Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 17.05.2021 год. гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело
№ 58 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба от Б.Д.М. ***, чрез пълномощника му адвокат А.Т. против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №21-0375-000005/25.01.2021 год. на мл. автоконтрольор в РУ Чирпан при ОД на МВР
гр. Стара Загора, с която на основание чл.171, т.1, б.”б” от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ е приложена принудителна административна мярка
/ПАМ/ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС - до решаване
на въпроса за отговорността, но не за повече от 18 месеца. В жалбата са
изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, които се свеждат до
постановяването й при неправилно приложение на материалния закон и нарушения на
процесуалните правила. Посочената фактическа обстановка в заповедта не отговаря
на действителната такава. Отразено е, че е отказал да бъде пробван с техническо
средство, но същият е правил неколкократно опит да бъде тестван. Твърди че не
са налице фактическите основания за издаването на заповедта, както и че не
спазени изискванията за форма на индивидуалния административен акт. Счита, че
за да бъде наложена оспорената ПАМ е необходимо да е налице административно
нарушение, което да бъде установено по надлежния ред. Ето защо в заповедта
следва да се съдържат всички факти, които да обосноват налагането й. Изложени
са също така съображения, че в заповедта е налице противоречие между изложените
мотиви и направеното административно разпореждане. Направено е искане за отмяна
на оспорената заповед и присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът П.Д.С. – младши автоконтрольор в РУ Чирпан при
ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р.М.оспорва
жалбата като неоснователна.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от
фактическа страна:
С
оспорената Заповед №21-0375-000005/25.01.2021 год., издадена от мл.
автоконтрольор в РУ Чирпан при ОД на МВР Стара Загора, на основание чл.171, т.1,
б.”б” от ЗДвП на жалбоподателя Б.Д.М. е приложена ПАМ – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС - до решаване на въпроса за отговорността,
но не за повече от 18 месеца. От фактическа страна е обоснована с това, че на 25.01.2021
год. около 13:30 ч. в с. Плодовитово на ул.“9-ти септември“ до дом 20 в посока изток-запад
Б.М. управлява лек автомобил Мерцедес S63 с рег.№***, собственост
на „Лизинг хаус“ЕООД, като водача отказва да бъде извършена проверка с тест за
наркотични вещества или техни аналози. Издаден и връчен талон за изследване с
номер 092760/25.01.2021 год. и е съставен акт за установяване на
административно нарушение сер. GA, бл.№237529/25.01.2021
год. Прието е, че е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози – нарушение на чл.174,
ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Заповедта е
издадена въз основа на съставения спрямо Б.Д.М. *** АУАН серия GA, бл.№237529/25.01.2021
год. за това, че на че на 25.01.2021 год. около 13:30 ч. в с. Плодовитово на
ул.“9-ти септември“ до дом 20 в посока север - юг Б.М. управлява лек автомобил Мерцедес
S63 с рег.№***, собственост на „Лизинг хаус“ЕООД, като водача отказва
да бъде извършена проверка с техническо средство Drug
test 5000 с
рег. номер ARLB-0026 за наличие на наркотични вещества. Водачът М.
категорично отказва кръвна проба и отказва да изпълни предписанието на талона
за изследване с номер 092760. Издаден е талон за изследване с номер 092760.
Водачът не носи СРМПС част втора. Прието е, че с описаното деяние М. виновно е
нарушил чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
По делото са приети като доказателства искане
от акт за установяване на административно нарушение от 25.01.2021 год., талон
за изследване №092760; Заповед №349з-2996/02.11.2020 год. на Директора на ОДМВР
Стара Загора; докладни записки от П.Д.С.и Д.Е.Д.; типова длъжностна
характеристика на длъжността „младши автоконтрольор“, удостоверение от
Академията на МВР – Център за специализация и професионална подготовка гр.
Варна за завършена професионална специализация „младши автоконтрольор“ на името
на П.Д.С., сведение от д-р Г.И.И. от ЦСПМ Чирпан.
След като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването й на адресата, от
активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява неоснователна.
Оспорената
Заповед №21-0375-000005/25.01.2021 год. на мл. автоконтрольор в РУ Чирпан при
ОД на МВР Стара Загора е издадена от материално и териториално компетентен
орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, според който принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. В случая младшия автоконтрольор от
Районно управление Чирпан при ОД на МВР Стара Загора е надлежно упълномощен,
съгласно т.2 от представената по делото Заповед №349з-2996/02.11.2020 год. на
Директора на ОД на МВР Стара Загора. Противно на изложеното в жалбата, съдът
намира, че оспорената заповед и постановена е в писмена форма и съдържа всички
изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч. фактическите и правни
основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти,
предвидени в хипотезата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП.
Принудителните
административни мерки по чл.171, т.1 ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си
действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на
основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на
глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС
административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се
установява с акта за установяване на административно нарушение, съставен от
компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актова за установяване на административни нарушение имат
доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и
официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат
обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице
изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на
основание чл.193, ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК,
доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от
тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. Всъщност спор относно фактическата
обстановка по извършеното административно нарушение не съществува между
страните. Не е спорно че водача е бил спрян и е отказал да бъде тестван с дръг
тест за употреба на наркотични и упойващи вещества. В жалбата се твърди, че е
правил опити да бъде тестван с техническото средство, но не е успял. В хода на
съдебното производство това обстоятелство не се подкрепя от нето едно
доказателство. Събрани са множество други доказателства, включително чрез
разпита на св. Д.Д. и Б.Р., чрез които се установява категоричният отказ на М.
да бъде тестван с техническото средство. Установи се по категоричен начин също
така, че същият не се е явил да даде и кръвна проба, а напротив – явило се е
трето лице, което се е опитало да даде кръвна проба от негово име, видно от
обясненията на дежурният лекар и подаденият сигнал да телефон 112.
Оспорената
заповед е постановена при правилно приложение на материалния закон.
Съгласно чл.171, т.1, б“Б“
от ЗДвП, ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече
от 18 месеца“ се налага при наличието на четири хипотези:
- на водач, за когото се
установи, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух;
-
на
водач, който е под въздействието на друго упойващо вещество;
-
на
водач, който е отказал да бъде проверен с техническо средство;
- на водач, който е отказал
да даде кръв за медицинско изследване на съдържанието на алкохол.
За да се наложи ПАМ е
необходимо да е налице една от четирите посочени хипотези, а не кумулативното
наличие и на четирите. Процесната ПАМ има временен характер, като срока й на
действие е ограничен до решаване на въпроса за отговорността /чрез издаване на
наказателно постановление от страна на административно-наказващия орган, което
следва да е влязло в сила или постановяване на присъда от страна на съда, която
също следва да е влязла в сила/, но за не повече от осемнадесет месеца. При
установяване на предпоставките, органа действа в условията на обвързана
администрация и е длъжен да издаде административният акт. Съгласно чл.1, ал.3
от Наредба №1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване на
технически средства и медицински изследвания. Техническите средства включват и
тестове за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. За
целите на медицинските изследвания се извършват и химически и
химико-токсикологични лабораторни изследвания. Основанието за прилагането на
ПАМ в оспорената заповед се съдържа като такова в посочената разпоредба – М. е
управлявал МПС и е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на
наркотични вещества.
При
настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за
налагане на мярката е установено по надлежен ред отказ на водач на МПС да му
бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или неизпълнение на предписание за
химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Видно от доказателствата по делото, на Б.Д.М. е
съставен АУАН серия GA №109113/25.01.2021 год. за отказ да бъде
извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози с техническо средство „Дръг-тест“ 5000.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща доказателствена сила
до доказване на противното, т.е. той е част от административната преписка по
издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства
на административния акт по смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК. АУАН серия GA
№109113/25.01.2021 год. е подписан без
възражения и доказателствената му сила не е оборена в настоящото съдебно
производство.
В хода на съдебното
производство не е оспорена истинността на събраните по административната
преписка доказателства по реда на чл.193, ал.1 ГПК, вр. чл.144 от АПК от страна
на жалбоподателя. Оспорват се само отразените в тези доказателства факти и
обстоятелства. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно
чл.171, ал.1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес.
Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото са безспорни и
следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват
си и не са опровергани. На основание чл.17, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189, ал.2
от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на акта за установяване на
административно нарушение във вр. с чл.179 от ГПК, намира, че същият е съставен
от компетентен орган по чл.189, ал.1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по
чл.42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата,
при които е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба - чл.174, ал.3
от ЗДвП, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и
относимите разпоредби на чл.40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. При съставянето
му, нарушителят не е имал възражения по съставянето му. Не е депозирал и
допълнителни писмени възражения в предвиденият от закона тридневен срок от
връчването на акта за установяване на административно нарушение.
На основание посоченото, следва и извод, че
АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред,
поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл.179,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, по отношение на установеното от
фактическа страна в мотивите му.
По своята
правна същност ПАМ са актове на държавно управление /израз на държавна принуда/
от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при
издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка.
При
установената от административния орган фактическа обстановка налагането на
принудителна административна мярка е било задължително. Срокът на действие на
тази принудителна административна мярка не е неограничен. Законът обвързва
налагането и със срок - до решаване на въпроса за отговорността, но не за
повече от осемнадесет месеца. Административният орган е съобразил това
ограничение и е определил срока на мярката така: „до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от осемнадесет месеца“.
Проверката
на законосъобразността на един административен акт се извършва към момента на
неговото постановяване, респективно издаване – чл.142, ал.1 от АПК. В
конкретния случай, това е датата 25.01.2021 год., към която дата са били налице
всички законови предпоставки за налагането на оспорената ПАМ и като такава
заповедта се явява законосъобразна.
Въз основа
на изложеното за преценката на събраните доказателства и относимите правни
разпоредби, съдът намира за установено фактическото и материалноправно
основание за прилагане на ПАМ по чл.181, т.1, б.“б“ ЗДвП – управление на МПС
отказ да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, установено
по надлежен ред, което обстоятелство не се опровергава от събраните по делото
писмени доказателства. Поради изложено за издаване на обжалваната заповед от
компетентен орган и в предвидената форма, като не се констатираха допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила по издаването
й, наличие на соченото правно и фактическо основание, както и при спазване на
предвидената в закона цел - за преустановяване на извършването на
административно нарушение, то същата е законосъобразна и не е налице основание
по чл.146, т.1 - 5 от АПК за оспорването й. Жалбата е неоснователна и съдът
следва да постанови решение за отхвърлянето й.
С оглед
неоснователността на оспорването, в полза на ответника, представляван от
юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00
лв., съгласно приложения по делото списък на разноските, определени в
съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с
чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ. Размера на разноските е
определен с оглед на фактическата и правна сложност на делото.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Б.Д.М. ЕГН **********
*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0375-000005/25.01.2021
год., издадена П.Д.С. - младши автоконтрольор в Районно управление Чирпан при
ОД на МВР Стара Загора, като неоснователна.
ОСЪЖДА Б.Д.М., ЕГН ********** *** да заплати на Областна
дирекция на МВР Стара Загора, представлявана от Директора Стоян Стоянов сумата 100.00
/сто/лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно на
основание чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: