Определение по дело №1268/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на адв. Х. Ч. за допълване на Решение № 708/14.02.2024 г. по КАНД № 1268/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково в частта относно разноските.

Посочва, че към жалбата срещу НП е приложено пълномощно, важащо за пред всички инстанции, и ДПЗС. Посочено било, че договореното адвокатско възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. Второ от Закона за адвокатурата. Твърди, че е налице редовно упълномощаване, доколкото и делото било разгледано два пъти от Районния съд и два пъти от Административния съд. Приложение намирала и разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. Моли за допълване на решението в частта с разноските.

Отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК не е депозиран.

Въз основа на твърденията на искателя и установеното по делото съдът формира следните фактически и правни изводи:

Искането е допустимо.

Разгледано по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНО.

1. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК „в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските“. В конкретния случай и доколкото съдът се е произнесъл по претенцията за присъждане на разноски единствено в мотивите на решението си, искането на адвоката на касатора се определя като такова за допълването му в частта за разноските.

2. Отговорността за разноски в съдебното производство е обективна, невиновна отговорност. Фактическият състав, при който тя се поражда, е съвкупност от следните юридически факти: неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за водене на делото по повод на този спор и съдебен акт в полза на страната, която претендира разноските.

3. Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН „в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“.

Приложима е разпоредбата на чл. 228 във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК, съгласно която „когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“.

4. С Решение № 708/14.02.2024 г. по КАНД № 1268/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково е отменено Решение № 243/02.10.2023 г., постановено по АНД № 454/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково, като по основателната жалба на Х. М. М. е отменено Наказателно постановление № 22-1253-000886/01.06.2022 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Хасково.

С оглед изхода от спора разноски в полза на касатора Х. М. М. се дължат. За да бъдат присъдени разноски в негова полза, същите следва да бъдат доказани по основание и размер. В случая това не е сторено.

5. Отправено е искане от пълномощника на касатора за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1, т. 3 ЗАдв.

„За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв., като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. Отнася се за изрично предвидено изключение от общия принцип, според който се заплащат само реално направените по делото разноски, поради което чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да се тълкува буквално и да се прилага, без да се изискват и събират доказателства относно съществуването на някое от основанията, посочени в чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв.“. /така вж. Решение по адм. д. № 9332/2022 г., ІІІ отд. на ВАС/.

В полза на адвокат Ч. не следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по аргумент от чл. 38, ал. 2, изр. Първо от ЗАдв, тъй като същият не доказва, че реално осъществената правна помощ е безплатна - по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, сключен по реда и условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв за приключване на делото пред всички съдебни инстанции. Не представлява и основание за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда и условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. представеното по делото пълномощно, видно от което Х. М. М. единствено упълномощава адвоката да изготви жалба срещу процесното НП и да осъществи процесуално представителство пред всички съдебни инстанции.

Извод: искането на пълномощника на касатора за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1, т. 3 ЗАдв следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Х. Ч. за допълване на Решение № 708/14.02.2024 г. по КАНД № 1268/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково в частта относно разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.