РЕШЕНИЕ
№ 541
гр. Благоевград, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Алексова
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Силвия Алексова Гражданско дело № 20221210100660 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Й*******, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М******** , със съдебен адрес: гр. С., ул.
„Ш*******, депозирана чрез адв. В. Н., против В. И. Б., с адрес: гр. Б*****, ж.к. „С. Ц.“ ..
Иска се да бъде постановено решение, по силата на което да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер на 627,14 лв. /шестстотин
двадесет и седем лева и четиринадесет стотинки/, от които:
62,46 лв. неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********;
5,06 лв. абонаментна такса по Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* за отчетен период 01.11.2019 г. - 30.11.2019 г.;
83,61 лв. неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********;
254,98 лв. лизингови вноски по Договор за лизинг за устройство SAMSUNG Galaxy А10
32GB Dual Black за отчетен период 01.11.2019 г. - 31.12.2019 г.;
87,61 лв. сума, представляваща разликата между цената на устройството SAMSUNG
Galaxy А10 32GB Dual Black без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг, дължима поради неизпълнението по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********;
25,08 лв. лизингови вноски по Договор за лизинг за базови аксесоари за отчетен период
01.11.2019 г. -31.12.2019 г.;
108,34 лв. неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на
вземането.
Претендира се присъждане на сторените в исковото и в заповедното производство
разноски.
1
В случай че бъдат присъдени горепосочените суми в полза на ищеца, е посочена
банкова сметка, по която могат да бъдат преведени, а именно IBAN: ******, BIC: CITIBGSF
при „С******.
В исковата молба се твърди, че за предпочетен номер +**********, на 04.04.2018 г.,
между ответника и „Теленор България“ ЕАД, понастоящем „Йеттел България“ ЕАД, е
сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+********* за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 24.99 с допълнителни 5000 МВ“
със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв., като Б. не е изпълнявал
задълженията си по споразумението, вследствие на което и съгласно разд. III, чл. 4 от
споразумението, мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 62,46 лв., която не
надвишава три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура №
**********/01.02.2020 г.
Сочи се, че за предпочетен номер +*********, на 13.09.2019 г. между същите страни е
сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал +“ с месечен абонамент за
първоначалния срок на договора в размер на 25,99 лв., като Б. не е изпълнявал задълженията
си по споразумението в общ размер на 5,06 лв., представляващи неплатена абонаментна
такса за отчетен период 01.11.2019 г. - 30.11.2019 г., като вследствие на неизпълнението и
съгласно раздел IV, чл. 2 от споразумението, мобилният оператор е начислил неустойка в
размер на 83,61 лв., която не надвишава три месечни абонаментни такси и е начислена във
фактура № **********/01.01.2020 г.
Твърди се, че на същата дата - 13.09.2019 г. и по повод горепосоченото споразумение с
предпочетен номер +*********, мобилният оператор, като лизингодател, сключил с В. И. Б.
- лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят е предоставил за временно и
възмездно ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black за обща
лизингова цена в размер на 266,57 лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски,
всяка от които в размер на 11,59 лв., като по договора за лизинг, Б. дължал заплащане на
сума в общ размер на 254,98 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период
01.11.2019 г. - 31.12.2019 г.
Посочва се, че вследствие на неизпълнението по горепосоченото споразумение за
мобилни услуги с предпочетен номер +********, Б. дължал сума в размер на 87,61 лв.,
начислена във фактура № **********/01.01.2020 г., представляваща разликата между цената
на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения
договор за лизинг.
Твърди се, че на същата дата - 13.09.2019 г. и по повод горепосоченото споразумение с
предпочетен номер +*********, мобилният оператор, като лизингодател, сключил с В. И. Б.
- лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и
възмездно ползване базови аксесоари, платими чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка
от които в размер на 1,14 лв., като по договора за лизинг Б. дължал заплащане на сума в общ
размер на 25,08 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 01.11.2019 г. -
31.12.2019 г.
Излага се, че за предпочетен номер +*******, на 25.10.2019 г. между страните е сключено
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал+“ с месечен абонамент за
първоначалния срок на договора в размер на 36,99 лв., като Б. не изпълнявал задълженията
си по споразумението, вследствие на което и съгласно раздел III, чл. 2 от споразумението,
мобилният оператор начислил неустойка в размер на 108,34 лв., която не надвишава три
месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № **********/01.02.2020 г.
Твърди се, че по отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски е налице
обща изискуемост, поради изтичане сроковете на договорите за лизинг, посочени в чл. 2 от
2
същите. Към настоящия момент и въпреки неизплатената обща лизингова цена, се посочва,
че предоставените устройства не са върнати на мобилния оператор.
Твърди се, че на 22.12.2021 г. „Теленор България“ ЕАД, понастоящем „Йеттел България“
ЕАД, е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
Районен съд — гр. Благоевград срещу В. И. Б., в което се претендират: главница в размер на
627,14 лв. /шестстотин двадесет и седем лева и четиринадесет стотинки/ и законна лихва от
подаване на заявлението до изплащане на вземането, за което е образувано ч.гр.д. №
3168/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград и е издадена заповед за изпълнение,
срещу която длъжникът е подал възражение в срок.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законоустановения едномесечен срок
е постъпило „заявление“ от ответника, в което последният сочи, че е заплатил всички
претендирани суми, за което представя вносна бележка.
Депозираното заявление е изпратено на ищеца за изразяване на становище в
едноседмичен срок, каквото е депозирано на 17.03.2023 година, в което процесуалният
представител на ищеца сочи, че действително на 27.02.2023 година по банковата сметка на
„Йеттел България“ ЕАД, е постъпило плащане в размер на 630 лв., което погасява пълния
размер на претендираната главница от 627,14 лв., както и частично погасява размера на
заплатената в заповедното производство по ч.гр.д. № 3168/2021 г. държавна такса до
размера на 22,14 лв. Твърди се, че по ч.гр.д. № 3168/2021 г., както и по настоящото
производство обаче, все още има неплатени задължения в общ размер на 707,14 лв.,
представляващи: 22,14 лв. - остатък от платена държавна такса в заповедното производство
след приспадане на извършеното частично плащане; 360 лв - адвокатско възнаграждение в
заповедното производство; 325 лв - платена държавна такса в исковото производство.
Посочва се, че неплатена остава и претендираната законна лихва от подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК, до изплащане на вземането. С оглед на гореизложеното и извършеното
плащане от страна на ответника, погасяващо размера на претендираната главница, се сочи,
че е налице признание на иска от страна на ответника и на основание чл. 237 от ГПК, се
иска от съда да постанови решение при признание на иска.
Молбата на ищеца е изпратена до ответника за становище, каквото е постъпило на
06.04.2023 година, в което ответникът сочи, че е заплатил задължението си, че никой не го е
потърсил в период от една година, поради което не следва да заплаща адвокатски разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 05.07.2023 г. ищецът не изпраща
представител, с депозирано по делото становище поддържа предявения иск.
Ответникът се явява лично, заявява, че не може да плати дължимите суми, тъй като
получава нисък доход.
По делото са събрани писмени доказателства, след анализа им и като взе предвид
становищата и доводите на страните, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
Между ответника В. И. Б. и „Теленор България“ ЕАД /със сегашно наименование
„Йеттел България“ ЕАД/, на 14.07.2016 г. е сключен Договор за мобилни услуги, заявка №
*********, с предпочетен номер +359********* /л. 12 от ч.гр.д. № 3168/2021 г./.
На 04.04.2018 г. между ответника и „Теленор България“ ЕАД е сключено Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок
от 24 месеца по план „Тотал 24.99“ със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв.
/л. 16 от ч.гр.д. № 3168/2021 г./.
Между ответника В. И. Б. и „Теленор България“ ЕАД /със сегашно наименование
„Йеттел България“ ЕАД/, на 17.07.2017 г. е сключен Договор за мобилни услуги, заявка №
*********, с предпочетен номер +359********* /л. 18 от ч.гр.д. № 3168/2021 г./.
На 13.09.2019 г., по повод Допълнително споразумение към Договор с предпочетен
3
номер ++359********* от същата дата, „Теленор България“ ЕАД, като лизингодател, е
сключил с В. И. Б. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят е
предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy А10
32GB Dual Black за обща лизингова цена в размер на 266,57 лева, дължима чрез внасяне на
23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 11,59 лв. /л. 26 от ч.гр.д. № 3168/2021 г./.
На 13.09.2019 г. и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер
++359*********, мобилният оператор, като лизингодател, е сключил с В. И. Б. -
лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и
възмездно ползване базови аксесоари, платими чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка
от които в размер на 1,14 лв.
Между ответника В. И. Б. и „Теленор България“ ЕАД /със сегашно наименование
„Йеттел България“ ЕАД/, на 14.07.2016 г. е сключен Договор за мобилни услуги, заявка №
*********, с предпочетен номер ********* /л. 30 от ч.гр.д. № 3168/2021 г./.
За ползваните от ответника мобилни услуги ищецът е издал следните фактури: Фактура
№ **********/01.12.2019 г. на стойност 106.35 лв. с ДДС, за период 01.11.2019 г. –
30.11.2019 г.; Фактура №**********/01.01.2020 г. на стойност 438.55 лв. с ДДС, за период
01.12.2019 г. – 31.12.2019 г.; Фактура № **********/01.02.2020 г. на стойност 170.80 лв. с
ДДС, за период 01.01.2020 г. – 31.01.2020 г.
На 29.12.2021 г. ищецът е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК до Районен съд - Благоевград срещу ответника, с което се претендират:
главница в размер на 627.14 лв., както и законна лихва. Съдът е издал Заповед за изпълнение
на парично задължение № 1062/30.12.2021 г., като в законоустановения срок от връчването
на заповедта, длъжникът е депозирал възражение. С разпореждане от 07.02.2022 г. съдът е
указал на заявителя, че в едномесечен срок от уведомяването му следва да предяви иск за
вземането си. Съобщение с посоченото съдържание е връчено на ищеца на 17.02.2022 г. На
16.03.2022 г. ищецът е депозирал искова молба срещу ответника, имаща за предмет сумите,
за които е издадена заповедта за изпълнение.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявените искове са с правно основание: чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. чл. 410
от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД - по претенцията за дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги; чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. чл. 410 от
ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 342 и следващите от ТЗ - по претенцията за неплатени
лизингови вноски; чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. чл. 410 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД -
по отношение претенцията за неустойка.
Исковете са допустими - същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред
компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
По същество:
От представените договори, сключени между страните, се установява наличието на
облигационни отношения между тях. Това обстоятелство не само че не се оспорва от
ответника, а напротив – същият дори признава задължението си, произтичащо от
процесните договори. Във връзка с изпълнение на задълженията на ищеца по сключените
договори, на ответника са издадени фактури за потребените услуги за процесния период,
като в същите са начислени суми за неизпълнени задължения по различните договори,
сключени между страните. От описанието на всяка една от фактурите се установява кой от
абонаментните планове касае.
Ето защо, така предявените установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 от ГПК,
вр. чл. 410 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД - за претенцията за дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги /в размер на 5.06 лв. по
4
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+********* за отчетен период 01.11.2019 г. - 30.11.2019 г./ и по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 от
ГПК, вр. чл. 410 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 342 и следващите от ТЗ – за претенцията
за неплатени лизингови вноски по Договора за лизинг за устройство SAMSUNG Galaxy А10
32GB Dual Black и по Договора за лизинг за базови аксесоари /в размер на 254,98 лв. за
лизингови вноски по Договор за лизинг за устройство SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual
Black за отчетен период 01.11.2019 г. - 31.12.2019 г. и в размер на 25,08 лв. за лизингови
вноски по Договор за лизинг за базови аксесоари за отчетен период 01.11.2019 г. -31.12.2019
г./, се явяват доказани.
По иска с правно основание: чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. чл. 410 от ГПК, вр.
чл. 92 от ЗЗД:
В исковата молба ищецът поддържа, че начислените неустойки /62.46 лв., 83.61 лв. и
108.34 лв./ са в резултат на неизпълнение на задължението за плащане от страна на
длъжника-ответник.
Съдът намира, че клаузите, с които са уговорени във всеки един от договорите
процесните неустойки, са нищожни и неравноправни. Съгласно разпоредбата на чл. 92 от
ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Така функциите, които
изпълнява неустойката, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната
функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения. Съгласно клаузите
на сключените между страните споразумения, /Раздел IV, чл. 2/, в случай на предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план
месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на
действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът
дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси,
съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са
уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя
устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в
случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с
търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай
ответникът има качеството на потребител и с оглед това, приложение намират и нормите на
ЗЗП – съгласно чл. 24 от ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които
прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с
императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение
страна. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от това, че съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.
Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. №
1/2009 г. на ОСTK на ВКС, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. При сключване на договор за електронни
съобщителни услуги операторът поема ангажимент да предостави на потребителя
ползването на електронни съобщителни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят -
да заплаща таксата ежемесечно или на друг уговорен времеви интервал. Неравноправни са
онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и
5
посредством тях, се създава значително неравновесие между търговеца, който е
икономически по-силната страна и потребителя - икономически по-слабата страна. От
съдържанието на представените договори, както и от общите условия към тях,
представляващи неразделна част от съглашенията, става ясно, че всяка от страните по
облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато
другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договорите е предвидено
единствено, че когато се стигне до прекратяването им по вина на потребителя, последният е
длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента - оставащите
абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, както и в случаите,
когато е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор
или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и
разликата между цената му без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента
на сключване на договора и заплатената от потребителя при предоставянето му /в брой или
съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия
срок на договора. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на
търговеца, липсва. В случай че потребителят се възползва от възможността да прекрати
едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да
заплати неустойка. Предвид изложеното, уговорените неустойки имат неравноправен
характер, а също така излизат и извън обезпечителната и обезщетителна функции на
неустойката. От изложеното се налага извод, че мобилният оператор, встъпвайки в
договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-
силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки
един от контрагентите ще поеме. Именно поради тези обстоятелства, „Теленор България“
ЕАД са предвидили в предварително изготвени бланкови договори, че неустойка се дължи
само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина. Уговорка, даваща право
на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния
оператор, липсва. Предвид гореизложеното, съдът стига до извод, че така, както са
уговорени клаузите за неустойка, същите създават значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя на мобилната
услуга. Поради тези съображения, разпоредбите, регламентираща неустойка в тежест на
физическото лице - потребител, имат неравноправен характер и искът в тази му част следва
да бъде отхвърлен.
По иска за разликата в цена на SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black, в размер на
87.61 лв.:
Относно неустойката, представляваща разликата между стандартната цена без отстъпка
на устройството и преференциалната цена, анализирайки горепосочената разпоредба, съдът
намира, че тази сума, представляваща разликата между цената на процесното устройство без
абонамент и преференциалната му обща цена, е втора неустойка, дължима кумулативно с
първата, тъй като цели именно обезщетяване вредите от неизпълнение на задълженията по
договора от страна на потребителя. От друга страна, тази неустойка е договорена като
двукомпонентна, включваща, както част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове, така и от пазарните цени на крайните устройства, /в т. ч. когато последните са били
изцяло закупени от абоната/, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния
абонамент. Така договорена, клаузата за неустойка предпоставя прекалено много условия по
формиране на неустойката, които не позволяват в достатъчна степен да се предвиди нито
при неизпълнението на кои точно задължения ще се дължи тя, нито в какъв приблизителен
размер ще е. Следва да се отбележи също, че тази неустоечна клауза не съдържа
трикратното ограничение като предходната хипотеза за дължимост на трикратния размер на
абонаментните месечни вноски и не е ясно, при неизпълнението на кои точно договорни
задължения възниква - само при неплащане на абонаментните такси или при неплащането на
погасителните вноски за устройството или и в двата случая. Погледнато през призмата на
6
принципа за ненакърняване на добрите нрави и доколкото съдът е длъжен служебно да
съблюдава за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, за да се
гарантира потребителската защита на по-слабата в правоотношението страна, настоящият
съдебен състав счита, че с уговорената клауза категорично се накърняват добрите нрави и
справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД и безспорно се явява нищожна.
Предвиждайки в договорите за едно и също неизпълнение две различни и едновременно
дължими санкции, се надхвърля безспорно обезпечителната и обезщетителна функция на
неустойката и същата се явява необосновано висока по смисъла на чл. 143, т.5 от ЗЗП,
безспорно приложима в случая. Самата клауза не е индивидуално уговорена, изхождайки от
цялото съдържание на договорите /чл. 146, ал. 2 от ЗЗП/, поради което и същата е нищожна
на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да се прилага. Отделно от това, посредством
уговорената неустойка, ищецът се стреми да извърши промяна на съществен елемент от
договора, а именно - цената на устройството, респ. абонаментен план, едностранно, без
съгласието на потребителя. Подобна уговорка противоречи на добрите нрави, като води до
явна нееквивалентност на престациите, а не такава е целта на закона. Освен това, така
определеният размер на неустойката противоречи на обезщетителната й функция, като не
само че не обезпечава вреди, а „увеличава“ без съгласието и на насрещната страна цената на
предоставеното устройство. Същата е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй
като е извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, в какъвто
смисъл са разясненията в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Нарушението на принципа за добросъвестност и принципа на справедливост при нея
изхожда от обстоятелството, че лизинговата вещ не е станала собственост на
лизингополучателя, за да се дължи обезщетение, съизмеримо с действителната цена на
устройството - предоставено е само неговото ползване /в този смисъл решение №
193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т. о. и решение № 219/09.05.2016 г. по т.
д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о./. По този начин, отново се достига до неоснователно
обогатяване на мобилния оператор. В допълнение и тук размерът на неустойката е
формиран на база „стандартна“ цена на устройството, а не договорената такава, което
нарушава изискването неустойката да обезпечава и обезщетява вреди от неизпълнението на
конкретния договор, а не произволни такива. По изложените съображения, които съдът не
намира за нужно да преповтаря по всяка една от претендираните неустойки, доколкото са
идентични, клаузите във всеки един от процесните договори са неравноправни и нищожни,
поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изложеното, се налагат следните крайни изводи:
Като обстоятелство, настъпило след предявяване на иска, което ищецът признава, съдът
следва да съобрази извършеното плащане от страна на ответника в размер на 630 лв. Поради
това, предявените установителни искове, които съдът прие за доказани - за сумата от 285.12
лв., следва да бъдат отхвърлени поради извършено плащане в хода на процеса. Исковата
претенция в останалата й част за сумата в размер на 342.02 лв., следва да бъде отхвърлена
по изложените по-горе съображения.
По разноските:
Тъй като ответникът е извършил плащането след завеждане на исковата молба, то следва
изводът, че именно той е станал повод за образуване на производството, поради което и
следва да заплати дължимите разноски. В настоящото производство ищецът е сторил
разноски в общ размер на 805 лв., от които 325 лв. – държавна такса и 480 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение. Съобразно изхода на спора и след изчисление, ответникът
дължи на ищеца сума в размер на 365.98 лв., представляваща сторени разноски в
настоящото производство. От тази сума следва да се приспадне остатъкът от сумата в размер
на 630 лв., която ответникът е заплатил в хода на производството в размер на 344.88 лв.,
поради което в тежест на ответника в настоящото производство следва да бъдат възложени
7
разноски в размер на 21.10 лв.
Съобразно възприетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. Дело
№ 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът дължи произнасяне и относно сторените в
заповедното производство разноски в размер на 385 лв., от които 25 лв. – държавна такса и
360 лв. – адвокатско възнаграждение. Отново, съобразно уважената част на иска, ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца, сторени в производството по ч.гр.д. №
3168/2021 г. по описа на Районен съд Благоевград, в размер на 175.03 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Й******, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С****, ж.к. „М******, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Ш., против В. И. Б., с
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „С. Ц.искове – да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, за които по ч.гр.д. № 3168/2021 г. е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК № 1062/30.12.2021
г.:
сумата от 5,06 лв. /пет лева и шест стотинки/ - абонаментна такса по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за
отчетен период 01.11.2019 г. - 30.11.2019 г.;
сумата от 254,98 лв. /двеста петдесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки/ -
лизингови вноски по Договор за лизинг за устройство SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual
Black за отчетен период 01.11.2019 г. - 31.12.2019 г.;
сумата от 25,08 лв. /двадесет и пет лева и осем стотинки/ - лизингови вноски по Договор
за лизинг за базови аксесоари за отчетен период 01.11.2019 г. - 31.12.2019 г., ПОРАДИ
ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Й*******, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С***, ж.к. „М********** със съдебен адрес: гр. С*****, ул. „Ш*** П****
против В. И. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б*****, ж.к. „С****** Ц****** искове – да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които по
ч.гр.д. № 3168/2021 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 от ГПК № 1062/30.12.2021 г.:
сумата от 62,46 лв. /шестдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки/ - неустойка
по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********;
сумата от 83,61 лв. /осемдесет и три лева и шестдесет и една стотинки/ - неустойка по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********;
сумата от 87,61 лв. /осемдесет и седем лева и шестдесет и една стотинки/,
представляваща разликата между цената на устройството SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual
Black без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за
лизинг, дължима поради неизпълнението по Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +**********;
сумата от 108,34 лв. /сто и осем лева и тридесет и четири стотинки/ - неустойка по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането, КАТО
8
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА В. И. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б******, ж.к. „С********Ц***** ,
ДА ЗАПЛАТИ на „Й*****“ , с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
С*****, ж.к. „М*********, със съдебен адрес: гр. С*****, ул. „Ш********, сума в размер на
21.10 лв. /двадесет и един лева и десет стотинки/, представляваща сторени разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА В. И. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б*******, ж.к. „С******, ДА
ЗАПЛАТИ на „Й********, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С*****,
ж.к. „** *******, със съдебен адрес: гр. С********, ул. „Ш******** сума в размер на 175.03
лв. /сто седемдесет и пет лева и три стотинки/, представляваща сторени разноски в
производството по ч.гр.д. № 3168/2021 г. по описа на Районен съд Благоевград.
Решението не е окончателно – подлежи на обжалване пред Окръжен съд Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9