РЕШЕНИЕ
№165
Гр.Русе, 26.10.2016г.
В името на народа
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в открито
съдебно заседание на 27 септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ПАВЛОВА
При участието на секретаря Е.Д. като разгледа
докладваното т.д.№131 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от „Л.- Т. М. Х. с.р.о.“ / L.-T. M. H. s.r.o./, дружество регистрирано в Република
С., с адрес на управление *** представлявано от изпълнителния директор М.М., чрез пълномощник адвокат М.П. ***, против „П. Б. Р. П.“АД
гр.Р., ЕИК ***. Твърди се в нея, че през месец декември 2013 година между
ищеца-като продавач и „У. Б. СА“ Р.-купувач бил сключен договор за
продажба на 1000 тона малц за цена 484.68 евро за
тон, като сключването на договора станало чрез изпращане на заявка от купувача
и приемането й от продавача, а страните договорили продавача да достави стоката
до края на януари в Бузау, Румъния. В периода
4-8.01.2014г. ищецът организирал натоварването на 1002.280 т. малц в насипно състояние на ж.п.вагони и превозването му до
Будапеща, като товарът бил съпроводен със сертификати за качество, издадени от
него. Твърди, че на или около 11.01.2014г. между ищеца-като товародател и
ответника-като превозвач бил сключен договор за превоз на товар-малц
в насипно състояние по река Дунав от Будапеща до Браила. Ответника се ангажирал
да извърши превоза със своя барджа „***/ , /по-долу баржата/. На 10.01.2014г. баржата
била инспектирана в пристанище Будапеща от независим инспектор на „А. Е. С. С.“
/ISCC/, който установил, че капаците
на трюмовете пропускат вода и се нуждаят от ремонт, като заключил, че не е
подходяща за превоз на малц и корабособственика
следва да я приведе в състояние, годно за превоз на зърно в насипно състояние.
На 10.01.2014г. ответника издал гаранционно писмо относно баржа
„*** че ще предприеме всички необходими действия да осигури водонепропускливостта
й. На 11.01.2014г. на борда били натоварени 1002.280 т. малц.
Ответника издал коносамент от същата дата, които обективира договора за превоз и потвърждава приемането на
товара от превозвача. Оригиналните екземпляри от коносамента
не били предадени от ответника на ищеца нито при издаването им, нито по време
на превоза. На същата дата корабният агент на ответника издал товарен манифест
за натоварването на 1002.280т малц на борда на баржата. Товаренето било инспектирано от независим
инспектор на „Ай Ес Си Си“, а заключителния доклад от
14.01.2014г. включва констатациите, че малца е
натоварен на борда на баржата от железопътни вагони и
че капаците на трюмовете на баржата не са
водонепропускливи. При товаренето били взети проби от товара. Баржата пристигнала в пристанище Браила на или около
6.02.2014г. На 6.02.2014г. при отваряне на трюмовете за разтоварване било
констатирано, че в тях е проникнал сняг, образувал покривен слой върху
повърхността на товара. Спедиторът „Е. Е. С. с.р.о.“
дал нареждане разтоварването да започне, за да се избегне по-нататъшно
овлажняване на товара. Около 350 т били претоварени на камиони и превозени до
фабриката на получателя „У. Б. СА“ в Бузау. На 10.02.2014г.
получателя уведомил ищеца, че отказва доставката, тъй като товарът е мокър,
изпратил и доклад за щета, съдържащ констатации за образуване на буци,
ферментирала миризма и насекоми в товара в резултат на намокрянето му. На
12.02.2014г. товарът на борда на баржата бил
инспектиран от независим инспектор на „Е. Д. Е. Р. СА“, като в доклада били
констатирани 4.8% влажност на видимо сухата част от товара, затопляне до 15.9 С
и ферментирала миризма. След отказа на получателя да приеме товара ищецът решил
да организира превозването му обратно до Търнава, да го обработи и приведе в
състояние, годно за продажба. Ответникът отказал да извърши обратния превоз,
което принудило ищеца да организира превоз с камиони както на товара, намиращ
се на борда на баржата, така на разтоварените от нея
350 тона, като за обратен превоз на камиони били натоварени общо 1001.48т малц. Товарът, транспортиран до Търнава бил разтоварен и предаден
от ищеца за обработка на „Л.-Т. сладовне с.р.о.“,
където били извършени почистване, подсушаване, фумигация,
полиране и сепариране, след което товарът останал в складовете на ищеца за
продажба като второ качество. Количествената производствена загуба при
обработката възлиза на 19.16 тона, а намаляването на стойността на товара е 15%
спрямо първоначалната му цена. В резултат на лошото изпълнение на договора за
превоз от ответника-намокряне на товара по време на превоза, ищецът претърпял
вреди, изразяващи се в: а/ разходи за и във връзка с превозването на товара от
Търнава до Браила/Бузау и обратно:, б/разходи за запазване на част от стойността
на повредения товар-обработка в Търнава с цел привеждане на товара в състояние,
годно за продажба:, в/количествени загуби и влошаване на качеството на товара.
Разходите за и във връзка с превозването на товара включват: за натоварване на
вагони в Търнава-10022.80 евро, за железопътен превоз Търнава-Будапеща и
претоварване на баржа-20022.48 евро, за превоз баржа
Будапеща-Браила-22350 евро, за инспекция на товара в Браила-565 евро, за превоз
с камиони Браила-Бузау-16400 евро, за демюрейджи-12240 евро, за разтоварване на
баржа в Браила-2177.50 евро, за превоз с камиони
Браила/Бузау-Търнава-60680.68 евро. Разходите за запазване/обработка на товара
в Търнава са 50174 евро. Загубите на ищеца от количествено намаляване и
влошаване на качеството на товара включват:-количествена загуба при
превоза-12771.48 евро /натоварени в Търнава 1002.280т. с 4.1%
влажност-разтоварени в Търнава 1001.48т с 6.9% влажност/, -количествени загуби
при обработка на върнатия товар-8162.16 евро /19.16т/, - обезценяване на товара
поради влошено качество-61029.61 евро /15% от продажната цена/. Претендира
ответника да бъде осъден да му заплати сумата 276596.75 евро, представляваща
обезщетение за лошо изпълнение на договор за превоз на товар по река Дунав от
Будапеща до Браила, обективиран в коносамент
от 11.01.2014 година, което включва вредите, претърпени от ищеца в резултат на
повреждането на товара-насипен малц по време на
превоза с баржа „***“, както следва: а/ 144459.50
евро-транспортни разходи, формирани по пера, посочени в обстоятелствената част,
б/ 50174 евро-разходи за обработка и складиране на върнатия товар в Търнава, в/
81963.25 евро-загуби на товара. Претендира законна лихва върху исковата сума,
от завеждане на делото до окончателното й изплащане, както и направените по
делото разноски.
Ответника
„П. Б. р. п.“АД гр.Р. е подал отговор на исковата молба, с който заявява
становище за недопустимост на иска, както и за неговата неоснователност. Счита,
че иска е недопустим, тъй като представения документ /приложение №15 към
исковата молба/ на който се позовава ищеца не е коносамент,
а е товарен манифест и не доказва сключване на договор за превоз. Тъй като не е
представен договор за превоз или карго-букинг нота, съответно
коносамент/товарителница, с оглед общоизвестното
обстоятелство, че ответника извършва дейност по превоз на товари по река Дунав
при приложение на „Братиславските съглашения“ /Бр.С./, по които е страна и
които са общо известни, те са приложими. Отговорността на превозвача е
регламентирана в чл.12 от Братиславските
съглашения, предвиден е и ред за реализирането й. Задължителна предпоставка за
упражняване правото на иск за обезщетение на товародателя спрямо превозвача е
уредена в чл.16 „Рекламации, искове, арбитраж“. Съгласно чл.16, ал.2, изр.2 ако
превозвачът отклони рекламацията или я удовлетвори само частично, или не я
разгледа в установения срок, получателят на товара има право на иск. Счита, че
правото на иск за обезщетяване се предпоставя от
наличието на абсолютна процесуална предпоставка-предявяване на рекламация в
срока по чл.7, т.15. Ищеца не се позовава на предявяване в срок на рекламация от
него по реда на чл.16, поради което не разполага с право на иск за обезщетение
на претърпени вреди от изпълнението на превозния договор. Счита, че предявеният
иск е недопустим и на основание чл.15 ГПК, тъй като според приложение №3 към
договора за сътрудничество на Дунавските параходства-участници
в Братиславските съглашения, спорните въпроси по изпълнението на Бр.с. се
решават от арбитражен съд със седалище в Будапеща. Оспорва обстоятелствата, на
които се основава иска. Твърди, че действително дружеството е приело да извърши
превоз по река Дунав от пристанище Будапеща до пристанище Браила, за което на
17.12.2013г. бил сключен устен договор за превоз, чрез подписване двустранно на
карго-букинг нота /заявка за превоз/. Съгласно същата
чартьор се явява „Ч. п. д.“ООД, а
превозвач-ответника. На 11.01.2014г. „И.“АД в качеството на негов корабен агент
издал корабен манифест за натоварването на 1002280кг в насипно състояние ечемичен
малц „Pilsner“ на корабна баржа „***“, с товародател ищеца,
получател на товара „У. Б.“АД със седалище Букурещ, чрез спедитора „ПР Ш.“ООД
гр.К. В деня, предхождащ товаренето бил извършен оглед на баржата
от инспектор /сървейър/ от фирма „А. Е. С. С.“,
поръчан от ищеца, който установил малко на брой мокри петна в товарното
помещение. Предвид минималните количества на влагата, както и възможността да
се херметизират люковите закрития на товарното помещение на баржата,
инспекторът разрешил товаренето. След приключване на товаренето и след като се
уверил, че люковите закрития са херметизирани със специализирани самозалепващи
се и водонепроницаеми материали, е запечатал товарното помещение на баржата с два печата, маркирани с надпис:ISCCO 2002. Твърдението на ищеца, че
заключението на инспектора било „баржата не е
подходяща за превоз на малц и че корабособственика
следва да я приведе, годно за превоз на зърно в насипно състояние“, не отговаря
на действителността. На 06.02.2014г. корабната баржа
пристигнала в крайното пристанище Браила и същия ден започнало разтоварването й
по нареждане на спедитора „ПР Ш.“ООД. Оспорва като невярно твърдението, че в
товарното помещение бил проникнал сняг и разтоварването е започнало за да се
избегне по-нататъшно овлажняване на товара. Незабавното започване на разтоварването
е продиктувано от наличен терминал за разтоварване, както и с оглед спазването
на сталийното време и избягване или намаляване на
задълженията за демюрейдж. Разтовареният товар се
претоварвал на камиони, които е следвало да го превозят до фабриката на
получателя в гр.Бузау, Румъния-на около 91км.
Започналият на 06.02.2014г. процес на разтоварване е продължил непрекъснато и
ритмично, като са били разтоварени около 350 тона, съответно-претоварени на 14
камиона, но бил преустановен на 11.02.2014г. Причината за това е, че ищецът
получил от получателя отказ да приеме товара, вследствие на повишена влажност
на товара, намиращ се в камионите. На 13.02.2014г. по поръчка на ищеца била
проведена инспекция на товара, все още намиращ се на баржата-за
наличие на влажност от независима сървейорска фирма „
SGS“ България, която установила
във взетите проби от товара влажност в размер на 4.28%, която е в допустимите
норми. Сталийното време е изтекло, поради което
ответника отправя искане за заплащане на загубите от престой-демюрейдж
на баржата, освен това заявява, че не носи
отговорност за товара, който е претоварен на 14 броя камиони. Разтоварването е
подновено едва на 3.04.2014г., като приключва на 7.04.2014г., към който момент
отново е извършена инспекция на разтоварения товар от „SGS“ООД, гр.Русе, съгласно който влажността на взетите проби
от товара е 4.2%. Паралелна инспекция е извършена и от Battermen Tillery със заключение, че
товарът визуално е добър. Наред с това били изпратени проби до специализирана
лаборатория, чието заключение е, че товарът е годен за производство на пиво. Междувременно,
по искане на ищеца на 1.04.2014г. са арестувани и задържани намиращите се в
пристанището в гр.Констанца две други собствени на ответника баржи с означения *** и ***. Задържането им било отменено
от съда на 23.05.2014г. За времето на задържането им, общо 54 дни същите не са
могли да бъдат използвани в транспортната дейност на дружеството, поради което
то се лишило от приходи от дейността им представляваща вреда в размер на
195263.72 евро, размер, изчислен по правилата на Бр.с. Наред с това, направили
разноски за адвокатска защита на правата им, вследствие на което се стигнало до
отмяна на ареста на двете баржи. За времето на
престоя от 6.02.2014г. до 7.04.2014г., общо 61 дни в пристанището в Браила на баржа *** по правилата на пристанището следвало да се
осигури тласкач, което е направено с м/к „О. П.“, м/к“ С. г.“, и м/к „Х.“,
ведно с техните конвои. Освен демюрейдж, дружеството
направило поради неоснователно задържане на баржите
разходи за гориво на корабите-8231.72 евро, разходи по дисбурсменти
на корабите 3870 евро. Демюрейджа за баржа на ден, съгласно Бр.С. е 430 евро на ден, а за кораб
в троен размер. Оспорва твърдението, че ищецът има сключен договор с него за превоз.
Твърди, че договора е сключен с „Ч. п. д.“ООД. Оспорва твърдението, че
спедиторът „Е. Е. С. с.р.о“ е дал нареждане
разтоварването да започне, за да се избегне по-нататъшно овлажняване на товара.
Оспорва твърдението, че на 12.02.2014г. товарът на барда на баржата
е бил инспектиран от „Е. Д. Е. Румъния СА“. Оспорва твърдението, че според
доклад на получателя товарът в баржата е мокър, бил
на буци, имал ферментирала миризма и насекоми в резултат на намокрянето му.
Оспорва твърдението, че липсва товар, тъй като на камионите били претоварени
1001.48т малц, тъй като от една страна, това не
означава, че същото количество е разтоварено от баржата,
а от друга-разликата между количеството по товарен манифест 1002.28т и
количеството, претоварено на камионите 1001.48т, равняващо се на 0.8т. е в
рамките на допустимата грешка при измерването, която при насипни товари е 1%
повече или по-малко. Оспорва твърдението, че количествената производствена
загуба при обработката на малца от „Л.-Т. складовне с.р.о“ възлиза на 19.16т., а намаляването на
стойността на товара е 15% спрямо първоначалната му продажна цена, както и
наличието на причинно-следствена връзка за необходимостта на такава обработка,
вследствие увреждане на товара преди претоварването му от баржата
на камиони. Оспорва по основание и размер претенцията, че отговаря за
направените разходи за и във връзка с превозването на товара от Търнава до
Браила/Бузау и обратно, разходите за запазването на
част от стойността на повредения товар-обработката в Търнава с цел привеждането
на товара в състояние, годно за продажба, както и количествените загуби и
влошаване качеството на товара. Оспорва наличието на пълна отговорност на
превозвача за претърпените по време на превоза вреди, тъй като същата е
ограничена съгласно чл.12, т.5 от Бр.С. до 96 евро за един тон насипен товар.
Представя писмени доказателства.заверени преписи и с преводи от английски език,
прави доказателствени искания.
Предявява насрещен иск против
ищеца, с искане той да бъде осъден да му заплати сумата 195263.72 евро, представляваща
обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи, вследствие неоснователно
задържане на баржи с означение *** и *** в
пристанището на гр.Констанца и неоправдания престой на баржа
„БРП ***“ в пристанището на гр.Браила за периода 6.02.2014г. до 7.04.2014г.,
представляващо сбор от суми по справка по чл.366 ГПК, ведно със законна лихва
за забава. Твърди, че за обезпечение на бъдещата си претенция по твърдяния договор за превоз в размер на 388090 евро, по
искане на ищеца, - ответник по насрещния иск, собствените на дружеството безекипажни несамоходни плавателни съдове /баржи/ с означения 915006 и СЕ-15 били задържани чрез т.нар.
морски арест в пристанище Констанца, считано от 1.04.2014г., когато бил издаден
нотис за задържане. Задържането продължило до
23.05.2014г. когато е отменено, поради неизпълнение изискванията на съда за
внасяне на парична гаранция от ответника в размер на 194045 евро. С отмяната на
задържането с протоколи на пристанищната администрация за освобождаване, станало
ясно, че искането за задържане е било неоснователно. В резултат на тези
действия на ответника трите плавателни съда са били в невъзможност да се
ползват за обичайната им търговска дейност. Освен това, баржите
в пристанище Браила е следвало да се подсигуряват от моторен кораб-тласкач или
да бъдат включвани към конвой от безекипажни
плавателни съдове, в които е включен моторен кораб-тласкач. Такъв е регламента
на Наредба №3 за обслужване на безекипажните кораби и
изискването на портовите власти в пристанище Браила, изрично указано на
корабния им агент. За да се спази това изискване, баржа
*** е била включвана през периода на неоправдания си престой в пристанище
Браила към различни конвои, посочени подробно. По този начин и посочените
конвои престоявали неоправдано, във връзка с което дружеството направило
разходи за гориво, за заплащане на екипажа /включва задгранични дневни,
кухня-ваучери, вода и кафе, санитарни материали и консумативи за главния
двигател, ФРЗ, осигурителни вноски, заработени компенсационни почивки и
осигурителни вноски към тях/, други разходи /дисбурсменти/,
направени чрез корабния агент „М. С.“ООД. Направени били и разходи за сървей-експертизи, изготвени от специализираната фирма „Е.
Д. Е.“ООД Р., както и за правна защита по образуваните в Република Румъния
дела. Обичайната практика е всички правоотношения, възникнали вследствие
извършване на превози по река Дунав да се уреждат съгласно Братиславските
съглашения, поради което и размерът на претендираното
обезщетение е съобразен с тях. Обезщетението за престой на баржа
се дължи в размерите , съгласно Раздел II „Съглашение за общи условия за превоз на товари в международно съобщение
по река Дунав“, чл.8, ал.10 от Бр.с. за плавателните несамоходни съдове с
товароподемност над 1300т, тъй като всички баржи са с
такава товароподемност, видно от корабните им удостоверения, а именно-по 430
евро дневно. Обезщетението за моторен кораб е определено като усреднена
предварителна стойност на дневното обезщетение за самоходен плавателен съд, тип
„моторен кораб-тласкач“, а окончателната стойност на обезщетението следва да се
определи като произведение от стойността за всеки един час заетост на кораба
при пристанищни дейности, посочена в евро за час, със съответната мощност,
умножена по броя часове престой през денонощието, съгласно Приложение 6 към
Споразумение за взаимна буксировка и оказване на
помощ на корабите при аварии, от Бр.с. Вследствие на това дружеството е
увредено под формата на претърпени щети и пропусната ползи с исковата сума.
С допълнителна искова молба ищеца
по първоначалния иск „Л. –Т. М. Х. с.р.о.“, подадена
чрез пълномощник адвокат М.П. уточнява, че процесния
договор за превоз е обективиран в коносамент
от 11.01.2014г. и съдържа текст „Настоящата доставка се осъществява съгласно
Общите условия за транспорт по р.Дунав“/Братиславско съглашение-посл.ред./.
Братиславските съглашения известни като Братиславска конвенция не са международен
нормативен акт, а договор между речните параходства
на крайдунавските държави. Раздел II представлява Съглашение за общите условия на превоз на товари в
международните съобщения по река Дунав /“Общите условия“/. „Общите условия“ са
част от съдържанието на превозния договор, но не са приложимия материален
закон, както неправилно твърди ответника. Счита, че спазването на рекламационната процедура не е условие за възникване
правото на иск, прескачането и не прави иска недопустим, отделно от това ищеца е
предявил претенцията си за обезщетение с писмо от 27.02.2014г. Уточнява, че
страни по процесния договор са ищеца-като товародател
и ответника-като превозвач, изрично посочени в коносамента
от 11.01.2014г. в това им качество. Всички останали лица, участвали в
договарянето на превоза са действали като агенти и спедитори. Освен това
оригиналните коносаменти никога не са били предавани
на посочения в тях получател-„У. Б. СА“, а в разтоварното
пристанище товарът е бил получен от ищеца. Това го легитимира да предяви иск за
щети по товара и в качеството си на получател. Счита за голословно оспорването
на ответника на факта, че баржата „***“ е била
негодна за превоз на малц и противоречи на
доказателствата. Оспорването на факта, че разтоварването на баржата
започнало с цел избягване на по-нататъшно овлажняване на товара, както и факта,
че на 12.02.14г. товарът на борда на баржата е
инспектиран от „Е. Д. Е. Р. С.А.“ счита голословно и в противоречие с
доказателствата. Оспорването на факта, че получателят на товара е установил
наличие на образувани буци, ферментирала миризма и насекоми в резултат на
намокрянето, също счита голословно и в противоречие с доказателствата. Твърди,
че в периода 17-28.02.2014г. страните били в активна кореспонденция, видно от
която ответника е бил наясно с повреждането на товара и се е ангажирал да
съдейства за ограничаване на щетите. За голословно и в противоречие с доказателствата
счита оспорването на факта на количествени загуби на товара при претоварването
му за обратен превоз, на производствените загуби при преработката на товара и
обезценяването му поради влошаване на качеството, както и общото оспорване на
претенцията по основание и размер. Счита, че ответника неоснователно се
позовава на ограничената отговорност на превозвача съгласно чл.12.5 от Общите
условия, тъй като тя се отнася само за обезщетение за намаляване стойността на
товара, а искът в тази част не надвишава предвидената максимална сума. Прави доказателствени искания.
Ответника по първоначалния
иск „П. Б.Р.П.“АД е подало отговор на допълнителната искова молба. Оспорва
документа наречен от ищеца коносамент от 11.01.2014г.
Оспорва становището на ищеца, че прескачането на рекламационната
процедура уредена в чл.16 от Бр.с. не прави иска недопустим, оспорва твърдението,
че е направена рекламация с писмо от 27.02.2014г. по смисъла на чл.16.Оспорва
писмото от 27.02.2014г. Излага съображения по останалите пунктове на допълнителната
искова молба. Взема становище по доказателствените
искания на ищеца .
На 4.11.2014г. „Л.Т. М.Х. с.р.о.“ е подал отговор на предявения срещу него насрещен
иск /л.275, папка 2/. Счита че с насрещния иск са съединени три иска:1. За
обезщетение за забавено разтоварване на баржа *** в
пристанище Браила, 2. За обезщетение за неоснователен арест на баржи *** и *** в пристанище Констанца и 3.За обезщетение
за неоснователно задържане в пристанище на Браила на конвои, подробно посочени.
Счита, че първият иск е на договорно основание
произтича от договор за превоз на малц, същият
е недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му срещу него,
доколкото ищеца твърди, че договора е сключен с „Ч. п. д.“- като възложител на
превода и бил обективиран в двустранно подписана
заявка от 17.12.2013г. Искът е и неоснователен, тъй като баржа
*** е престояла в разтоварното пристанище поради
установена там повреда на товара по време на превоза и отказа на крайния
получател да го получи. Счита, че вторият иск е на деликтно
основание и вредите от ареста на баржите в Констанца,
ако има такива биха представлявали непозволено увреждане. Твърди, че ищеца не е
претърпял реални вреди от арестуването на баржите. По
третия иск също счита, че е на деликтно основание,
той също е неоснователен, оспорва да има нормативни изисквания, според които да
е било необходимо баржа *** да е съпровождана от
конвои и/или моторни тласкачи в
пристанище Браила, както и ищеца да е претърпял вреди от престоя на каквито и
да е конвои в това пристанище.
С допълнителна искова молба
„П. БРП“АД е пояснило и допълнило насрещната искова молба /л.283, папка 2/.
Оспорва становището на насрещната страна-ответника, че срещу него са предявени
три отделни иска. Твърди, че поведението на ответника, независимо че се състои
от отделни действия е било подчинено на една единствена цел-за увреждане на
дружеството, под претекст за увреждане на товар и в крайна сметка получаване на
материална изгода. Това поведение е причинило вреди, които следва да бъдат
репарирани. Твърди, че обезщетението, дължимо за забавеното разтоварване на баржа *** не е на договорно основание. С поведението си
ответника неправомерно е въздействал върху правната сфера на превозвача, като е
предизвикал необоснован престой на баржата, без двете
дружества да са били обвързани от договор за превоз. Оспорва твърдението на
ответника, че престоя на *** се дължи на установено повреда на товара по време
на превоза, тъй като такъв факт никога не
е бил установяван. Оспорва и че спирането на разтоварването на баржата е станало със съгласието на превозвача, тъй като
той никога не се е съгласявал за това, както и баржата
да остане блокирана с товара на борда си извън обичайното време за
разтоварване. Относно претендираното обезщетение
вследствие неоснователно задържане на конвоите оспорва становището на
ответника, твърди, че злоупотребявайки с право ответника е осъществил арест на баржите, не е внесъл и определената от съда гаранция,
поради което носи отговорност за причинените вреди. Счита неоснователно
възражението за липса на нормативни изисквания за придружаване на баржата от моторен кораб. Представя писмени доказателства.
С допълнителен отговор на допълнителната
искова молба по насрещния иск /л.1, папка 4/ „Л.-Т. М. Х. с.р.о“
поддържа, че с насрещната искова молба са съединени три иска-един на договорно
и два на деликтно основание. Направено е възражение
за неподведомственост на същите на българския съд. Заявява, че между страните е
сключен договор, удостоверен с коносамент от
11.01.2014г., поддържа становището си в отговора на насрещния иск. Счита
представените към допълнителната искова молба фактури за адвокатски хонорари за
неотносими към предмета на спора.
Съдът като взе предвид
представените от страните и събрани по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
С оглед даденото разрешение с
определение №64/30.04.2015г. постановено по в.ч.т.д. №96/2015г. на ВТАС за
подведомственост на спора, предмет на първоначалния иск пред Окръжен съд –
Русе, на основание чл.21, ал.2 КМЧП, същия съд е международно компетентен и по
предявения от ответника насрещен иск.
Между страните-ищеца по
първоначалните искове-изпращач и ответника-превозвач е сключен договор за
превоз, обективиран в документ от 11.01.2014г. /л.41-42
приложение 14 , папка 2/, за който ищеца твърди, че е речен коносамент.
В чл. 1 на приложимите за правоотношението между страните уредени в раздел II от Братиславски съглашения-Съглашение
за общите условия на превоз на товари в международното съобщение по река Дунав
/л.280-325, папка1, по долу Съглашение/, са дадени определения на понятия
използвани в акта, сред които и товарителница. Товарителницата е определена
като документ, потвърждаващ наличието и съдържанието на договор за превоз,
явяващ се разписка на превозвача при приемане на товара. Че приложима между
страните е уредбата на Съглашението според съда се извежда и от разпоредбата на
член 3, т.1, според която условията му се прилагат за транспортиране на товари
в международното съобщение между Дунавските пристанища за товарене и
разтоварване. Според чл.6, т.2, за товара, приет за превоз се издава товарителница,
която се изготвя от изпращача на товара след приключване на товаренето на
плавателния съд в съответствие с ордера за натоварване по единен образец /Приложение
1/ и се позовава на това, че транспортирането е извършено при условията на
Съглашението. Приложеният документ, на който ищеца се позовава и нарича коносамент е товарителница, тъй
като притежава всички гореописани реквизити и съответства на образеца /л.326,
папка 1/. Съобразно този документ-товарителница, товарач е ищеца, получател на
товара „Пивоварна У.“АД /U. B. SA/ гр.Букурещ, а като превозвач е посочен ответника, като изрично
е записано и че превоза се извършва съгласно „Общите условия за транспорт по
река Дунав“/ Братиславските съглашения/ . Посочен е
кораба и собственика му-***, БРП, товарно пристанище-Будапеща,Унгария, разтоварно пристанище –Браила, Румъния. Описан е
товара-ечемичен малц тип „Pilsner“, насипно състояние, тегло 1002280кг., тегло и качество
съгласно декларацията на товарача, навло платимо
съгласно споразумението FIOT /свободно от разходи за товарене, разтоварване, тримиране/.
Товарителницата е съставена на 11.01.2014г. в гр.Будапеща, положен е фирмен печат
и подпис. Идентичен печат и подпис е положен и върху издаден товарен манифест
от същата дата /л.43-44 от папка 2/, в който са посочени същия кораб, вид и
количество товар, товарно и разтоварно пристанища,
товарач и получател на товара. Според Съглашението-член 7, т.14 ако в процеса
на предаване на товара се установят загуби, липси или повреди, получателят на
товара заедно с превозвача /агента на плавателния съд/ съставят акт по форма,
приета в разтоварното пристанище. В т.15 е посочено,
че ако при приемане на стоката получателят на товара не е заявил на превозвача
за липси или повреди на товара, то се счита, ако не е доказано друго, че е
получил товара в съответствие с условията на товарителницата. В случай, че
повредата на товара не може да се определи по обичайния начин за приемане на
товара, тогава заявлението на получателя на товара към превозвача може да се
направи до 48 часа след предаването на товара, като заявителят трябва да
докаже, че липсата или повредата на
стоката е станала по време на превоза й. Анализа на тези разпоредби показва, че
само получателя на товара може да заяви на превозвача повреди на товара, при
приемането на стоката, или ако с оглед естеството му това не може да стане при приемането-до
48 часа след предаването, но тогава получателя следва да докаже, че повредата
на стоката е в резултат на превоза. В чл.16, т.1 и 2 е уредено и рекламационно производство, според което всякакви
рекламации към превозвача от получателя на товара се предявяват в писмена форма
с прилагане на необходимите документи: товарителница, акт за предаване на
товара, фактура /инвойс/, разчет на загубите и други
документи, потвърждаващи правото на рекламация. Превозвачът е длъжен в срок три
месеца от деня на получаване на рекламацията да я разгледа и да уведоми
заявителя за удовлетворяването или отклоняването й. Ако превозвача отклони
рекламацията или я удовлетвори частично, или не я разгледа в установения срок,
получателят на товара има право да предяви иск. Анализа на посочените
разпоредби поотделно и в тяхната съвкупност сочи следния алгоритъм, относим към процесното
правоотношение. Следва да се установи, че ищеца е получател на товара, че в
процеса на предаването на стоката са установени повреди на същия,
съответно-липси, че е съставен акт за това, евентуално-че най-късно до 48 часа
след предаване на товара е установил повредата му, както и че липсата и
повредата е станала по време на време на превоза. Всички гореописани действия
следва да бъдат предявени на превозвача в
писмена форма. Както бе посочено по-горе получател на стоката с оглед
товарителницата, на която ищеца се позовава като документ, установяващ договора
между страните е дружество, различно от него-„Пивоварна У.“АД. Твърдението на
ищеца, че той бил получател на товара е недоказано и противоречи на посоченото
в товарителницата. При това положение, ищеца, който има качество на изпращач на
товара не е материално правно легитимиран да претендира вреди от липси или
повреди на товара, което е основание за отхвърляне на предявения иск. С оглед
приетото относно приложимостта в отношенията между страните на Съглашението,
позоваването на ищеца на нормите на КТК относими към
легитимацията му е неоснователно. Това е така и на друго-самостоятелно
основание, тъй като това позоваване е направено едва в писмената защита, представена
след изтичане на дадения от съда срок по чл.149, ал.3 ГПК, поради което няма
как да бъде зачетено. Друго
самостоятелно основание за отхвърляне на иска е липсата на доказателства за
спазване на установената в Съглашението процедура, както и за надлежна
рекламация от получателя на товара. Доколкото предмет на иска е обезщетение за претърпени
вреди в резултат на лошо изпълнение на договор за превоз, с оглед разпоредбата
на чл.82 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че по време на превоза на товара са
нанесени повреди, вследствие на които е претърпял вреди-претърпял е загуби и е
пропуснал ползи, които са в пряка е непосредствена последица от повредите и те
са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Последното не
подлежи на установяване, само ако длъжникът е бил недобросъвестен. Всеки един
от горепосочените елементи подлежи на пълно и главно доказване от ищеца. От
представените по делото доказателства би могло да се приеме за установено, че
при превоза на товара, част от него е намокрена. Това обаче не води
автоматически до извод, че целия товар е компрометиран. Дори и да се приеме, че
получателя на товара „У. Б.“ е отказал да го получи и е върнал натовареното на
камиони количество, то горното не води до такъв извод, защото не се сочат
доказателства, при пристигане на товара на разтоварното
пристанище Браила каква част него е повредена. При това положение, тъй като не
е установено по делото каква част от товара е повредена, както и не е
установено причинна връзка между извършения превоз и твърдените вреди,
претенцията на ищеца за обезщетение се явява неоснователна и на това основание.
Предвид горното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло, като
неоснователен и недоказан.
По насрещният иск: Безспорно е по делото, че
за обезпечение на претенция на
„Л. Т. М.
Х. с.р.о.“ по договора за превоз, по негово искане по дело
№2555/118/2014 на Съдилище Констанца, с решение от 2.04.2014г. е разпоредено задържането
в пристанище Констанца на речните кораби
„БРП ***“ и „БРП ***“, собственост на „Българско речно плаване“ АД до разглеждане по същество на
делото под №2554/118/2014, което има за предмет налагане на обезпечителен запор
върху същите кораби. Корабите са задържани от пристанищната
администрация в Констанца на 1.04.2014г. Със съдебно
решение №578/24.04.2014г. на Съдилище Констанца /л.147-153, папка 1/ е разпореден
обезпечителен запор на двата кораба
и съдът е определил „Л.
Т. М. Х.“
да заплати парична гаранция представляваща равностойността на 194045 евро в национална валута, в 20 дневен срок от
решението, като е посочено, че неплащането
на гаранцията в този срок води
до анулиране на запора по
право. Поради неплащане на гаранцията,
двата кораба са освободени на 23.05.2014г. /л.156-159,
папка 1/ от Пристанищната администрация. Ищеца по насрещния иск претендира
обезщетение за вреди в резултат на задържането на двата кораба,
както и настъпили вреди поради неоправдания
престой на баржа ***
в пристанище Браила.
Претенцията за обезщетение за вреди от задържането на първите два кораба се основава
на чл.403 ГПК, вр. чл.45 ЗЗД, а тази за баржа „***“ е на договорно основание-договора
за превоз, като по отношение на последната са приложими и разпоредбите на Съглашението-чл.8,
т.10. Според чл.8, т.10 от него, за задържане на несамоходен плавателен съд в
процес на натоварване или разтоварване над времето, определено от нормите,
изпращача на товара заплаща на превозвача глоба с размер на 350 евро-за
плавателен съд с товароподемност до 1300т. и 430
евро/денонощие или съответно-за част от денонощието, за плавателен съд с
товароподемност над 1300т. По делото
е установено, че в случая баржа „***“ е пристигнала в пристанището в Браила на 06.02.2014г., разтоварването е започнало на
7.02.2014г.-13.00 часа, а плавателния съд е отплавал на 7.04.2014г.-18.30 часа
/стандартен стейтмънт на фактите-л.115, папка 1/. След като са разтоварени 324.660т от товара, разтоварването е
преустановено и баржата е преместена на място за
престой на котва в пристанище Браила. Разтоварването е подновено едва на 3.04.
2014г. в 11 часа и е приключило на 7.04.2014г.-13.30 часа.
За времето на престоя съобразно
изискванията на пристанищните власти /л.287-писмо
от Румънска морска администрация, Областна пристанищна администрация Галац/, на „*** е осигурен тласкач, като са
сменени неколкократно моторните кораби „О.
П.“, „С. г.“
и „Х.“. Според вариант първи на заключението на икономическата експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно
и обосновано дължимото обезщетение за престоя на ***, както и направените разходите във връзка с осигуряване на конвой са
в общ размер 117390 евро./162970-22790-22790/. Тези
вреди са настъпили в резултат на неоправдания престой на баржата
на пристанището в Браила, за периода след изтичане на необходимото време за
разтоварването му, до фактическото му разтоварване, което е приключило на
7.04.2014г. По отношение
на претендираното обезщетение за вреди от задържането
на баржи ***
и ***
чрез ареста им в пристанище
Констанца за периода 1.04.2014г.- 23.05.2014г. Претендират се вреди в размер на направените разходи за
престояването на двата плавателни съда. Иска както бе посочено е с правно
основание чл.403 ГПК във връзка с чл.45 ЗЗД, като на обезщетяване подлежат всички вреди-пряка е непосредствена последица от увреждането.
Отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е безвиновна /обективна/, макар и да
лежи на плоскостта на отговорността за непозволено увреждане. Тя обаче не е деликтна, тъй като се отличава
от последната с оглед изискването за вина. Поради това
при предявяване на иск по чл. 403, ал. 1 ГПК отговорността е за всички преки и непосредствени последици,
които обезпечаването на иска е причинило на ответника. В този смисъл е Определение по ч.гр.д.№144/2010г. IV ГО на ВКС. Вещото лице е изчислило дължимото обезщетение на база 430 евро-на
ден. Тъй като, както бе посочено по-горе отговорността
е за вреди от непозволено увреждане, не са приложими разпоредбите на
Съглашенията, в частност чл.8, т.10. По делото липсват доказателства за
размера на реално претърпените от ищеца по насрещния иск вреди в резултат на
ареста на двете баржи в пристанището в Констанца. В приложената към насрещния иск справка по чл.366 ГПК /л.7, папка 3/ размера на претенцията
е изчислена на база 430 евро /по чл.8 т.10 от Съглашението/, поради което и предвид приетото от съда
за вида на
отговорността, в тази част насрещният иск следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.