РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Бургас, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петя Г. Г.а Стоянова
при участието на секретаря Ани Т. Скарлатова
в присъствието на прокурора Елка Р. Добрикова
като разгледа докладваното от Петя Г. Г.а Стоянова Частно наказателно дело
№ 20222100201288 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 12, ал. 8 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки,
включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС или Закона).
Образувано е по повод изпратено удостоверение по Рамково решение №
2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане на Принципа за взаимно признаване
на съдебни решения по наказателни дела, с което се налага наказание "Лишаване от
свобода" , отнасящо се до българския гражданин Р. А. Б..
Прокурорът изразява становище за постановяването на решение, с което да се
приемат за изпълнение присъдата, постановена от съд в Република Италия, като се определи
първоначален строг режим съобразно размера на наказанието лишаване от свобода
надхвърлящ 5 години. Предлага , да се приспадне времето, в което българският гражданин е
търпял мярка задържане под стража по същото дело в продължение на 3 месеца и 15 дни , в
периода 04.09.2012г.-18.12.2012г. Да се приспадне също и времето на задържане на лицето
по ЗМВР, това с постановление на БОП, с постоянна мярка задържане под стража,
постановена от БОС и времето на домашен арест, по определение на БАС, в производството
по ЕЗА, по искането за предаване на лицето на съдебните власти на Република Италия за
изтърпяване на наложеното му с присъдата на съда в гр.Анкона наказание.
В производството пред съда осъденият се явява лично и с участието на
упълномощен защитник.
1
Защитата предлага на съда да постанови решение, с което да признае влезлия в
сила съдебен акт, постановен в чуждата държава, като се приспадне времето на задържане в
Република Италия, както и това в Република България във връзка с проведеното
производство по ЕЗА.
Съдът, след като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и
условията за признаване и изпълнение, предвидени в ЗПИИСАННЛСМВЛС, намира за
установено следното.
Р. А. Б. е български гражданин, роден на ******г., ЕГН:**********, неосъждан до
постановяване на чуждата присъда.
Делото е подсъдно на Окръжен съд с оглед данните за местоживеене на осъдения и
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗПИИСАННЛСМВЛС. Съгласно посочените към исканията
удостоверения осъденият е с известно постоянно местоживеене в гр.Бургас.
Съдебните актове, постановени в друга държава членка, се признават и изпълняват
на територията на Република България, когато се отнасят за деяния, които съставляват
престъпления и по българското законодателство, когато независимо от разликите между
съставите им техните основни признаци съвпадат.
От така представеното удостоверение и приложеното към него документи се
установява следното:
Р. Б. е бил осъден с присъда №6604/12RG.N.R., 1714/12RG Trib, 114/13 Reg.Sent,
постановена на 30.01.2013г. от Първоинстанционен съд в Анкона-наказателно отделение,
Република Италия, влязла в сила на 21.07.2013г., с която на същия е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 5 години и 3 месеца. Признат е за виновен и е наказан за
това, че на 04.09.2012г. в гр.Анкона, с цел извличане на печалба, незаконно е превозвал
двама чужденци от иракски произход на територията на Република Италия , с което е
извършил действие имащо за цел да улесни влизането им на територията на страната, като
ги е превозвал на борда на своя автомобил марка „Опел“ модел“ Фронтера“ с рег.
№А1650КМ, идващ от Република Гърция с круизния кораб „Олимпия“, като е показал за
идентифициране на двамата чужденци на граничните полицейски служители
фалшиви/подправени/ документи за самоличност , с което извършил престъпление по чл.12,
пар.1, пар.3 буква „г“ и пар.3-тер буква „б“ от Италианския Законодателен декрет №286/98 .
Съдът констатира, че престъплението, за което на Б. е наложено с влязло в сила
съдебно решение №6604/12RG.N.R., 1714/12RG Trib, 114/13 Reg.Sent, наказание "Лишаване
от свобода" от 5 години и 3 месеца, съответства на престъплението по чл.281, ал.2, т.1 и т.5
от НК, за което се предвижда наказание от 1 до 6 години лишаване от свобода. Освен това ,
същото е сред изброените в чл. 8, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, за които двойна
наказуемост не се изследва, като в случая се касае за подпомагане на незаконно влизане и
пребиваване в страната.
Б. е осъден на 5 години и 3 месеца "Лишаване от свобода". Видно от българската
справка за съдимост, той не е осъждан.
2
Настоящият съдебен състав взе предвид също така, че удостоверението по чл. 3 е
удостоверява, че е налице присъда на компетентен съдебен орган на държава-членка на ЕС,
представляващо наказателно решение на съд, с което е била ангажирана наказателна
отговорност на българския гражданин Р. А. Б., т. е. представлява съдебен акт по смисъла на
чл. 1 от Закона, за престъпно деяние, за което му е наложено наказание "Лишаване от
свобода". Този акт съдържа необходимите реквизити, предвидени както в чл. 4 от Рамково
решение 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС, така и на изискванията на Приложение 1 от
българския закон. Адресът в гр. Бургас определя и местната компетентност на Окръжен съд
- Бургас за признаване на съдебния акт.
Не са налице основанията за отказ от признаване на решението, предвидени в чл.
15 от Закона. Предоставено е пълно удостоверение по чл. 3 от Закона и лицето се намира на
територията на изпълняващата държава. Той е български гражданин, има местоживеене в
Република България в гр. Бургас. Признаването на съдебното решение няма да е в
противоречие с принципа non bis in idem. Съдебният акт е постановен във връзка с деяние,
което е престъпление и по българското законодателство. Изпълнението на определеното със
съдебния акт наказание не е погасено по давност съгласно българското законодателство. Б.
не се ползва с имунитет, наказателноотговорно лице съобразно възрастта си, към момента на
получаване на съдебния акт от съда за изтърпяване остават не по-малко от 6 месеца от
наложеното наказание.
Осъденият не е участвал лично в съдебния процес по делото, по което е
постановена осъдителната присъда, но е било призован лично на 17.12.12г. , докато се е
намирал в Италия и е бил задържан под стража. С призовката , на български език е било
уведомен за датата и часа на заседанието-30.01.2013г., а така също и за възможността за
постановяване на решение в негово отсъствие. На проведеното съдебно заседание Б. не е
бил изслушан от съда, тъй като междувременно същия по свое желание е напуснал
пределите на Република Италия.
С оглед изложеното, съдът счита, че са налице условията за признаване
изпълнението на представеното влязла в сила присъда №6604/12RG.N.R., 1714/12RG Trib,
114/13 Reg.Sent, постановена на 30.01.2013г. от Първоинстанционен съд в Анкона -
наказателно отделение, Република Италия, влязла в сила на 21.07.2013г., съобразно чл. 8 от
Закона, поради което и на основание чл. 12 от Закона следва да се признае и изпълни
наказанието на осъдения във вида, в който е наложен от съда в Република Италия, без да се
налага приспособяване на основание чл. 13 от Закона.
С оглед размера на наложеното наказание лишаване от свобода надвишаващо 5
години, налице е хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“а“ от ЗИНЗС, поради което и остатъкът
от така наложеното му от италианския съд наказание, следва да се изтърпи от Б. при
първоначален СТРОГ режим.
По отношение на приспадането на задържането на Б. във връзка с присъдата на
първостепенния съд в гр.Анкона, съдът намира следното: Видно от съдържанието на
удостоверението, от 04.09.2012г. до 18.12.2012г. Р. Б. е бил задържан под стража по
3
досъдебното производство приключило с присъда №6604/12RG.N.R., 1714/12RG Trib, 114/13
Reg.Sent. Ето защо, съдът счита, че от признатото наказание от 5 години и 3 месеца при
изпълнението на цитираната присъда, от срока на наказанието, на основание чл. 12, ал. 9 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, следва да се приспадне 3 месеца и 15 дни задържане в Република
Италия.
Съдът констатира , че във връзка с изпълнението на цитираната присъда, спрямо
лицето Р. Б. е било образувано предхождащо настоящото дело друго производство-такова по
ЕЗА , във връзка с искане на италианските съдебни власти за предаване на същия за
изтърпяване на наложеното му с присъдата на съда в гр.Анкона наказание. По него са били
предприети действия по полицейско задържане на Б., продължаване на същото до
довеждането му пред Окръжен съд-Бургас, вземане на мярка за неотклонение задържане под
стража, изменяването й от горната инстанция в домашен арест, впоследствие променена в
подписка , действала до приключване на производството по ЕЗА.
В тази връзка, на основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, при
изпълнението на наказанието от 5 години и 3 месеца лишаване от свобода, освен
задържането В Република Италия , на приспадане подлежи също: на задържане на Р. А. Б.
по ЗМВР в Република България на 14.06.22г. , задържането му на 15.06.2012г. с
постановление на прокурор от БОП и „задържането под стража“ с постоянна мярка за
неотклонение за периода 16.06.12-22.06.2012г. , с определение на БОС по ЧНД№624/22г.
Отделно от това, съобразно характера на мярката за неотклонение „Домашен
арест“ , и последиците от нея, състоящи се в ограничаване правото на придвижване на
лицето и съвпадащи с тези на задържането под стража, на приспадане според чл.59, ал.1, т.2
от НК на Република България, подлежи и времето, в което спрямо Р. Б. е била приложена
мярката за неотклонение „домашен арест“ за периода 23-24.06.2012г., с определение
№119/22.06.22г. по ВЧНД№125/22г. на Апелативен съд-Бургас, като същото се зачете за 1
ден лишаване от свобода.
Предвид изложеното и на основание чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, Бургаският окръжен
съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение присъда /съдебно решение
№6604/12RG.N.R., 1714/12RG Trib, 114/13 Reg.Sent., постановена на 30.01.2013г. от
Първоинстанционен съд в Анкона-наказателно отделение, Република Италия, влязла в сила
на 21.07.2013г., с която Р. А. Б. , **** гражданин, роден на *****г., ЕГН:********** е
признат за виновен и осъден на лишаване от свобода за срок от 5 /пет/ години и 3/три/
месеца, за извършено на 04.09.2012г. в гр.Анкона, Република Италия престъпление по чл.
12, пар.1, пар.3 буква „г“ и пар.3-тер буква „б“ от Италианския Законодателен декрет
№286/98, съответстващо на чл.281, ал.2, т.1 и т.5 от НК.
4
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б “а“ от ЗИНЗС първоначален строг
режим на изтърпяване на наказанието.
ПРИСПАДА на основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС при
изпълнението на това наказание, времето в което осъденият Р. А. Б. е бил задържан под
стража в Република Италия, считано от 04.09.2012г. до 18.12.2012г. , времето на задържане
по ЗМВР в Република България на 14.06.22г. , задържането на 15.06.2012г. с постановление
на прокурор от БОП и задържането с постоянна мярка за неотклонение „задържане под
стража“ за периода 16.06.12-22.06.2012г.
ПРИСПАДА също и времето с приложена спрямо Р. А. Б. мярка за неотклонение
„домашен арест“ за периода 23-24.06.2012г. , като същото се зачете за 1/един /ден задържане
под стража.
Решението подлежи на обжалване и протест в 14-дневен срок от днес пред
Апелативен съд - Бургас.
След влизане в сила на решението, заверено копие от решението да се изпрати на
Окръжна прокуратура - Бургас за предприемане на действия при изпълнението.
След влизане в сила на решението, заверено копие от решението да се изпрати на
ВКП и Министерство на Правосъдието.
На основание чл. 12, ал. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, след влизане в сила на
решението препис от същото в превод на италиански език да се изпрати за сведение на
Прокуратурата на Република Италия при Първоинстанционния съд в гр.Анкона.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5