№ 958
гр. Варна , 16.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Цветелина Г. Хекимова
мл.с. Ивалена О. Димитрова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500433 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.129, ал.3 от ГПК.
Възз.ч.т.дело № 433/2021год. по описа на ВОС е образувано по частна
жалба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Младост 4 бул./ул. Бизнес Парк София сграда 6,
чрез пълномощник адв.В. Г., САК, бул.Б. вх.* ет.*ап.**, против Определение
№ 263543 от 20.11.2020г., постановено по гр.д.№ 12478/2020г., по описа на
ВРС, с което съдът е прекратил производството по делото на осн.чл.129, ал.3
от ГПК, поради неотстраняване в срок нередовностите на исковата молба,
изразяващи се в непредставяне на доказателства за внесена държавна такса за
водене на производството по предявените искове.
Частният жалбоподател твърди, че указанията на съда в частта относно
задължението за внасяне на държавна такса са неясни и непълни, поради
което и неизпълнението им не може да бъде основание за прекратяване на
производството. Настоява се за отмяна на постановения съдебен акт и
връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД намира, че жалбата е подадена от
легитимирана страна, при надлежно учредена представителна власт за
пълномощника, в срока по чл.275 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт
1
на съда. Производството по жалбата е допустимо и същата подлежи на
разглеждане по същество :
Производството по гр.д.№ 12478/2020г. по описа на ВРС е образувано
въз основа на искова молба на „Теленор България“ ЕАД ЕИК *********, с
която срещу К. П. К. ЕГН ********** с адрес гр.В., ул.К. * след проведено
заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК е заявен за разглеждане
установителен иск по реда на чл.422, ал.1 във чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за
признаване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение № 2566/11.06.2020г., издадена по ч.гр.д.№
6004/2020. по описа на ВРС, между кредитора и длъжника, на когото
заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Производството по делото е оставена без движение два пъти, съответно
с разпореждане № 266168 от 08.10.2020г. и разпореждане № 268500 от
27.10.2020г., с които исковият съд след като е преценил, че исковата молба не
отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК и чл.128 т.2 от ГПК е дал
необходимите указания, сред които и за представяне на „доказателства за
довнесена по сметка на Районен съд – Варна държавна такса, формирана като
разлика между сбора от дължимите такси по всеки от предявените обективно
кумулативно съединени установителни искове (неустойка във връзка с
договора за предоставяне на мобилни услуги и за неустойки във връзка с
договора за лизинг) в размер на 4 на сто от цената на иска, но не по-малко от
50 лева за всеки иск, след като се приспадне внесената по заповедното
производство държавна такса от 25 лева.
Установява се, че доказателства за внесена ДТ не са представени както с
уточнителна молба вх. № 275778 от 16.10.2020г., така и с втората
уточнителна молба вх. № 282906 от 19.11.2020г.
С обжалваното разпореждане първоинстанциония съд е приел, че в
предоставения срок не са изпълнени дадените указания, като не е внесена
дължимата държавна такса.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Частната жалбата е основателна.
2
При констатирани нередовности на исковата молба, за да упражни
законосъобразно правомощията си за връщането й, първоинстанциония съд
следва да изпълни задължението си по чл. 129, ал. 2 от ГПК, като даде точни
и ясни указания какви са допуснатите нередовности на исковата
молба и какви действия страната следва да предприеме, за да ги отстрани.
При констатирането на нередовност по чл. 128 т.2 от ГПК
първоинстанциония съд следва да укаже на страната да внесе държавна такса
и представи доказателства за това. Указанието до страната да внесе такса
следва да съдържа указание относно размер, в противен случай същото е
незаконосъобразно.
Първоинстанциония съд е длъжен да укаже и размерът на дължимата
държавна такса в конкретния дължим размер (Определение №
614/16.08.2010г. по ч.т.д. №455/2010г. ВКС, второ т.о.). В дадените от съда с
разпореждания не се съдържа ясни, точни и недвусмислени указания за
конкретния размер на дължимата такса, т. е. не е посочено конкретно и ясно
какъв е размера на дължимата от страна държавна такса, за да отстрани
констатираната от съда нередовност. Ако съдът не е изпълнил тези
задължение няма основание страната да бъде санкционирана за
неизпълнението нередовно дадени указания. В този смисъл е практиката на
ВКС, съгласно Определение № 391 от 28.06.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. №
378/2010 г., IV г. о., ГК.
Дадените от съда указания следва да са ясни, пълни, конкретни и да не
оставят съмнение у страната относно това, което следва да направи. След като
съдът изпълни задължението и даде такива указания, те са надлежно
съобщени и не са изпълнени в законния срок, жалбата подлежи на връщане.
В случая първоинстанциония съд е не указал ясно, недвусмислено и
конкретно какъв е размерът на дължимата държавна такса, поради което и
определението, с което е върната исковата молба е незаконосъобразно.
Това налага отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на
първата инстанция, за провеждане на проверката на исковата молба, като
указва на първоинстанциония съд, че указанията които следа да даде на
страната следва да са ясни, точни и недвусмислени. Нередовността на
3
исковата молба по отношение на дължимата държавна такса следва да бъде
отстранена, след като съда укаже на страната конкретния размер на
държавната такса за водене на иска.
Мотивиран така, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 263543 от 20.11.2020г., постановено по гр.д.
№ 12478/2020г., по описа на ВРС, с което съдът е прекратил производството
по делото на осн.чл.129, ал.3 от ГПК, поради неотстраняване в срок
нередовностите на исковата молба, изразяващи се в непредставяне на
доказателства за внесена държавна такса за водене на производството по
предявените искове.
ВРЪЩА делото на Районен съд Варна за продължаване на
съдопроизводствените действия съобразно дадените в мотивите указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4