№ 492
гр. Варна, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20233100900157 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365, т. 1 ГПК вр. чл.
1, ал. 1, т. 8 ТЗ/.
Образувано е по предявен от „КЕЙРОС“ ЕООД, ЕИК ********* от гр. София срещу
„ОДИСЕЙСТИЛ“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна положителен установителен иск, на
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, за приемане за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 50 000 лева, представляваща неплатено парично задължение по запис на
заповед, издаден на 11.01.2013 год., с падеж 11.10.2013 год., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 20.02.2018 год. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е
издадена Заповед № 1290. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК от 22.02.2018 год., постановена по ч. гр. д № 2536/2018 год. на Варненски
районен съд, 40-ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът по делото се е задължил по запис на заповед, издаден
на 11.01.2013 год., с падеж 11.10.2013 год. Сочи се, задължението по записа не е погасено
чрез плащане, поради което ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по ч.
гр. д № 2536/2018 год. на Варненски районен съд, 40-ти състав, по което е постъпило
възражение от ответника. С оглед горното, за него е налице правен интерес от предявяване
на иск за установяване на вземането му.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва
исковата претенция. Излага, че процесният запис на заповед е нищожен поради абсолютната
му симулативност, за което между стрните е съставен нарочно обратно писмо. Навежда
1
доводи и за погасяване на иска по давност поради изтичане на тригодишния давностен срок
по чл.531, ал.1 ТЗ, изтекъл на 11.10.2016 год. Моли за отхвърляне на предявения иск, ведно
с присъждане на разноски.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът не депозира допълнителна искова молба, с оглед на
което съдът приема размяната на книжа за приключила.
В о.с.з., ищецът,с писмена молба, моли за уважаване на исковата претенция и
претендира съдебно-деловодни разноски.
В о.с.з., ответното дружество, чрез процесуалния си представител, моли за
отхвърляне на предявения иск. Поддържа твърдението за нищожност на записа на заповед,
както и за изтеклата погасителна давност за предявяване на настоящия иск. Моли да се
обезсили издадената Заповед за изпълнение и издадения, въз основа на нея изпълнителен
лист.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в
определение № 1106/04.08.2023 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, като съобрази твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Със заповед № 1290 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК от 22.02.2018 год., ВРС – 40-ти състав по ч. гр. д. № 2536/2018 год., е осъдил
„Одисейстил“ ООД, ЕИК ********* да заплати на „Кейрос“ ЕООД, ЕИК ********* сумата
от 50 000 лева, дължима по запис на заповед, издаден на 11.01.2013 год. с падеж 11.10.2013
год., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
20.02.2018 год. до окончателното заплащане на задължението, ведно с разноски в
заповедното производство в размер на 1000.00 лева, представялващи заплатена държавна
такса, като с разпореждане, обективирано в посочената заповед е постановил на основание
чл. 418, ал. 1 ГПК незабавно изпълнение и е издал изпълнителен лист.
Видно от приобщеното ч. гр. д. № 2536/2018 год., длъжникът е подал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, поради което с разпореждане № 260308 от
01.03.2023 год., получено от заявителя на 13.03.2023 год., съдът е указал на кредитора за
постъпилото възражение и че в едномесечен срок от получаване на възражението следва да
предяви иск относно вземането си.
Представеното от ответника е писмено доказателство – препис от двустранно
подписано обратно писмо /contra letter/ от 11.01.2013г. Същото е двустранно и съдържа
декларативно изявление на страните за симулативността на процесният запис на заповед,
тъй като “Одисейстил“ ООД не е поел задължение с ценната книга да заплати на “Кейрос“
ЕООД сумата от 50000лв., както и че страните не желаят настъпване на последиците от
2
издаването
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същият е
допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и
при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 2536/2018
год. на ВРС – 40-ти състав.
Предмет на предявения иск е фактическата, материалната и действителната
дължимост на сумите – предмет на издадената заповед за изпълнение. В конкретния случай,
видно издадената заповед за незабавно изпълнение е обоснована с представен по чл.417 т.9
ГПК документ - запис на заповед от 11.03.2013 год., издаден от ответника, за сумата от 50
000 лева. Същата, съдът намира, че съдържа всички предвидени в чл. 535 от ТЗ реквизити и
обуславя извод за наличието на валидно менителнично правоотношение между ищеца и
ответника.
Ценната книга е подписана от издателя си /автентичността на подписа не е оспорена
от ответника/, поради което и съдът приема, че е налице валидно менителнично
правоотношение между ищеца и ответника, като падежът му, определен на определен ден, е
настъпил.
При горното, за да предизвика отхвърляне на предявения срещу него иск, ответникът,
освен своите абсолютни възражения досежно формата или съдържанието на менителничния
документ, може да направи и лични такива, произтичащи от отношенията им с кредитора по
ефекта и основаващи се на дефект в правата му. Последното е независимо от
обстоятелството, че записът на заповед е абстрактна сделка, тъй като той може да бъде
издаден при наличието на възникнали между страните взаимоотношения по каузална сделка.
В тази връзка, длъжникът по такъв менителничен документ може да възрази на кредитора,
на който го е дал, че задължението му е изплатено или не съществува, което възражение
срещу кредитора, с който е уговорена гаранцията, действува праворазрушаващо.
В конкретния случай, ответникът навежда правоизключващото възражение за
нищожност на записа на заповед на основание чл.26, ал.2, пр.последно от ЗЗД, тъй като
същият е привиден /абсолютно симулативен/, като представя и обратно писмо в подкрепа на
възражението си. Същото обективира съвпадащите волеизявленията на издателя и
поемателя по записа на заповед, че издаването на процеснната ценна книга не е насочено
към пораждане на правни последици, което обуславя и извода на съда, че създаденият
менителничен ефект е привиден /симулативен/ и страните по него са нямали намерение да
бъдат обвързани с права и задължения.
След като процесният запис на заповед е нищожен, като привиден, на основание
чл.44 вр. чл.26, ал.2, пр.последно от ЗЗД и не е породил правен ефект, за издателя-ответник
не се е породило задължението да заплати на поемателя-ищец посочената в него сума.
3
За пълнота, следва да се посочи, че съдът преценява за основателно и направеното от
ответника в условията на евентуалност правопогасяващо възражение. Процесната ценна
ценната книга е с определен падеж на 11.10.2013 год., като от тази дата по отношение на
задължението за плащане по същата започва да тече специалната погасителна давност,
предвидена в чл.537 вр. чл.531, ал.1 от ТЗ. Срокът на същата е изтекъл на 11.10.2016 год. и
доколкото по делото не са ангажирани доказателства за действия, водещи до прекъсване на
давността в посоченият три годишен период, възможността да претендира по принудителен
ред плащане по записа на заповед е погасена.
В заключение, налага се извод за неоснователност на предявения иск, който следва да
се отхвърли като такъв.
Ответникът е сезирал съда с искане за присъждане на разноски, но предвид липсата на
представени доказателства за реално сторени такива, не му се следват.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КЕЙРОС“ ЕООД, ЕИК ********* от гр. София, ж.к.
„Бъкстон“, ул. „Иван Сусанин“ № 43, ет. 6, ап. 25 срещу „ОДИСЕЙСТИЛ“ ООД, ЕИК
*********, гр. Варна, ул. „Козлодуй“ № 27-29, ет. 1, магазин с офис № 6 иск с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, за приемане за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 50 000 лева, представляваща неплатено парично задължение по запис на
заповед, издаден на 11.01.2013 год., с падеж 11.10.2013 год., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 20.02.2018 год. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е
издадена Заповед № 1290 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК от 22.08.2018 год., постановена по ч. гр. д № 2536/2018 год. на Варненски
районен съд, 40-ти състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4