РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№  828

 

гр. Пловдив, 10.05.2022 год.

 

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА  

        ПЕТЪР КАСАБОВ  

                              

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н дело № 654 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от ЦУ на НАП - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д.П., против Решение № 192/21.01.2022 г. на Районен съд Пловдив, Х н.с., постановено по а.н.д. № 7143 по описа на същия съд за 2021 г., отменящо Наказателно постановление (НП) № 588911 – F606335/22.07.2021 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, с което на „ИЛНОНА“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Н.Н.М., на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв., за извършено нарушение по чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на закона. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, а процесното НП да бъде изцяло потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

3. Ответникът по касационната жалба - „ИЛНОНА“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендират се сторените в производството разноски.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е основателна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите и за правото:

6. Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № F606335 от 19.03.2021 г., съставен от Т.Г.Г.– инспектор по приходите в ЦУ на НАП. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена проверка на 09.03.2021 г. на търговски обект кафе-аперитив, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 31, стопанисван от дружеството „ИЛНОНА“ ЕООД с ЕИК *********, е установено, че дружеството в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите.

Сочи се, че съгласно чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба Н - 18/13.12.06 г. на МФ лицата по чл. 3 с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите - в случая в група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност (ДДС).

От изведения периодичен отчет от монтираното в обекта ФУ модел „DATECS“ DР-25 с ИН на ФУ-ОТ497848, ИН на ФП № 02841428, е установено, че за периода 01.01.2021 г. - 09.03.2021 г., всички извършени продажби на стоки и услуги от „ИЛНОНА“ ЕООД са регистрирани в данъчна група "Б" (стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС), а някои продажби на стоки и услуги в обекта са облагаеми сделки, които следва да се отразяват в група “Г“ (за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % ДДС).

Изложеното е прието за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

В АУАН е посочено още, че нарушението е констатирано при извършена проверка, документирана с ПИП № 0081019/09.03.2021 г. и не води до неотразяване на приходи.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП, като в допълнение е вмъкнато, че …. „ – тази (стока), за която е издаден ФКБ № 0004834/09.03.2021 г., и погрешно продажбата на кафе и мин. вода на обща стойност 4.00 лв. е отразена в дан. група "Б"…).

7. За да отмени процесното наказателно постановление, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производството са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и по-конкретно на императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

В тази връзка е посочено, че от начина, по който е отразена фактическата обстановка в АУАН, липсва описание на деянието, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Записан е правният извод на актосъставителя, че някои предлагани стоки и услуги в обекта са облагаеми сделки, които следва да се отразяват в гр. „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност, но липсва каквото и да е описание кои са тези продажби, за да може съдът въобще да може да събира доказателства, а оттам и да направи съответни изводи, за това има ли извършени такива доставки, тези доставки облагаеми ли са и следва ли същите да се облагат именно с 9% данък.

По този начин още в най-ранния етап на административнонаказателното производство е било нарушено съществено правото на защита на жалбоподателя, тъй като последният не би могъл да възрази по нито един от горепосочените три пункта при подаването на възражението си срещу АУАН, доколкото няма как да знае за кои конкретно доставки е ангажирана наказателната му отговорност.

На следващо място, първоинстанционният съда е констатирал, че едва с Наказателното постановление е посочена сделка, която според административнонаказващия орган е следвало да се обложи с 9% данък - тази, за която е издаден ФКБ № 0004834/09.03.2021 г. за продажба на кафе и минерална вода на обща стойност 4,00 лв., която е посочено, че е отразена в данъчна група „Б“.

С оглед изложеното съдът е посочил, че АУАН е актът в административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административнонаказателния процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН. Гарантирането на правото на защита на наказания субект изисква с НП деецът да бъде наказан за същите фактически и правни положения, които са му надлежно предявени с АУАН. В противен случай непоправимо се накърнява правото му на защита, доколкото същият се явява в невъзможност да разбере кои са действителните фактически и правни параметри на деянието, за което е наказан – тези, очертани в АУАН или тези, очертани в НП.

Съдът е приел, че в казуса не може да намери приложение чл. 53, ал. 2 ЗАНН, тъй като приложението му следва да се сведе до нарушения на процесуалните правила в административнонаказателния процес, които не са свързани с очертаване на съставомерните признаци от обективна и субективна страна на деянието, вменено като нарушение и неговата правна квалификация. Поради това и описанието на конкретната доставка едва в НП е нарушило правото на защита на жалбоподателя да възрази срещу съставомерен факт от АУАН.

Отделно от горното, съдът е констатирал, че липсват каквито и да е посочени в НП основания защо административнонаказващият орган е приел, че посочената едва в наказателното постановление сделка следва да се облага с данък от 9%, като нито е направено текстово описание от страна на органа, нито е направена

препратка към съответна норма на чл. 66 от ЗДДС, определяща данъчни ставки в размер на 9%. Според мотивите на оспорения съдебен акт, това прави невъзможна преценката за законосъобразност на крайния извод в обжалваното наказателно постановление за извършено нарушение.

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Доводите наведени в касационната жалба са подробно обсъдени от първоинстанционния съд в мотивите на оспорения съдебен акт.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. Изложеното налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материални, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.   

IV. За разноските:

10. При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 228 вр. чл. 143, ал. 3 АПК, на ответника се дължат извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 300 лв. – заплатеното възнаграждение за един адвокат.

 

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 192 от 21.01.2022 г. на Районен съд гр. Пловдив, Х н.с. постановеното по АНД № 7143 по описа на същия съд за 2021 г.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „ИЛНОНА“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Н.Н.М., сумата от 300 лв., представляваща заплатеното възнаграждение за един адвокат.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                 

                                                                                  2.