Р Е Ш Е Н
И Е
№ 286 09.07.2021г.
Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На осми юни 2021г в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Албена Ангелова
Прокурор: Гриша Мавров
Като разгледа докладваното от
съдия Драгнева административно дело №135 по описа за 2021г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, образувано по жалбата на Т.Н.Д. против РА
№Р-16002419008382-091-001/19.11.2020г издаден от Г.Ч.на
длъжност Началник сектор – възложил ревизията и Р.М.на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта му
потвърдена с Решение №88/29.01.2021г на Директор дирекция „ОДОП“ Пловдив, а
именно: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за данъчни
периоди от 2014г до 2018г включително в общ размер от 1 164.45лв главница
и лихви в размер на 380.56лв., ДДС за периоди от 01.12.2014г до 31.08.2015г в
размер на главницата от 2 098.33лв и лихви 1 176.09лв.
Установените с РА данъчни задължения по
ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл.17 от същия закон касаят придобити
доходи от наем на паркоместа, които не са посочени в ГДД по чл.50 от закона,
поради което според решаващия орган правилно ревизиращия екип е начислил
допълнителен данък за периодите от 2014г до 2018г включително. Установено е в
хода на ревизията, че Д. е получила, но не е декларирала доходите си от наем на
паркоместа, както следва: за 2013г -2 110лв /1/2 от 4 220лв/ за 2014г-
1 860лв /1/2 от 3 720лв/, за 2015г -2 005лв /1/2 от 4 010лв/ за
2016г -2 700лв/ ½ от 5 400лв/, за 2017г.- 2 660лв /1/2 от
5 320лв/, 2018г -3 706лв /1/2 от 7 410лв/. Паркоместата се
намират в сграда за търговия в град Стара Загора, ул. „Младост“ и са отдавани
под наем на физически лица, изброени на стр. 21 до 23 от РД / стр. 159 и сл от том І-ви по делото/. На всички физически лица, наели
паркоместа в посочените годишни данъчни периоди е извършена насрещна проверка,
като част от тях представят запазени платежни нареждания и съобщават за формата
на договора – устен или писмен. Установен е месечния размер на наема, начина на
плащане и сключването му от съпруга на РЛ, в чиято банкова сметка ***а
паркоместата. По делото е прието и извлечение от Разплащателна сметка на
съпруга И. Д. за периоди 2015г, 2016г и 2018г, от което да се удостовери, че получател на дохода от наем е единствено той.
Сумите от наема на паркоместата в сградата в кв
„Железник“ ул. „Младост“ гр. Стара Загора са декларирани и от съпруга И. Д.
опис вх. №94-00-7242/10.12.2019г. Прието е още, че доходите от наем са
облагаеми доставки и за данъчни периоди от 01.12.2014г до 31.08.2015г, в които
дейността на Д. от включително продажби на недвижими имоти е достигнала оборот
от 50хил лева, се дължи ДДС върху нейната част от наемния доход.
С решението си Директор дирекция „ОДОП“
Пловдив е отменил РА в частта, с която са начислени авансов и годишен размер на
данъка по ЗДДФЛ за дейност като ЕТ за 2013г, 2014г, 2016г, 2017 и 2018г,
включително за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013г,
за установените задължения за вноски ДОО, ЗО и ДЗПО –УПФ за 2013г до 2018г..
Като дейност на ЕТ са квалифицирани сделките по покупко-продажба на недвижими
имоти и отдаване под наем на недвижими имоти на ЮЛ. За доходите от отдаване под
наем на паркоместата е преценено, че е приложим реда и основанието по чл.17 вр.
с чл. 31 от ЗДДФЛ – обща годишна данъчна основа от доходите, които не са от
стопанска дейност като едноличен търговец. Въпреки това обаче за доставките с
предмет цена по наемни правоотношения за паркоместата е преценено, че се дължи
ДДС с оглед достигнатия оборот от извършваната и стопанска дейност като
едноличен търговец, без лицето да се е регистрирало по ТЗ.
С жалбата си РЛ твърди, че е
следвало да бъде приспаднат удържан авансов данък по чл.43 от ЗДДФЛ от платците
на наеми – предприятия и самоосигуряващи се лица,
както и 10% разходи. Освен това получател на дохода е съпругът й, а не тя
самата, поради което не дължи данъци върху платените наеми на паркоместата, а
сградата в която се намират е въведена в експлоатация едва през 2016г на
31.10.2016г, поради което не може преди тази дата да възникнат задължения за
данъци. Твърди, че разделянето на дейността по покупко-продажба на имоти от
тази по отдаване под наем на паркоместата пречи на обективното и
законосъобразно определяне на приложимия материален закон – ЗДДФЛ или ЗКПО,
като последния е по-благоприятен, тъй като може и да не възникнат задължения за
данъци. Иска отмяна на РА в обжалваната му част и присъждане на разноските по
делото.
Ответника – Директор Дирекция „ОДОП“ иска от
съда да бъде отхвърлена жалбата с доводи, че е установено постъпване на суми от
наем на паркоместа по банкова сметка ***, като за половината от този доход се
дължи данък от РЛ, а то не е посочило дохода си в подадена ГДД за съответните
данъчни периоди, нито е заплатило съответния данък. Причината за отмяна на част
от РА и връщането му за ново разглеждане е поради неточно определяне на
разходите, което не се отразява върху облагаемия оборот от продажби на
недвижими имоти и отдаване под наем на недвижими имоти в това число и на
паркоместа. При определяне на облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС са
включени всички дейности на РЛ, които имат характера на облагаеми доставки по
ЗДДС. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Представителя
на Окръжна прокуратура Стара Загора дава становище за основателност на жалбата
е предлага на съда да бъде отменен РА в обжалваната му част, тъй като е
приложен двоен режим на данъчно облагане спрямо една и съща търговска дейност
на РЛ. Лицето е поставено по –неблагоприятна ситуация по отношение определяне
на данъчната основа, а оттам и на дължимия данък като с РА са обложени наемите
от паркоместа по чл.17 вр. с чл.31 от ЗДДФЛ, а наемите от отдадени под наем
имоти на ЮЛ ведно с доходите от продажби на недвижими имоти са определени с
източник стопанска дейност на лицето като едноличен търговец.
Административен
съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно
доказателството и закона, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена на 12.02.2021г в рамките на 14-дни, считано от деня, следващ датата
04.02.2021г, когато по електронен път е връчено Решение №77/29.01.2021г на
Директор дирекция „ОДОП“ Пловдив, подписано от титуляра
с валиден КЕП. Съответно срещу РА в частта му, потвърдена с решението на
решаващия орган. Разгледана по същество е частично основателна досежно
установените задължения за ДДС върху доходите от отдадените под наем
паркоместа, които са в режим на съсобственост, поради придобИ.ето
им след сключване на брак между лицата. Доходите от наем на имот, който е в
режим на СИО, но не е включен в предприятието, чрез което се извършва стопанска
дейност, какъвто е настоящия случай и както са приели органите по приходите, не
са предмет на облагаеми доставки – тези доставки не са в рамките на
независимата икономическа дейност на РЛ, както се твърди от органите по приходите.
По този въпрос е допуснато нарушение на материалния закон в посочения от
представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора смисъл, а именно, че след
като е прието, че доходите от отдадените под наем на физически лица паркоместа
са облагаеми на основание чл.31 и по реда на чл.17 от ЗДДФЛ то по отношение на
тях не следва да се начислява ДДС и в тази му част РА следва да бъде отменен.
Не следва
да бъде отменен в частта му, с която са установени задължения за данъци по
ЗДДФЛ за посочените години, тъй като паркоместата са собственост и на РЛ, като
наемните цени са постъпвали по разплащателна сметка на единия съпруг и
представляват доход, върху който права има и другия съпруг – от общо имущество.
Режима на бездялова съсобственост тук е неприложим и
сключения брак без данни за договор или разделност на имуществата е факт, от
който произтича право на ½ идеална част върху недвижимия имот и върху
плодовете от него. Отдаването под наем на паркоместата е дейност по обикновено
управление, извършена правомерно от единия съпруг, но обвързваща и другия като
длъжник, но и кредитор по договорите за наем на паркоместа, които са сключвани
с физически лица. Следователно тук оплакването, че следва да се съобразява
удържан от тях авансово данък е неотносимо. Тезата на ответника за прилагане на
чл.3 ал.2 от ЗДДС към доходите от наем на паркоместата ще обуслови извод, че
тези доходи трябва да се облагат ведно с доходите, за които е прието, че са от
независима икономическа дейност, а в случая е извършено разделение с оглед на
факта, че наемателите са физически лица. Друго обяснения не се намира в
мотивите на РД. За тази преценка обаче има материално основание и то се съдържа
в чл.10 ал.1 т.4, вр. с чл. 17 от ЗДДФЛ вр. с чл.31 от ЗДДФЛ. В случая
облагаемия доход от наем се определя като като
придобития доход се намалява с 10% разходи и получената сума се умножи по 10%
данъчна ставка – това е размера на данъка. В случая Д. не е задължена по
смисъла на чл.40 ал.5 от КСО, поради което данъчната основа на този доход е
равна на дохода от наем, намален с 10% разходи и умножен по 10% ставка, но
разходите би следвало да се начисляват върху цялата сума на наема, а не само
върху нейната 1/2 , тъй като при противното ще се стигне до двойно признаване
на разходи. Видно от стр. 69 и сл. от РД / стр.183 по делото/ целия доход от
наем е намален с НПР от 10% след което е установена данъчна основа на доходи от
наем, след което е приложена ставката от 10% и половината от данъка е вменен на
РЛ. Следователно няма допусната нормативна грешка при изчисляване на дължимия
данък върху доходите от наем, а видно е от ЗДДФЛ, че за всеки вид доход са
определени правила за формиране на данъчна основа. В този смисъл РА в частта му
относно задължения за данък върху доходи от наем на паркоместата е
законосъобразен. Както имуществото, което е отдадено от наем, така и дохода от
него възниква в патримонуима на съсобствениците, като
съсобствеността е родена от сключения брак и определената като последица СИО,
но тъй като няма семейно подоходно облагане, то за данъчни цели съсобствеността
е дялова – по ½ от ползите и тежестите за всеки от съпрузите –
съсобственик.
РА е
подписан с валиден КЕП от Началник отдел Ч., възложил ревизията и от
ръководителя на екипа Р.М.– главен инспектор по приходите, които са компетентни
органи по приходите, съответно да възлагат ревизията и за ръководител на екип,
съобразно Заповед №РД-09-2428/13.12.2019г на Директор ТД НАП Пловдив за
утвърждаване на ново разпределение на органите по приходите, съгласно
Приложение №1. За определяне на данъчната основа по чл.31 от ЗДДФЛ не е
използван аналоговия метод на чл.122 ал.2 от ДОПК, поради което и в случая не
се обсъжда спазването на тази разпоредба, независимо, че производството е
преминало по особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК. В приложения диск са налични
Заповед № Р-16002419008382-020-001 / 19.12.2019 г. за възлагане на ревизия със
срок за извършена три месеца, заповед № Р-16002419008382-020-002 / 02.04.2020
г. за удължаване на срока до 04.05.2020г., за спиране и възобновяване на производството,
при чието издаване са спазени сроковете по ДОПК и задължението за уведомяване
на ревизираното лице. Претенцията за
възнаграждение за юрисконсулт е основателна предвид изхода от спора и се
присъжда в размер на 338.15лв върху сумата от 1545.10лв, колкото е сбора на
сумите по ЗДДФЛ /1164.45лв главница и лихви в размер на 380.56лв./, а претенцията за разноски на жалбоподателя
следва да се определи съобразно правилото за изчисление на разноските спрямо
съотношението между предявената сума от 4819.52лв и уважената част от искането за сумата 3 274.42лв,
или за 679.40лв.
Мотивиран от изложеното Административен
съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ РА
№Р-16002419008382-091-001/19.11.2020г издаден от ТД НАП Пловдив в частта за
начислен ДДС в размер на 2 098.33лв главница и 1 176.09лв лихва или
общо 3 274.42лв за данъчни периоди от 01.12.2014г до 31.08.2015г.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Т.Н.Д. против РА №Р016002419008382-091-001/19.11.2020г, издаден от
ТД НАП Пловдив в частта за установени данъци върху годишна данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г до 2018г в размер на 1 164.45лв главница и
380.56лв лихва или общо за сумата от 1 545.10лв.
ОСЪЖДА
Т.И.Д.
ЕГН ********** да заплати на Национална агенция за приходите
сумата от 338.15лв /триста тридесет и осем и петнадесет/, представляваща възнаграждение
за юрисконсулт.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите да заплати на Т.И.Д. ЕГН ********** сумата от 679.40лв
/шестстотин седемдесет и девет и четиридесет/, представляваща разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: