РЕШЕНИЕ
№ 50
10.07.2019г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 11.06.2019г. при
участие на секретаря Златка Стоянова като разгледа
докладваното от съдията Д. Ковачев търговско дело № 63 по описа за
2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът “Балджиеви-91“ООД, гр. Севлиево е
предявил срещу В.Т.В. като ЕТ „Кентон-В.В.“ иск с правно основание по чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 127500,00 лева – дължима неустойка по договор от
23.05.2018г. за преуреждане на задължения.
В исковата молба се твърди, че ищецът е доставял на ответника препарати
за растителна защита и торове и във връзка с тези им отношения ответника
натрупал дължими към ищеца суми в размер на 255000,00 лева.
За уреждане на отношенията между страните бил подписан договор от
23.05.2018г. с който се споразумели вместо пари ответника да погаси
задълженията си чрез предоставяне на 1020 тона пшеница при цена 250,00 лева за
тон. Уговорен бил срок 31.07.2018г. с посочено в приложение – спецификация
качество. Твърди, че ответника не е изпълнил и дължи неустойка, уговорена в
споразумението в размер на 50 % от стойността на пшеницата или 127500,00 лева.
Посочва, че ответника с подписване на споразумението е признал по основание и
размер изискуемостта и ликвидността на задълженията си от 255000,00 лева, което
се потвърждавало и от факта, че за обезпечаване на главницата по това
споразумение е бил издаден от ответника Запис на заповед въз основа на който
ищецът се е снабдил с заповед по чл. 417, т. 9 ГПК и изпълнителен лист като е
образувано и изп.дело 1155/2018г. на ЧСИ А.В. като Заповедта за изпълнение е
влязла в сила, а по изпълнителното дело има и частично доброволно плащане от
ответника. Тъй като не му е заплатена дължимата според него неустойка за
неизпълнение е предявил настоящият иск. В съдебно заседание от 11.06.2019г.
твърди да претендира неустойка за пълно неизпълнение.
Ответника прави възражения с правна
квалификация по чл. 306 от Търговския закон като не отрича фактическите твърдения на ищеца, но счита, че не дължи
неустойка тъй като неизпълнението му се дължи на непреодолима сила по смисъла
на чл. 306 от Търговския закон, а именно продължителни и големи по количество
валежи през 2018г. довели до влошени качества на пшеницата в пернишка област
като кредитора не бил съгласен да приеме пшеница с качества под договореното в
приложението към договора. Посочва, че няколко пъти представители на ищеца
вземали проби от складовете му, но след това никой не идвал да извози пшеницата
съгласно чл. 8 от договора. Счита, че с писмо от 13.08.2018г. ищецът е
прекратил договора по чл. 306, ал. 5 от ТЗ като в подкрепа на този извод е
посочил, че ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа записа на
заповед посочен в исковата молба и то за цялата сума по споразумението. Счита,
че с иска се извършва злоупотреба с право и се цели неоснователно обогатяване
на ищеца.
В допълнителна искова молба ищецът изтъква, че с
отговора си ответника е признал неизпълнение на споразумението. Оспорва да е
била налице непреодолима сила. Оспорва да не е бил съгласен да извози стоката
поради това, че била с лошо качество. Твърди отклонението в качеството да е
било минимално, но ответника не искал доброволно да предаде количествата
пшеница. Не било договаряно да получава хлебна пшеница, договорката била за
качество по БДС и била приложима Наредба 26/24.06.2003г.. Уговорката била за
обикновена фуражна пшеница, ответника е добил такава, но отказал да престира.
От същият район ищецът бил закупил от други производители пшеница с качества
като уговореното в спецификацията към споразумението, което опровергавало
твърденията за лоша реколта изобщо. Счита, че ответника превратно тълкува
изпратеното му писмо от 13.08.2018г. Счита, че липсата на престация се дължи на
това, че ответника се разпоредил с добитата пшеница към други лица.
В допълнителен отговор ответника оспорва твърденията в допълнителната
искова молба.
По делото са представени от страните в
заверени преписи договора между страните от 23.05.2018г, заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.1508/2018г. на РС Трън и изпълнителен лист, покана за доброволно изпълнение
по изп. д. 1155/2018г. на ЧСИ А.В., преводно нареждане за платени по изп. дело
суми от ответника, определение на Габровски окръжен съд и обезпечителна заповед
по ч.гр.д. 100/2018г.; спецификация за качество подписана между страните,
уведомително писмо от 13.08.2018г.
Въз основа на издадените съдебни удостоверения ответника е
представил издадени от НИМХ – филиал
Кюстендил справки за падналите валежи в пернишка област през месеците Юни, Юли
и Август 2018г.
По реда на чл. 176 ГПК е изслушан управителя на ищцовото
дружество М.Б..
Изслушана е и приета агротехническа експертиза по въпроси и
на двете страни.
Изслушани са свидетели на страните.
ПОС след преценка на
твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото писмени и
гласни доказателства и заключението на САгТЕ намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
С обявения (в съдебно заседание на 26.02.2019г.) за
окончателен проект за доклад обективиран в определението от 01.02.2019г. са приети за безспорни
следните факти и обстоятелства:
наличие на задължения на ответника към ищеца в размер на 255000,00 лева във
връзка с търговски взаимоотношения по доставка на препарати за растителна
защита и торове; подписване на споразумение от 23.05.2018г за уреждане на
начина на изпълнение на задълженията чрез престиране на родово определени вещи
– пшеница в количество от 1020 тона и качество съгласно спецификация вместо
плащане на паричната сума; неизпълнение на задължението за предаване на
уговореното количество; подписване на запис на заповед от ответника в полза на
ищеца за обезпечаване на задължението за плащане на сумата от 255000,0 лева
посочена в чл. 2 от споразумението, снабдяване на ищеца със Заповед по чл. 417
от ГПК и изпълнителен лист за сумата от 255000,00 лева въз основа на издадения
запис на заповед, образуване на изп. дело 1155/2018г. на ЧСИ А.В.; влизането в сила
на заповедта по чл. 417 ГПК и наличието на плащане на сумата от 66000,00 лева
по изпълнителното дело от длъжника.
В чл. 2, изр. 2 от договора е предвидено, че сумите ще се олихвяват при
първоначалните условия на договора за доставка.
От текста на чл. 7 от споразумението се установява, че срокът за
предаване на уговореното количество пшеница е 31.07.2018.
В чл. 17 и чл. 18 от договора са уговорени неустойки за различни
хипотези на неизпълнение, а в чл. 19 е предвидено, че при непостигане на
договорка ще се дължи реално плащане.
От представеното от ответника писмо на л.36 от делото се установява, че
ищецът е поискал на 13.08.2018г. ответника да определи дати, на които ищецът да
получи уговореното количество пшеница в склада на ответника (както е предвидено
в чл. 8 от споразумението).
В уведомлението е отправено предупреждение, че в противен случай
кредитора ще потърси дължимите му суми по съдебен ред, ведно с лихвите и
разноските.
На 23.08.2018г-видно от заповедта по чл. 417 приета като доказателство
е подал заявление за заповед за изпълнение въз основа на записа на заповед.
От приетото като писмено доказателство писмо на л. 103 от делото от
Националния институт по метеорология и хидрология-филиал Кюстендил се
установява, че за месеците Юни и Юли на 2018г. количеството паднали валежи за
област Перник значително надвишава обичайната месечна норма, която за Юни е 71
литра на квадратен метър, а за Юли 48 литра на кв.м. Падналите в действителност
валежи са 126 л и съответно 129 л. на кв.м.
За месец Август валежите са били под обичайната норма от 44 л. на кв.
Реално са паднали валежи от 36 л. на кв.м.
При така установените факти и с оглед на
твърденията в исковата молба и в отговора ПОС намира предявеният иск за
неоснователен по следните съображения:
От клаузите на договора от
23.05.2018г. се налага извод, че страните имат търговски взаимоотношения по
които ответника по делото е натрупал парични задължения към ищеца. С процесното
споразумение страните се съгласили паричните задължения да се платят вместо в
пари в друг вид родово определени заместими вещи с уговорена цена-количества
пшеница на посочената стойност.
Същевременно в чл. 2 е предвидено сумата да продължи да се олихвява,
което във връзка с безспорния между страните факт, че като обезпечение на тази
сума е издаден запис на заповед, води до извод, че споразумението няма
погасителен ефект по отношение на задължението за плащане на сумата по чл. 2.
Тоест не е налице фигурата на ‚даване вместо изпълнение“, а само уговорен друг
начин на плащане. Това се потвърждава и от писмото на ищеца до ответника с
което го е предупредил, че ще пристъпи към събиране на „суми с лихви и
неустойки“-явно страните не са имали за цел да се замести окончателно паричната
с непаричната престация..
Няма и спор, че ищецът е
пристъпил към реализация на обезпечението на паричното задължение по чл. 2
от договора, възползвайки се от характера на менителничния ефект като
изпълнително основание и спестявайки си исков процес се снабдил с влязла в сила
заповед за изпълнение и изпълнителен лист и образувал принудително изпълнение
като събира и сумата по ИЛ.
Пристъпвайки към принудително изпълнение
въз основа на обезпечителната сделка
кредиторът всъщност е упражнил правото
си на избор между двете алтернативни възможности уредени в чл. 79, ал. 1, изр.
1 от ЗЗД и е поискал изпълнение по смисъла на този текст, защото
пристъпването към събиране на сумата по чл. 2 от договора въз основа на записа
на заповед макар и със способите на държавната принуда съставлява искане за изпълнение.
Поради този факт кредитора няма право на
обезщетение за неизпълнение, а само
на обезщетение за забавата.
В настоящото дело обаче не се
претендира обезщетение за забавата под формата на неустойка, а се
претендира неустойка за пълно
неизпълнение, както бе и изрично
заявено в последното по делото заседание пред ПОС от пълномощника на ищеца,
на която неустойка след упражняване от кредитора на избора му по чл. 79 ЗЗД да
иска изпълнение той няма право.
Освен това в договора се уговаря
задължение за даване на родово определени заместими вещи- количества пшеница. При задълженията за предаване на родово определени
заместими и потребими вещи както и при паричните задължения важи правилото „родът не погива“ при което тяхното
неточно изпълнение може да се прояви само под формата на забавено изпълнение
или на лошо качество на вещите, но не може да бъде пълно неизпълнение, защото
длъжника има възможност дори да не произведе сам вещите да ги закупи от другаде
и да престира.
За тези задължения не може да се
уговаря и съответно да се претендира неустойка за пълно неизпълнение. Обезщетение за пълно неизпълнение би могло да се
претендира при този вид престации само ако се докаже, че целият род е погинал,
а в делото няма никакви доказателства, че зърнената култура „пшеница“ вече не
съществува и е налице невъзможност да се изпълни.
Поради вида на уговорената в договора престация са принципно
несъстоятелни възраженията на ответника за непреодолима сила- обилни дъждове довели
до невъзможност за добита от него пшеница с уговореното качество. Няма
доказателства обилните дъждове да са довели до липса на реколта в цялата област
Перник, а още по малко в цялата държава. Напротив и в експертизата и при разпита
си в съдебно заседание вещото лице изясни, че и при тези валежи (по принцип
локални) е могло да се добие пшеница с уговореното качество (по приложената по
делото спецификация). Да не говорим, че тя се отнася само за 500 тона, при
което за остатъка от уговорените количества е било необходимо средно качество
съгласно ЗЗД. Това обаче няма значение за крайния резултат, който е отхвърляне
на иска по изложените по горе съображения.
При този изход на делото ищецът няма право на разноски.
Ответника има право на сторените от него разноски за вещо лице в размер
на 330,16 лева (първоначален и довнесен депозит) и за адвокатски хонорар в
размер на 8000,00 лева.
Водим от гореизложеното Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
“Балджиеви-91“ООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление в
гр. Севлиево, ул. ‚Гочо Москов“ N. 2А иск за осъждане на В.Т.В. с ЕГН **********
в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „Кентон-В.В.“ с ЕИК *********
с адрес в *** да заплати на
„Балджиеви-91“ООД сумата от
127500,00 /сто двадесет и седем хиляди и петстотин/ лева – неустойка за пълно неизпълнение на
Договор за преуреждане на стари задължения от 23.05.2018г. подписан между
страните.
ОСЪЖДА „Балджиеви-91“ООД с ЕИК ********* и седалище и адрес
на управление в гр. Севлиево, ул. ‚Гочо Москов“ N. 2А да заплати
на В.Т.В. с ЕГН ********** в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ
„Кентон-В.В.“ с ЕИК ********* с адрес в *** СУМАТА ОТ 8330,16 лева разноски по делото от които 8000, 00 за
адвокатски хонорар и 330,16 лева за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: