№ 1021
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500662 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на ответника ЗК „ Лев инс“ АД, подадена чрез
пълномощника му юрисконсулт Л. С. срещу Решение № 362/03.11.2021г. по
гр.д.№ 577/21г. по описа на Окръжен съд – Перник, с което е уважен
предявения иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ над размера от 3 000лв.
за неимуществени вреди и над размера от 7 лв. за причинените имуществени
вреди до присъдения размер от 20 000лв. за неимуществени вреди и 17лв. за
имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху сумата, както
и в частта за разноските.
Счита решенето в тази му част за незаконосъобразно и неправилно,
както и несъответстващо на събраните доказателства и на трайната съдебна
практика по чл. 52 от ЗЗД. Твърди, че определеното обезщетение за
неимуществени вреди е необосновано завишено. При определяното му съдът
не бил съобразил конкретните обстоятелства от значение за размера на
претърпените вреди и то не било определено при спазване на разрешението
дадено в ППВС № 4/1968г. относно съдържанието на понятието
„справедливост“. Твърди, че при определянето размера на обезщетението,
1
съдът е следвало да вземе предвид направеното възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е бил без поставен
обезопасителен колан, както и това, че е управлявал автомобила си с ниска
скорост на движение, с което е създал предпоставка за настъпването на ПТП.
Счита, че ако е бил отчетен приноса на ищеца за настъпването на ПТП и за
настъпването на травмите му, съдът би определи друг размер на
обезщетението.
Твърди, също така, че съдът не е изложил какви факти приема за
установени по делото, поради което за него решението е неясно и
необосновано.
Твърди, че неправилно е уважен акцесорния иск за лихви от датата на
увреждането, като тъй като отговорността на законодателя е ограничена,
следва да бъдат присъдени лихви от датата на поискването на обезщетението,
която в случая е датата на исковата молба, когато за пръв път ищецът е
предявил претенция за застрахователно обезщетение.
Претендира отмяна на решението на ПОС в обжалваните части и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Въззиваемата страна е депозирала в срок отговор по жалбата, в който
твърди, че жалбата е неоснователна и моли решението да бъде потвърдено в
обжалваната част.
Възразява, че в първата инстанция ответната страна не е въвела
възражение за съпричиняване, основано на това къде се е намирал автомобила
в момента на удара и че същия се е движил с ниска скорост, което е довело до
катастрофата. Счита, че възражението за съпричиняване поради
непоставянето на колан не е доказано от събраните доказателства. Намира
определяния размер на обезщетението за неимуществени вреди за справедлив
и съответен на вредите претърпени от ищеца. Намира, че един от критериите,
който следва да се съобразява при определяне размера на обезщетението е
застрахователния лимит по застраховка ГО, който към датата на ПТП е бил в
размер на 10 000 000лв. Излага съображения, че законната лихва върху
обезщетението е правилно присъдена на основание чл. 429 ал.3 изр. второ от
КЗ. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди
решението.
В откритото с.з. жалбоподателят, редовно призован се представлява от
2
адв. Т., редовно упълномощена, която поддържа изцяло жалбата. Претендира
разноски по представен списък.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител адв. К.,
оспорва жалбата. Претендира разноски за тази инстанция.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно, а в обжалваната част за допустимо.
По навадените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира
следното:
Безспорно се установява от събраните по делото доказателства и от
признанията на страните, че е настъпило ПТП на автомагистрала Струма,
около километър 52+ 400 на 04.09.2019г., между автомобила управляван от
ищеца З. З. С. - „Нисан Кинг Каб“ с рег. № ******** и лекотоварен
автомобил „Мерцедес 811Д“, с рег. № *******, управляван от Е. Г. К., както
и че по силата на застрахователна полица №BG/22/119001864970 от
04.07.2019г., деликвентът е бил застрахован при ответното дружество към
датата на настъпване на ПТП, като това обстоятелство е било отделено като
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото.
За установяване на противоправността на деянието е била назначена и
изслушана съдебно- автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице
инж. В.. От заключението му, както и от събраните писмени доказателства се
установява, че двата автомобила са се движили в лентата за аварийно спиране
при въведена временна организация на движението. ПТП е станало в тъмната
част на денонощието, при лек наклон на изкачване. Скоростта на лекия
автомобил „Нисан Кинг Каб“ е била около 60 км/ч. Зад него се е движил
лекотоварния автомобил „Мерцедес 811Д със скорост около 90 км/ч. При
застигането на „Нисан Кинг Каб“, водачът на другия автомобил не е намалил
скоростта си на движение, нито е предприел маневра изпреварване, поради
което се е ударил с предната си част в задната част на движещия се пред него
автомобил, вклинил се е в него и така двата автомобила са продължили да се
движат още 58,3 метра от мястото на удара. Техническите причини довели до
ПТП са неправилните действия на шофьора на „Мерцедес 811Д.
В конкретния случай, при удара и вследствие на преносната
инерционна сила е довела до относително движение на тялото на водача
назад, и удар в задното стъкло, а не в предното, като същият е бил без
3
поставен обезопасителен колан.
В резултат на ПТП ищецът З. З. С. претърпял следните увреждания:
контузия на главата с подкожен хематом тилно, сътресение на мозъка,
контузия на гръдния кош и кръста, разкъсноконтузна рана на гърба. По
делото са изслушани две съдебно-медицински експертизи, изготвени от вещо
лице невролог и от вещо лице ортопед-травматолог, като и в двете
заключения е направен категоричен извод, че уврежданията на ищеца
отговарят на медицинския критерий за временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Не е спорна между страните пряката причинно-
следствена връзка между уврежданията и удара при ПТП.
За преодоляване на последиците от уврежданията, ищецът престоял два
дни в болнично заведение за наблюдение и лечение. Според назначената
експертиза оплакванията му са отшумели за срок от около 30 дни. И двете
вещи лица дават заключение, че към момента на изготвянето на
заключението, ищецът е напълно възстановен от травмите.
Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на
разпитаните свидетели в частта, в която те посочват, че ищеца е търпял болки
и страдания за срок от три до шест месеца. Показанията на свидетелите в тази
част противоречат на двете медицински експертизи за вида, характера и
болките от уврежданията. Не са представени доказателства в срока сочен от
свидетелите З.С. да е предприемал лечение, да е посещавал лекар или да са
му били изписвани лекарства.
В решението си ПОС е приел, че в резултат от това, че ищеца е бил в
болнични и че не можел да се възстанови е бил уволнен от работа, като
шофьор. Приел е и, че по същата причина не е могъл да се грижи за децата си,
за които до момента полагал грижи. И двата извода не следва да бъдат
вземани предвид при определяне обема на неимуществените вреди, търпени
от ответника. Такива твърдения за загуба на работа и за невъзможност да се
грижи за децата си не са наведени в исковата молба. След като ищецът не се е
позовал на такива вреди, за същите не следва да се събират доказателства и те
не следва да бъдат вземани предвид при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, още повече, че от събраните
доказателства те не са доказани. Единствено разпитаните свидетели твърдят
тези факти, без да са представени писмени доказателства колко време ищецът
4
е бил в болнични, дали и кога е прекратен трудовия му договор и по каква
причина. Не са представени доказателства дали ищецът е упражнявал
родителските права по отношение на децата си постоянно преди
катастрофата. Показанията на двамата свидетели, разпитани по делото за
много от обстоятелствата противоречат на другите събрани доказателства,
като например колко време е бил ищеца в болница, какви лекарства е
следвало да приема, дали е бил с поставен колан и др. и съдът не може да
приеме изводите си относно подлежащите на доказване факти само въз
основа на тях.
По изложените съображения, съдът намира довода във въззивната
жалба, че размерът на обезщетението не съответства на вида, характера и
интензитета на търпените вреди от ищеца за основателен. При прилагане на
принципа на справедливо обезщетяване на имуществените вреди следва да
бъдат взети предвид конкретните обстоятелства, които са от значение:
травмата на ищеца отговаря на медицинския критерий за временно
разстройство на здравето неопасно за живота и се изразява в контузия на
главата с подкожен хематом тилно; сътресение на мозъка; контузия на
гръдния кош и кръста; разкъсноконтузна рана на гърба. В резултат на нея той
е търпял лечение два дни в болнично заведение, където е бил лекуван с
инфузия на обезболяващи, противооточни медикаменти. Изписан е в добро
състояние, като при извършените прегледи на скенер не са открити
усложнения. Няма данни за извършени контролни прегледи или за
допълнителни прегледи и изследвания. За срок от около 30 дни е имал болки,
замаяност, световъртежи гадене, като се е чувствал отпаднал. Приемал
болкоуспокояващи. Към настоящия момент последиците от травмата са
преодолени напълно. Психически бил нестабилен и се страхувал да се вози в
кола. При тези конкретни обстоятелства, настоящата инстанция намира, че
справедливия размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди
би бил в размер на 10 000лв.
Искът за имуществени вреди е изцяло доказан по основание и размер,
тъй като направените разходи са в пряка причинно-следствена връзка с
увреждането.
По възражението на ответника за съпричиняване: възражението е
неоснователно. Правилно първоинстационният съд е приел, че възражението
5
за съпричиняване е неоснователно. Установено е от събраните доказателства,
че ищецът –водач на автомобила участвал в ПТП е бил без поставен
предпазен колан към момента на удара. Въпреки това, обаче, за да се приема,
че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, следва този факт
безспорно да е допринесъл за настъпването и увеличаването на вредите,
които по принцип са причинени от деликта. В конкретния случай,
съобразявайки механизма на настъпване на ПТП и двете експертизи съдебно-
автотехническата и и съдебно-медицинската са дали заключение, че дори при
поставен колан ищецът би получил уврежданията. Този извод обосновават с
механизма на ПТП, направлението на удара и вида на силата, която е
действала по време и след удара - в конкретния случай при удара, вследствие
на преносната инерционна сила тялото на водача е приело относително
движение назад и е последвал удар в задното стъкло. Поставеният колан би
предпазил водача от удар в предното стъкло, а такъв не е бил налице.
Другото си възражение за съпричиняване – карането с ниска скорост,
ответникът е навел едва със въззивната жалба, поради което то не е предмет
на доказване и обсъждане, тъй като е преклудирано.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и в частта, в която
е присъдена законната лихва за забава, считано от дата на увреждането.
Жалбата в тази част е неоснователна, тъй като законната лихва е присъдена
законосъобразно, считано от датата на уведомяването на застрахователя, а не
както се твърди в жалбата от датата на увреждането.
По изложените съображения, съдът намира, че следва да отмени
решението, в частта, в която е осъден ответника да заплати обезщетение за
неимуществени вреди над размера от 10 000лв. до присъдения размер от 20
000лв., като бъде отхвърлен иска до този размер и потвърди решението в
останалата обжалвана част. Не следва присъденото адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищеца да бъде редуцирано,
съобразно новия размер на обезщетението, тъй като то е било определено под
минималния размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Решението е влязло в сила, тъй като не било обжалвано в частта, в
която е осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение в размера на
3 000лв.
6
Следва да бъде коригиран размера на дължимата държавна такса, като
дължимата такава е в размер на 400лв. Решенето в частта за присъдените
разноски за сметка на бюджета следва да бъде потвърдено.
Във въззивната жалба, представителят на ответника е поискал присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. Доколкото с
първоинстанционното решение такова не му е присъдено и не е искано
изменение на решението по чл. 248 от ГПК, настоящата инстанция не може да
присъди такова.
Искането за присъждане на разноски пред настоящата инстанция за
юрисконсултско възнаграждение е основателно и такова следва да бъде
присъдено в размер на 200лв. и за държавна такса в размер на 120лв.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 362/03.11.2021г. по гр.д.№ 577/21г. по описа на
Окръжен съд – Перник, с което е уважен предявения иск с правно основание
чл. 432 ал.1 от КЗ за осъждането на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК ********* да
заплати на З. З. С. ЕГН ********** обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане – претърпяно
ПТП на 04.09.2019г., ведно със законната лихва за забава, считано от
11.09.2019г. над размера от 10 000лв. до 20 000лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. З. С. ЕГН ********** срещу ЗК „Лев
инс“ АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 432 ал.2 от КЗ за
осъждането на ответника да заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане – претърпяно
ПТП на 04.09.2019г., ведно със законната лихва за забава, считано от
11.09.2019г. над размера от 10 000лв. до 20 000лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОТМЕНЯ Решение № 362/03.11.2021г. по гр.д.№ 577/21г. по описа на
Окръжен съд – Перник, в частта му за присъдената държавна такса, над
размер от 400лв.
7
ОСЪЖДА З. З. С. ЕГН ********** да заплати на ЗК „Лев инс“ АД,
ЕИК ********* направените разноски пред въззивната инстанция размер на
320 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8