Решение по дело №665/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.

Образувано е по касационна жалба от М. М. Т. от [населено място], [улица], подадена чрез адв. С. Ж. П. от АК-Пловдив, с посочен съдебен адрес: [населено място], ***, против Решение №49/13.06.2024г., постановено по АНД №123/2024г. по описа на Районен съд Димитровград.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно и необосновано. Налице били основанията за оспорване, предвидени в чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Сочи се, че Районен съд – Димитровград приел, че нарушението е извършено от лек автомобил * с ДК №[рег. номер], като без да изложи каквито и да е мотиви, само декларативно посочил, че не било основателно възражението за недоказаност на нарушението. Твърди се, че изводът, до който достигнал районният съд, бил неправилен и необоснован. От приложеното статично изображение (снимка) на нарушението било видно, че в една и съща посока на движение били заснети два автомобила. Счита се, че така възниквало съмнение на кой от двата автомобила е засечената скорост. В текстовото съдържание на статичното изображение липсвала индивидуализация на автомобила, чиято скорост била засечена с автоматизираното техническо средство. Не били налице данни как е определен нарушителят и най-вече съществува ли зона (от изображението), в която, за да се гарантира абсолютна сигурност при определяне на нарушителя, се допуска наличието само на едно превозно средство и коя е тя. Навеждат се доводи, че представеното по делото Приложение към удостоверение за одобрен тип №17.09.5126 не давало отговор на тези въпроси. Следователно било невъзможно да се направи извод, който да обоснове ангажиране административнонаказателната отговорност на водача на МПС с рег. №[рег. номер] в конкретния случай. Сочи се, че доколкото електронният фиш не се ползвал с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения, в тежест на издателя му било да установи по несъмнен начин всички обективни и субективни признаци на административното нарушение, което в процесния случай не било сторено. Неустановяването на съществен елемент от обективната страна на административното нарушение, какъвто бил превозното средство, засечено с АТСС да превишава ограничението на скоростта, правело деянието недоказано. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и на електронния фиш.

В допълнително представена чрез пълномощник писмена молба се моли за отмяна на обжалваното решение и на електронния фиш. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение от 400 лева за всяка от двете инстанции, или общо в размер на 800 лева.

Ответникът по касационната жалба не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, с оглед на което предлага да се остави в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, е основателна, по следните съображения:

С оспореното решение състав на Районен съд - Димитровград е потвърдил обжалвания пред него Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №5642981 на ОДМВР – Хасково, с който на М. М. Т., на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на дата 03.03.2022г. в 14.06 часа.

За да постанови решението, районният съд е обосновал извода, че обжалваният електронен фиш е законосъобразно и правилно издаден. Посочил е, че нарушението е установено с годно техническо средство и в тази връзка са официалните и представени по делото писмени доказателства. Съдът е приел, че нарушението е доказано. Точността на заснемането и показанията на техническото средство били без съмнение верни – в тази връзка били и изводите на съда, касаещи неговата техническа изправност. Съдът е посочил, че несъмнено данните се отнасят за *** с ДК №[рег. номер]. Автомобилът бил собствен на жалбоподателя, липсвала декларация, че друг я е управлявал. Съдът е посочил, че не било основателно възражението на жалбоподателя за недоказаност, налице бил достатъчно ясен снимков материал в тази връзка.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Не се споделят изводите на районния съд за безспорна доказаност на нарушението, установено с ЕФ Серия К №5642981. Задължението да докаже явно и несъмнено всеки един от признаците на нарушението е изцяло в тежест на административнонаказващия орган. В случая липсват доказателства по делото, от които да се установи по безспорен начин конкретният номер на управлявания от наказаното лице автомобил. В приложения по постъпилата преписка снимков материал има дата, час, измерена скорост, ограничение на скоростта, както и координати, посочен е номер на снимката, но не се установяват номерата на МПС, които са заснети. На представената снимка не е разпознаваем регистрационен номер на нито един от двата автомобила, които всъщност са заснети. За посочените писмени данни, но на друг лист, а не отстрани на самата снимка, в конкретния случай се установява, че са възпроизведени след снемане на изображението, тъй като в тях фигурира номера на съответния електронен фиш, вече се сочи номер на автомобила. Но в действителност тези установени данни са приложение в изпълнение на задължението на административнонаказващия орган по чл.189, ал.8 от ЗДвП, касаещо комплектоването на преписката за съда, като следва да се има предвид и че същите не се установява от кого са попълнени /няма подпис, имена, длъжност/. От приложената снимка данни за автомобилите не могат да бъдат установени. Това определя вещественото доказателство – снимка, като обективно негодно да установи заснетия автомобил, а оттук и не може да бъде установено авторството на наказуемото деяние. Липсата на означение на номера на автомобила на снимката е основание съставеният ел.фиш да бъде определен като издаден като незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен, тъй като нарушението е абсолютно недоказано от обективна страна. Макар в представената преписка да се съдържат други писмени доказателства - Удостоверение за одобрен тип, протокол от проверка, Протокол по чл. 10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., справка за собственост, нарушението се явява недоказано от обективна страна. Изводите на въззивната инстанция и на административнонаказващия орган относно установеното авторство са неправилни, непочиващи на годно създаден и приложен снимков материал, тъй като няма доказаност на регистрационния номер на автомобила.

Настоящата инстанция намира за правилен извода на районния съд, че обжалваният Електронен фиш съдържа всички необходими реквизити съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. Спазени са и изискванията за съставяне на Протокол по чл.10 от Наредбата, като и при осъществяването на контрол на участниците в движението по пътищата е използвано АТСС, което е в действие по реда на Закона за измерванията, притежава удостоверение за одобрен тип и вписан в регистъра на Българския институт по метрология. Но нарушението при определянето на административноотговорното лице и липсата на данни за регистрационния номер на автомобила в приложеното изображение се явява от съществено значение за преценката налице ли е нарушение от подведния под отговорност.

Наред с горното, при прегледа на снимката се различават два леки автомобила, без да са видими техните регистрационни номера, както вече се посочи, като не може да се установи скоростта на кое точно МПС от заснетите автомобили е отчетена с процесното АТСС като „+127 км/ч (Прибл.)“. В текстовото съдържание на снимката липсва индивидуализация на автомобила, чиято скорост е засечена с автоматизираното техническо средство, за да се приеме, че именно автомобилът на наказаното лице е този, който е навлязъл в зоната с ограничение на скоростта. По делото липсват каквито и да са доказателства, от които да става ясно, че в случай като процесния АТСС установява превишение на скоростта на конкретния автомобил.

С оглед горното, настоящият състав намира за основателни твърденията в касационната жалба, че от приложената към административнонаказателната преписка снимка не може да се установи кое МПС е превишило максимално допустимата стойност на скоростта.

Предвид изложените съображения, не може да се установи по непротиворечив начин осъществено ли е описаното в електронния фиш нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, а като е приел противното, районният съд е постановил акта си в несъответствие със събраните по делото доказателства, респ. в нарушение на материалния закон. При това положение оспореното решение следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени електронния фиш.

При този изход на делото заявеното в настоящото производство искане за присъждане на разноски се явява основателно. Съобразно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.143, ал.1 от АПК съдът определя в тежест на касационния ответник заплащане на разноски за настоящата и въззивната инстанция в общ размер на 800 лева, предвид уговореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение по Договор за правна и защита и съдействие от 07.03.2024г., представен пред районния съд и Договор за правна и защита и съдействие от 19.06.2024г., представен пред настоящата инстанция.

Ето защо и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Хасково

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение №49/13.06.2024г., постановено по АНД №123/2024г. по описа на Районен съд Димитровград, вместо което постановява:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №5642981 на ОДМВР – Хасково, с който на М. М. Т., [ЕГН] от [населено място], [улица], на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на М. М. Т., [ЕГН] от [населено място], [улица], направените разноски по делото за две съдебни инстанции в общ размер на 800 (осемстотин) лева.

Решението е окончателно.