Р
Е Ш Е
Н И Е №260
049
Гр.Варна, 13.10.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненският апелативен
съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на петнадесети септември през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
При участието на секретаря Десислава Чипева
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 275
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на Ж.Н.Е. *** срещу решение № 47 от
14.11.2019г. по търг.дело № 114/18г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което
е прието за установено съществуването на вземания на „Банка ДСК“ ЕАД към него в
качеството му на поръчител по договор за жилищен и ипотечен кредит от
20.03.2012г., сключен между Т И Ми банката, в условията на солидарност с
кредитополучателката и трима други поръчители в размер, както следва: 99 391.40
евро – главница, 9 722.80 евро – договорни лихви, 7 993.31 евро – наказателни
лихви и 2 478.94 евро – такси, ведно със законната лихва от датата на завеждане
на заповедното производство по ч.гр.дело № 261/14г. по описа на НпРС –
14.03.2014г. до окончателното изплащане на дължимите суми, които са част от
суми по издадената Заповед № 136 от 17.03.2014г., както и разноски в
заповедното производство.
Твърди че
решението в обжалваната от него част е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.
Оспорва
извода на съда че по делото е установено че банката е обявила надлежно кредита
за предсрочно изискуем, като изявлението в тази насока е достигнало до адреса,
посочен от ответника в договора за поръчителство. Излага че още с отговора на
исковата молба изрично е оспорил това обстоятелство като е оспорил и
представените в тази връзка от ищеца доказателства – уведомително писмо от
26.02.2014г. и обратна разписка за неговото връчване и поискал представяне на
оригинали на документи. Твърди че банката е била задължена от съда да представи
в оригинал оспорените документи като в проведеното по делото първо съдебно
заседание на 12.07.2019г. същите не са представени от банката, но не са
изключени от доказателствения материал по делото и е дадена допълнителна
възможност за представянето им. Твърди че оспорените от него доказателства е
следвало да бъдат изключени от доказателствата по делото и съдът не е следвало
да основава своите изводи на тях. На следващо място сочи че от него изрично е
поискано в случай на представяне на оспорените от него оригинали – уведомително
писмо и обратна разписка да бъде допусната съдебно-почеркова експертиза, която
да отговори дали подписът върху обратната разписка е на ответника Е.. Сочи че
въпреки своевременно направеното искане по него съдът не се е произнесъл. Сочи
че по този начин е лишен от възможността за провеждане на главно и пълно
доказване по отношение на оспорен по делото факт – автентичността на представен
по делото частен документ, което доказване е в негова тежест.
Оспорва
извода на съда за неоснователност на възражението за изтекъл срок по чл.147
ал.1 от ЗЗД. Сочи като неправилен извода на съда, че общият падеж на
задълженията е м.март 2042г. и доколкото процесният договор за кредит има
окончателен падеж, не може да се приеме че се погасява задължението по всяка
падежирала вноска. Твърди че когато дадена вноска не бъде погасена /чрез
плащане или по друг начин/ на съответния падеж, от този момент тя става изискуема
и кредиторът успешно може да проведе иск срещу главния длъжник за плащането на
същата вноска. Поради което и от същата дата – падежа на вноска, започва да
тече и шестмесечния срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД, който срок е преклузивен и
прекратява поръчителството и за него съдът следи служебно. Твърди че в случай
че кредиторът бездейства и не предявява иск срещу главния длъжник в рамките на
този срок, с изтичането му се прекратява задължението на поръчителя за
плащането на същата вноска, т.е. преклудира се отговорността му за съответната
част от главното задължение. Поради което и твърди че не е необходимо да
настъпи падежът и на последната погасителна вноска за да започне да тече
шестмесечният преклузивен срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД. Твърди че началният момент
на срока по чл.147 от ЗЗД започва да тече от момента на настъпване на падежа на
всяка вноска, съобразно договореното в договора и съответния погасителен план.
Твърди че поръчителството на ответника Е. за всички погасителни вноски по
отпуснатия кредит с падеж до 05.12.2017г., която дата предхожда със шест месеца
датата на подаване на исковата молба в съда е погасено.
Оспорва и
извода на съда по отношение на приетите за съществуващи задължения за такси и
разноски по изискуемост, управление, застраховка на обезпечението и такса
вписване на ипотека като твърди че по делото няма доказателства, които да
установяват дължимостта на тези суми и тяхното реално заплащане от страна на
банката.
Моли съда
да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира направените по делото
разноски. В депозирана за съдебно заседание писмена молба от процесуален
представител, моли съда да уважи подадената жалба, да отмени
първоинстанционното решение и да отхвърли предявените срещу него искове.
Въззиваемата
страна „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.263
ал.1 от ГПК отговор изразява становище за неоснователност на подадената жалба,
моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендира направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно
призовани, не се явява представител, не изразява становище по жалбата.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е установителен иск след заповедно производство от „Банка ДСК“ ЕАД срещу
Ж.Н.Е., с който да се
приеме за установено в отношенията между страните съществуването на вземания на
банката срещу него в качеството му на поръчител по договор за поръчителство от
29.03.2012г. на вземанията на банката по договор за жилищен и ипотечен кредит
от 20.03.2012г. с кредитиполучател Т И М- главница, договорни лихви,
наказателни лихви, такси и разноски, за които има издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК.
Не е спорно пред въззивна инстанция сключването на 20.03.2012г. между
банката и кредитополучателя Мна договор за жилищен и ипотечен кредит, по силата
на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на
99 971 евро със срок за издължаване 360 месеца, считано от датата на
неговото усвояване при договорена лихва по погасителен план с падеж 20-мо число
на текущия месец. На същата дата 20.03.2012г. между страните по делото е
сключен договор за поръчителство, по силата на който въззивникът Е. е поел
задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнението на задълженията
на кредитополучателя по договора за
кредит от 20.03.2012г. сключен между банката и М.
Не се е спорно пред въззивна инстанция че кредитополучателят е спрял
обслужването на кредита на 23.04.2013г., когато е извършено последното плащане,
с което е погасено частично задължение по погасителна вноска с падеж
20.01.2013г. След тази дата до 21.11.2013г. са извършвани плащания , с които са
погасявани такси и наказателни лихви. Поради което и въззивният съд намира, че
след изтичането на 90 дни от тази дата съобразно чл.20.2 от Общите условия към
договора са налице обективните предпоставки за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
Съгласно даденото
разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в
хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната
изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита
кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и
то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на
срока. От този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем
както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. В
случаите на поръчителство кредиторът упражнява своето потестативно право да
обяви кредита за предсрочно изискуем само спрямо своя длъжник. Поради което и
въззивният съд намира за ирелавантни възраженията и оспорванията на въззивника
във връзка с уведомителното писмо на банката до него.
Представени са в
заповедното производство по гр.дело № 261/14г. по описа на РС – Нови Пазар
писмено изявление на банката, адресирано до кредитополучателя М, че счита
кредита за предсрочно изискуем и доказателства за получаването му от
кредитополучателя – обратна разписка с дата на получаване 28.02.2014г. Тези
доказателства не са оспорени в настоящето производство, поради което и
въззивният съд намира, че вземането на банката по договора за кредит от
20.03.2012г. е станало предсрочно изискуемо на 28.02.2014г.
По възражението за изтекла
давност по чл.147 ал.1 от ЗЗД:
Известно на състава на съда е образувано тълк. дело № 5/2019г. на ОСГТК
на ВКС за постановяване на тълкуването решение последния правен въпрос: „При
уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с
различни падежи, от кога тече шестмесеченият срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД – от
датата на падежа за всяка погасителна вноска или от настъпването на
изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост?“. До постановяване
на тълкувателно решение, задължително за съдилищата, съставът на апелативния
съд е свободен да избере едното или другото разрешение на въпроса, дадено в
констатираната противоречива практика на касационната инстанция.
Настоящият състав на въззивния съд приема, че шестмесечният срок по
чл.147 ал.1 от ЗЗД тече от момента на настъпване на предсрочната
изискуемост на дълга и отговорността на
поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение този срок е изтекъл.
В настоящия случай
предсрочната изискуемост е обявена на 28.02.2014г., заповедното производство е
образувано на 14.03.2014г., поради което е и в срока по чл.147 ал.1 от ЗЗД.
Предвид на това въззивният съд намира възражението на въззивника за изтекъл
срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД за неоснователно.
С оглед установеният от първата инстанция факт, неоспорен пред въззивна
инстанция, че въпреки неравноправността на клаузи в договора и общите условия
за променя на лихвения процент, договореният между страните лихвен процент не е
променян от банката, въззивния съд намира, че не следва да разглежда в
настоящето решение въпроси за неравноправен характер на клаузи в договора за
кредит.
Няма спор пред въззивна инстанция по отношение на установения от първата
инстанция размер на вземанията на банката за главница, договорни и наказателни
лихви. Този размер е установен от приетата от първата инстанция експертиза
/вариант две/. Поради което и въззивният съд намира че искът за главница и
лихви е доказан и основателен и обжалваното решение в тази част следва да бъде
потвърдено.
По спорната претенция пред въззивния съд за сумата 2 478.94 евро
заемни такси и разноски:
Претендираните такси
и разноски са уточнени от банката като такси за управление, такса изискуемост,
застраховка обезпечение, такса вписване на ипотека, посочени в извлечението от
сметка, представено в заповедното производство по отделно.
Видно от погасителен
план към договора за жилищен и ипотечен кредит, подписан от кредитополучателя и
поръчителите, дължимите такси за управление са начислени към погасителните
вноски за м.март на съответната година. До датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем са дължими две такси съответно 397.28 евро и 394.19 евро
или в общ размер на сумата 791.47 евро. Поради което и претенцията за такса
управление в общ размер на 738.86 евро е доказана и основателна. Претендираната
такса изискуемост в размер на 0.89 евро не фигурира сред посочените в т.24.1 на
Общите условия такси, дължими от кредитополучателя, както и в представената
Тарифа за таксите, събирани от банката, поради което и претенцията в тази и
част е недоказана.
Задължение на
кредитополучателя, предвидено в общите условия към договора за кредит е да
застрахова в полза на кредитора, приетите по договора вещни обезпечения, да
подновява договора за застраховка и да заплаща редовно застрахователните
вноски. Няма представени по делото доказателства за изплатени от банката
застрахователни вноски, които следва да бъдат възложени на задълженото лице. В
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е посочено
осчетоводяване на сума в размер на 405.31 евро за застраховки. Но при липсата
на доказателства за съществуването на договор за застраховка и за извършени от
банката плащания на суми, въззивният съд намира претенцията за застраховки за
недоказана.
Съобразно чл.12 от договора за кредит банката при учредяване на
договорна ипотека заплаща дължимите нотариални и държавни такси за сметка на
длъжника, като средствата за това следва да бъдат възстановени. Представени са
по делото доказателства за заплатени от банката нотариални и държавни такси в
общ размер на сумата 2 608.85лв., поради което и претенцията за сумата
1 333.68 евро е доказана и основателна.
С оглед на така установеното искът за такси и разноски е доказан и
основателен до размера на сумата 2 072.54 евро, до който размер следва да бъде
уважен. За разликата от 406.40 евро претенцията е недоказана и искът следва да
бъде отхвърлен. Предвид на това и обжалваното решение в частта му за такси и
разноски следва да бъде отменено отчасти и вместо него постановено друго, с
което част от исковите претенции в посочени по-горе размери да бъдат
отхвърлени.
Въззивният съд констатира че по отношение на разноските в заповедното
производство първоинстанционният съд е постановил установителен диспозитив,
което е в отклонение от разрешението дадено в т.12 на тълкувателно решение №
4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/13г. на ОСГТК на ВКС. Присъдените със
заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в
предмета на установителния иск по чл.422 от ГПК, а представляват законна
последица от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, и това предпоставя
правомощие на съда в исковото производство да разпредели отговорността за
разноските по издаване на заповедта за изпълнение. Предвид на това решението в
тази му част следва да бъде обезсилено и вместо него постановен осъдителен
диспозитив и по отношение на разноските в заповедното производство, съразмерно
уважената част от исковете, а именно сумата в общ размер 7 992.83лв.,
представляваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и съразмерно уважената част от исковете,
дължимите в полза на въззиваемото дружество разноски за първа инстанция са в
размер на 5 551.60лв. – държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение. За разликата над този размер до присъдените от
първата инстанция 5 588.87лв. решението следва да бъде отменено. В полза
на банката на основание чл.78 ал.8 от ГПК и направеното искане следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер на чл.25 ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ предвид извършените от юрисконсулт
действия – подаване на отговор на въззивна жалба без явяване в съдебно
заседание.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и съразмерно уважената част от исковете,
дължимите в полза на ответника разноски за първа инстанция са в размер на
сумата 5.73лв. Поради което и с настоящето решение банката следва да бъде
осъдена да заплати още сумата 1.68лв. В негова полза следва да бъдат присъдени
и разноски за въззивно производство в размер на сумата 48.14лв., представляващи
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 47 от 14.11.2019г. по търг.дело № 114/18г. по описа на Шуменски
окръжен съд, в частите му, с които е прието за установено съществуването на
вземания на „Банка ДСК“ ЕАД към Ж.Н.Е. в качеството му на поръчител по договор
за жилищен и ипотечен кредит от 20.03.2012г., сключен между Т И Ми банката, в
условията на солидарност с кредитополучателката и трима други поръчители в
размер, както следва: 99 391.40 евро – главница, 9 722.80 евро – договорни
лихви, 7 993.31 евро – наказателни лихви и до размера на сумата 2 072.54
евро – такси и разноски, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
заповедното производство по ч.гр.дело № 261/14г. по описа на НпРС –
14.03.2014г. до окончателното изплащане на дължимите суми, които са част от
суми по издадената Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 136 от
17.03.2014г., както и в частта му, с която Ж.Н.Е. е осъден да заплати на
банката направените по делото разноски до размера на сумата 5 551.60лв.
ОБЕЗСИЛВА
решение № 47 от 14.11.2019г. по търг.дело № 114/18г. по описа на Шуменски
окръжен съд, в частта му, с която е прието за установено съществуването на
вземания на „Банка ДСК“ ЕАД към Ж.Н.Е. в качеството му на поръчител по договор
за жилищен и ипотечен кредит от 20.03.2012г., сключен между Т И Ми банката, в
условията на солидарност с кредитополучателката и трима други поръчители за
сумата 8 046.53лв. – разноски в заповедното производство.
ОТМЕНЯВА
решение № 47 от 14.11.2019г. по търг.дело № 114/18г. по описа на Шуменски
окръжен съд, в частта му, с която е прието за установено съществуването на
вземания на „Банка ДСК“ ЕАД към Ж.Н.Е. в качеството му на поръчител по договор
за жилищен и ипотечен кредит от 20.03.2012г., сключен между Т И Ми банката, в
условията на солидарност с кредитополучателката и трима други поръчители, за
разликата над 2 072.54 евро до 2 478.94 евро, дължими такси и
разноски, както и в частта му, с която Ж.Н.Е. е осъден да заплати на банката
направените пред първа инстанция по делото разноски за разликата над
5 551.60лв. до 5 588.87лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска на „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр.София срещу Ж.Н.Е. ***, ЕГН **********,
с който да се приеме за установено че Ж.Н.Е. дължи на „Банка ДСК“ ЕАД
разликата над 2 072.54 евро до
2 478.94 евро, претендирана като такса изискуемост и застраховка
обезпечение, в качеството му на поръчител по договор за жилищен и ипотечен
кредит от 20.03.2012г., сключен между Т И Ми банката, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 136 от 17.03.2014г. по ч.гр.дело № 261/14г. по описа на РС – Нови Пазар.
ОСЪЖДА Ж.Н.Е.
***, ЕГН **********, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр.София, ЕИК
*********, сумата 7 992.88лв. /седем хиляди деветстотин деветдесет и два лева и
осемдесет и осем стотинки/, представляваща направени в заповедното производство
разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и сумата 100лв. /сто
лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр.София,
адрес на управление гр.София, ул.“Московска“ 19, ЕИК
*********, да заплати на Ж.Н.Е. ***, ЕГН **********, сумата 1.68лв. /един лев и
шестдесет и осем стотинки/, дължими разноски за първа инстанция и сумата
48.14лв. /четиридесет и осем лева и четиринадесет стотинки/, представляваща
дължими разноски за въззивно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: