Р Е Ш Е Н И Е
№ 12/5.1.2021г.
Град Пловдив, 05,01,2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
отделение, V състав, в открито заседание на четвърти декември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен
съдия: СТОИЛ БОТЕВ
и секретар В. К., като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 1351 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.172,
ал. 5 от ЗДП.
Жалбоподателят
– М.Б.К., ЕГН ********** чрез адв.А.
обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №
20-1030-001309/03.05.2020 г., издадена от Началник група при ОДМВР Пловдив,
сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с която
на жалбоподателя на основание
чл.171, т.2А Б.А ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6
месеца и са отнети СРМПС № ********* и 2
броя рег.табели с № ***.
В жалбата се твърди, че
горепосочената заповед е неправилна и незаконосъобразна, поради което моли да
бъде отменена.
В уточняваща молба на л.20 по делото адв.А.
допълва, че във връзка със съставения АУАН сер.АА № 714215
от 03.05.2020 г. по повод на който е и процесната ЗППАМ е издадено и
Наказателно постановление с № 20-1030-004275/28.05.2020 г., което се обжалва по
надлежния за това ред пред ПРС. Твърди се , че не става ясно въз основа на какъв именно
нормативен акт, влязъл в законна сила, актосъставителя е обосновал твърдението
си, че К. е лишен от право да управлява МПС по административен ред, след като е
описал в акта единствено, че „СУМПС“ е отнето по административен ред на
24.04.2020 г. и считат, че не е извършено административно нарушение на чл.150
или чл.150А, ал.1 от ЗДвП от К. и не следвало да се ангажира
административнонаказателната му отговорност. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът -
Началник група при ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, в становище
на л. 2 , моли за отхвърляне на жалбата и прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Окръжна прокуратура Пловдив – редовно призована, не встъпва в процеса.
По допустимостта на жалбата - видно от разписката към процесната заповед
/ л.5/ същата е получена лично от жалбоподателя на 04.06.2020г., поради което
предвид подаването й на 08.06.2020 г. , пред ответника в законоустановения 14-дневен срок, от лице,
което има правен интерес да направи това,
следва да се приеме че същата е процесуално
допустима.
Административен съд - Пловдив, в
настоящия състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата на страните, намери за
установено следното от фактическа страна:
На 03.05.2020г., около 00.20ч. в гр.
Пловдив, К. управлявал собствения си лек
автомобил, марка и модел „Мерцедес Ц 300 и стигайки до ул. „Бранислав Велешки“
№ 146, бил спрян за проверка от служители при ОД на МВР- Пловдив, като било
установено, че спрямо него е издадена ЗППАМ № 20- 1030- 000916/ 2020г., с която
на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП било постановено временно отнемане на
СУМПС. Към дата 03.05.2020г. посочената заповед не била връчена на
жалбоподателя, съответно не е била влязла и в законна сила. На място бил
съставен АУАН бл. № 714215 от 03.05.2020г / л. 4/ , а впоследствие, на същата
дата - 03.05.2020г била издадена и процесната
ЗППАМ № 20- 1030- 0001309/2020г. , връчена лично на К. на 04,06,2020г.
По делото е представено / л. 30/ и Решение № 260125/02.09.2020 г. по АНД № 4140/ 2020 г. по описа на РС
Пловдив, ІV наказателен състав, с което е отменено НП № 20-1030-004275 от
28.05.2020 г., с което на М.Б.К. на
основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв.
Представено / л. 27/ е и Решение № 1100/13.07.2020 г. по АНД 3154/2020
г. по описа на РС – Пловдив, ІV наказателен състав, с което е отменено НП №
20-1030-003700 от 04.05.2020 г. издадено от началник група в с-р „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Пловдив в частта, с която на М.Б.К. на осн. чл.185 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 20 лв.
Представен/ л. 32/ е и списък за разноски от 600 лв. и ДТ 10 лв.
от адв. М.К., която няма процесуално качество на защитник в настоящото дело.
Съдът установи , че с решение №2410/23.12.2020г.
от 23. 12. 2020 година, по к.н.а.д. №
2707 по описа на съда за 2020 година е
оставено в сила оспореното Решение №
260125 от 02,09,2020г., по НАХД № 4140/2020г. по описа на РС гр. Пловдив, 4-ти наказателен състав с което е
отменено Наказателно постановление № 20- 1030- 004275 от 28.05.2020г., издадено
от началник група в с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив, с което на М.Б.К.
, ЕГН **********, за нарушение на чл.
150а, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв.
В мотивите на касационното решение е
прието за безспорно установено че със ЗППАМ № 20- 1030-
000916 от 24.04.2020г., СУМПС на К. е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1,
б.“д“ ЗДвП, но самата заповед е връчена
на 04.05.2020г.- тоест, един ден след като е съставен процесният АУАН.
Предвид обсъдените по горе писмени
доказателства съдът следва да приеме , че на 03.05.2020г., около 00.20ч. в гр.
Пловдив, К. е управлявал собствения си
лек автомобил, бил е спрян за проверка от служители при ОД на МВР- Пловдив и е било установено, че спрямо него е издадена
ЗППАМ № 20- 1030- 000916/ 2020г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП било постановено временно отнемане на СУМПС и която ПАМ към дата
03.05.2020г.не е била връчена на
жалбоподателя, съответно не е била влязла и в законна сила.
Въпреки горното на място е бил съставен АУАН бл. № 714215 от 03.05.2020г
/ л. 4/ , а впоследствие, на същата дата - 03.05.2020г. е била издадена и процесната ЗППАМ № 20- 1030- 0001309/2020г. ,
връчена лично на К. на 04,06,2020г.
Ясно е, че към 03.05.2020г., макар и
цитираната ЗППАМ да е била издадена, то тя не е била надлежно връчена на
жалбоподателя, от което следва че
съдържанието й не е било известно на К.
и на дата 03.05.2020г. той не е
управлявал МПС със субективната увереност, че е неправоспособен.
Горното налага отмяна на оспорената
ПАМ.
Пред настоящата инстанция са
претендирани разноски в размер на 610лева.
По делото адв. К. се е явил в първото
о.з., изготвил е бланкетна жалба със съдържание от 8 реда / впоследствие
допълнена/, делото не се отличава с
правна сложност, поради което съдът намира възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за основателно.
Предвид направеното от Началник група
при ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, на л. 2 , възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, съдът счита че претендираните разноски следва да се редуцират до 310,97лева,
от които 300лева за адв. Хонорар и 10,97лева за държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.Б.К., ЕГН **********
*** Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №
20-1030-001309/03.05.2020 г., издадена от Началник група при ОДМВР Пловдив,
сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с която
на основание чл.171, т.2А Б.А ЗДвП е
прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС №
********* и 2 броя рег.табели с № ***.
ОСЪЖДА ОД НА МВР ПЛОВДИВ да заплати на М.Б.К., с ЕГН
********** съдебни разноски по
настоящото производство в размер на 310,97 / триста и десет лева и 97 стотинки/
лева,
Решението е окончателно.
Административен съдия :