М О Т И В И
По НОХД №2072/2015г. по описа на Окръжен съд-Пловдив с подсъдим А.С.А. ***
Подсъдимият А.С.А. ***
е предаден на съд по обвинение в извършване на престъпление по чл.343, ал.3,
предл.5, б.”Б” вр. ал.1, б.”В”, вр. чл.342, ал.1 НК.
С протоколно
определение от 28.01.2016г. като частни обвинители по делото са конституирани М.Р.
и Ж.Р., а адв. Т. - като техен повереник.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив поддържа обвинението. Предлага на
съда да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, като му
бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години, който
срок да бъде редуциран с една трета предвид проведеното съкратено съдебно
следствие по реда на чл.371, т.2 НПК, както и наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от осем години. Относно веществените доказателства,
изразява становище, че лек автомобил „Опел Астра” с рег. № *** и лек автомобил
„Рено Туинго” с рег. № *** следва да бъдат върнати на правоимащите лица.
Частните
обвинители М.Р. и Ж.Р. се явяват лично в съдебно заседание и с повереника си
адв.Т. ***, редовно упълномощен в хода на досъдебното производство. Последният
изразява становище, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен в
извършване на престъплението, за което е предаден на съд, като му бъда наложено
наказание „лишаване от свобода”, срокът на който да бъде намален с една трета.
Моли да бъдат присъдени на частните обвинители направените по делото разноски.
Подсъдимият се явява
лично в съдебно заседание. Разбира обвинението. Признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява съгласие
да не се събират доказателства относно тези факти. Съжалява за извършеното. Упълномощеният му
защитник адв.В. ***, моли за извършеното от подзащитния му престъпление на
същия да бъдат наложени наказания „лишаване от свобода” за срок, ориентиран към
минималния предвиден в закона такъв, изпълнението на което на осн.чл.66, ал.1 НК да бъде отложено, както и „лишаване от право да управлява МПС” за срок, равен на този на „лишаването от
свобода”.
Съдът, след
като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
А.С.А. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, неженен,
безработен, ЕГН **********.
От приложената справка
за съдимост /л.208 ДПво/ е видно, че подсъдимият е неосъждан. По
отношение на същия е прилаган институтът на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78А НК с
решение по НАХД №881/2006г. по описа на Районен съд-Пловдив, влязло в сила на
26.06.2006г.
Съгласно
характеристичната справка /л.73 ДПво/, подсъдимият не е семеен.
А.С.А.
е водач на МПС от 04.07.2008г., като притежава категории „В" и „АМ"
за управление на МПС и СУМПС № ***, издадено от ОД на МВР Пловдив, валидно до
18.07.2018г. /л.75 ДПво/.
На
24.02.2014г. подс. А. взел от своя познат свид.П.Б., лек автомобил „Опел
Астра" с рег.№ ***, за да закара сестра си Ф.А. в гр.Ч.. В тъмната част на
деня, около 17.00-18.00 часа той и сестра му тръгнали към гр.Ч., като пътят им
преминавал по маршрут от гр.П. - с.С. - с.Р. - с.Т. и магистрала
"Тракия". Напускайки района на с.С., лекият автомобил преминал покрай
бензиностанция, разположена в началото на с.Р.. След подминаването й, подс.А.,
без да забележи препятствия на пътното платно, усетил силен удар. Сестра му се
развикала, питайки какво става, като след удара подс.А. продължил да управлява
МПС-то, без да спира. Малко след удара завил наляво от платното, по което се
движел, и спрял.
По същото
време в насрещната лента за движение в посока от изток на запад се движел лек
автомобил „Фиат Пунто" ДК № ***, управляван от свид.Д.Т., който се
прибирал към дома си на ул.*** в с.Р.. В неговото пътно платно нямало други
МПС-та, но свид.Т. забелязал в насрещната лента за движение движещ се с висока
скорост лек автомобил. Приближавайки същия, на
светлината на фаровете на управляваното от него МПС, както
и на тази от насрещно идващото, свид.Т. забелязал на разстояние около 150-200
метра пред себе си как насрещно идващият автомобил осветил силуета на човек,
намиращ се на пътното платно и правещ усилия да се изправи. Без да намалява
скоростта на движение, насрещно идващият лек автомобил ударил човека, като не
променил посоката на движение, а тялото
на намиращото се на пътното платно лице отхвръкнало към МПС-то на свид.Т. и
паднало пред същия. Ударилият човека лек автомобил продължил движението си, без
да намалява скорост, като свид.Т. забелязал, че водачът му изгасил светлините на
фаровете. Веднага след удара, свид.Т. отбил източно от тялото на човека,
намиращ се на пътното платно, като спрял и направил опит да запази местопроизшествието. По
мобилния си телефон се обадил на оператор на телефон 112. Докато свид.Т.
провеждал разговор с хората, излезли от околните къщи, същият чул как друго МПС
преминало през тялото на пострадалия. В последствие било установено, че това
бил лек автомобил „Рено Туинго" с рег. № ***, управляван от свид.П.К..
Въз основа
на подадения сигнал,
на местопроизшествието пристигнали екипи на МВР и бърза медицинска помощ.
През това
време, след като отбил от ул. *** на друга улица в с.Р., подс.А. се обадил по
мобилния си телефон на своя роднина - свид. И.И., съобщавайки му за авария на
управлявания лек автомобил вследствие на удар и го помолил да го вземе от с.Р..
Свид.И. *** с личния си автомобил и от улица в с. Р. качил подс.А. и сестра му.
Лекият автомобил, управляван от подс. А., останал на улицата в с.Р.. При
придвижването към гр.П. подс.А. разказал на свид.И., че е ударил нещо на пътя и
се е изплашил. Последният му предложил да го отведе в VI-то РУП при ОД на МВР-
Пловдив, където подс.А. да разкаже споделеното. След пристигането в гр.П.,
подс.А. отишъл при дежурния полицай в VI-то РУП при ОД на МВР-Пловдив и съобщил
за случилото се. Малко след това бил предаден на органите на сектор „Пътна
полиция" при ОД на МВР - Пловдив.
Междувременно на местопроизшествието бил
извършен оглед на откритото на пътното платно тяло на мъж, установен като П.Ж.Р.,
велосипед - намиращ се на тротоара и вещите на пострадалия, открити по пътното
платно.
На ул.*** пред
дом №*** в с.Р. бил открит лек автомобил „Опел Астра" с рег. № ***. При огледа
на същия били установени деформации по предния капак, счупени преден ляв фар, ляв
мигач и ляв фар за мъгла, както и наличието на изтекла течност от МПС-то в
предната му част.
Тялото на
пострадалия било предадено за изследване в Съдебна медицина-Пловдив.
Леки
автомобили „Опел Астра" с рег.№ *** и "Рено Туинго" с рег.№*** били
иззети за извършване на технически експертизи.
Видно от
заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза на труп /л.214-220 ДПво/, по тялото на пострадалия са установени: наличие на
2000 мл. тъмна течна кръв в гръдния кош, разкъсване на левия бял дроб,
разкъсване на дясната камера на сърцето, разкъсване на перикардната торбичка,
счупване на множество ребра по няколко линии в лявата гръдна половина с
разместване на счупените костнифрагменти навътре към кухината, счупване на
множество ребра вдясно без разместване на счупените костни фрагменти, счупване
на гръдната кост, разкъсване на диафрагмата вляво, счупване на дясната
голямопищялна кост с оформяне на трети "бампер" фрагмент с връх - насочен
напред на костта, счупване на дясната малкопищялна кост, разкъсване на дясната
кръсцо-хълбучна става, напречно счупване на телата на 4-ти шиен и 11-ти гръден
прешлен без прекъсване на гръбначния мозък, оток на десния бял дроб, счупване
на носните кости, разкъсно -контузна рана по предно вътрешната повърхност на
лявата коленна става, кръвонасядане около счупените ребра и костите на дясната
подбедрица и дясната кръсцо-хълбучна става, дълбоки кръвонасядания в поясната
област, охлузвания по гърба на носа и лявата половина на лицето и дясната
половина, зацапване с кръв по задната повърхност на първи и втори пръсти на
двете ръце. Сочи се, че причината за смъртта на П.Р. е тежка гръдна травма,
довела до счупване на множество ребра двустранно, разкъсване на дясната камера
на сърцето и левия бял дроб и получилата се в резултат на това остра
кръвозагуба. Травматичните увреждания са причинени по механизма удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и
отговарят на това да са получени при настъпило ПТП, като пешеходецът е блъснат отзад от лек автомобил и отхвърлен в
лявата лента, а след това е прегазен отдясно през гръдния кош от друг лек
автомобил. Установените травматични увреждания могат да бъдат разделени на две
групи : тези, получени при блъскането от първия лек автомобил и тези - при
прегазването от втория лек автомобил. Първичното съприкосновение е било в
десния крак на пострадалия в областта на подбедрицата, при което се е получило
счупване на дясната голяма и малка пищялни кости с образуване на трети на трети
„бампер” фрагмент с връх, насочен напред на дясната голямопищялна кост
/огъвачен механизъм/. Поради удар под центъра на тежестта, тялото на
пострадалия е политнало назад, при което при огъвачен механизъм са се получили
счупване на тялото на 40-ти шиен и 11-ти
гръден прешлен, без засягане на гръбначния стълб. След това тялото на
пострадалия е полегнало на предния капак, при което се е получило дълбокото
кръвонасядане в поясната област и разкъсване на дясната кръсцо-хълбучна става. Впоследствие
тялото на пострадалия е паднало на пътното платно, при което най-вероятно са се
счупили ребрата вдясно до залавното им място с гръбначния стълб, без
разместване на костните фрагменти. След това тялото се е претърколило по
пътната настилка, при което се е получило счупване на носните кости и
охлузванията по носа и лявата половина на носа, както и може да се е получило
обширното охлузване по дясната половина на гръдния кош. След това пострадалият
е лежал на пътното платно вляво по посока на първоначалното движение на първото
МПС, напречно с главата към тротоара и лява страна, обърната към насрещно
движещите се коли. Той е бил жив и с двете си ръце е бърсал кръвта от носа си.
След известно време е последвало прегазване на пострадалия през гръдния кош в
посока отляво надясно спрямо неговото тяло, при което е счупена гръдната кост и
множество ребра в лявата гръдна половина по директен тип с разместени костни
фрагменти навътре към гръдната кухина. В резултат на притискането на гръдния
кош, разместените костни фрагменти отвътре към гръдната кухина са довели до
разкъсване на перикардната торбичка, на дясната камера и левия бял дроб, излив
на 2000 мл. течна кръв в гръдния кош и разкъсване на диафрагмата вляво. Смъртта
на пострадалия е настъпила в резултат на прегазването от МПС и е в пряка
причинна връзка с претърпяното от същия ПТП на 24.02.2014г. Състоянието на
трупа, преценено по трупните изменения, съответства на смърт от първо
денонощие.
От
заключението по назначена тройна комплексна автотехническа и съдебно-медицинска
експертиза /л.184-196
ДПво/ се установява, че в момента на сблъсъка с
лек аавтомобил „Опел" пострадалият е бил на пътното платно без велосипед,
изправен, като е бил обърнат с гръб към лекия автомобил, като след сблъсъка с
МПС-то тялото е отхвърлено на около 34.45м.- 34.50м. Скоростта на лекия автомобил
в момента на сблъсъка с пострадалия е била в диапазона 63.50 км/час - 76
км/час. Вещите лица дават заключение, че скоростта е била технически съобразена
с далечината на видимост на водача, осигурявана му от светлините на фаровете,
като причината, поради която същият не е реагирал и не е задействал спирачки
преди настъпване на сблъсъка, най-вероятно е свързана със субективни
обстоятелства, които не могат да бъдат посочени от експертите. Ако пострадалият
е пребивавал на платното за движение във време по-малко от 4,86 секунди,
независимо дали се е движил, стоял е на едно място или се е опитвал да се
изправи от паднало положение, водачът на лек автомобил „Опел” е имал техническа
възможност да го възприеме и да предотврати сблъсъка дори скоростта на МПС-то
да е била максимално възможната- около 76 км/ч. Ако пострадалият е пребивавал
на платното за движение във време по-голямо от 2 секунди, но по-малко от 4,86
секунди, водачът на лек автомобил „Опел” е имал техническа възможност да го
възприеме и да започне ефективно спиране, но не е имал техническа възможност да
спре напълно преди сблъсъка. Ако пострадалият е пребивавал на платното за
движение във време по-малко от 2 секунди, водачът на лек автомобил „Опел” не е
имал техническа възможност да предотврати сблъсъка и не е имал техническа
възможност да намали скоростта на МПС-то преди удара. След удара с лек
автомобил „Опел", тялото, отхвърлено от него, е било прегазено от втори
лек автомобил - „Рено", като десните гуми на последния са преминали през
краката на пострадалия. Описаните в съдебно-медицинската експертиза травми
отляво на гръдния кош, изразяващи се в множество счупени ребра, счупена гръдна
кост и проникване на фрагменти от костите в белия дроб, както и разкъсване на
предната стена на дясната камера не са предизвикани от лек автомобил „Рено”, а
от друг неизвестен автомобил с широки и големи гуми и голям клиренс. Не са
налице данни за съпричастност на лек автомобил „Фиат” към настъпването и
развитието на произшествието. Травмите, причинени от сблъсъка с лек автомобил
„Опел”, не са били непосредствена заплаха за пострадалия.
Съгласно
заключението по назначената петорна комплексна авто-техническа и
съдебно-медицинска експертиза /л.273-287 ДПво/, установените при пострадалия травматични
увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет, от удар или
притискане с такъв или неговото тангенциално действие и отговарят на това да са
получени от ПТП. Предвид по-конкретните нови за експертите данни, е прието, че
констатираните при пострадалия травматични увреждания могат да бъдат разделени
в няколко групи. Самото разделяне е условно поради липса на специфични и
характерни травматични увреждания, даващи основание за по-категорично протичане
на механизма на ПТП-то и неговите фази. Касае се за атипично протичане и
механизъм на ПТП. Първата група травми включва травматичните увреждания,
получени от предходна/и травма/и преди ПТП-то, а именно възможно падане от
велосипед, падане от ръста и др. В същата се причисляват и меко тъканните увреждания
на лицето с кръвотечение от носа, което обяснява зацапването на ръцете с кръв
при избърсване. Втората група травми обхваща основните травматични увреждания,
причинени от блъскане от лек автомобил „Опел Астра”. Не е налице типичната
фазовост на блъскане на пешеходец в изправено положение – инициален /първичен/
удар, възкачване върху капака на автомобила и удар в предно обзорно стъкло,
което е дало основание за извод, че при наличие на повреди по автомобила тялото
не е било в изправено положение при удара, тоест контактът е бил в точка на
тялото, разположена над масовия център на тялото /над таза/. Установените
травми и тяхната тежест налага извод за осъществен контакт в областта на
гръдния кош, където са основните и най-тежки травматични увреждания, които се
явяват причина за настъпването на смъртта. Констатирани са травматични
увреждания, които могат да бъдат обяснени с такъв удар само като атипични :
счупване на гръдна кост, разкъсване на диафрагмата, налична бампер фрактура на
дясната подбедрица, липса на черепно-мозъчна травма, липса на тежки счупвания в
областта на таза и др. Тази група травматични увреждания е възможно да бъде
причинена при динамично променяне на взаимно разположение на тялото и
автомобила в резултат на завъртане на тялото надясно и едновременно повдигане
нагоре. Така би се обяснил камшичестият механизъм, довел до травма на
гръбначния стълб в шийния му отдел и травма на гръбначния стълб ниско гръдно –
11-ти гръден прешлен. Налице е разкъсване на дясната камера на сърцето и на
белите дробове при липса на травма на коремните органи. Третата група травми
включват тези, получени след удара от лек автомобил „Опел Астра” – при падане
на пътната настилка на тялото. Тялото е било отхвърлено на минимум 34,45 метра,
като предвид дебелото облекло на пострадалия, травмите, които са настъпили, са
били най-вероятно охлузвания по тялото, като към тези травми могат да бъдат
причислени и евентуално травмите по лицето на пострадалия. С оглед наличието на
данни, че след сблъсъка с лек автомобил „Опел” пострадалият е бил прегазен от
лек автомобил „Рено”, то прегазването е настъпило с десните гуми на последния.
Най-вероятният механизъм на настъпване на ПТП-то е следният
: намиращ се в южната пътна лента на платното за движение с нанесени вероятно
първоначални травми по лицето, пострадалият П.Р. и бил блъснат от движещия се в
същата пътна лента лек автомобил „Опел". При това съприкосновение, поради
удар с първоначален контакт в близост, но над центъра на тежестта, тялото на
пострадалия е попаднало с горната си част към лекия автомобил, при което по
огъвачен механизъм са се получили счупване на тялото на 4-ти шиен и 11-ти
гръден прешлен. След това тялото на пострадалия се е възкачило с частично
завъртане надясно на предния капак с контакт вляво странично задно на гръдния
кош, при което е била причинена лявата гръдна травма половина по директен тип с
разместени костни фрагменти навътре към гръдната кухина. В резултат на удара и
притискането на гръдния кош към капака на автомобила, разместените костни фрагменти
навътре към гръдната кухина са довели до разкъсване на перикардната торбичка,
на дясната камера и левия бял дроб, излив на 2000 мл. тъмна течна кръв в
гръдния кош, разкъсване на диафрагмата вляво, дълбокото кръвонасядане в
поясната област и разкъсване на дясната кръсцо-хълбучна става. При този контакт
най-вероятно са се счупили и ребрата вдясно да залавното им място с гръбначния
стълб, без разместване на костните фрагменти. След това тялото на пострадалия е
било отхвърлено и е паднало на пътната настилка, при което най-вероятно се е
получило и обширното охлузване по дясната половина на гръдния кош. Впоследствие
тялото на пострадалия е лежало на платното за движение вляво по посока на
първоначалното движение на лекия автомобил „Опел”, напречно с глава към
тротоара и на лявата си страна. След известно време е последвало прегазване на
тялото на пострадалия поне с едното дясно колело на лек автомобил „Рено
Туинго", като първоначалното съприкосновение е било в десния крак на
пострадалия в областта на подбедрицата, при което се е получило счупване на
дясната голяма и малка пищялни кости по огъвачен механизъм. Вещите лица са
категорични, че причина за смъртта на пострадалия са травмите в лявата част на
гръдния кош, изразяващи се в множество счупени ребра, счупена гръдна кост,
както и разкъсаната предна стена на дясната сърдечна камера. Посочените травми
най-вероятно са причинени от сблъсъка с лек автомобил „Опел Астра”.
Като
обективно и компетентно изготвени съдът кредитира горепосочените заключения,
както следва :
-по
съдебно-медицинската експертиза на труп /л.214-220 ДПво/-в частта относно: констатираните
по тялото на пострадалия травматични увреждания; причината за настъпване на
смъртта, както и че уврежданията са получени при настъпило ПТП.
-по тройната комплексна автотехническа и
съдебно-медицинска експертиза /л.184-196 ДПво/ - изцяло, с изключение на тази част от
същото, в която се посочва, че описаните в
съдебно-медицинската експертиза травми по пострадалия - отляво на гръдния кош,
изразяващи се в множество счупени ребра, счупена гръдна кост и проникване на
фрагменти от костите в белия дроб, както и разкъсване на предната стена на
дясната камера са предизвикани от неизвестен автомобил с широки и големи гуми и
голям клиренс, както и че травмите, причинени от сблъсъка с лек автомобил
„Опел”, не са били непосредствена заплаха за пострадалия.
-по петорната
комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза /л.273-287
ДПво/ - изцяло.
От доказателствения
материал по делото безспорно се установява, че между пострадалия и моторни
превозни средства е имало две съприкосновения, като първото се изразява в
блъскане, а второто – в прегазване. В този смисъл са както показанията на свид.Д.Т.-
единствен очевидец на инкриминираното деяние, така и констатираните наранявания
по тялото на пострадалия при извършената съдебно-медицинска експертиза на труп.
Прегазването е осъществено от управлявания от свид.П.К. лек автомобил „Рено
Туинго”, като десните гуми на последния са преминали през краката на пострадалия.
Същото е настъпило след осъществения вече сблъсък между пострадалия и друг лек
автомобил, при който тялото на П.Р. е било отхвърлено в пътното платно вляво по
посока на движението на първия лек автомобил. Видно от заключенията по първата
експертиза в горепосочената като кредитирана част, както и по третата
експертиза, причина за смъртта на П.Р. са травмите в лявата част на гръдния кош
на пострадалия, изразяващи се в множество счупени ребра, счупена гръдна кост,
както и разкъсана предна стена на дясната сърдечна камера и тези травми са
резултат от настъпилия сблъсък между пострадалия и първия лек автомобил, с
който е имал съприкосновение. Безспорно се установява, че този първи лек
автомобил е именно управляваният от страна на подс.А. в деня на инкриминираното
деяние „Опел Астра”. Предвид изложените съображения съдът не кредитира първите
две заключения от посочените експертизи в отбелязаната част.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от направеното от подсъдимия самопризнание,
в подкрепа на което са събраните по делото писмени доказателства и
писмени доказателствени средства /протоколи за оглед на местопроизшествие,
ведно с фотоалбуми, справка за съдимост, справка за нарушител, характеристична
справка, копие на свидетелство за управление на МПС, договор за
покупко-продажба на МПС, свидетелство за
регистрация част І и част ІІ, документи относно сключена застраховка и техническата
изправност на лек автомобил „Опел Астра” с рег.№ *** и удостоверение от сектор ПП-Пловдив, прочетени и приети по
надлежния ред, заключенията по назначените съдебно-медицинската
експертиза на труп /в горепосочената част/, тройна комплекса автотехническа и
съдебно-медицинска експертиза /в горепосочената част/, петорна комплекса автотехническа
и съдебно-медицинска експертиза, както и гласните доказателствени
средства /показанията на
свидетелите Д.Т., П.К., Д.К., П.Б., И.И., Ф.А., А.М., П.П., Г.П., М.Р. и
Ж.Р., на които показания съдът дава вяра като обективни /въпреки възможната
заинтересованост на И.И. и Ф.А. като братовчед, съотв. сестра на подсъдимия/,
логични и последователни.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
От
заключението по тройната комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза се установява,
че основна причина за настъпване на ПТП-то е, че водачът не е реагирал и не е
задействал спирачките на управлявания лек автомобил преди настъпването на
сблъсъка. Това неправомерно поведение представлява нарушение на правилото за
движение по чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП, а именно : „Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението." В този смисъл съдът прие, че подсъдимият е осъществил
обективните признаци на състава на престъплението, тъй като при управление на
горепосоченото МПС не е намалил скоростта и поради възникналата опасност за
движението / намиращ се на пътното платно пешеходец/ не е спрял управляваното
от него МПС, с което виновно е нарушил правилото за движение, установено в
разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП, като именно в резултат на това
нарушение на правилата за движение е настъпил съставомерният резултат.
Разпоредбите
на чл.5, ал.1, т.1, чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП и чл.116 ЗДвП не съдържат императивно
правило за поведение за водачите на МПС и в този смисъл нарушаването им в
конкретния случай не може да бъде основание за ангажиране на наказателната
отговорност на подсъдимия.
Съгласно заключението
по тройната автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, скоростта на лек
автомобил „Опел Астра” към момента на сблъсъка с пострадалия е била в диапазона
63,50-76 км/ч, като най-вероятната такава е била около 69,80 км/ч. В този
смисъл същата безспорно е над разрешената скорост за движение в населеното
място – 50 км/ч, установена в чл.21, ал.1 ЗДвП /предвид липсата на пътен знак,
сочещ друга стойност на скоростта, която не трябва да се
превишава в района на местопроизшествието/ и следователно
при управлението на лекия автомобил подс.А. е нарушил и това правило за
движение, но това нарушение не се намира в причинна връзка с причинения
съставомерен резултат. От друга страна, съобразена е тази скорост, която в
съответствие с изискванията за безопасно движение всеки водач е длъжен да избере,
за да не допусне настъпване на ПТП. Същата е винаги е по-ниска от разрешената.
След като водачът е избрал скорост, която е по-висока от разрешената, както е в
настоящия случай, то движението с несъобразена скорост е недопустимо да се
отчита.
Като участник в настъпилото ПТП подс.А. е следвало да преустанови
движението на управлявания лек автомобил и да остане на местопроизшествието до
пристигането на контролните органи, като не премества МПС-то, стига то да не
пречи на движението. Напускането на същото без уважителни причини с цел да се
укрие, да заличи участието си в престъплението или да укрие доказателства представлява
бягство от местопроизшествието. От доказателствената съвкупност се установява по несъмнен
начин, че след настъпване на ПТП-то подс.А. не е преустановил движението на
управлявания лек автомобил, а е продължил, като малко след удара е завил наляво
от пътното платно и е спрял. След като е установил аварията на лекия автомобил,
настъпила в резултат на удара, той не се е върнал на местопроизшествието, а е
поискал съдействие от свид.И.И., а именно да дойде последният до с.Р. и да
вземе него и сестра му свид.А.. Едва след като е разказал за инцидента, по
предложение на свид.И. подсъдимият е
отишъл в VІ-то РУП при ОД на МВР-Пловдив, където е съобщил за случилото се. Ето
защо несъмнен се явява изводът за липса на уважителни причини за напускане на
произшествието от страна на подс.А., като самото напускане е осъществено именно
с оглед постигането, макар и временно, и на трите посочени по-горе цели. Бягството
на подс.А. от местопроизшествието след извършване на престъплението води до
извод, че последното е осъществено при това квалифициращо обстоятелство. Ето
защо съдът намира за неоснователно направеното в този смисъл възражение от
защитника на подсъдимия.
Безспорно подсъдимият
е допуснал и нарушението за движение, установено в разпоредбите на чл.123,
ал.1, т.2, б.А и б.Б ЗДвП /„Водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: т.2 - когато при
произшествието са пострадали хора: а) да уведоми компетентната служба на
Министерство на вътрешните работи; б) да остане на мястото на произшествието и
да изчака пристигането на представител на Министерство на вътрешните работи.”/,
но това нарушение не се намира в причинна връзка с настъпилото ПТП. Високата
степен на обществена опасност на същото е отчетена от законодателя, поради което
то е взето предвид като квалифициращо обстоятелство и наличието му обуславя
квалифициране на извършеното престъпление по по-тежко наказуемия състав.
От
субективна страна подсъдимият е извършил
престъплението по непредпазливост поради самонадеяност като форма на
вина, тъй като е предвиждал вероятното настъпване на общественоопасните
последици от деянието, но е бил уверен, че ще предотврати осъществяването им.
Субективната му увереност се основава на конкретно обстоятелство, свързано с
личността му, а именно че е шофьор с дългогодишен опит, макар и многократно санкциониран
за нарушаване на правилата за движение по пътищата /л.72 ДПво/, както и такива,
характеризиращи конкретната среда, тоест условията на време, място и
обстановка, при които е осъществено престъплението /добри атмосферни условия, суха пътна настилка, която е асфалтова и без неравности, респ.
наклони/.
Предвид гореизложеното, съдът призна подсъдимия за ВИНОВЕН в извършване на престъпление чл.343, ал.3, предл.5, б.”Б” вр.
ал.1, б.”В”, вр. чл.342, ал.1 НК, а именно за това, че на 24.02.2014г. в с.Р.,
област П., на ул.*** при управление на МПС - лек автомобил „Опел Астра" с
рег. № *** е нарушил правилото за движение по чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП, а именно
: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението." и по непредпазливост е причинил
смъртта на П.Ж.Р., като след деянието деецът е избягал от местопроизшествието, като
го призна за НЕВИНЕН в това по непредпазливост да е причинила смъртта на П.Ж.Р. и вследствие на нарушаване на
правилата за движение по пътищата по: чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП - „Всеки участник в
движението по пътищата, с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди."; чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП - „Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства."; чл.20, ал.2, изр.1 ЗДвП - „Водачите
на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движенето да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко видимо препятствие."; чл.21, ал.1 ЗДвП –
„При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство
управлявано с категория „В" в населено място е забранено да превишава
стойността от 50 км/ч."; чл.116 ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство
е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата,
към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял
бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престаралите хора.”; чл.123, ал.1, т.2, б.”А” и б.”Б” ЗДвП – „Водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:
т.2 - когато при произшествието са пострадали хора: а) да уведоми компетентната
служба на Министерство на вътрешните работи; б) да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на представител на Министерство на
вътрешните работи.”, поради което и на осн. чл.304 НПК го ОПРАВДА по
повдигнатото в този смисъл обвинение, а именно смъртта да е причинена и
вследствие на нарушаване на посочените правила за движение по пътищата.
Предвиденото
наказание за посоченото престъпление към момента на извършването му е „лишаване
от свобода” за срок от три до десет години. С ДВ бр.74/2015г., в сила от
30.09.2015г., е увеличен максимумът му, като понастоящем същият е петнадесет
години. В този смисъл настъпилото изменение в закона в частта, касаеща
санкцията, не е по-благоприятен за дееца закон, поради което и не е приложим в
настоящия случай.
Съобразявайки се с
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 НПК предвид проведеното съкратено
съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК за определяне на наказанието при
условията на чл.58А НК, съдът счете, че не са налице нито изключителни,
нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обуславят наказанието да бъде определено
на осн. чл.55 НК, поради което определи на подсъдимия при условията на чл.54 НК
- при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, на осн. чл.343, ал.3,
предл.5, б.”Б” вр. ал.1, б.”В”, вр. чл.342, ал.1 НК вр. чл.58А НК вр. чл.54 НК наказание
„лишаване от свобода” за срок от четири години. На основание чл.58А, ал.1 НК съдът намали срокът на
определеното наказание с една трета или същото да се счита “лишаване от
свобода” за срок от две години и осем месеца.
След като взе предвид срока на
наложеното наказание „лишаване от свобода”, както и че към момента на
извършване на престъплението подсъдимият не е осъждан на „лишаване от свобода”
за престъпление от общ характер, съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не се
налага същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание.
Поправително-възспиращото въздействие на наложеното наказание върху бъдещото му
поведение може да бъде постигнато много по-успешно именно в рамките на
изпитателен срок от три години, отколкото с изолирането му от обществото чрез
ефективно изтърпяване на наказанието в пенитенциарно заведение. Поради това и
на осн. чл.66, ал.1 НК съдът отложи изпълнението на същото за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
На осн. чл.343Г вр.
чл.343, ал.3, предл.5, б.”Б” вр. ал.1, б.”В”, вр. чл.342, ал.1 НК съдът наложи на подсъдимия и
наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от четири години,
считано от влизане на присъдата в сила. Поисканият от представителя на
държавното обвинение срок на това наказание се явява несъответен на конкретната
степен на обществена опасност на подсъдимия и на осъщественото от него
престъпление, а от друга страна, същият не кореспондира на изискването на
чл.49, ал.2 НК предвид предложения срок на основното наказание.
При определяне срока
на наказанията, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства : чистото
съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст, изказаното съжаление,
направеното в хода на досъдебното производство самопризнание и оказаното
съдействие за разкриване на обстоятелствата от значение за делото, а като
отегчаващи такива : лошите характеристични данни на подсъдимия предвид
прилагане спрямо същия на института на чл.78А НК и то също за транспортно
престъпление, високата степен на обществена опасност на самото престъпление
предвид тежестта на допуснатото макар и само едно нарушение на правилата за
движение и тежкия вредоносен резултат, състоящ се в причинена смърт на
51-годишен мъж, намиращ се в активна и зряла
възраст, както и високата степен на
обществена опасност на подсъдимия като водач на МПС предвид многократното му
санкционирането по административен ред за нарушения на ЗДвП, което сочи на
склонност у същия към нарушаване на правилата за движение.
Наложените наказания
съдът намира, че са необходими, достатъчни и справедливи за постигане целите на
наказанието и преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия,
както и за постигане на генералната превенция. Същите съответстват изцяло на тежестта
на извършеното транспортно престъпление.
Съгласно заключението по
тройната автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, в момента на ПТП-то
пострадалият е бил без велосипед и в този смисъл превозното му средство не е
участвало в сблъсъка. Непосредствено преди да бъде ударен от управлявания от
подс.А. лек автомобил, пострадалият се е намирал на пътното платно, но не в
изправено положение, тъй като контактът между същия и МПС-то е бил в точка на
тялото, разположена над таза.
Следователно към момента на произшествието П.Р. е бил пешеходец по смисъла на чл.107 ЗДвП, а не велосипедист. Като пешеходец същият няма задължението на
велосипедист да ползва светлоотразителна жилетка в случаите, предвидени в чл.80,
т.1 ЗДвП. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай не е налице съпричиняване на съставомерния резултат от
страна на пострадалия, поради което и направеното в този смисъл възражение от
защитника на подсъдимия се явява неоснователно.
Приложените по делото
веществени доказателства не са предмет или средство за извършване на
престъплението, което обстоятелство всъщност е ирелевантно, доколкото същите не
подлежат на отнемане, тъй като се касае за непредпазливо престъпление. Ето защо
съдът постанови след влизане на присъдата в сила: лек автомобил „Опел Астра” с
рег. № *** да се върне на собственика му П.Д.Б., лек автомобил „Рено Туинго” с
рег. № *** да се върне на собственика му П.П.К., велосипед марка „Тъндър гърд”
да се върне на М.П.Р. и Ж.П.Р. като наследници на пострадалия, както и да бъдат
унищожени като вещи без стойност: 7 броя пластмасови синьо-зелени на цвят
части, 8 броя пластмасови парчета, наподобяващи стъкло, 35 броя отчупени части,
1 брой стъклено гърло с капачка, 1 брой одорологична следа, влакна, 2 броя
тампони с червена течност и 2 броя дактилоскопни следи.
На осн. чл.189, ал.3 НПК в тежест на
подсъдимия бяха възложени разноските, направени в хода на досъдебното
производство за изготвени експертизи, в размер на 2958,88 лева, които да бъдат заплатени в полза на
Държавата, по сметка на ОД на МВР – гр.Пловдив.
На
осн. 189, ал.3 НПК подсъдимият бе осъден да заплати на частните обвинители М.П.Р.
и Ж.П.Р. направените по делото разноски в размер на 300 лева -адвокатски
хонорар, съгласно представен договор за правна помощ /л.134 ДПво/.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: