Р Е
Ш Е Н И Е
№ 496
гр.
Перник, 19.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито заседание на двадесети октомври
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ Д.
при секретаря Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Д.
административно дело ****0 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Адимнистративнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.215, ал.1 от Закона
за устройство на територията /ЗУТ/.
Производството пред първоинстанционния съд е повторно, след като Върховен административен съд
с Решение № 9515/14.07.2020 г., постановено по административно дело № 9185/2019
г., е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд –
Перник с указания, които съгласно чл.224 от АПК са задължителни.
Образувано е по жалба на Р.Й.Я. с ЕГН ********** и А.А.А.-Я. с ЕГН **********
***, против Заповед №
1946/29.11.2018 г. на кмета на община Перник, с която им е разпоредено да
премахнат незаконен строеж „Преустройство на тавански помещения ****“, намиращ
се в ****по плана на гр. Перник, ЦГЧ, с административен адрес: гр. Перник, ул. ****,
с идентификатор по кадастралната карта на гр. Перник ****, и са описани последващи
действия, произтичащи от премахването.
Жалбоподателите считат, че
оспорената заповед е постановена при съществени
процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон - отменителни основания
по чл.146, т.3 и т.4 от АПК, и молят за отмяната й. Сочат, че за процесния
строеж има одобрен инвестиционен проект и издадено Разрешение за строеж ****г.,
а единственото отклонение на извършеното строителство от инвестиционния проект
е, че не е изградена стълбата между апартамента и таванското помещение.
Твърдят, че с оглед на това не са налице предпоставки строежът да се
квалифицира като незаконен, а констатациите на административния орган са
направени при неизяснена фактическа обстановка и са неправилни и
незаконосъобразни.
В съдебно заседание, жалбоподателите се представляват от адв. А. ***, която
поддържа жалбата и допълва доводите в нея. Прави искане за отмяна на оспорената
заповед като незаконосъобразна и присъждане на направените по делото разноски.
Представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – кметът на община Перник, чрез процесуалния си
представител старши юрисконсулт Д. Е.***, изразява становище за неоснователност
на жалбата. Пледира същата да се остави без уважение като неоснователна и
недоказана. Прави искане за присъждане на разноски и представя списък на същите
по чл.80 от ГПК. И в съдебно заседание и в представени по делото писмени
бележки застъпва становище, че процесният строеж е изпълнен в нарушение на
чл.148, ал.1 от ЗУТ, тъй като е извършен без одобрен проект и надлежно издадени
строителни книжа. Същият не отговаря и на условията за търпимост, което
административният орган е изследвал и взел предвид при постановяване на оспорения
акт.
Административен съд –
Перник, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за
установено от фактическа страна следното:
Административното производство е започнало по повод Жалба вх. № П
95-18-00-169/19.02.2018 г., подадена от В.Й.Р.– собственик на апартамент ****,
ул. ****, гр. Перник, до началника на РДНСК – Перник. Според изложеното в нея,
през 2016 г. собственикът на апартамент 51 в същата жилищна сграда започнал
преустройство на тавански помещения без необходими строителни книжа и без негово съгласие. Уточнява, че през 2007
г. предишните собственици на апартамента са правили опит да извършат
строително-монтажни работи по таванските помещения, но когато разрешението за
строеж било оттеглено със заповед на кмета на община Перник, те преустановили
действията си.
Жалбата на Р.е препратена по компетентност на кмета на община Перник.
Възложена е проверка.
На 24.04.2018 г. служители на община Перник посетили посочения в жалбата
адрес. Установили, че собственици на апартамент ****и таванските помещения с ***
и ***са настоящите жалбоподатели Р.Й.Я. и А.А.А.-Я.. Констатирали, че и двете
тавански помещения се намират над апартамента на Я., а преградната стена между
тях е премахната като е запазен общия комин на входа. При извършеното
преустройство били направени и други промени:
1. монтирана стоманена греда с дължина около 6,00 м, стъпваща в двата края
върху стоманобетонов пояс, разположен върху тухлен зид с дебелина 0,25 м;
2. на височина 2,10 м е монтирана стоманена подова конструкция с площ около
13,00 кв.м, като достъпът до тази конструкция е осигурен посредством метална
стълба, а в подовата конструкция има отвор с размери около 0,80/1,20 м;
3. в югозападния ъгъл на помещението, под стоманената подова конструкция, е
изградена баня с тоалетна с размери 2,00/1,60 м, със стени от гипсокартон.
Захранването с вода е осъществено от апартамент ****като е открита отделна
партида и е монтиран отделен водомер. Канализацията е заустена в съществуващ
вертикален щранг. Захранването с ел.енергия е осигурено от апартамент ****;
4. половината от пода е покрит с ламиниран паркет, а другата половина с
теракотни плочи;
5. всички стени и тавани са облицовани с гипсокартон.
За извършеното преустройство не били представени строителни книжа. По данни
на собствениците Р. и А.Я. то било направено от предните собственици на
апартамента и таванските помещения И. и Н.Д.и заявено от тях в предварителния
договор за покупко-продажба от 30.06.2016 г.
Горните констатации са обективирани от проверяващите служители на община
Перник в Констативен протокол №
І-18/СЛУ-1682/24.04.2018 г., а после и в Констативен акт № 2-18/СЛУ-1682/10.05.2018 г. В последния документ - т.II „Представени строителни книжа и документи“, е
вписано, че за обекта няма одобрен проект в т.ч. и съгласувани и одобрени части
на проекта, че не е направено съгласуване с контролни органи, че за обекта няма
издадено разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка,
протокол за определяне на строителна линия и ниво и заповедна книга.
Същевременно обаче, в т.V „Друга налична документация“
са описани: Нотариален акт ****, Предварителен договор от 30.06.2016 г. за
покупко-продажба на недвижим имот, Разрешение за строеж ****г. и Заповед №
1442/31.07.2009 г.
Констативен акт № 2-18/СЛУ-1682/10.05.2018 г. е изпратен на жалбоподателите
с Писмо изх. № 18/СЛУ-1682-2/14.05.2018 г. /по регистъра на община Перник/.
Получен е на 25.05.2018 г., видно от известия за доставяне. Срещу него е
подадено Възражение вх. № 18/СЛУ-1682-3/28.05.2018 г. от Р.Я. и А.А.-Я., в
което излагат, че са извършили само козметичен
ремонт на закупения имот с цел да се подобри естетическият му вид и да се
освежи, но не са извършвали преустройства.
Възражението е разгледано от административния орган, видно от протокол от
20.11.2018 г., но е оставено без уважение.
Въз основа на резултатите от извършените проверки и съставените протоколи,
кметът на община Перник издава Заповед № 1946/29.11.2018 г., която е предмет на настоящия съдебен контрол.
С нея нарежда да се премахне незаконно изграден строеж: “Преустройство на тавански помещения ****“, намиращ се в ****по плана на гр. Перник, ЦГЧ, с административен адрес: гр. Перник, ул. ****.
За да постанови оспорения акт, кметът на община Перник приема, че строежът
е четвърта категория, съгласно чл.9 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на
видовете строежи, че за него е имало издадено Разрешение за строеж ****г. на бившите
собственици на апартамент ****и тавански помещения *** и ***И. и Н.Д., което
впоследствие е оттеглено поради постъпили жалби срещу него. С оглед на това
кметът приема, че: „строежът е незаконен – без строителни книжа. В конкретния
случай няма представени строителни книжа и разрешение за строеж“, а освен това
не отговаря на условията за търпимост.
Към настоящото дело са
приложени документите, описани в т.V „Друга налична документация“ към Констативен
акт № 2-18/СЛУ-1682/10.05.2018 г., а именно: Нотариален акт ****, Предварителен
договор от 30.06.2016 г. за покупко-продажба на недвижим имот, Разрешение за
строеж ****г. и Заповед № 1442/31.07.2009 г., както и други, имащи отношение
към изясняване на обстоятелствата по делото.
От Нотариален
акт за покупко-продажба ****от 2016 г. се установява, че настоящите
жалбоподатели Р.Й.Я. и А.А.А.-Я. са собственици на недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда /жилище – апартамент/, находящ се в гр. Перник, ул. ****, ****,****,****,
състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащите
към него избено помещение /мазе/ ****, таванско помещение /таван/ ****и
таванско помещение ****. Имотът е закупен от И.Д.Д. и Н.Г.Н., с които преди
това жалбоподателите са сключили Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 30.06.2016 г.
В предварителния
договор подробно е описан имотът – предмет на продажбата: апартамент ****и
таванско помещение ****. В абзац 2-ри на т.I.1. „Предмет на договора“ е уточнено, че: „Заедно с
гореописания имот Продавачът продава и допълнително закупеното съседно таванско
помещение като впоследствие е съединил двете помещения в едно. За покупката на
второто таванско помещение Продавачът представи нотариален кат ****от 2006 г. В
цената на апартамента, който се продава е включено и второто таванско
помещение“.
Разрешение за строеж ****г.
е издадено на И.Д., Н.Н. и „****“ АД
/кредитор/, в качеството им на възложители, за обект: „Преустройство на
апартамент ****и таванско помещение **** в бл. ****, ул. ****, гр. Перник“.
Актът е издаден въз основа на одобрен инвестиционен проект на 17.06.2009 г. от
главния архитект на община Перник, който е приложен към молбата за издаването
му, заедно с други документи, в т.ч. и Протокол рег. № 3530/09.11.2006 г. от
решение на Общото събрание на собствениците на апартаменти в ****.
Одобрения
инвестиционен проект е приложен по делото.
Разрешение за строеж ****г.
е обявено на заинтересуваните лица с Обявление на разрешение за строеж №
1/01.07.2009 г. В 14-дневния срок за обжалването му срещу него са постъпили
Възражение вх. № 09/ТР-4214-1/13.07.2009 г. от Е.С.К.и Жалба вх. №
09/ТР-4214-2/14.07.2009 г. от В.Й.Р..
На 31.07.2009 г.
кметът на община Перник издава Заповед № 1442/31.07.2009 г., с която оттегля Разрешение за строеж ****г. Тя
е връчена на заинтересуваните лица на 08.12.2009 г. по реда на §4 от ЗУТ.
Същата е разгледана в производството по адм.дело № 444/2019 г. по описа на Административен
съд – Перник. С постановеното по делото Решение № 381/15.10.2019 г. е обявена
за нищожна. Решението е влязло в сила на 01.11.2019 г.
Сигналът на Е.К.и
жалбата на В. Р.са изпратени и на РДНСК – Перник. Със Заповед №
ДК-АПК-14/31.07.2009 г. на началника на РДНСК – Перник образуваното
административно производство по реда на чл.216, ал.1 от ЗУТ срещу Разрешение за
строеж ****г. на главния архитект на община Перник е прекратено. Няма данни за
постъпили срещу нея жалби в указания срок.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена
от вещото лице Е.А.. Заключението по
същата е неоспорено от
страните и се възприема и цени от съда като обективно и компетентно
изготвено, и относимо към изясняване предмета на спора. Въз основа на него се
приема, че в помещенията на жалбоподателите са извършени строително-монтажни
работи: премахната е преградната стена между тавански помещения **** и ****;
изграден е санитарен възел /баня с тоалетна/ с размери 2,00/1,60 м със стени от
гипсокартон, захранен с вода от съществуващата водопроводна инсталация на
апартамент ****, а отводняването се извършва в съществуващия вертикален
канализационен клон, идващ от апартамент ****. Според вещото лице, тези СМР
отговярят на предвидените такива в одобрения инвестиционен проект.
От предвидените в проекта СМР не са изпълнени: вита стълба, свързваща ****с
таванско помещение ****и обединеното с него таванско помещение ****; кръгъл
отвор за вита стълба в междуетажната стоманобетонова плоча между ****и
обединените тавански помещения; повдигане на покривната конструкция на надзида
при външната фасадна стена с 2,00 м.
Вещото лице е установило, че на височина 2,10 м от пода на обединеното
таванско помещение е обособено второ ниво с площ от 13,00 кв.м, до което се
достига по метална стълба през отвор с размери около 1,20/0,80 м, а не чрез
предвидената с проекта вита стълба. Тази т.нар. „конструкция“ не е захваната
към сградата.
С неизпълнението на СМР, които са предвидени по проект, не се засягат
конструкцията на сградата, нейната здравина и цялост.
В допълнителното заключение, изслушано и приложено по делото, вещото лице
дава становище, че отклоненията от одобрения инвестиционния проект, изразяващи
се в неизвършване на СМР, които са предвидени съгласно проекта, не са от
категорията на съществените такива по смисъла на чл.154, ал.2 от ЗУТ. Експертът
е категоричен, че неизвършените /в
случая/ СМР представляват несъществени отклонения от одобрения инвестиционен
проект.
В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпити на
двама свидетели: С.М.Н.и Х.В.З.. И двамата са без родство и дела със страните.
Дават ясни, последователни и логични показания, кореспондиращи с останалия,
събран по делото, доказателствен материал, в т.ч. с констатациите на
проверяващите служители от община
Перник и съдебнотехническата експертиза. Съдът ги цени като вярни и безпристрастни, лишени от заинтересованост.
Според тях, когато жалбоподателите закупили апартамента, отгоре имало едно общо
таванско помещение и изграден в него санитарен възел. От тогава до сега на
тавана бил направен само козметичен ремонт, изразяващ се в поставяне на подова
настилка и изолация на стените, други строително-монтажни дейности не били
извършвани. Стаята в момента е обособена като младежка стая. В нея има легло,
по-високо от нормалните, до което се достига по стълбичка, направена от метална
конструкция, която е част от конструкцията на леглото. Тази конструкция не е закрепена към сградата по
никакъв начин. Достъпът до таванското
помещение се осъществява през врата към самото помещение. Няма стълба, която
пряко да свързва апартамента с таванското помещение.
При така установеното от фактическа
страна, Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл.168, ал.1
от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК,
намери следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт
от лица по чл.147, ал.1 от АПК, чиито права са засегнати от него, в срока по
чл.149, ал.1 от АПК, във връзка с чл.215, ал.4 от ЗУТ, поради което процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от кмета на община Перник в съответствие с
предоставената му в чл.225а, ал.1 от ЗУТ материална и териториална
компетентност, във връзка с недопускането и отстраняването на незаконно
строителство на територията на общината. Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ кметът
на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл.225, ал.2, или на части от тях.
Процесният обект представлява строеж от четвърта категория съгласно
чл.9, ал.1, вр. чл.8 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете
строежи. Следователно, компетентен да издаде заповедта за премахването му е
кметът на
община Перник, който е и издател на оспорения административен акт.
Заповед № 1946/29.11.2018 г. на кмета на община Перник отговаря на
изискванията за форма, съдържание и реквизити, уредени в чл.225а, ал.1 от ЗУТ,
във връзка с чл.59, ал.2 от АПК. Обективирана е в писмена форма, посочени са
издателят и адресатите, изложени са фактическите основания, послужили за
постановяването й, съдържа разпоредителна част с индивидуализиране на
задължението на страните, разпределени са разноските за изпълнението, отразен е
редът за обжалването, подписана и датирана. С оглед на това, съдът намира, че
същата отговаря на изискванията за компетентност и форма и не са налице
отменителни основания по чл.146, т.1 и т.2 от АПК.
В проведеното административно производство по издаването на заповедта не
са допуснати съществени нарушения на общите процесуални правила и е спазена
процедурата, регламентирана в чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Административното
производство е започнало със съставянето на констативен акт от компетентни за
това лица – служители за контрол на строителството в администрацията на община
Перник, съобразно разпоредбата на чл.225а, ал.2, изр.1-во, във връзка с чл.223,
ал.2 от ЗУТ. В съответствие с изискванията на чл.225а, ал.2, изр.1-во и
изр.2-ро от ЗУТ те са съставили Констативен акт № 2-18/СЛУ-1682/10.05.2018 г., който е изпратен на
жалбоподателите с Писмо изх. № 18/СЛУ-1682-2/14.05.2018 г. и получен от тях на
25.05.2018 г., което е видно от приложени по делото известия за доставяне.
Срещу него е подадено Възражение вх. № 18/СЛУ-1682-3/28.05.2018 г. от Р.Я. и А.А.-Я..
Оплакванията им са обсъдени в оспорената
заповед. Предвид изложеното съдът счита, че не са налице основания за отмяната й по чл.146, т.3 от АПК.
Относно съответствието на оспорената заповед с материалноправните
разпоредби и целта на закона, съдът намира следното:
Като правно основание за издаването на оспорения акт са посочени
разпоредбите на 225а, ал.1, ал.3 и ал.4, във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Те уреждат правомощието на кмета на община да издаде заповед за премахване на
строежи от четвърта до шеста категория, които са изградени без инвестиционен
проект и/или без строителни книжа. От констативния акт и приетата съдебно
техническа експертиза по категоричен начин се установява, че в имота на
жалбоподателите са извършени строително-монтажни работи: премахване на
преградната стена между таванските помещения, собственост на жалбоподателите и
намиращи се непосредствено над техния апартамент, като е запазен общия комин на
входа; монтиране на стоманена греда с дължина
около 6,00 м, стъпваща в двата края върху стоманобетонов пояс, разположен върху
тухлен зид с дебелина 0,25 м; изградена в югозападния ъгъл на помещението баня
с тоалетна с размери 2,00/1,60 м, със стени от гипсокартон; поставяне на
ламиниран паркет на половината под и теракотни плочи на другата половина;
облицоване на стените и таваните с гипсокартон.
Една част от
тези СМР - поставянето на ламиниран паркет и теракотни плочи на пода на таванското помещение и облицоването на
стените и таваните с гипсокартон, представляват
дейности /вътрешно преустройство/, при което не се засяга конструкцията на
сградата. Според § 5, т.43, б.“а“ от ДР на ЗУТ, подобряването и
поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и
инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се засяга
конструкцията на сградата, представляват „текущ ремонт“. На основание чл.151, ал.1, т.1
от ЗУТ за текущ ремонт не се изисква разрешение за строеж.
За останалите, извършени в обекта СМР, вещото лице е установило, че
отговарят на предвидените такива в одобрения инвестиционен проект. Последният, съгласно чл.148, ал.8 от ЗУТ, е
неразделна част от Разрешение за строеж ****г.
Разрешение за строеж ****г. е „оттеглено“ със
Заповед №
1442/31.07.2009 г. на кмета на община Перник, но същата е обявена за нищожна
с Решение № 381/15.10.2019 г., постановено по адм.дело № 444/2019 г. по описа
на Административен съд – Перник. Тя не е произвела правно действие и се
приравнява на едно правно „нищо“.
Постъпилите
жалби срещу разрешението за строеж са препратени на РДНСК – Перник, но не са разгледани по реда на чл.216 от ЗУТ.
Вместо това административното производство е прекратено със
Заповед № ДК-АПК-14/31.07.2009 г., издадена от началника на РДНСК –
Перник. Тази заповед не е обжалвана в срока по чл.215 от ЗУТ.
Разрешение за строеж ****г. е влязло в сила на 15.08.2009 г., а съгласно чл.156, ал.5 от ЗУТ влезлите в сила разрешения за строеж не
подлежат на отмяна.
Разпоредбата
на чл.153, ал.2 от ЗУТ посочва случаите, в които разрешението за строеж губи
правното си действие. В случая е приложима хипотезата на т.1 - когато в продължение
на три години от влизането му в сила не е
започнало строителството. От
доказателствата по делото не се установява точната дата на строителството, но
се установява, че СМР в обекта са извършени преди 30.06.2016 г., когато между жалбоподателите, от една страна, и
предните собственици на имота И.Д.Д. и Н.Г.Н.-Д., от друга страна, е сключен
предварителния договор за покупко-продажба, в който се съдържа изрично
изявление, че двете тавански помещения са съединени в едно. Това се потвърждава
и от показанията на разпитаните по делото свидетели, които сочат, че при закупуването на имота от жалбоподателите, таванските помещения са
били съединени
и между тях не е имало преградна стена, бил е изграден санитарния
възел и е била монтирана стоманената греда. При липсата на точни
и конкретни данни относно момента на извършване на СМР следва да се приеме, че
същите са реализирани преди изтичането на срока по чл.153, ал.2, т.1 от ЗУТ.
От съдебно-техническата експертиза и от констативния
протокол се установява, че не всички предвидени по проект СМР са изпълнени.
Това, според настоящия съдебен състав, сочи на промяна на инвестиционното
намерение по смисъла на чл.154, ал.1 от ЗУТ. Съгласно последната разпоредба,
при промяна на инвестиционните
намерения след издаване на разрешението за строеж, се допускат само
несъществени отклонения от одобрения инвестиционен проект. Съществените отклонения са дефинирани и изчерпателно изброени в чл.154,
ал.2 от ЗУТ, а според вещото лице неизпълнените в конкретния случай СМР не
попадат в тази категория. По аргумент на противното от ал.5 от ЗУТ, в тази
хипотеза за възложителите не е възникнало задължение да правят искане за
изменение в одобрения инвестиционен проект, придружено от нотариално заверено съгласие на
заинтересуваните лица по чл.149, ал.2, нито пък е възникнало задължение за издаване на заповед за допълване на издаденото разрешение
за строеж. В тази връзка, не се споделя възражението на
ответника, че извършеното преустройство не отговаря на издаденото разрешение за
строеж, защото не е изградена предвидената в одобрения инвестиционен проект
вита стълба и отвор в таванската плоча, осигуряващи достъп до таванското
помещение. Още по-малко се споделя довода, че в таванското помещение има обособен
кухненски бокс и поради това то е придобило характер на жилище, защото няма
законово предписание за оформянето интериора на таванските помещения, нито
забрана за поставяне на мебели или електроуреди в тях.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че по отношение на процесния строеж: „Преустройство на тавански помещения ****“,
намиращ се в ****по плана на гр. Перник, ЦГЧ, с административен адрес: гр.
Перник, ул. ****, с идентификатор по кадастралната карта на гр. Перник ****, не са налице предпоставките на 225а, ал.1, ал.3 и ал.4, във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, тъй като същият не е изграден без одобрен инвестиционен проект и/или
без разрешение за строеж и поради това не подлежи на премахване на посоченото
основание.
Процесната
Заповед № 1946/29.11.2018
г., издадена от кмета на община Перник, е
незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. По отношение на нея са
налице отменителните основания по чл.146, т.4 и т.5 от АПК.
Предвид
изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателите
следва да се присъдят направените по делото разноски, които са в размер на
300,00 лв. и представляват внесен хонорар за вещо лице. Същите са претендирани
и описани в представения по делото списък по чл.80 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 1946/29.11.2018 г. на кмета на
община Перник, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.225а, ал.1, ал.3 и
ал.4, във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, Констативен протокол №
1-18/СЛУ-1682/24.04.2018 г. от извършена проверка и съставен Констативен акт №
2-18/СЛУ-1682/10.05.2018 г. от служители на община Перник, е наредено на Р.Й.Я. с ЕГН ********** и А.А.А.-Я. с ЕГН ********** ***, в срок до един месец, считано от датата на
влизане в сила на заповедта, да премахнат доброволно строеж: „Преустройство на
тавански помещения ****, намиращ се в УПИ I, кв.259 по плана на гр. Перник, ЦГЧ, с административен адрес: гр.
Перник, ул. ****, представляващи имот с идентификатор **** и сграда с
идентификатор ****.3 по кадастралната карта на гр. Перник и са описани
последващи действия, произтичащи от разпореденото премахване.
ОСЪЖДА община Перник да заплати на Р.Й.Я. с ЕГН **********
и А.А.А.-Я. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски
в размер на 300,00 лв. /триста лева/, представляващи заплатено възнаграждение
за изготвена съдебнотехническа експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/