,
2
на подсъдимия било издадено Предписание 200607/398870 от РЗИ – Софийска област, по
силата на което той се поставял под карантина за срок от 14 дни на избран от него адрес, в
случая – гр.Д., ул.“Т.“ №**. Предписанието му било връчено и разяснено, вкл. предвидените
санкции в случай на нарушаването му.
На 14.06.2020 год. късно вечерта в дома на подсъдимия дошъл негов приятел –
свид.К., който го поканил да се поразходят с неговия автомобил. Било вече след 23:00 часа и
подсъдимият приел поканата, считайки, че няма да срещнат други хора. Отишли до центъра
на Д., а около 23:40 часа на паркинга пред магазин „Б.“ били спрени за полицейска проверка.
Провеждала се специализирана полицейска операция за престъпления, свързани с
разпространение на наркотични вещества, а полицията имала съмнения, че свид.К. се
занимава с такава дейност. Действително се установило, че свид.К. държи у себе си
наркотично вещество, но така също и че подс.А. нарушава наложеното му предписание за
поставяне под 14-дневна карантина.
Гореописаната фактическа обстановка безпротиворечиво и убедително се установява
от събраните доказателства – показанията на свидетелите К., полицаите Г. и Н., както и от
приобщените на ДП писмени материали по делото. Оплакванията по жалбата за
непълноценно изяснена фактическа обстановка и неправилна оценка на събраните
доказателства настоящата инстанция оценява като напълно неоснователни.
От значение за изводите на съда относно съставомерността на деянието на
подсъдимия са следните писмени доказателства:
Заповед № РД-01-271/19.05.2020 год. на министъра на здравеопазването, по силата на
която /т.11/ под 14-дневна карантина се поставят всички близки контактни на потвърден
случай на COVID – 19, като за целта се издава предписание по образец на директора на
съответната РЗИ, както и /т.12/ всички лица, които са влезли на територията на страната от
други държави, посочени в заповед на министъра по чл.61 ал.2 и чл.63 ал.4 от Закона за
здравето.
Такава е Заповед № РД-01-314/4.06.2020 год. също на министъра на
здравеопазването, която установява /т.5/ задължение всички лица, които влизат на
територията на страната от изброени държави, между които и Република И., да се поставят
под 14-дневна карантина у дома, или на друго място, посочено от лицето, по силата на
предписание, издадено от директора на съответната РЗИ, или оправомощено от него
длъжностно лице.
На подсъдимия е било издадено Предписание 200607/398870 от 7.06.2020 год. на
директора на РЗИ – Софийска област за поставянето му под 14-дневна карантина с начален
срок 7.06.2020 год., поради
пристигането му от рискова зона. Посочен е адрес на пребиваване по време на същата –
3
гр.Д., ул.“Т.“ №**.
Задължението за поставяне под задължителна 14-дневна карантина на влизащите на
територията на Република България от различни държави, между които и Република И., е
отменено едва по силата на Заповед №РД-01-405/15.07.2020 год. на министъра на
здравеопазването – месец след извършване на инкриминираното деяние.
По правната квалификация на деянието:
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.355 ал.2 вр. ал.1 от НК е описано в
същата норма като нарушение на наредба, правила или мерки, издадени против появяването
или разпространяването на заразна болест по хората, осъществено по време на епидемия,
пандемия, или извънредно положение, свързано със смъртни случаи.
При гореописаните факти вън от съмнение е, че подс.А. е осъществил същото.
Първоинстанционният съд подробно е анализирал правният характер на заповедите
на министъра на здравеопазването, както и на предписанията, издавани от директорите на
РЗИ или оправомощени от тях лица. Към същия въззивната инстанция няма какво да добави.
Отнася се за мерки, издадени против появяването или разпространяването на заразна болест
по хората по смисъла на чл.355 ал.1 от НК, както и за нарушаването им по време на
пандемия, свързана със смъртни случаи, което е несъмнено. Към датата на извършване на
деянието Република И. все още е била включена в списъка на т.нар. „рискови държави“,
пристигащите от които подлежат на задължителна 14-дневна карантина.
Съставомерността на деянието на подсъдимия от обективна страна е очевидна.
Оплакванията по жалбата за несъставомерност от субективна страна също са
несъстоятелни. Подсъдимият е бил наясно със същността и обема на ограничителните
мерки, които са му били наложени по силата на издаденото предписание, същите не са нито
особено сложни, нито неразбираеми. Последното впрочем той е признал в обясненията си на
ДП, надлежно прочетени пред първоинстанционния съд. Няма как по медиите да е било
съобщено, че карантината отпада за влезлите от Република И., тъй като това е станало едва
месец след извършване на деянието.
Относно вида и размера на наложеното наказание:
В тази насока няма изрични оплаквания и искания по жалбата, но съдът намира, че
дейността на районния съд по отмерване на наказанието следва да бъде коригирана.
Правилна е преценката за наличие на законови основания наказанието да се определи
при условията на чл.55 от НК. В тази насока са отчетени – липсата на отегчаващи
обстоятелства, а от смекчаващите са оценени – ****** ******* минало, *****
характеристични данни и самопризнания в първоначалните обяснения пред разследващия
4
орган. Въпреки това въззивната инстанция намира наложеното наказание леко завишено, тъй
като се констатират още и други смекчаващи обстоятелства, които районният съд не е взел
предвид. Същите са свързани с конкретните измерения на инкриминираното деяние.
Нарушавайки наложените му с издаденото предписание ограничителни мерки, подсъдимият
не е отишъл и не е пребивавал продължително време на публично място, където се намират
множество други лица, и не е влизал в контакт с такива. Той е приел покана на свой приятел
да се поразходят с автомобил в късните часове на нощта само двамата, при което не са се
срещали с други хора.
Ето защо настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда следва да бъде
изменена в частта досежно размера на наложеното наказание, като се намали същия по
отношение на двете задължителни пробационни мерки от 1 година на 6 месеца, а третата
пробационна мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото“ да се отмени.
При служебната проверка на присъдата по реда на чл.314 от НПК съдът не
констатира други основания за нейното изменение или отмяна.
Водим от горното и на основание чл.334 т.3 вр. чл.337 ал.1 т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260022 от 18.05.2021 год. на РС– Димитровград, постановена по
нохд № 485/2020 год. по описа на същия съд в частта досежно размера на наложеното
наказание, като:
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подс.А. А. А. наказание „пробация“ от 1 /една/
година на 6 /шест/ месеца относно задължителните пробационни мерки „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ с периодичност 2 пъти седмично и „задължителни срещи с
пробационен служител“;
ОТМЕНЯ пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото“ – 200 часа
за 1 година.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5