Решение по дело №567/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1092
Дата: 28 юли 2020 г. (в сила от 28 юли 2020 г.)
Съдия: Елеонора Симеонова Кралева
Дело: 20202100500567
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Номер ІІ- 72                                              28.07.2020 г.                                                 гр.Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                     втори въззивен граждански състав

На:               втори юни                                                              две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

                                                                                                                мл.с.КРАСЕН ВЪЛЕВ

 

Секретар        Стойка Вълкова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия  Елеонора Кралева

въззивно гражданско дело номер 567 по описа за 2020 година

 

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Бургаският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от З.Ж.Д. ***, подадена чрез пълномощник адв.Антон Стоянов, против решение № 3648/17.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 4903/2019 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен предявения от нея иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС за отмяна на всички решения, по точки от 1 до 7 от дневния ред, приети на проведеното на 15.05.2019 г. Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в режим на етажна собственост в сграда (вход) 5 с идентификатор 07079.820.1180.1 по КККР на гр.Бургас, от жилищен комплекс за сезонно обитаване „Премиер плаза Сарафово І“, изграден в поземлен имот с идентификатор 07079.820.1180 по КККР на гр.Бургас, с  адрес гр.Бургас, кв.С., ул.“А. Д.“ № *, вх.*.

Въззивницата изразява недоволство от първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно и необосновано, постановено при противоречие с материалния закон и при неправилен анализ на доказателствата. Сочи се, че съдът не е съобразил, че приетият на 15.05.2019 г. годишен бюджет (годишна вноска) противоречи на закона, като приетата годишна такса от 675.37 лв., дължима за всеки самостоятелен обект и платима на две равни вноски, е незаконосъобразна и противоречи на чл.51, ал.1 ЗУЕС. Сочи се също, че и приетата такса за фонд „Ремонт и обновяване“, изчислена в размер на 170.73 лв. и дължима еднократно за всеки самостоятелен обект, противоречи на чл.50, ал.2, т.1 ЗУЕС. Поради това, въззивницата счита, че така приетите решения на процесното ОС на ЕС, проведено на 15.05.2019 г., са незаконосъобразни и нищожни. Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение, тъй като решенията на общото събрание са нищожни, като противоречащи на закона. Не се правят доказателствени искания. Претендират се съдебни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Етажната собственост на сграда (вход) 5 от комплекс „Премиер плаза Сарафово І“, не се взема становище по въззивната жалба.

 

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259 ГПК е от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС.

Производството по гр.д.№ 4903/2019 г. по описа на БРС е образувано по исковата молба на З.Ж.Д. и С. Д. Р.против Етажна собственост на сграда (вход) 5 с идентификатор 07079.820.1180.1 по КККР на гр.Бургас от „Жилищен комплекс за сезонно обитаване „Премиер плаза Сарафово I“, изграден в поземлен имот с идентификатор 07079.820.1180 по КККР на гр.Бургас, с административен адрес гр.Бургас, кв.С., ул.“А. Д.“ № *, вх.*, за отмяна като незаконосъобразни на всички решения, взети на проведеното на 15.05.2019 г. ОС на ЕС.

В исковата молба са изложени твърдения, че атакуваните решения са незаконосъобразни, като се сочат следните доводи: не е спазена процедурата по свикването и провеждането на общото събрание; не е спазен предвидения в чл.13 ЗУЕС ред за уведомяване на собствениците за предстоящото събрание; нарушени са правилата за представителство в ОС; липсва установения в закона кворум; приетите решения противоречат на императивни законови норми; оспорва се и легитимацията на лицето, свикало общото събрание; допуснати нарушения на чл.17, ал.4-6 ЗУЕС.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответната Етажна собственост, представлявана от управителя на ЕС – „Ес Пи Ви – Сарафово“ ЕООД, чрез управителя на дружеството Катал Маккой, е оспорила иска като неоснователен. Изложени са подробни съображения за спазване на изискванията на ЗУЕС за свикване и провеждане на общото събрание и за вземането на решенията.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

Фактите по делото са следните:

Не се спори, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в сграда (вход) 5 в режим на Етажна собственост, находящи се в комплекс „Жилищен комплекс за сезонно обитаване „Премиер плаза Сарафово I. Безспорно е също, че на 15.05.2019 г. е проведено Общо събрание на ЕС, за което е съставен протокол, като събранието е било свикано по инициатива на Управителя на ЕС.

В представената покана за свикване на Общо събрание на собствениците на сграда (вход) 5 в комплекс „Жилищен комплекс за сезонно обитаване „Премиер плаза Сарафово Iе посочено, че събранието ще се проведе на 15.05.2019 г. от 14.00 часа, във Фоайе (Рецепция), находяща се в гр.Бургас, кв.С., ул.А. Д.“ № *, вх.*, ет.*, при посочения в поканата дневен ред. В същата е посочено, че е поставена на входната врата на сграда (вход) 5 на 03.05.2019 г. в 18:20 часа, за което е съставен протокол, съгласно чл.13 ЗУЕС. Поканата е подписана от управителя на ЕС, чрез пълномощника адв.Мариета Георгиева, изрично упълномощена от управителя на ЕС да свиква общо събрание, съгласно представеното пълномощно от 02.04.2019 г., като е подписана и от двама свидетели етажни собственици.

От представения препис от протокол от ОС на ЕС на сграда (вход) 5 в „Жилищен комплекс за сезонно обитаване „Премиер плаза Сарафово I, проведено на 15.05.2019 г., става ясно, че събранието е започнало в обявения в поканата час – 14.00 ч. с извършването на регистрация на присъстващите собственици и упълномощените лица чрез полагане на подписи в списък, неразделна част от протокола, в който са посочени имената на всеки собственик, номер на притежавания самостоятелен обект, размер на идеалните части от общите части в проценти и в кв.м., собственик, пълномощник, подпис. При преброяване на присъстващите участници (собственици и пълномощници) е констатирано, че кворумът на събранието е 53,218 % от общите части, поради което събранието е отложено за след един час, съгласно чл.15, ал.2 ЗУЕС, като в 15.00 ч. кворумът е съставлявал 53,218 %. От протокола е видно, че на събранието са разисквани и гласувани точките по дневния ред, като по всяко от взетите решения е отбелязано в протокола и мнозинството, с което същите са приети от Общото събрание, чрез отразяване на процента гласували лица „за“, „против“ и „въздържали се“.

На процесното събрание са взети следните решения: по т.1 от дневния ред – С мнозинство от 50,74 % ид.ч. от общите части на сградата, представляващи 95,344 % от гласовете в ОС е взето решение: „Приема предложения проекто-бюджет, препис от който, заверен от председателя и протоколиста на ОС, съставлява неразделна част от протокола“; по т.2 от дневния ред – С мнозинство от 46,512 % ид.ч. от общите части на сградата, представляващи 87,399 % от гласовете в ОС е взето решение: „Определя дължимата годишна вноска за поддръжка на общите части, дължима за всеки самостоятелен обект, в размер на 675.37 лв., платими на две равни вноски – за календарната 2019 г. в срок до 30.06.2019 г. и 31.08.2019 г., а занапред в срок до 31 януари и 31 юли на календарната година; при забава в плащането на годишната вноска се дължи лихва за забава в размер на законната лихва, а при забава с повече от 30 дни управителят на ЕС има право да предприеме действия по снабдяването на ЕС с изпълнителен лист по съдебен ред и събиране на сумата по принудителен ред“; по т.3 от дневния ред – С мнозинство от 46,512 % ид.ч. от общите части на сградата, представляващи 87,399 % от гласовете в ОС е взето решение: „Отчисленията от платените вноски за поддръжка на общите части в общ размер на 15 540 лв. годишно за дължимата от ЕС на сграда (вход) 5 част от споделените разходи за поддръжка, съобразно приетите решения на проведеното на 02.05.2019 г. съвместно общо събрание по чл.18 от ЗУЕС на етажните собственици на сграда (вход) 1, сграда (вход) 2, сграда (вход) 3, сграда (вход) и сграда (вход) 5, да бъдат изплащани по банковата сметка на ЕС на сграда (вход) 4 на две равни вноски – за календарната 2019 г. в срок до 30.06.2019 г. и 31.08.2019 г., а занапред – в срок до 31 януари и 31 юли на календарната година“; по т.4 от дневния ред – С мнозинство от 53,218 % ид.ч. от общите части на сградата, представляващи 100 % от гласовете в ОС е взето решение:  „ОС на ЕС определя дължимата годишна вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, дължима за всеки самостоятелен обект, в размер на 170.73 лв., платими еднократно – за календарната 2019 г. в срок до 30.06.2019 г., а занапред в срок до 31 януари по нарочно открита сметка за това; при забава в плащането на годишната вноска се дължи лихва за забава в размер на законната лихва, а при забава с повече от 30 дни управителят на ЕС има право да предприеме действия по снабдяването на ЕС с изпълнителен лист по съдебен ред и събиране на сумата по принудителен ред“; по т.5 от дневния ред – С мнозинство от 53,218 % ид.ч. от общите части на сградата, представляващи 100 % от гласовете в ОС е взето решение: „Задължава управителя на ЕС да представя отчет за събраните приходи и извършените разходи за поддръжка на общите части на сградата в срок до 31 януари на годината, следваща годината, за която са събрани приходите и извършени разходите“; по т.6 от дневния ред – С мнозинство от 48,99 % ид.ч. от общите части на сградата, представляващи 92,055 % от гласовете в ОС е взето решение: „ОС на ЕС приема разходи по свикване и провеждане на едно заседание на ОС на ЕС на сграда (вход) 5 в размер на 100 лв. на час без ДДС, платими от бюджета на ЕС срещу представяне на разходо-оправдателен документ“; по т.7 от дневния ред – С мнозинство от 46,512 % ид.ч. от общите части на сградата, представляващи 87,399 % от гласовете в ОС е взето решение: „ОС на ЕС взема решение разходите, направени от „ЕС ПИ ВИ – Сарафово“ ЕООД за нуждите на етажната собственост в размер на 460 лв. да бъдат прихванати от дължимите вноски за поддръжка от този собственик“; по т.8 от дневния ред – „Други“ не са направени предложения за разглеждане.

По делото е установено също, че на 20.05.2019 г. в 17:15 ч. на входната врата на сграда (вход) 5 на комплекса е поставено съобщение, с което собствениците са уведомени, че протоколът от проведеното на 15.05.2019 г. Общо събрание на ЕС на сграда (вход) 5 в „Жилищен комплекс за сезонно обитаване „Премиер плаза Сарафово I е изготвен и при поискване заверено копие от същия, ведно с приложенията към него, ще бъде предоставен на собствениците, ползвателите и обитателите на сградата по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС.

По делото не се твърди, нито са ангажирани доказателства, в срока по чл.16, ал.9 ЗУЕС, някои от етажните собственици, вкл. и ищците да са оспорили съдържанието на протокола от проведеното на 15.05.2019 г. Общо събрание на ЕС.

При горната фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че в случая е спазена процедурата по чл.13 ЗУЕС за свикване на процесното ОС на ЕС. Прието е за установено по делото, в комплекса няма една сграда с няколко входа, а няколко отделни сгради, поради което именно прилежащите към всеки самостоятелен обект идеални части от общите части на сграда (вход) 5 от комплекса, а не от общите части на всички пет сгради, са отразени в документа за собственост на всеки един собственик, респективно в Списъка на присъстващите собственици на самостоятелни обекти и в списъците, отразяващи начина на гласуване по всяка точка от дневния ред, като в тази връзка е счетено за неоснователно възражението на ищците за допуснати нарушения на чл.17, ал.4-6 ЗУЕС. Прието е, че е спазено и изискването на чл.14, ал.3 ЗУЕС, а именно – част от собствениците са упълномощили адвокат (всеки собственик упълномощава различен адвокат) да ги представлява с писмено пълномощно, а собственикът Городецки е упълномощила друг собственик Д. да я представлява, като е спазено и изискването на чл.15, ал.1 и ал.2 ЗУЕС за провеждане на събранието при т.нар. „спадащ кворум“. Прието е също, че за нито едно от решенията на ОС на ЕС не се изисква квалифицирано мнозинство за приемането им, тъй като не попадат в хипотезите на чл.17, ал.2, т.1 – т.7 ЗУЕС, като решенията са приети с мнозинство повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственостчл.17, ал.3 ЗУЕС. По горните мотиви, районният съд е отхвърлил предявените искове като неоснователни.

 

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното решение е валиден и допустим съдебен акт.

След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и с оглед задължението на въззивния съд служебно да следи за нарушаване на императивни правни норми, БОС намира въззивната жалба за частично основателна, а обжалваното решение за частично неправилно досежно отхвърлянето на иска по чл.40 ЗУЕС за отмяна като незаконосъобразни на решенията по т.2 и т.4 от дневния ред, взети на проведеното на 15.05.2019 г. Общо събрание на процесната Етажна собственост.

В исковата молба са били наведени доводи за незаконосъобразност на приетите на ОС решения, поради противоречието им с императивни законови норми, като районният съд е следвало да извърши преценка за съответствие на решенията с императивните норми на ЗУЕС, което не е сторил и в тази смисъл за и изложените във въззивната жалба възражения.

Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 ЗУЕС, общото събрание на собствениците или на сдружението създава и поддържа фонд „Ремонт и обновяване“, като в ал.2 е посочено, че средствата във фонда се набират от: т.1. ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната; т.2. други източници.

Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.

Така цитираните разпоредби установява нормативни правила за разпределение на дължимите от етажните собственици средства, поради което са императивни и за тяхното спазване съдът следи служебно. Същите визират точно определен начин, по който средствата се разпределят между етажните собственици, като законодателят е изключил правната възможност този начин на разпределяне да бъде променян с решение на ОС на ЕС. В този смисъл, когато се касае за средства, събирани във фонд „Ремонт и обновяване“, законодателят изрично е предвидил, че те се разпределят между етажните собственици съобразно размера на притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата, а когато се касае за средства, събирани за поддържане и управление на общите части – се разпределят поравно между собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства. Предоставеното от законодателя изрично правомощие на ОС по отношение на този вид средства е ограничено единствено и само до възможността да се определи конкретния ежемесечен размер на средствата, като е изключено правото на ОС да определя начинът, по който този размер се разпределя между етажните собственици, тъй като този начин, както вече бе посочено по-горе е нормативно определен.

Предвид горното, настоящият съд намира, че по делото са установени твърденията на въззивницата-ищца за допуснати нарушения на императивни законови норми при приемането на решението по т.2, касаещо таксите за поддръжка. В случая, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост не са разпределени поравно според броя на собствениците, ползвателите, обитателите и членовете на техните домакинства, т.е. по равно от всеки от посочените субекти под формата на ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание, а са определени по друг, непосочен в закона начин – годишна вноска от 675.37 лв. за всеки самостоятелен обект, което е в противоречие с чл.51, ал.1 ЗУЕС. По делото са установени и твърденията на ищцата за допуснати нарушения на императивни законови норми при приемане на решението по т.4, касаещо таксите за фонд „Ремонт и обновяване“. Съгласно посочената норма, набирането на средства във фонд Ремонт и обновяване“ се извършва чрез ежемесечни вноски на базата на идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, а в случая с оспореното решение на ОС на ЕС вноската е определена годишно в размер на 170.73 лв. за всеки самостоятелен обект, което е в противоречие с чл.50, ал.2, т.1 ЗУЕС.

Както бе посочено по-горе, разпоредбите на чл.50, ал.2, т.1 и чл.51, ал.1 ЗУЕС са императивни и нарушаването им води до незаконосъобразност на взетите решения по т.2 и по т.4, поради което същите следва да бъдат отменени.

С оглед изложените съображения, настоящият съд намира, че БРС е постановил частично неправилно и незаконосъобразно решение. Ето защо, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска по чл.40 ЗУЕС за отмяна на решенията по т.2 и т.4, приети на проведеното на 15.05.2019 г. ОС на ЕС и вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което предявеният иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС  да бъде уважен в тази част. Доколкото други възражения и оплаквания не са изложени във въззивната жалба, решението на районния съд следва да бъде потвърдено в останалата част.

При този изход на делото и направените искания за разноски, съдът намира, че на въззиваемата ЕС такива не й се следват, с оглед частичното уважаване на въззивната жалба, като същата следва да заплати на въззивницата сумата от 40 лв., представляваща платена държавна такса за въззивното обжалване.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 3648/17.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 4903/2019 г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска по чл.40 ЗУЕС за отмяна на решенията по т.2 и т.4 от дневния ред, приети на проведеното на 15.05.2019 г. Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в режим на етажна собственост в сграда (вход) 5 с идентификатор 07079.820.1180.1 по КККР на гр.Бургас, от жилищен комплекс за сезонно обитаване „Премиер плаза Сарафово І“, изграден в поземлен имот с идентификатор 07079.820.1180 по КККР на гр.Бургас, с  адрес гр.Бургас, кв.С., ул.“А. Д.“ № *, вх.*,

КАТО ВМЕСТО ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразни решенията по т.2 и т.4 от дневния ред, приети на проведеното на 15.05.2019 г. Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в режим на етажна собственост в сграда (вход) 5 с идентификатор 07079.820.1180.1 по КККР на гр.Бургас, от жилищен комплекс за сезонно обитаване „Премиер плаза Сарафово І“, изграден в поземлен имот с идентификатор 07079.820.1180 по КККР на гр.Бургас, с  адрес гр.Бургас, кв.С., ул.“А. Д.“ № *, вх.*.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3648/17.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 4903/2019 г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

 

ОСЪЖДА Етажна собственост в сграда (вход) 5 с идентификатор 07079.820.1180.1 по КККР на гр.Бургас, от жилищен комплекс за сезонно обитаване „Премиер плаза Сарафово І“, изграден в поземлен имот с идентификатор 07079.820.1180 по КККР на гр.Бургас, с  адрес гр.Бургас, кв.С., ул.“А. Д.“ № *, вх.*, да заплати на  З.Ж.Д. ***, ЕГН **********, сумата от 40.00 лв. (четиридесет лева) за направените деловодни разноски за платена държавна такса за въззивното обжалване.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3, т.2 ГПК).

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                         2.