Решение по дело №250/2021 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 126
Дата: 11 май 2022 г.
Съдия: Аделина Троева Троева
Дело: 20211600500250
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Монтана, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на осемнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева

Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20211600500250 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на
Община * против решение на Районен съд – Монтана № *от 31 май 2021 г. по гр. д. №
1079/2019 г., с което е признато за установено по отношение Община *, че
наследниците на И.С., починал през 1973 г., са собственици на имот с идентификатор
*по кадастралната карта на с. *, обл. *, и е осъдена Общината да им предаде
владението върху този имот.
Във въззивната жалба Община *, представлявана от адв. А.К., твърди, че
решението на МРС е необосновано: въпреки дългите мотиви в него липсват правни
изводи, а безкритично се възпроизвежда част от заключението на вещото лице, което
пък от своя страна е некомпетентно. Навежда твърдения, че процесният имот е бил
отчужден с влизане в сила на регулационния план от 1920 г. на с. *. Ако имотът е имал
земеделско предназначение, то възстановяването му е следвало да се извърши по
ЗСПЗЗ, но тази процедура е останала недовършена, тъй като кадастралната карта на
селото не е попълнена с такъв имот, въпреки решението на ОСЗ за възстановвянае в
стари реални граници. Моли решението на МРС да бъде отменено като неправилно и
вместо него МОС да постанови ново, с което да отхвърли ревандикационния иск.
Въззиваемите Л.И., Н.М. и Е.Н. – заместили в процеса първоначалния ищец И.
И., твърдят, че въззивната жалба е неоснователна и молят да бъде оставена без
1
уважение, а обжалваното решение - потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендират разноски по водене на делото.
При въззивното разглеждане на делото е назначена допълнителна съдебно-
техническа експертиза. МОС провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в
производството доказателства във връзка с доводите на страните и приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
Пред МРС е бил предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС от И. И. против
Община * относно имот № *по кадастралната карта на с.* обл. *.
В производството пред първоинстанционния съд ищецът И.И. се е легитимирал
като собственик на спорния имот с решение на ОСЗ - * № */09.03.1994 г., с което е
признато правото на възстановяване на собствеността в стари реални граници на
няколко имота, между които и нива от 6 дка в м. *, представляваща имот № *в кв. *по
плана на село * от 1920 г. при съседи: н-ци на И.П., н-ци на Т.П., н-ци на Г.Р., н-ци
братя М., З.Г.и н-ци на И. Г.
Ответникът по иска Община * е противопоставила възражение, че имотът не
съществува в границите, които е имал по плана от 1920 г., а понастоящем попада върху
имоти общинска собственост, за които са съставени акотве за общинска собственост.
За да уважи ревандикационния иск, МРС е приел, че решението на ОСЗ - * е
легитимен титул за собственост на ищеца въпреки липсата на скица към него.
Решенията на ОСЗ съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ имат силата на констативен
нотариален акт, а скицата към тях има значение доколкото е нужно да се
индивидуализира възстановеният имот. Идентификацията на имота в случая е била
извършена от комисия при Община * и въз основа решението на тази комисия кметът
на общината е издал заповед за попълване на кадастралната карта с имота, подлежащ
на възстановяване.
Първоинстанционният съд е приел, че Община * не е представила доказателства
за основанието, на което е придобила спорния имот, поради което възражението й, че е
собственик е неоснователно, а доказателствената сила на приложените актове за
общинска собственост е опровергана.
Въззивният съд, като извърши собствен анализ на събраните по делото
доказателства, намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради
което го потвърждава.
Първоначалният ищец И.И.(заместен след смъртта му в хода на процеса от
въззиваемите Л.И., Н.М. и Е.Н.) е наследник на И.С., починал през 1973 г.
2
Въз основа на заявление вх. № */1992 г. е била образувана преписка пред ОСЗ –
* за възстановяване право на собственост върху земеделски земи, притежавани от И.
С.. С решение № */1993 г. е признато право на възстановяване с план за земеразделяне
въру 14 имота, между които и нива от 6 дка в м. *в землището на с. *, обл. *. С
решение № */1994 г. ОСЗ –* е постановила възстановяването на нивата от 6 дка в м.
*да се извърши в стари реални граници, като е идентифицирала имота като имот № *в
кв. *по плана на селото от 1920 и е посочила съседите.
С протокол от 1 март 2010 г. комисия от Община * е определила незастроената
част от имот № *и е приела, че на възстановяване подлежат 6786 кв. м, признати с
решение № */2009 г. на ОСЗ -*. На 10 март 2010 г. Кметът на Община *е издал Заповед
№ *, с която е одобрил попълването на кадастралния план на с. * с имот пл. № *в кв.
*на наследници на И.С.
По възлагане на И.И. през 2018 г. е извършено идентифициране на
възстановения имот в м. *като са съобразени незастроените площи и тези, които не
попадат под улици и под УПИ *, който е частна собственост. Проектът е внесен в
Община * с предложение за нанасяне на имота в кадастралната карта.
През юли 2018 г. обаче Община * е съставила актове за частна общинска
собственост на УПИ с номера: *, *, *, *, *, *и *в кв. *, върху които попада и спорният
имот.
От приетото във въззивното производство заключение на вещото лице се
установява, че имотът може да бъде идентифициранна място катосе използват данните
от плана от 1920 г. на с. *. Вещото лице при преглежданен аплана и преписките по
изменението му е установило наличие на преписка, образувана в Община * за нанасяне
на възстановения имот, но липсва реално отразяване на имота в картата. Налице е
цифров модел, който общинската администрация е създала, но не поддърж аредовно,
защото по делото съществуват скици на процесиня имот, издавани по цифровия модел,
но същевременно при проверката в Общината вещото лице констатира, че имотът не е
отбелязан в този цифров модел. Необходимо е да се отбележи, че цифровият модел е
помощен инструмент, който администрацията е създала за улеснение в практическата
работа, с доказателствена стойност обаче следва да се ползва кадастралната карта.
Представителят на въззивника оспрва заключението на инж. И., но
възраженията му са неоснователни. Заключението е изготвено след оглед на място и
при проследяване на регулационните изменения, то отразява действителното
състояние и е дава отговор на поставените от съда въпроси, поради което МОС го
приема като обективно и компетентно изготвено.
При така установените факти МОС намира, че ищците се легитимират като
собственици на УПИ *по плана на с. *, а Община * е завзела имотите без правно
основание.
3
На наследниците на И.С. е било признато право на възстановяване
собствеността в стари реални граници върху имот пл. № *в кв. *по плана на с. *, с
площ 6,712 дка, представляващ нива в м. *. За това са били издадени поредица от
административни актове: решение № */30.07.1993 г., Решение № */09.03.1994 г. и
решение № */26.11.2018 г. От заключението по приетата от МРС съдебно-техническа
експертиза, както и от допълнителното заключение, прието от МОС, се установява, че
имотът е бил включен в регулацията на с. * още с първия регулационен план на
населеното място от 1920 г. С изменение на регулацията от 1956 г. имотът е попаднал в
площ, отредена за обществени мероприятия: площад, градина, парк, улици. Сега
действащият кадастрален и регулационен план е приет през 1972 г. Имотът никога не е
бил застрояван, обществените мероприятия не са изпълнени, т. е. планът е останал
неприложен. Видно от скица № */1994 г., издадена за съседен имот, който също е
обхванат от регулационното предвиждане от 1956 г., извършвано е изключване по
ПМС № */1961 г. за подобряване градоустройственото планиране на населените места
и увеличаване фонда на обработваемата земя (отменено с § 32, т. 1 от Постановление
№ 37 на Министерския съвет от 23 април 1990 г., ДВ, бр. 34 от 27 април 1990 г.).
Според този нормативен акт се е извършвало включване на земеделски земи в
строителните граници на населените места, но също така е предвиждано и придаване
на земеделски статут на урбанизирани територии. След като предвижданията не са
били изпълнени, регулацията не е била приложена, то земята е запазила характера си
на земеделска и възстановяването й по реда на ЗСПЗЗ е било извършено
законосъобазно.
Доводите за нищожност на решението на ОСЗ – * са неоснователни. Решението
е издадено в изискуемата от закона писмена форма от надлежен орган в териториалния
обхват на неговата компетентност. Дали посоченият от административния орган
способ на възстановяване съответства на закона и дали са били налице условия за
реституция, са въпроси по съществото на административния акт, а не по неговата
действителност. Съдът не може да контролира материалната законосъобразност на
решението на ОСЗ – *, доколкото то е влязло в сила, не е било обжалвано. Косвен
съдебен контрол може да бъде упражнен само по искане на страна, която не е
участвала в административното производство. Възстановяването на земя в
урбанизирана територия се извършва с участието на общинската администрация,
натоварена още в хода на административното производство да изследва въпроса
застроен ли е имотът. На 16 феврари 1994 г. Общината е издала удостоверение, че
имотът е незастроен и подлежи на възстановяване. Като страна, участвала в издаването
на решението на ОСЗ, Общината не е легитимирана да инициира косвен съдебен
контрол на акта.
Към настоящия момент старите граници на имота не са запазени, но целият
терен е незастроен, публичните мероприятия не са били изпълнени. Обособени са
4
отделни имоти, а част от имот № *по плана от 1920 г. попада под улици.
Индивидуализацията на имота е възможна по плана от 1920 г. и е следвало да бъде
нанесен му върху сега действащата кадастрална карта в какъвто смисъл и самият кмет
на ответната община е издал заповед през 2010 г.
Горното налага извод, че имотът е имал характера на земеделска земя, включена
в строителните граници на село *, поради което е било допустимо възстановяването й
по реда на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Именно такава процедура е била проведена от ОСЗ -
*: след подаване на заявление № */1992 г. е признато правото на възстановяване в
стари реални граници. Тъй като имотът се намира в урбанизирана територия, то
процедурата по възстановяване изисква предварителна преценка дали имотът е
застроен. Тази преценка се извършва още в рамките на административната процедура
по реституция, за което е предвидено издаването на удостоверение по чл. 13, ал. 5 от
ППЗСПЗЗ и скица по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ от техническата служба на общината.
Възстановяването на собствеността върху земеделски земи в границите на
урбанизираните територии приключва с издаване на решение на ОСЗ, към което не е
необходимо прилагане на скица, тъй като индивидуализацията на възстановявания
имот се извършва още при осъществяване на административната процедура. Част от
проверката за основателност на заявлението за възстановяване включва изследване на
въпроса застроен ли е имотът и възможно ли е идентифицирането му. Когато
границите на имота не са запазени, но е възможно да се установят по запазени стари
планове, карти и др., какъвто е настоящият случай, се провежда процедура по нанасяне
на имота в кадастралната карта. Именно такива действия е предприел ищецът като е
извършил заснемане чрез експерт геодезист, лицензиран да работи с кадастрална карта,
а комисия при Община * с Протокол от 1 март 2010 г. е установила, че 6 786 кв. м. от
признатия с Решение № */09.03.2009 г. на ОСЗ - * имот подлежи на възстановяване
като незастроени. Въз основа на тези констатации кметът на Община *е издал Заповед
№ */10.03.2010 г., с която е разпоредил попълването на кадастралния план с имот пл.
№ *в кв. *, бивш имот № *по предходния план на с. *. Тези действия на Кмета на
Общината са в изпълнение на процедурата по възстановяване на имота, в случая той
действа не като орган на местната власт, а като представител на държавата, на когото с
подзаконов нормативен акт е делегирана компетентност със своя заповед да решава
определени въпроси, свързани с възстановяването по ЗСПЗЗ на собствеността върху
земи в урбанизираните територии.
Проследяването на тази поредица от правни действия води до извод, че правото
на собственост върху спорния имот е било надлежно възстановено на наследниците на
И. С.. Решението на ОСЗ – * има силата на констативен нотариален акт, то легитимира
правоимащите лица като собственици на процесния имот. Законът не изисква към него
задължително да е приложена скица на възстановения имот, тъй като
индивидуализацията му е била извършена още в хода на постановяване на
5
административния акт (в този смисъл решение по гр. дело № 4231/2018 г. на І г.о. на
ВКС). Неоснователно е възражението на въззивната община, че процедурата по
възстановяване на собствеността не е завършила поради липсата на скица и протокол
завъвод във владение.
Доводите на въззивника, че в кадастралната карта на с. * не съществува имот с
пл. № *, са неоснователни. Заповедта на Кмета на Общината № */2010 г. разпорежда
нанасянето на имота, тя обаче е останала неизпълнена технически. Ако служителите,
поддържащи кадастралната карта, бяха изпълнили заповедта на кмета, то имотът щеше
да бъде видим в картата. Налице е влязъл в сила административен акт – Заповед №
*/2010 г., която е основание имотът да бъде отразен в картата. Вещото лице
констатира, че в действащата кадастрална карта имотът не е отразен, но по делото се
намират две скици, издадени от Община *: № */02.10.2012 г. и № */19.11.2013 г., в
които имотът е нанесен при съобразяване на съществуващите улици и частния имот пл.
№ *. Вещото лице в заключението, представено пред въззивния съд, отбелязва също, че
към плана съществуват два разписни листа, като в единия от тях имотът е записан като
собствен на наследниците на И.С. въз основа на решение на ОСЗ –* от 1994 г.
Небрежното поддържане на кадастралната карта, както се установява и от вещото лице,
посочващо, че измененията се съхраняват в отделни папки по преписки, но не се
отразяват в картата, не може да доведе до лишаване на реституираните собственици от
права. Заповед № */2010 г. за попълване на кадастралната карта е влязла в сила и е
задължителна и за самата Общинска администрация.
Издадените актове за общинска собственост на УПИ с номера *, *, *, *, *, *и *в
кв. *имат констативно действие, но при оспорването им Общината следва да установи
основанието, на което е придобила собствеността. В самите актове като основание е
посочен чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОС. Съгласно тази норма общинска собственост са
имотите и вещите, определени със закон, както и имотите и вещите, предоставени в
собственост на общината със закон. В тежест на въззивника е да установи по силата на
кой закон е приела, че имотите са общински и дали са настъпили предвидените в
съответния закон факти, обуславящи преминаването на собствеността към Общината.
В процеса нито е посочен законът, на който се позавава Община *, нито се излагат
твърдения за правоприемство или за оригинерно придобиване.
Липсват доказателства в подкрепа на твърденето, че имотите са общински,
поради което доказателствената сила на актовете за частна общинска собственост е
опровергана. От това следва, че Общината държи тези имоти без правно основание, те
в действителност са собственост на наследниците на И.С. и на ищците следва да бъде
предадено владението.
Ищецът И.И. е заявил още с исковата молба искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК за
отмяна на актовете за общинска собственост. МРС е пропуснал да се произнесе по
6
искането, но и ищците не са отправили в срок молба за допълване на решенето.
Въззивният съд намира, че следва да бъде потвърдено обжалваното решение, а
на въззиваемите да се платят разноските, направени пред въззивната инстанция.
Въззиваемата Л. И. е представила доказателства за платени 750 лв на пълномощника си
адв. А., а трите въззиваеми са платили общо 150 лв за възнаграждение на вещото лице.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд – Монтана № 260229 от 31 май 2021
г. по гр. д. № 1079/2019 г., с което е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по иск на Л. И.,
Н. М. и Е. Н. – заместили в процеса първоначалния ищец И.И., по отношение на
ОБЩИНА *, представлявана от кмета Н. П., че ПОЗЕМЛЕН ИМОТ пл. №. * в кв. *и.
кв. */бивш имот №. *в кв. *по плана на с. *, община *, обл. *, одобрен със Заповед №
*/03.03.1972 г., с площ: 6.712, е собственост на наследниците на И. С. и е ОСЪДЕНА
Община * да предаде владението върху имота.
ОСЪЖДА на ОБЩИНА *, представлявана от кмета Н. П., да плати на Л. И.
разноски от 750 лв, а на Л. И., Н. М. и Е.Н. общо 150 лв разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7