№ 385
гр. София, 12.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600433 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.
С протоколно определение по протокол № 1654 от 29.04.2022 г. на Софийски градски съд,
НО-19 състав, постановено по ЧНД № 1406/2022 г. по описа на същия съд, е оставена без
уважение молбата на осъдения И. Л. П., с установена по делото самоличност и с ЕГН
**********, за допускане на условно предсрочно освобождаване.
Срещу така постановеното определение е постъпила въззивна жалба от адвокат В. Х.,
служебен защитник на осъдения И. Л. П., в която, на първо място, се сочи, че от страна на
СГС неточно са били анализирани приложените по делото доказателства, в това число и
приложените доклади, визиращи факти и обстоятелства относно предпоставките за
предсрочно условно освобождаване. В жалбата се излагат и доводи, че съгласно приложения
доклад от затворническото общежитие - Казичене от 05.04.2022 г. И.П. има безупречна
адаптация, има и похвални писма от управителя на фирма „Комета-3“, не е наказван, има
положително отношение към труда, награждаван е с удължено свиждане, има позитивна
линия на поведение и е толерантен. Сочи се също, че съгласно изготвеният на 28.04.2022 г.
втори доклад осъденият П. няма отрицателни прояви, поведението му се определя като
съобразено със затворническия режим и е оценено като добро и средно, т.е. не е лошо. В
жалбата се твърди също, че лишеният от свобода П. има собствен дом и постоянен адрес, че
има семейство, като дъщеря му е студентка. Сочи се, че от страна на СГС не са били
изследвани безпристрастно и докрай всички доказателства в тяхната пълнота, обективност
и взаимовръзка и по този начин не е достигнато до обективната истина по делото.
С жалбата се отправя молба до апелативния съд като се съобрази с гореизложеното да
отмени атакуваното определение на СГС и да постанови предсрочно условно освобождаване
на И. Л. П..
1
АПЕЛАТИВЕН СЪД-СОФИЯ, след като прецени доводите на страните и провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
По отношение на осъдения И. Л. П. е приведено в изпълнение и в момента той
изтърпява наложеното му по НОХД № 238/2019 г. по описа на Районен съд - Самоков
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година за извършено престъпление по чл. 343в
ал.2 вр. ал.1 от НК. За изтърпяването на това наказание осъденият П. е постъпил в затвора –
София на 20.09.2021 г., като фактическото начало на изтърпяване на така наложеното му
наказание е същата дата - 20.09.2021 г.
От търпяното в момента наказание в размер на 1 година „лишаване от свобода“ към датата
29.04.2022 г. лишеният от свобода И.П. е изтърпял фактически наказание в размер на 07
месеца и 09 дни; от работа 02 месеца 10 дни; или всичко - в размер на 09 месеца и 19 дни,
като неизтърпеният остатък от наказанието е 02 месеца и 11 дни.
Обсъждайки наличието на законоустановените предпоставки за постановяването на условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от
свобода, първостепенният съд правилно и обосновано е приел, че е налице формалната
предпоставка на чл. 70 ал.1 т.1 от НК, изискваща периодът на фактическото изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода да не е по-малък от 1/2 от размера на наложеното
наказание. Този извод се основава на обстоятелството, че към момента осъденият П. е
изтърпял фактически повече от 1/2 от наказанието лишаване от свобода, наложено му за
престъпление, което не представлява опасен рецидив.
Същевременно въз основа на събраните по делото доказателства и на установените от тях
обстоятелства градският съд е приел, че в поправителния процес спрямо осъдения И.П. не е
постигнат траен резултат и че по отношение на дефицитните зони е необходимо
допълнително осъществяване на корекционен процес като изпълнение на първоначалния
план на присъдата, респективно, че по отношение на него все още не са постигнати целите
на пребиваването в мястото за лишаване от свобода. Чрез тази формулировка на практика
контролираният съд е обективирал извод, че все още не е постигнато поправяне на осъдения
и че с оглед на това в случая не е изпълнена другата законоустановена предпоставка, за да
бъде удовлетворена молбата за условно предсрочно освобождаване, а именно – с
поведението си осъденият да е дал достатъчно доказателства за поправянето си.
Въззивната инстанция напълно споделя виждането на първия съд за отсъствието на
законоустановената предпоставка, касаеща поправянето на осъдения. Този извод е надлежно
аргументиран от градския съд и по съществото си е правилен, тъй като се основава на
приложените по делото доказателства и на установените от тях фактически положения. Т.е.,
въз основа на данните по делото първостепенният съд обосновано и законосъобразно е
приел, че тази предпоставка все още не е изпълнена.
Изследването на цялостното поведение на осъдения И.П. по време на текущия му престой в
затворническото заведение дава основание за еднозначен и недвусмислен извод, че към
момента същият все още не е дал безспорни и категорични доказателства за поправянето си,
2
доколкото по делото не са налице данни за трайна, необратима и устойчива положителна
промяна в нагласите му за водене на законосъобразен начин на живот, доколкото в
поведението му не са утвърдени модели, адекватни на обществените очаквания, и все още
не е постигнато необходимото преосмисляне на ценности и приоритети и доколкото
корекционният процес по отношение на него следва да продължи в насока промяна на
нагласите и поведението му– към зачитане и спазване на законовия ред и на установените в
обществото правила на поведение. А всичко това предполага изтърпяване на наказанието в
целия му срок.
От приобщения по делото актуален доклад на ИСДВР ЗО „Казичене“ по повод подадената
от П. молба за условно предсрочно освобождаване се установява, че след настоящото му
постъпване в затвора-София на 20.09.2021 г. /което е трето по ред/ процесът на адаптацията
му е протекъл безпроблемно; че по време на престоя му в групата не е нарушавал
режимните изисквания и ЗИНЗС, общува с по-голямата част от затворниците от групата,
декларира нагласа за законосъобразно изтърпяване на присъдата; че е преведен на
територията на ЗООТ Казичене на 15.10.2021 г., общува с по - голямата част от
затворническата общност, при него не се наблюдават агресивни прояви; трудово е устроен
съгласно заповед № 286/29.10.2021 г. на външен работен обект - към фирма „Комета 3”; че
към момента л.св. И.П. заявява положително отношение към трудовия процес и изпълнява
съвестно и в срок поставените му работни задачи и че в тази връзка са получени похвални
писма от С. Б. - управител на фирма „Комета 3”; че спазва режимните изисквания и ЗИНЗС;
че е с дължимо отношение към затворническата администрация, като не е наказван,
награждаван е със заповед № 20/04.02.2022 г. с „удължено свиждане за срок от 4 часа и
извънредна хранителна пратка”, проведено на 12.02.2022 г.
В доклада е направена и оценка на правонарушителя, съгласно която при л.св. П. е
констатиран среден риск от рецидив – 57 т. Очертани са и ясно изразени дефицити в зоните
на нуждите, при което като такива са отчетени: - криминално минало /ранна
криминализация/; -отношение към правонарушението /не приема отговорността за
деянието и не разбира мотивите за криминалното си поведение; не приема присъдата за
справедлива; не разпознава факторите, които са допринесли за извършване на
правонарушението; не зачита и не признава правата на другите/; - начин на живот и
обкръжение /приобщен към хора с трайно утвърдени криминални нагласи; с безразсъдно и
рисково поведение/; -умения за мислене /не разпознава проблемите си, което води до липса
на способност за тяхното разрешаване; не осъзнава последствията от собствените действия;
липса на целеполагане/. В приложения доклад на ИСДВР е оценен и риска от сериозни
вреди, като е посочено, че рискът за обществото е среден; - рискът за персонала в затвора е
нисък; рискът за лишения от свобода е среден; рискът за другите лишени от свобода е нисък,
а като ресурси са отбелязани трудоспособната му възраст, образованието му, това, че е
жилищно устроен и че има семейство.
Относно прогнозата за личността му в доклада е посочено, че към момента л.св. П.
поддържа позитивна линия на поведение в условията на местата за лишаване от свобода; че
3
същият е включен в трудова дейност, изпълнява съвестно и отговорно поставените му
работни задачи, за което е бил награден; че няма склонност към нарушаване на правилата,
но че поради краткият си престой в затворническото общежитие не е изпълнил заложените в
първоначалния план на присъдата цели и задачи, който /план/ е действащ и към момента,
както и че към момента с осъдения продължава да се работи по дефицитните зони,
констатирани в риска от рецидив.
В заключение изготвилият доклада ИСДВР е изразил становище, че корекционният процес
относно лишения от свобода П. трябва да продължи.
В приобщения по делото доклад за пробационен надзор относно л.св. И.П. от 27.04.2022 г. е
посочено, че първоначалната оценка на риска от рецидив /отчетена в средни стойности – 57
т./ е актуална и към момента; че поведението му е съобразено с режимните изисквания, но
не надхвърля обичайното добро поведение, което да дава основание за извод, че при него са
настъпили трайни положителни промени; че с оглед краткия престой в затворническото
общежитие все още не са изпълнени целите и задачите, заложени в първоначалния план на
присъдата; че към момента все още са налице проблемни зони, към преодоляването на които
е насочена корекционно-възпитателната работа с него.
Така, след анализ на затворническото досие на л. св. И.П. и на останалите приложени
доказателствени материали /докладите на ИСДВР и за пробационен надзор/ се установява,
че не са налице доказателства, сочещи на трайни и необратими положителни промени в
мисленето и поведението му, годни да обосноват извод, че при него вече съществува
личностна готовност за живот в условията на свобода. В частност данни за неговото
действително и реално поправяне не се съдържат в представените становища и оценки на
затворническата администрация - в доклада на ИСДВР и в доклада за пробационен надзор,
според които за постигане целите на наказанието е необходимо продължаване на
корекционната работа с осъденото лице. Следва да се подчертае, че именно работещите в
затворническата администрация осъществяват прякото наблюдение и непосредствения
контакт с осъденото лице, и то не инцидентно, а за един по-продължителен период от време,
какъвто се явява изтърпяната част на наказанието. В случая служителите на затворническата
администрация не отричат доброто поведение на осъдения П. и наблюдаваните
положителни тенденции в поведенческото и личностното му развитие при престоя му в
мястото за лишаване от свобода и вследствие на провежданата спрямо него корекционно-
възпитателна работа, като това е надлежно документирано и коректно оценено от тях, но
същевременно въпросните служители обективно са преценили, че работата по поправянето
на осъденото лице следва да продължи /в насока изграждането на устойчива и трайна
мотивация за коренна промяна на начина му на живот с цел постигане на социално-
приемливи модели на поведение и за пълното осъзнаване на извършеното от него
правонарушение/.
Трябва да се отчете и обстоятелството, че социалната дейност и възпитателната работа,
която се води по отношение на осъдените на „лишаване от свобода“ за постигане целите на
специалната превенция, обхваща целия период от време, през който те са в пенитенциарното
4
заведение. Така, съобразно заложените в плана за изпълнение на присъдата цели и задачи,
над които е следвало да се работи с лишения от свобода П. при престоя му в местата за
лишаване от свобода, корекционната работа с него за целия период на търпяното наказание е
следвало да бъде съсредоточена в няколко насоки: - умения за мислене; - начин на живот и
обкръжение; - и отношение към правонарушението. За постигането на тези цели и задачи е
определен срок от 1 /една/ година считано от 22.10.2021 г., който обективно към настоящия
момент все още не е изтекъл. Което предполага, че корекционната дейност спрямо него
следва да продължи за постигане на пълно преосмисляне на човешките ценности и
приоритети и утвърждаване в поведението му на модели, адекватни на обществените
очаквания, и в частност за изграждане в пълна степен на социално приемливи модели на
поведение и законосъобразен начин на живот.
Тук следва да се отбележи, че съгласно ППВС № 7/1975 г. е правилно при приложението на
условно предсрочно освобождаване спрямо лица с предишни осъждания да се преценява
дали те действително са се поправили. Т.е., според посоченото постановление предпоставка
за постановяване на УПО спрямо лица с предишни осъждания на наказание лишаване от
свобода, какъвто се явява л.св. И.П., е наличието на доказателства за тяхното действително и
реално поправяне, а не само доказателства за успешно започнат и провеждан корекционен
процес.
Предвид горните констатации се налага извода, че макар и формално да са изпълнени част
от визираните предпоставки в закона, а именно - за изтърпяване на съответното време от
наказанието, то по отношение на поправителния ефект прилаганото спрямо осъдения П.
корекционно и възпитателно въздействие без съмнение следва да продължи, доколкото не са
постигнати в цялост целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на
наказанието, свързани с промяна на нагласите, поведението и мисленето на лишения от
свобода. Запазването у молителя на дефицити в цели четири зони /описани по-горе/
несъмнено означава, че все още не е постигната съществена положителна промяна в
отношението му към правонарушението /поемане на пълна отговорност за него и осъзнаване
на причините, довели до извършването му/ и във формирането на стереотип на мислене и
поведение за водене на законосъобразен начин на живот извън пределите на местата за
лишаване от свобода. А от своя страна липсата на трайни и необратими положителни
промени в личността и поведението на л.св. П. категорично не може да обоснове извод за
завършеност, респективно за достатъчност на процеса на поправяне при него.
В случая независимо от факта, че И.П. е имал дължимото отношение към затворническата
администрация и че отчасти е изразявал положително отношение към плана на присъдата,
както и положително отношение към трудовия процес и желание за включване в трудова
дейност, не се установява той да е преосмислил в необходимата степен своето минало
противоправно поведение и да е заявил готовност и да е демонстрирал сериозни намерения
за общоприемливо и законосъобразно поведение в условия на свобода. Т.е., това, че е имал
добро, дължимо и законосъобразно поведение спрямо персонала и служителите, което е
нормалното и задължителното съобразно мястото на изтърпяване на наказанието и
5
съответните правила, които следва да се спазват в същото, априори не означава, че в
личността и поведението на л. св. П. са настъпили положителни промени в такава степен, че
да могат да обосноват еднозначен и категоричен извод за завършеност на процеса на
поправяне при него, а с оглед на това да обосноват и извод, че по-нататъшният му престой в
мястото за лишаване от свобода във връзка с изтърпяването на процесното наказание се
явява безпредметен и нецелесъобразен.
Предвид гореизложеното апелативният съд приема, че макар в случая да се констатира, че
престоят в пенитенциарното заведение е дал известен позитивен коригиращ ефект спрямо
личността на осъдения П. и въпреки, че срокът на изтърпяното наказание формално да
изпълва законовите изисквания за постановяване на условно предсрочно освобождаване, то
на практика сами по себе си тези обстоятелства не са достатъчни да се заключи, че
поправителният и коригиращ процес по отношение на него е завършил, че е довел до
коренна промяна на визията му за водене на законосъобразен начин на живот и че с оглед на
това е достатъчен за постигането на целите на наказанието.
Така, съобразно установените по делото обстоятелства относно поведението на осъдения в
местата за лишаване от свобода по време на изтърпяване на процесното наказание
въззивният съд намира за обоснован решаващият извод на първостепенния съд, че молбата
на лишения от свобода И.П. за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на
неизтърпяната част на процесното /търпяното в момента/ наказание лишаване от свобода е
неоснователна и че като такава следва да бъде оставена без уважение.
Изложеното дотук мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че атакуваното
определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
По така изложените съображения и на основание чл.440, ал.2 от НПК Апелативен съд-
София
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение по протокол № 1654 от 29.04.2022 г. на
Софийски градски съд, НО-19 състав, постановено по ЧНД № 1406/2022 г. по описа на
същия съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения И. Л. П., с установена по
делото самоличност и с ЕГН **********, за допускане на условно предсрочно
освобождаване.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7