Р Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 04.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на шести ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Радина Хаджикирева
при
участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 102 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД и
чл. 90, ал. 1 ЗКИР, предявени от „Клас“ ООД срещу И.Х.А., М.А.К. и Х.А.К..
Ищецът твърди, че на
07.01.2016 г. сключил договор за аренда с ответника Х.А.К., който му
предоставил за временно и възмездно ползване съсобствените си с другите двама
ответници земеделски земи. При извършена справка в СВ при РС Свиленград
установил, че между К.А.Б., в качеството му на управител на ищцовото дружество,
и ответниците бил подписан анекс за прекратяване на договора за аренда по
взаимно съгласие. Счита, че този анекс не обективирал постигнато между страните
съгласие, тъй като ищецът не бил надлежно представляван. Поддържа, че въз
основа на договор за особен залог от 31.03.2016 г., сключен между заложния
кредитор „Първа инвестиционна банка” АД и залогодателя „Клас” ООД, бил вписан
особен залог върху търговското предприятие на ищеца. Във връзка с вписване на
предприето принудително изпълнение върху заложеното търговско предприятие с
решение на заложния кредитор от 18.09.2018 г. за управител на същото по смисъла
на чл. 46, ал. 6 ЗОЗ бил назначен Любомир Дачев. С последващо решение от
24.06.2019 г. на заложния кредитор за управител бил назначен Лъчезар
Варнаджиев. Посочено е, че с вписване на управителя в Търговския регистър се
прекратявали правомощията на управителните органи на залогодателя. Поради това
намира, че правомощията на управителя на ищеца К.А.Б. били прекратени от
23.10.2018 г. Ето защо счита, че към момента на подписване на анекса –
11.07.2019 г., К.А.Б. не е могъл да изрази валидна воля от името на ищцовото
дружество. Предвид изложеното, моли да бъде обявена недействителността на
сключения анекс и да бъде признато за установено несъществуването на вписаното
обстоятелство, а именно прекратяването на договора за аренда.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от
ответниците И.Х.А., М.А.К. и Х.А.К., в който излагат съображения за
недопустимост и неоснователност на предявените искове. Възразяват, че ищецът не
бил обосновал правния си интерес от предявените искове, като липсвали изложени
твърдения дали е спорен въпросът за съществуването на арендното правоотношение
между страните. Предявените искове не биха дали разрешение на този въпрос още
повече, че не се излагали твърдения кой ползвал процесните имоти. Също така
оспорват, че в ТР не било вписано прекратяването на правомощията на управителя
на ищеца К.А.Б.. Считат, че след като ищецът не се бил противопоставил
незабавно на сключения анекс, на основание чл. 301 ТЗ бил приел действието
му.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От договор за аренда на
земеделска земя, вписан в СВ при РС Свиленград на 19.01.2016 г., се установява,
че ответникът и съсобственик Х.А.К., в качеството на арендодател, е предоставил
на ищеца, в качеството на арендатор, за временно и възмездно ползване съсобствените
с другите двама ответници земеделски земи, съставляващи имоти с № 036025,
021026, 018045, 067118 и 091016 по плана за земеразделяне на с. Чернодъб, общ.
Свиленград. Договорът е със срок на действие от пет стопански години, считано от
01.10.2016 г. до 30.09.2021 г. С Анекс № 147, т. II, рег. № 3778 от 11.07.2019
г., сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, и вписан в СВ
при РС Свиленград с вх. рег. № 2398, дв. вх. рег. № 2396/12.07.2019 г., т. II,
акт № 160, ответниците като съсобственици на имотите, чрез пълномощника си Н.В.А.,
и К.А.Б., действащ като управител на ищцовото дружество, изразили воля да
прекратят по взаимно съгласие договора за аренда.
От извършената служебна
справка в Търговския регистър по електронното дело на „Клас“ ООД се установява,
че поради неизпълнение от страна на търговското дружество на задължение,
произтичащо от сключен на 31.03.2016 г. договор, кредиторът „Първа
инвестиционна банка“ АД е пристъпил към изпълнение върху предоставеното като
обезпечение по реда на ЗОЗ търговско предприятие. Определен е за управител на
търговското предприятие Любомир Михайлов Дачев, като на 23.10.2018 г. това
обстоятелство е било отразено по партидата на дружеството в търговския регистър,
раздел „Залог на търговско предприятие“. На 02.07.2019 г. е бил вписан нов
управител на търговското предприятие – Лъчезар Валериев Варнаджиев. В раздел
„Основни обстоятелства“, поле 7 „Управители“ като управител е вписан К.А.Б..
Приложено е и уведомление по чл. 33, ал. 1 ЗОЗ
до ищеца „Клас“ ООД, връчено на управителя К.А.Б. на 13.12.2018 г., с което му
е съобщено от заложния кредитор „Първа инвестиционна банка“ АД, че е вписано
пристъпване към изпълнение върху цялото търговско предприятие като съвкупност
от права, задължения и фактически отношения. Изрично е посочено, че следва да
предаде предприятието на назначения по реда на ЗОЗ управител Лъчезар Дачев.
От изисканите от ОС
„Земеделие“ – гр. Свиленград документи се изяснява, че ищцовото дружество, чрез
управителя на търговското предприятие Лъчезар Валериев Варнаджиев, е сключило
на 27.09.2019 г. договор за пренаемане на процесните земеделски земи със
земеделски производител Х. Т.със срок на действие за стопанската 2019/2020 г.
От своя страна, ответникът Х.А.К. е отдал на 11.07.2019 г. същите тези земи за горепосочения
период на лицето С.П.С., който е подал декларация по чл. 70, ал. 1 ППЗСПЗЗ, вр.
чл. 37б, ал. 3 ЗСПЗЗ пред ОС „Земеделие“ – гр. Свиленград.
От показанията на
свидетеля К.Б. – управител на ищцовото дружество, се установява, че ответникът Х.К.
го помолил да прекратят договора за аренда, тъй като дружеството не можело да
изплаща арендните вноски. Посочил е, че няколко дни след сключването на анекса
посетил нотариус В.В., която му отказала да извърши нотариална заверка на
подписите на анекс с друг арендодател, защото била получила писмо, с което я
уведомявали, че свидетелят няма право да представлява дружеството. Впоследствие
разбрал от ответника Х.К., че представил този анекс в Поземлена комисия (ОС
„Земеделие“) за смяна на арендатор, но му било отхвърлено искането и му
заявили, че правата остават за ищцовото дружество.
Изложеното се потвърждава
и от нотариус В.В., разпитана в качеството на свидетел, която е заявила, че
след извършена справка във водения от нея регистър установила, че през 2019 г.
за периода 02.07.2019 г. – 26.07.2019 г. била заверила девет анекса за прекратяване
на договори за аренда. Около четири-пет дни след заверяване на последния анекс
съдията по вписванията при РС Свиленград ѝ изпратила препис от писмо, с което
назначеният по реда на ЗОЗ управител на ищеца я уведомявал, че не следва да
вписва повече анекси за прекратяване на договори за аренда. Писмото било
изпратено съвсем неофициално заедно с екземплярите от вписаните актове, поради
което не било заведено в регистъра на нотариуса.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
На първо място, съдът
намира за необходимо да изясни, че счита за неоснователни възраженията на
ответниците за недопустимост на исковете поради липса на спор относно
съществуването на арендното правоотношение. Видно от изисканите от ОС „Земеделие“
– гр. Свиленград документи за стопанската 2019/2020 г. ответникът Х.А.К. в
качеството му на съсобственик е сключил договор за наем, по силата на който се
е задължил да предостави процесните земи за ползване на трето лице. Поради това
и създадената несигурност във връзка с упражняването на правата на арендатора,
произтичащи от договора за аренда, съдът намира, че е налице правен интерес от
търсената защита. По тези съображения съдът счита, че следва да разгледа по
същество предявените искове.
По иска с правно
основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД:
С т. 2 на ТР № 5 от
12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС се уеднакви съдебната
практика по въпроса за приложение на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, като се
прие, че договор, сключен от лице, действало като представител, без да има
представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда
целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на
което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. В тази
насока следва да се изясни, че съдът не е обвързан от сочената от страните
правна норма, като сам квалифицира исковете, с които е сезиран, като изхожда от
правопораждащите юридически факти и петитума. С оглед изложеното и като съобрази
цитираното тълкувателно решение, съдът е приел, че не се касае за иск с правно
основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на процесния анекс поради
липса на съгласие. Това е така, тъй като договорът е сключен при липса на
съгласие, когато то е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната
съгласие е без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като
пример, но във всеки случай без съзнателно намерение на страната да се обвърже
с договора. За разлика от хипотезата на нищожност на договора, сключен при
липса на съгласие, договорът, сключен при липса на надлежна представителна
власт, не е нищожен, тъй като правните действия, извършени от лице без
представителна власт не са нищожни, доколкото могат да бъдат потвърдени от
представлявания. Налице е висяща недействителност на сделката до
потвърждаването ѝ от лицето, от чието име е сключена, поради което
правната квалификация на иск за недействителност на сделка поради липса на
представителна власт е по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Именно в тази връзка са въведените
в исковата молба твърдения за сключване на анекс за прекратяване на договор за
аренда от лице без надлежно учредена представителна власт.
При така дадените
разяснения, следва да се обсъдят въведените от ищеца твърдения за недействителност
на процесния анекс. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 6 ЗОЗ след вписване в
Търговския регистър на управител на предприятие по чл. 46, ал. 4 ЗОЗ
правомощията на органите на дружеството се прекратяват, като залогодателят се
лишава от правото да управлява и да се разпорежда със заложеното имущество, а
законен представител на дружеството става занапред вписаният нов управител на
предприятието. Последният управлява и представлява залогодателя и извършва
всички действия, които са могли да извършват лицата, чиито правомощия са
прекратени с вписването му за управител (чл. 48, ал. 1 ЗОЗ), като е длъжен да
вземе всички мерки за запазване на неговите интереси с грижата на добър
търговец (чл. 49 ЗОЗ). Във връзка с възражението на ответниците, че К.А.Б. все
още продължава да е вписан като управител, следва да се изясни, че специалните
разпоредби на чл. 26 и чл. 32, вр. чл. 21, ал. 2 ЗОЗ не предвиждат, че трябва
да бъде заличен. Напротив, в практиката си ВКС приема, че когато в резултат на упражнени права по чл. 46
ЗОЗ в ТР е вписан управител на търговско предприятие, а впоследствие членовете
на СД са заличени от ТР, са налице предпоставките на закона за прекратяване на
акционерно дружество по реда на чл. 252, ал. 1 т. 6 ТЗ (така Решение № 369 от
08.08.2019 г. по т. д. № 647/2018 г. на ВКС, II т. о.). Доколкото
аналогична разпоредба (чл. 155, т. 3 ТЗ) е налична и по отношение дружеството с
ограничена отговорност, следва изводът, че въпреки че с вписването на
управителя на търговското предприятие се прекратяват правомощията на органите
на дружеството, това не поражда задължение за заличаване на управителя на
дружеството. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 48, ал. 3 ЗОЗ,
която предвижда възможност залогодателят да извършва процесуални действия лично
или чрез упълномощено от него лице, когато са предявени искове относно
обезпеченото вземане или учредения по реда на ЗОЗ залог за обезпечаването му. Следва
да се изясни и че анексът накърнява правата на заложния кредитор, тъй като в
случая той е пристъпил към изпълнение във основа на договор за залог на
търговското предприятие от 31.03.2016 г. В тази връзка е необходимо да се
съобрази разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗОЗ, която дава възможност на
заложния кредитор да се удовлетвори от приходите от дейността на предприятието.
От това следва изводът, че е допустимо управителят на търговското предприятие
да упражнява правата по сключените договори за аренда, за да реализира печалба,
която впоследствие да послужи за погасяване задълженията на длъжника. Именно по
този начин е действал назначеният управител на търговското предприятие, който е
подписал договор за пренаемане на имотите.
С оглед всичко изложено,
съдът намира, че след вписването на управител на предприятието по реда на чл.
46, ал. 4 ЗОЗ в ТР на 23.10.2018 г. по силата на закона са се прекратили
правомощията на управителя по чл. 135, т. 2 ТЗ за осъществяване на процесуално
представителство и разпореждане и управление на имущество на дружеството.
Поради това сключването на процесния анекс за прекратяване на договора за
аренда по взаимно съгласие на 11.07.2019 г. от К.А.Б. е извършено без
представителна власт. Без правно значение е дали ответниците са знаели, че подписалият
анекса управител не е имал представителни функции. В тази връзка разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ предвижда, че вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно
на третите добросъвестни лица от момента на вписването, от което следва, че
ответниците е следвало да положат дължимата грижа, за да се уверят, че договарят
с надлежен представител.
Доколкото се установи,
че подписалият анекса К.А.Б. е действал без надлежно учредена представителна
власт, следва да се разгледа въведеното от ответниците възражение по чл. 301 ТЗ, че ищецът е потвърдил действията, тъй като не се противопоставил веднага
след узнаването. Съдебната практика приема, че при сключване на търговска
сделка без представителна власт е налице висяща недействителност, но до момента
на узнаването и непротивопоставянето на търговеца, от чието име е сключена
сделка без представителна власт, или евентуалното ѝ потвърждаване. Според
чл. 301 ТЗ незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена без
представителна власт сделка е обвързано с момента на узнаване на сделката, като
не са въведени специални изисквания за способа, по който търговецът узнава за
нея: уведомяване на търговеца от страна на ненадлежния пълномощник или от трети
лица; отразяване на съответните правни действия и/или последиците от тях в
търговските книги на дружеството; вписването в публичен регистър; уведомление
чрез средства за комуникация или за масово осведомяване и др. Ако бъде доказано
узнаването на действията без представителна власт, търговецът, който е въвел
възражение за недействителност на сделката поради липса на представителна
власт, следва да докаже противопоставянето си и извършването му веднага след
узнаване на сделката (така Решение № 202 от 06.02.2012 г. по т. д. № 87/2011г. на
ВКС, II т. о. и Решение № 103 от 25.07.2014 г. по т. д. № 2994/2013 г. на ВКС, I т.
о.). Тук е мястото да се изясни, че в тълкувателната част на решението по т. д.
№ 87/2011 г. съставът на ВКС не е изразявал становище, че от факта на вписване
на сделката в съответния публичен регистър по реда на ПВп следва извод за
узнаване за сделката от представляващия дружеството във всички случаи. Тази
хипотеза може да намери приложение при разгледания в горепосоченото решение
казус, при който правните действия са били извършени от надлежно упълномощено
лице извън учредената представителна власт, в който случай управителят на
дружеството е знаел, че такава сделка по принцип ще бъде сключена и е следвало
да извърши проверката, а оттам и да предприеме действия по противопоставяне
веднага след нейното вписване. Но не би могло да се изисква от управителя да
извършва справка в СВ, когато изобщо не е упълномощавал действалото без
представителна власт лице да сключи подобен вид сделка и не е знаел, че ще
предприеме това действие. Поради това съдът намира, че не може да се приеме, че
в разглеждания случай моментът на узнаване съвпада с вписването на съответния
акт (така Определение № 249 от 20.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 631/2020 г., I
г. о., ГК). Следва да се има предвид, че употребената в нормата на чл. 301 ТЗ
дума „веднага“ в никакъв случай не означава, че противопоставянето на търговеца
трябва да бъде направено на същия или на следващия ден от извършването на
действията без представителна власт. Приложението на презумпцията на чл. 301 ТЗ
предполага изследване на конкретни факти, от които може да се направи несъмнен
извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от
негово име без представителна власт действия. За да се приложи чл.
301 ТЗ,
достатъчно е да се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на
извършените без представителна власт действия или намерение да се ползва от
целения с тях правен резултат (така Решение № 89 от 12.06.2013 г. по т. д. №
431/2012 г. на ВКС, II т. о.).
Като взе предвид всичко
изложено и представените доказателства, съдът намира, че не би могло да се
приеме, че назначеният по ЗОЗ управител се е съгласил мълчаливо с извършеното
прекратяване на договора за аренда. За да достигне до този извод, съдът
съобрази показанията на нотариус В.В., от които се изясни, че в края на месец юли
2019 г. той изпратил писмо до съдията по вписванията при РС Свиленград да не извършва
вписвания на анекси, подписани от К.А.Б.. Също така управителят по ЗОЗ е сключил
договори за пренаемане на отдадените под наем от арендодателите, вкл. и
ответниците, земеделски земи. Отделно от това, самият ответник Х.К. е заявил
пред свидетеля Б., че ОС „Земеделие“ отхвърлили искането му за смяна на арендатора. С оглед тези данни и въпреки че в конкретния
случай липсва изрично отправено от управителя по ЗОЗ до ответниците изявление,
че се оспорва сключеният анекс за прекратяване на договора за аренда, съдът
намира, че от активното му поведението може да се направи извод, че е изразил
намерение да се ползва от договора за аренда. Пренаемането на процесните
земеделски земи от управителя по ЗОЗ категорично показва, че е продължил да
упражнява правата си по договора за аренда, като не се е съгласил с подписания
от свидетеля Б. анекс. Поради това не би могло да се приеме, че е налице липса
на противопоставяне и мълчаливо одобрение на прекратяването на процесния
договор за аренда по взаимно съгласие. Ето защо и тъй като не се установява, че
ищецът е потвърдил извършеното без представителна власт действие, предявеният
иск за обявяване недействителността на анекса за прекратяване на договора
аренда следва да бъде уважен.
По иска с правно
основание чл. 90, ал. 1 ЗКИР:
Предявеният иск е един
от трите установителни иска, предвидени в чл. 90, ал. 1 ЗКИР (така Определение № 304 от
27.06.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2821/2013 г., I г. о. и Определение № 154
от 20.03.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 119/2015 г., II т. о.), и
има за предмет установяване несъществуване на подлежащо на вписване
обстоятелство. Ето защо, за предявяването му е необходимо ищецът да установи
правен интерес, какъвто в случая е налице, тъй като вписването в имотния
регистър има оповестителна и защитна функция. В разглеждания случай вписването
създава правна привидност, че договорът за аренда е прекратен преди изтичане на
срока му на действие, поради което за ищеца е налице интерес от установяване на
факта, че е вписано несъществуващо обстоятелство. Видно от приложената справка
от Служба по вписванията – Свиленград като страни по анекса са посочени и
тримата ответници, като вписването е отразено по имотните партиди на всеки един
от тях (арг. чл. 37 ПВп). Разгледан по същество, искът се явява и основателен,
тъй като анексът е недействителен поради сключването му от лице без
представителна власт. Ето защо, вписаното в СВ – гр. Свиленград прекратяване на
договора за аренда по взаимно съгласие от 12.07.2019 г. съставлява вписване на
несъществуващо обстоятелство.
По искането на ищеца за
заличаване на вписаното обстоятелство съдът не дължи произнасяне, тъй като
според чл. 90, ал. 1 ЗКИР същото се извършва, когато по исков ред се установи
недопустимост или недействителност на вписването, или несъществуване на вписано
обстоятелство, като заличаването предполага уважаване на предявен иск. Във всички
случаи обаче компетентен да постанови заличаване на вписвания в имотния
регистър, респективно на вписванията, извършени по реда на Правилника за
вписванията, предвид изричната разпоредба на чл. 90, ал. 2 и ал. 3 ЗКИР е
съдията по вписванията, който се произнася по искане на заинтересуваното лице,
прокурора или служебно с определение, което подлежи на обжалване пред окръжния
съд (в този смисъл Решение № 158 от 04.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 247/2015
г., II т. о.). Ето защо, в разглеждания случай съдът не е компетентен да отменя
или заличава вписаното обстоятелство.
С оглед изхода на спора
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят сторените
разноски, за
които са представени доказателства за реалното им извършване, включващи държавна
такса, такси за вписване на исковата молба и преписи и адвокатско
възнаграждение в общ размер на 572,90 лв. Не се дължи банкова такса за вписване
на исковата молба в размер на 5 лв., тъй като не са представени доказателства
за заплащането ѝ.
Така мотивиран, РС
Свиленград
Р Е Ш И:
3
ОБЯВЯВА за недействителен на
основание чл. 42 ал. 2 ЗЗД анекс за прекратяване на договор за аренда № 147, т.
II, рег. № 3778 от 11.07.2019 г., вписан в СВ – гр. Свиленград
с вх. рег. № 2398, дв. вх. рег. № 2396/12.07.2019 г., т. II, акт № 160, сключен между „Клас“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, от една страна, и И.Х.А.,
ЕГН: **********, адрес: ***, М.А.К., ЕГН: **********, адрес: ***, и Х.А.К.,
ЕГН: **********, адрес: ***, от друга.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО
на основание чл. 90, ал. 1 ЗКИР в отношенията между „Клас“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, и И.Х.А., ЕГН: **********, адрес: ***, М.А.К.,
ЕГН: **********, адрес: ***, и Х.А.К., ЕГН: **********, адрес: ***, несъществуването
на вписаното в СВ – гр. Свиленград с вх. рег. № 2398, дв. вх. рег. № 2396/12.07.2019,
т. II, акт № 160, прекратяване по взаимно съгласие на договор за аренда на
земеделска земя № 6, т. I, рег. № 83/07.01.2016 г.,
вписан в СВ – гр. Свиленград с вх. рег. № 124, дв. вх. рег. № 124/19.01.2016
г., т. I, акт № 54.
ОСЪЖДА И.Х.А., ЕГН: **********,
адрес: ***, М.А.К., ЕГН: **********, адрес: ***, и Х.А.К., ЕГН: **********,
адрес: ***, да заплатят на „Клас“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 572,90 лв., представляваща сторени пред първата
инстанция разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: