№ 786
гр. София, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110148715 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Р. С. срещу /фирма/.
Ищецът посочва, че според твърденията на ответника по партида с кл. №
**********, открита за имот с адрес: /адрес/, се дължат суми за предоставени ВиК
услуги от него, който се водил като титуляр на партидата в системата на ответното
дружество. Поддържа, че според твърдения на служители на ответника за описания
имот се дължала сума в общ размер от 11 437,46лв. за периода м. ноември 2015г.-м.
ноември 2020г. Ищецът оспорва да се намира в облигационна връзка с ответника. На
следващо място счита, че сумата не се дължи поради недоставена, неотговаряща на
изискванията услуга. Посочва, че имотът не е водоснабден, а уредите за отчет не са
минали необходимите проверки. Поддържа, че дружеството е нарушило нормативните
изисквания и общите условия. Евентуално прави и възражение за погасяване на
вземанията по давност. С молба от 14.10.2021г. ищецът е уточнил, че се иска
установяване на недължимост на сумата от 700лв., обхващаща периода м. февруари
2017г.-м. февруари 2018г., която е част от общо задължение в размер на 11 437,46лв.,
отнасящо се за периода м. ноември 2015г.-м. ноември 2020г.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че не дължи на ответника сумата от 700лв., обхващаща
периода м. февруари 2017г.-м. февруари 2018г., която е част от общо задължение в
размер на 11 437,46лв., отнасящо се за периода м. ноември 2015г.-м. ноември 2020г.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва иска. Твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение
по доставка на ВиК услуги, което било видно и от приложената към исковата молба
справка, която се издавала само по искане на титуляра на партидата или на негов
пълномощник. Посочва, че задълженията за имота за доставена питейна вода се
формират на база брой живущи поради липса на монтирани годни измервателни уреди
в имота. Поддържа, че ищецът извършва регулярни частични плащания на
задълженията. С тези плащания счита, че е прекъсвана и давността.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
1
отхвърлен предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн. ДВ бр. 18 от 25.02.2005г.), потребители на
водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги по чл. 1, ал. 1 от закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти,
за които се предоставят ВиК услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл. 3, ал. 1
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, предвиждаща, че
потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; и
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогична е и
разпоредбата чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца, които са публикувани на
интернет страницата му и са общодостъпни.
От анализа на посочените разпоредби се налага извода, че потребител (клиент)
по силата на закона на ВиК услуги е собственикът или вещният ползвател на имота.
Именно той се намира в облигационно правоотношение по договор за предоставяне на
ВиК услуги и е носител на задължението за заплащане на цената на тези услуги.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ответното дружество е да
докаже, че ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния имот, съответно че
между страните е възникнало облигационно правоотношение по доставка на такива
услуги. От посочената по-горе нормативна уредба следва, че това доказване включва и
установяване на факта, че ответникът е собственик/вещен ползвател на процесния
имот. За доказване на този факт ответникът се позовава на справка от имотния
регистър към АВ, каквато не е представена по делото. Приложената молба-заявление
от ищеца от 20.08.2021г. не е в състояние да установи наличието на облигационно
правоотношение, доколкото с нея същият изрично заявява, че не е налице основание да
бъдат начислявани суми на негово име, че не дължи такива и моли същите да бъдат
отписани. Негоден да установи този факт се явява и подаденият отговор на молбата от
ответника, който изхожда от самия него и не може да се ползва за доказване на изгодни
за него факти. Ето защо, наличието на облигационна връзка между страните по
договор за доставка на ВиК услуги до горепосочения имот се явява недоказана, което
обуславя извод за основателност на предявения отрицателен установителен иск.
Извън изложеното, следва да се добави и че процесните вземания се явяват
погасени по давност. Задълженията за заплащане цената на предоставените ВиК услуги
представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР №
3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност. В настоящия процес се
отрича съществуването на задължения за периода м.02.2017г.-м.02.2018г. Съдът е
2
указал в проведеното открито съдебно заседание, че в тежест на ответника е да докаже
обстоятелства, водещи до прекъсване на давността, а именно твърденията си, че
същата е прекъсната поради признание на задълженията чрез извършени от ищеца
регулярни доброволни плащания. От експертното заключение по допуснатата и приета
комплексна експертиза се установява, че в счетоводството на ответника е отразено
едно плащане на 17.12.2021г. в размер от 2453,02лв. по договорна сметка №
28000010821. Видно от експертизата, тази договорна сметка се отнася за период,
различен от процесния, а именно 16.08.2012г.-20.10.2015г. В същото време, въобще не
е ясно и от кого е извършено това плащане. Предвид това, следва да се приеме, че по
делото не са ангажирани и доказателства от страна на ответника, чиято е
доказателствената тежест и това му е изрично указано в проведеното открито съдебно
заседание, за наличие на обстоятелства, прекъсващи давността. Както към момента на
предявяване на исковата претенция, така и към момента на приключване на съдебното
дирене, 3-годишният давностен срок за процесните вземания за периода м.02.2017г.-
м.02.2018г. е изтекъл.
По изложените съображения, предявеният отрицателен установителен иск
следва да бъде уважен.
При този изход на спора, право на присъждане на разноски има ищецът на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Същият е доказал направата на такива в размер на 50лв. за
платена държавна такса. Претендира се и адв. възнаграждение в полза на процесуалния
му представител за оказана безплатна правна защита, което следва да бъде присъдено
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адвоката в минимален размер от 300лв.
съгласно Наредба № 1/2004г.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. Р. С., ЕГН: **********,
със съдебен адрес: /адрес/, срещу /фирма/, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление /фирма/, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 700лв., отнасяща се за периода м. февруари 2017г.-м.
февруари 2018г., която е част от общо задължение в размер на 11 437,46лв.,
обхващащо периода м. ноември 2015г.-м. ноември 2020г., за доставени ВиК услуги за
имот с адрес: /адрес/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /фирма/, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление /фирма/, да заплати на Н. Р. С., ЕГН: **********, със
съдебен адрес: /фирма/, сумата от 50лв. – разноски по делото за платена държавна
такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. /фирма/, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление /фирма/, да заплати на адв. К.И. Б., ЕГН: **********,
с адрес: /фирма/, сумата от 300лв. за оказано безплатно процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3