ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20633
гр. София, 09.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110173321 по описа за 2024 година
Образувано е по постъпила искова молба от К. Д. С. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай
тръст“ ЕООД.
В срока по чл.131 ГПК по делото са постъпили отговори на исковата молба от
ответниците. В постъпилите писмени отговори от ответниците са изложени доводи за
недопустимост на производството по делото. Ответникът „Кредисимо“ е заявил
искане за допускане изслушването на съдебно – техническа експертиза със задачи
посочени в отговора на исковата молба.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе, след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
Към исковата молба са представени писмени доказателства. Съдът намира
доказателствените искания за допускане събирането на представените от страните
документи като писмени доказателства по делото, за относими, допустими и
необходими за разрешаването на правния спор между страните, предмет на
настоящото производство, с оглед което следва да бъдат уважени. Следва да бъде
уважено и искането за допускане на съдебно – техническа експертиза, която да
отговори на поставените в отговора на исковата молба задачи.
Следва да бъде оставено без уважение и искането на ответниците за
недопустимостта на производството по делото, доколкото съгласно нормата на чл. 124
ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено,
или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение
или на едно право, когато има интерес от това. Правният интерес е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на иска.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в
исковата молба и отговорите на исковата молба твърдения страните следва да бъдат
приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез
1
медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който
страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за прекратяване на
производството по делото като недопустимо.
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и отговорите на
исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно- техническа експертиза със задачи,
посочени в отговора на исковата молба от „Кредисимо“ ЕАД, при възнаграждение в
размер на 500,00 лева, платимо от ответника в едноседмичен срок от получаване на
определението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Н.. С.. К.. – тел. 0899.., което да се призове след
внасяне на депозита.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 01.10.2025 г. от 10.00 часа, за когато
да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад и им се съобщят
последиците от неявяване в съдебно заседание. На ищеца да се връчи препис от
отговорите на ответниците, като съдът УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може да изрази
становище по направените от ответниците възражения най-късно в първото по делото
публично съдебно заседание.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса,
който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес
за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или
да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и
съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно
чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
І.1. В исковата молба се твърди, че ищецът сключил с ответното дружество
„Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № 2694660 г./22.12.2022 г. На
същата дата бил сключен и акцесорен договор за обезпечаване на основния – договор
за предоставяне на поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД. По силата на договора му била
предоставена сумата от 5000,00 лева при годишен лихвен процент от 15,17 %, годишен
процент на разходите – 16,27 % за срок от 24 месеца и размер на месечните вноски от
228, 26 лв. Сочи, че във връзка с чл. 4 от договора за паричен заем сключил с втория
ответник - „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство. Сочи, че
съгласно договора за поръчителство, следвало да заплати сума в размер на 5032,10 лв.,
в която сума не бил включен годишния процент на разходите по договора за
потребителски кредит и в погасителния план към него. Счита, че договорът за изцяло
2
недействителен по смисъла на ЗПК и ЗЗП. Изложени са подробни доводи, че договора
за кредит е недействителен поради противоречие с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал.1, т.7-9. Съобразно изложеното се иска
процесния договор за потребителски кредит № 2694660/22.12.2022 г. да бъде
прогласен за нищожен на основание в противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и
ЗЗД, както и съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на
договора за поръчителство от 22.12.2022г., сключен между ищецът и втория ответник,
поради накърняване на добрите нрави и заобикаляне изискванията на ЗПК. При
условията на евентуалност моли съда да прогласи нищожността на отделни клаузи от
договора за паричен заем, а именно клаузата, регламентирана в чл. 4 от договора за
предоставяне на обезпечение като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща
ЗПК, както и прогласяване нищожността на клаузата по чл. 8, ал.1 във вр. с
Приложение №1 от договора за поръчителство по отношение на дължимото
възнаграждение на втория ответник в размер на 5 032, 10 лв. Претендира разноски.
2. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„Кредисимо“ ЕАД. Със същия счита, че исковата молба е недопустима поради липса
на правен интерес с твърдението, че процесният договор за кредит е сключен между
страните под отлагателно условие, което не е се сбъднало и същият не е влязъл в сила.
Счита, че липсват породени от договора последици за страните в правния мир и няма
да настъпят никакви промени в правната сфера на ищеца като страна по него.
Поддържа, че между страните не са разменени и никакви насрещни престации.
Навежда твърдения, че съгласно р.V, т.1 и т.3 от ОУ договорът за кредит към този
момент от процедурата по кандидастване се счита за сключен под отлагателно
условие, а именно по условието, че ответникът в качеството му на кредитодател ще
одобри подаденот от кредитополучателя заявление. Договорът влиза в сила и поражда
законово уредените си последици , считано от момента на одобрението. Поддържа, че
в настоящия случай, непосредствено след постъпването на заявката за кредит от страна
на ищеца, същият се е отказал от сключването на процесния договор за кредит, поради
което не е осъществил фактическият състав по сключването му. Навежда твърдения, че
няма сключен такъв договор за кредит, предмет на настоящия спор. Поддържа, че не е
изразил съгласие с договора под каквато и да било форма, нито е предоставил в заем
уговорената сума. Сочи, че договорът за кредит се сключва под отлагателно условие и
влиза в сила от момента, в който „Кредисимо“ ЕАД одобри подаденото заявление.
Поддържа, че в случая, такова одобрение не е изпратено от ответника, т.е.
представеният по делото договор е генериран във връзка с подадено от страна на
ищеца искане за отпускане на кредит, но в последствие не се е стигнало до одобряване
на заявлението, съответно сумата не е предадена на ищеца. Твърди още, че
представеният от ищеца договор е генериран във връзка с подадена заявка, но в
последствие ищецът се е отказал от поискания договор за кредит, поради което
процесната заявка за отпускане на заемна сума не е породила действие между
страните, поради това, че главницата по заема не е предадена на заемоискателя.
Поддържа, че поради липса на влязъл в сила договор за потребителски кредит не е
сключван акцесорен договор за поръчителство към същия между него и другия
ответник в изпълнение на сключен между ищеца и другия ответник договор за
предоставяне на поръчителство. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения, моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски,
вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
3. В срочно постъпил отговор от „Ай тръст“ ЕООД ответникът оспорва, както
3
допустимостта, така и основателността на предявените искове. Счита, че ищецът няма
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Не оспорва
сключването на процесния договор за предоставяне на поръчителство от 22.12.2022 г. с
предмет обезпечение на изпълнението на задълженията на ищеца към кредитора
„Кредисимо“ ЕАД. Оспорва твърдението, че някога е било дължимо заплащане на
възнаграждение за поръчител в размер на 5032, 10 лв. в съответствие с посоченото в
процесния договор за предоставяне на поръчителство. Описва механизма на
сключване на договора за кредит и този за предоставяне на поръчителство. Счита, че
сключването на договор за предоставяне на поръчителство не може да бъде
квалифицирано и като „заблуждаваща търговска практика“. Моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че
предмет на делото са предявени за разглеждане против ответника „Кредисимо“ АД
искове, както следва: 1/ установителни искове с правно основание по чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем
№ 2884512/12.12.2023 г., при условията на евентуалност за прогласяване нищожността
на клаузата на чл. 4, ал.1 от процесния договор за паричен заем.
Предявен е за разглеждане и установителен иск против ответника „Ай тръст“
ЕООД с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване на нищожност на договор за предоставяне на поръчителство сключен във
връзка с договор за паричен заем № 2694660/22.12.2022 г.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за
фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).
ІV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите,
на които основава исканията си.
В тежест на ищеца по предявения главен искове с правно основание по чл. 26,
ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК /срещу ответника „Кредисимо“ АД/ и с правно
основание по чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК /срещу ответника „Ай тръст“
ЕООД/, е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите
факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и
ответниците са възникнали облигационни отношения по договор за паричен заем №
2694660/22.12.2022 г. и договор за поръчителство, сключен във връзка с договор за
паричен заем № № 2694660/22.12.2022 г., както и че първият от тях противоречи на
закона, а вторият е сключен при накърняване на добрите нрави и заобикаляне
изискванията на закона.
При доказване на горното, в тежест на ответника „Ай тръст“ ЕООД е да докаже,
че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не
се дължи нейното връщане.
СЪДЪТ указва на страните на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, че ще изследва и
служебно ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесния договор
за кредит, съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д.
№ 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като им дава възможност в срок до о.с.з. да изразят
становището си в тази насока.
V. На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът обявява за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че било налице валидно облигационно
правоотношение между страните.
VІ. На основание чл. 146, ал. 2 ГПК следва да се посочат фактите, за които
4
страните не сочат доказателства.
УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно
заседание не направят доказателствени искания във връзка с указанията, дадени с
проекто- доклада по делото, те губят възможността да направят това по-късно, освен в
случаите по чл. 147 ГПК – ако твърдят нови обстоятелства - да представят нови
доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят
своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото -
да посочат и представят доказателства за тях.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5