РЕШЕНИЕ
№ 769
гр. Пловдив, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330116492 по описа за 2021 година
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 41 ЗС.
Ищец Е. И. Т. чрез адв. Е. Г. иска да се признае за установено по отношение на
ответник Е. Г. Т., че последният дължи сумата от 413 лева, която представлява 1/3 от
стойността на извършените разходи за ремонт на общи части на сграда в етажна собственост
с адрес: ******, която стойност съответства на притежаваната от ответника ид.част от
общите части на сградата за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 13.08.2021г. по ч.гр.д. № 12706/2021г. по описа на РС –
Пловдив;
В исковата молба се поддържа, че ищцата е собственик на недвижим имот с адрес:
***** въз основа на съдебна делба, който имот се намира в триетажна жилищна сграда, в
която ответника притежава в собственост самостоятелен обект.
През пролетта на 2021г. се наложило извършването на необходим ремонт на
прозорците, който струвал 1 238,95 лева, тъй като съществуващите прозорци били изгнили и
са пропускали влага и мръсотия на стълбището, което е наложило тяхната подмяна.
Ответникът препятствал ремонта като след това е отказал да плати и припадащата му
се част от направените разноски в размер на сумата от 413 лева.
Ищцата заплатила и частта на ответника поради което иска да й бъдат възстановени
направените разноски.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
1
Ответник Е. Т. оспорва предявения иск. Поддържа, че няма пасивна процесуална
легитимация да отговаря по претенцията тъй като не е собственик на имот в процесната
триетажна жилищна сграда и не притежава ид.части от общите части в тази сграда. На това
основание иска прекратяване на делото. Ангажират се доказателства. Претендират се
разноски.
Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК
намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Предявеният иск е в срока по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК по повод на постъпило
възражение по чл. 414 ГПК подадено от Е. Г. Т. против заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 13.08.2021г. по ч.гр.д. № 12706/2021г. по описа на РС –
Пловдив поради което се явява допустим и редовен.
Видно от Заповед № *****г. е отстъпено на основание чл. 15г ЗС/ отм./ на Е. И. Х. и
Х. К. Х. отчужденото със Заповед № ****г. право на строеж върху 1/3 ид.част от държавен
парцел ***** с площ от 412 при граници: **** като правото на строеж е отстъпено със
задължение да се построи трети етаж на съществуваща двуетажна жилищна сграда, която е
собственост на ***** получават в реална собственост югозападно избено помещение при
граници: от две страни улица, изба на И. Е. Т. и изба на Г. Е. Т..
Видно от удостоверение от 25.04.2013г. издаден от Район Ю. при Община П. трети
жилищен етаж е построен по одобрен архитектурен проект от 02.04.1980г. на Второ
кметство – гр. П. за жилище като съгласно делбен протокол от 25.12.1979г. по гр.д. №
6739/1979г. по описа на РС – Пловдив в дял на ищцата по настоящето дело е предоставено
правото на строеж за построяване на трети етаж на съществуващата двуетажна сграда
съгласно Заповед № 1926/22.12.1977г.
Следователно и до колкото не съществува спор относно идентичността на обекта на
правото на собственост за трети жилищен етаж в процесната жилищна сграда
/суперфициарна собственост/ с обекта на правото на строеж индивидуализирано съгласно
Заповед № **** и делбения протокол съдът с категоричност приема, че ищцата е собственик
на третият етаж в жилищната сграда с административен адрес: ****
Видно от делбен протокол от 09.04.1991г. по гр.д. № 123/1991г. по описа на РС –
Пловдив в полза на В. С. Т. се дава в самостоятелен дял и става изключителен собственик на
втори етаж от процесната триетажна жилищна сграда.
С данъчна декларация от 19.05.1998г. подадена от В. С. Т. последната е декларирала
втория етаж от процесната жилищна сграда, като ответник Е. Г. Т. е декларирал че
притежава ¼ ид.част от гаража. До колкото обаче този обект на правото на собственост не е
предмет на делото съдът не изследва собствеността за него.
Искът по чл. 41 ЗС предполага установяването на факта, че лицето от което се
претендира заплащане на необходимите разноски за неотложен ремонт на общите части в
една жилищна сграда притежава право на собственост върху самостоятелен обект в тази
2
сграда.
В конкретният случай по делото не се установява ответник Е. Г. Т. да притежава
правото на собственост върху втори жилищен етаж от сградата в която е извършен
необходим ремонт от ищцата, собствеността върху този етаж е доказано, че принадлежи на
В. С. Т. спрямо която не е предявен иск, нито пък последната е конституирана като ответник
по делото наред с първоначалния такъв. Фактът че ответникът е твърдял пред ищцата, че е
собственик на апартамента на втория етаж на сградата, че живее с майка си в този етаж, като
при вземане на решения за общите части на сградата винаги само той е присъствал и е
гласувал решенията го прави пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като
това са първоначалните твърдения в исковата молба, но установеното юридическо
положение на собственост у В. С. Т. води до невъзможност да бъде ангажирана
отговорността на този ответник за направените необходими разноски от ищцата, респ. с
отговора на исковата молба подаден от ответник Е. Т., който е надлежно връчен на ищцата
на 09.05.2022г. титулът за собственост на В. Т. е станал известен на страната, респ. този
титул е приложен и към възражение вх. № 52186/15.09.2021г. по чл. 414 ГПК по ч.гр.д. №
12706/2021г. по описа на РС - Пловдив
Предвид на горното предявения иск се отхвърля като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на сумата от 300 лева за платено адвокатско възнаграждение;
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Е. И. Х.-Т. с ЕГН ********** с адрес: **** ПРОТИВ
Е. Г. Т. с ЕГН ********** от **** ЗА ПРИЗНАВАНЕ за установено, че последният дължи
сумата от 413 лева, която представлява 1/3 от стойността на извършените разходи за ремонт
на общи части на сграда в етажна собственост с адрес:*****, която стойност съответства на
притежаваната от ответника ид.част от общите части на сградата за която сума е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.08.2021г. по
ч.гр.д. № 12706/2021г. по описа на РС – Пловдив;
ОСЪЖДА Е. И. Х.- Т. с ЕГН ********** с адрес: **** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Е.
Г. Т. с ЕГН ********** от **** сумата от 300 лева разноски за настоящата инстанция по
гр.д. № 16492/2021г. по описа на РС – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
3
4