Производството се движи по реда на чл.196 и сл. от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 от ГПК. С Решение №98/30.12.2005г., постановено по гр.д.№ 47/2005г. Ардинския районен съд е признал за установено по отношение на Айдън Юсеин Абдула и Мерием Юсеин Халил, че Сакин Север /Сакин Салиев Абдулов/ и Сами Юзтюрк /Сами Салиев Абдулов/, са собственици по наследствено правоприемство на земеделски земи, намиращи се в землището на с. Ябълковец, община Ардино, обл. Кърджали, представляващи пасище в местността “Юрт дамъ” с площ от 4.000 дка, при граници и съседи : имот № 011032, пасище, мера и наследниците на Зелиха Реджеб Юзеирова, имот № 01033, ливада на Община Ардино; имот № 011026, дере, имот № 011036 и дере, и ливада в местността “Ев алтъ” ,с площ от 1.000 дка, при граници и съседи : имот № 011040, нива на Расим Ахмедов Рюстемов, имот № 010697 и жилищна територия на с. Ябълковец, имот № 011038, др. трайни насаждения на Община Ардино, имот № 011042 и ливада. Съдът е осъдил ответниците Айдън Юсеин Абдула и Мерием Юсеин Халил да заплатят на ищците Сакин Север /Сакин Салиев Абдулов/ и Сами Юзтюрк /Сами Салиев Абдулов/ направените в производството разноски в общ размер 380 лв. С решение № 205/26.10.2006г. Кърджалийският окръжен съд е оставил в сила Решение №98/30.12.2005г., постановено по гр.д.№ 47/2005г. по описа на Ардинския районен съд. С Решение N 187/27.02.2008г. по гр. д. N 928/2007г. ВКС на РБ е обезсилил Решение N 205/26.10.2006г. по гр. д. N 71/2006г. на Кърджалийския окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В съдебно заседание жалбата против атакуваното решение на Ардинския районен съд се поддържа от жалбоподателите чрез пълномощника им. Представят нови гласни и писмени доказателства. Ответниците Сакин Север /Сакин Салиев Абдулов/ и Сами Юзтюрк /Сами Салиев Абдулов/ чрез пълномощника си оспорват въззивната жалба. Сочат нови гласни доказателства. Ответниците Никола Асен¯в Господинов, Абдула Юсеин Абдула, и Ерван Юсеин Абдула, чрез назначения им представител по чл.50, ал.2 от ГПК /отм./, считат жалбата за основателна. Въззивната инстанция съобрази следното: Въззивната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. От доказателствата по делото се установява, че по силата на решение №327/22.08.2000г., постановено по гр.д. № 100/2000г. по описа на Ардинския районен съд, в производство по реда на чл.14,ал.3 от ЗСПЗЗ на ищците в първоинстанционното производство, в качеството им на наследници на Сали Аптулов Назифов , б.ж. на с.Ябълковец, общ. Ардино, е признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на пасище от 4.000 дка, находящо се в землището на с.Ябълковец в местността “Юрт дамъ”, и ливада от 1.000 дка, находяща се в землището на с.Ябълковец в местността “Ев алтъ”. Видно от удостоверение изх. №131/06.10.94г. на Общ.съвет, гр. Ардино, кметство Ябълковец, наследодателите на ищците и на ответниците в първоинстанционното производство, са братя. С решение № 53 Я/23.04.1997г. на ПК - гр.Ардино, на наследодателя на въззивниците - Юсеин Аптула Аптула /Юсеин Абдула Абдула/ е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху земеделски земи,между които и ливада от 0.621 дка, девета категория, находяща се в землището на с.Ябълковец, в местността “Ев алтъ”, имот №011030 при граници : имот № 011031 - нива на Юсеин Аптула Аптула, имот № 011029 - нива на наследници на Осман Бекиров Ибрямов, имот № 011028 – ливада на кметство Ябълковец, имот № 011026 – дере на кметство с.Ябълковец; и пасище, мера от 4.999 дка, девета категория, находящо се в землището на с.Ябълковец, в местността “Ев алтъ”, имот № 011033 при граници : имот № 011032 пасище на Зелиха Реджебова Юзеирова, имот №011033 – ливада на кметство Ябълковец, имот № 011026 и 011036 – дере на кметство с.Ябълковец. Въвод във владение върху горните имоти е извършен на 17.03.1998 г. /Протокол № 53 Я/. От приложеното към делото писмо изх.№ 33/20.02.2001г. на ПК -гр.Ардино, и от заключението по назначената в първоинстанционното производство съдебно-тефническа експертиза, която съдът приема, се установява, че процесните земеделски земи представляващи ливада и пасище, макар и в различни размери посочени в цитираните решения №№ 53158/12.10.2000г. и 53 Я/23.04.1997г. на ПК -гр. Ардино, са идентични. От показанията на разпитаните по делото свидетели Алиосманов, Велиев, Рабие Реджебова се установява, че спорните земеделски земи са били обработвани от майката на ищците, както до внасянето им в ТКЗС, така и след това. Едва след заминаването на ищците за РТурция, земите станали необработваеми, като понастоящем въззивницата Мерие Аптулова косяла тревата от двете места. Показанията на разпитаните свидетели, посочени от ответниците по иска, не променят тези изводи на съда. Така, свидетелите Тефик Рюстем и Шефкет Али сочат, че бащата на Айдън и Мерие – Юсеин Аптулов, притежавал земеделска земя на 5-6 места в землището на с.Ябълковец, около къщата му имало ниви, които били обработваеми земи, но сега били ливади; сочат също, че имал и пасище от около 5-6 дка, но с точност местонахождението на имотите, както и границите им не могат да посочат. При тези данни въззивната инстанция намира следното: Ищците са поискали установяване на правото им на собственост върху процесните имоти по отношение на ответниците, като и на двете страни поземлената комисия е възстановила тези имоти, т.е. ïðåäÿâеният иск е с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, вр. чл.97, ал.1 от ГПК. Нормата на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, е бланкетна и препращаща към установителен/респ. ревандикационен иск. Искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ има за предмет спор за материално право върху възстановена или подлежаща на възстановяване земеделска земя, при който следва да се определи кой е бил носител на правото на собственост върху земята към един минал момент - този на внасянето й в ТКЗС. Доколкото по делото се установява, че страниците от 01 до 53 от Емлячния регистър на с. Ябълковец /служебна бележка изх. №15/99г. на Община Ардино/ липсват, и страните не сочат други писмени доказателства, от гласните такива безспорно се установява, че процесните земеделски земи са били собственост на наследодателя на ищците – Сали Аптулов Назифов; същите са се обработвали от тяхната майка Кямиле до този момент /образуване на ТКЗС/, а също и след това земите се обработвали както от майката Кямиле, така и от ищците до заминаването им за Турция. Установява се по делото, че пръв през 1973-74г. заминал ищецът Сакин Север, а в последствие през 1989-90г. заминали ищецът Сами Юзтюрк и майка му Кямиле. При тези данни съдът намира за безспорно доказано, че към момента на образуване на ТКЗС процесните земеделски земи са били собственост на наследодателя на ищците - Сали Аптулов Назифов /Сали Абдулов Абдулов/. С оглед на изложеното, въззивната инстанция намира, че предявеният иск е основаталене и доказан, а атакуваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Ето защо, и на осн.чл.208, ал.1 от ГПК /отм./, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 98 /30.12.2005 г., постановено по гр.д. №47/2005г. по описа на Ардинския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Р.България в тридесетдневен срок от съобщаването му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |