РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. В**, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АН* М. П*
Членове:В* Й. М*
Н* Д. Н*
като разгледа докладваното от А* М. П* Въззивно гражданско дело №
20221300500069 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от Глава ХХХІХ ГПК.
Образувано е по подадена жалба от „Е*а БГ“ ЕООД, гара О*, ЕИК * срещу
действията на ДСИ при Районен съд Б*, извършени по из.дело №17 / 2020г., като
се иска отмяната им, с които е извършен опис на 20.05.2021г. на движими вещи,
които не са собственост и не се намират във владение на длъжника, като
незаконосъобразни.
Жалбоподателката твърди, че се явява трето за изпълнението лице. Длъжник
по изпълнителното дело е юридическото лице „К*-М*” ЕООД, с.О*, обл.В** ЕИК
*** като задължението е възникнало във връзка с дължими арендни плащания. В
жалбата си сочи, че на 20.05.2021г. в животновъдния обект №3948-0011
собственост на жалбоподателя „Е** БГ“ ЕООД , с отговорно лице Н* Р* И* било
извършено опис на движими вещи – говеда с ушни марки № BG32034104, № BG
30601046 и № BG0860450, които са собственост на „Е* БГ“ ЕООД от 2016 г.
Длъжникът и взискателят по изпълнителното дело не вземат становище по
жалбата.
От страна на ДСИ при РС Бе** са постъпили мотиви по чл. 436, ал. 3, изр. 2
ГПК, в които е посочено , че изпълнението по отношение на три бр. говеда е
1
спряно с обезпечителна заповед , издадена по ГД №26/22 г. Въз основа на
обезпечителната заповед ДСИ при РС Б** е спрял публичната продан на
процесните три броя говеда.
Настоящия състав на ВОС намира за установено по делото следното.
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е и
основателна по следните съображения.
Изпълнително дело №17/2020г. по описа на ДСИ при РС Б** е било
образувано по молба на Г**Л** Я* срещу „К*-М*“ ЕООД, въз основа на издаден
изпълнителен лист по гр.дело №27/2020г. по описа на БРС, според който
длъжникът е бил осъден да заплати на взискателя сумите 1595 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата по чл.79 ЗАЗ.
Установява се от данните по изпълнителното дело, че органът по
принудителното изпълнение е насочил изпълнителните действия към движими
вещи – три броя говеда с ушни марки № BG32034104, № BG 30601046 и №
BG0860450. Констатира се, че върху посочените вещи е било насочено
принудително изпълнение чрез извършен опис от съдебния изпълнител.
В открито съдебно заседание се поддържа депозираната жалба.
За да бъде уважена жалба по чл. 435, ал. 4 ГПК, е необходимо подателят й,
който е трето за изпълнителния процес лице, да е собственик на вещта, върху
която съдебният изпълнител е насочил принудителното удовлетворяване на
паричното задължение на длъжника. Като оспорването няма да е основателно, ако
се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или
възбраната чл. 435, ал. 4, изр. 2 ГПК. В настоящият казус е налице опасност
интересите на жалбоподателя да бъдат засегнати с оглед извършване на публична
продан на вещи, за които няма доказателства, че са собственост на длъжника по
изпълнителното дело. От представените писмени доказателства, намиращи се по
изп.д. №17/20 , копие от което е приложено по настоящото, се установява, че са
собственост на „Е* БГ“ ЕООД. Собствеността на жалбоподателката не е била
оспорена и не са били противопоставени доказателства в обратен смисъл.
В разпоредбата на чл.435 ал.4 от ГПК се обединяват два различни типа
засягане на права, съответни на принудителна реализация на различни материални
права. В конкретния случай се касае за нарушение при преценката за
принадлежността на имуществото към патримониума на длъжника. Общата
формулировка на закона, даваща възможност за обжалване при „насочване на
2
изпълнението“ е продиктувана от обстоятелството, че третите лица не са адресати
на принудата и не следва да им се налага да търпят каквито и да било действия. В
конкретния казус следва да се отбележи, че защитата на третите лица всъщност е
и затруднена, поради обстоятелството, че вещите, описани в протокола не са
индивидуализирани. Движимите вещи се описват само ако бъдат намерени в
държане на длъжника, като се прилага правилото на чл.69 от ЗС. Съгласно
разпоредбата на чл. 465 от ГПК, съдебният изпълнител описва посочената от
взискателя вещ, само ако се намира във владение на длъжника, освен ако от
обстоятелствата е явно, че вещта принадлежи на друго лице. Или, задължение на
съдебния изпълнител е преди да извърши описа, да провери дали движимата вещ е
собственост на длъжника по изпълнението, като принудителното изпълнение се
извършва само ако вещта принадлежи на длъжника.
В конкретния случай, от доказателствата по делото категорично се
установява, че процесните движими вещи към деня на насрочване и извършване
на описа са били собственост на трето за изпълнението лице – жалбоподателката
„Е* БГ“ ЕООД , представлявано от Н* Р* И*. Това лице е упражнявало и
владението върху процесните вещи. Нещо повече в кориците на изпълнителното
дело се намират доказателства за това, че животните върху които е насочено
изпълнението са били собственост на жалбоподателя към датата на описа , а не на
длъжника. Като собствеността върху целия животновъден обект, в частност
намиращите се в него 61 бр. животни е на длъжника от 2016 г.
Насочвайки изпълнението върху вещи, които не са собственост на
длъжника, ДСИ е действал в противоречие със законовите разпоредби, с оглед
което действията му се явяват опорочени и следва да бъдат отменени.
По отношение на искането за спиране на изпълнението , съдът намира
същото за неоснователно. Видно от изпълнителното делото същото е спряно с
обезпечителна заповед, издадена по ГД №26/22 г.
Мотивиран от горното, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразни действията на ДСИ при Районен съд Б*
по из.дело №17/2020г., с които е извършен опис на 20.05.2021 г. на три броя
говеда с ушни марки № BG32034104, № BG 30601046 и № BG0860450,
собственост на „Е*БГ“ ЕООД от 2016 г.
Оставя без уважение искането за спиране на изп.д.№17/20 г., тъй като
3
същото е спряно.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.437 ал.4
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4