РЕШЕНИЕ
гр. Д., 12.05.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д. районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в публичното
съдебно заседание на десети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря С.Б., като разгледа докладваното от съдия Неделчева гр. дело
**309 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск за делба по чл. 34 от ЗС
– втора фаза след допускане на делбата на следните недвижими имоти:
- жилищна сграда, находяща се в гр. Д.,
ул. ”***” **, с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***,
със застроена площ от 71 кв. м., построена в дворно място /*** собственост/ с
площ от 359 кв.м., съгласно отстъпено право на строеж със следното
разпределение: първи етаж - ***; втори етаж - ***;
- жилищна сграда, едноетажна, находяща
се в гр. Д., ул. ”***” ** с идентификатор ***., разположена в ПИ с
идентификатор *** със застроена площ по скица - 41 кв.м. / а по нот. акт - **
кв. м./ и
- гараж, находящ се в гр. Д., ул. ”***” **
с идентификатор ***.*, разположен в ПИ с идентификатор *** със застроена площ
по скица от 30 кв.м. / а по нот. акт ** кв. м./,
при равни квоти от по една втора идеална част за всеки един от
съделителите Р.П.И.
с ЕГН ********** и М.Д.
М. с ЕГН **********.
Съдът е допуснал
и назначил
изготвянето на съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение, относно реалната
поделяемост на допуснатите до делба недвижими имоти, с оглед възможността за обособяване
на отделни дялове за всеки от съделителите, съобразно броя и квотите им в
съсобствеността, като евентуално изготви проект за разделителен протокол, както и е
назначил съдебно-оценъчна експертиза, със задача, вещото лице да определи действителната
пазарна цена на имотите.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
В съдебно заседание е изслушано вещо
лице – ** А.Е., от заключението /л.**/ на което се установява, че допуснатите
до делба недвижими имоти са реално неподеляеми. Заключението на вещото лице е
прието от съда като пълно, компетентно изготвено и неоспорено от страните по
делото.
Вещото лице С. Б. в експертизата си /л.**/
е определило и пазарната стойност на трите недвижими имота в размер на 44500
лв. Ищецът е оспорил тази оценка с мотива, че тя е силно занижена и е поискал
тройна СОЕ, която съдът е допуснал. Видно от заключението на трите вещи лица
/л.**/, същите са оценили ** жилищна сграда на 59200 лв., а гаража на 6380.00
лв. Не е дадена пазарна оценка на старата кирпичена постройка.
С определение в закрито заседание от **г.,
съдът е отменил дадения ход по същество на делото, с мотива, че няма ясно и
точно определена пазарна стойност на всеки един от делбените имоти, отчитайки
обстоятелството, че сградите са построени върху ** парцел и е налице само
отстъпено право на строеж, което е наложило съдът да назначи отново СОЕ. Видно
от заключение /л.**/ на в. л. С. Б., имотите са оценени така: жилищна сграда с
идентификатор *** /**/ - 38300 лв., жилищна сграда с идентификатор ***. /стара **/
- 300.00 лв. и гараж с идентификатор ***.* – 6000 лв. Съдът **ира именно тази
експертиза, досежно определяне на пазарната цена на делбените имоти, тъй-като
оценъчния доклад е пълен, всестранен, обективен, отчетено е обстоятелството, че
теренът, върху който са построени постройките е ** и има само учредено право на
строеж с титуляр М. Д.. Именно последното дава отражение върху ниските оценки
на имотите, тъй-като съделителите не са собственици на земята.
Никой от съделителите не е правил
възлагателни претенции.
По
исковете по сметки:
В първото съдебно заседание след
допускане на делбата, ищецът е направил искане по сметки с правно основание
чл.31 ал.2 от ЗС /л.**/. Така в съдебно заседание на **г., Р. И. е връчил на
ответницата покана за плащането на наем за ползване на собствената на ищеца
½ ид. ч. от ** му **, като размерът на претендирания наем е 180.00
месечно, начиная от датата на влизане в сила на решението за развод. С
допълнителна молба от **г. /л.**/, Р. П. е уточнил, че претенцията му е за
ползването на неговата половина от М. Д. на ** и на гаража. Ищецът твърди, че
няма достъп до имотите и не ги ползва, че му се възпрепятстват опитите да влезе
в тях. В хода на производството, Р. И. е конкретизирал, че цената на иска му по
сметки е 8640 лв. Във връзка с иска по сметки, ищцовата страна е поискала
допускане на СОЕ, която да определи месечният наем за двата делбени имота – **
и гаража.
Ответницата е оспорила иска по сметки,
предявен от Р. И., досежно размера от 180.00 лв. месечно, който счита, че е
силно завишен и не отговаря на пазарните наеми за отдаване под наем на жилища в
този район на града и относно началният момент, от който се търси наема.
Процесуалният представител на М. Д. е възразила, че началният момент на иска с
правно основание чл.31 ал.2 от ЗС е датата на получаване на поканата от страна
на ответницата, а именно – **г., когато тя е получила в съдебно заседание
екземпляра от поканата на ищеца.
Видно от заключението на в.л. С. Б. /л.**/,
месечният наем за къщата е 150.00 лв. и за гаража е в размер на 30.00 лв., или
общо 180.00 лв. От заключението на тройната оценъчна експертиза /л.**/ е
посочен наем от 180.00 лв. за новопостроената къща и 30.00 лв. за гаража. Съдът
**ира първото заключение, като обективно и безпристрастно, дадено при по-добро
и пълно обследвана не пазара на недвижими имоти в гр.Д., и в частност на
имотите, отдавани под наем.
От разпитаните по делото свидетели – В.
Г. И., М. Р. И., Л. И.Д., и от обясненията на ищеца се установява, че последният
е напуснал семейното жилище през м. **г. и от тогава не живее в него, нито има
достъп до него. Горното обстоятелство не се оспорва от ответната страна.
Предявеният иск черпи правното си
основание от разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗС, съгласно който, когато общата
вещ се използва лично от единия съсобственик, то той дължи обезщетение на
другия за ползата, от която е лишен, от деня на писменото поискване. Обезщетение
на посоченото основание се дължи при положение, че общата вещ се ползва лично
от един или няколко съсобственици, съобразно нейното предназначение, а не се
добиват ползи /добиви в натура или граждански плодове/ от вещта. Анализът на
разпоредбата сочи, че законодателят свързва възникването на вземане на
обезщетение за лишаване от ползите от общата вещ с наличието на отправена
писмена покана до ползващите лично за себе си вещта съсобственици. В този
аспект на разсъждения е и Тълкувателно Решение №7/02.112012г. на ОСГК на ВКС.
Задължението за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС не е
задължение за периодично парично плащане с определен срок за изпълнение, а има
глобален характер. Писмената покана по чл. 31, ал. 2 ЗС се свързва с
възникването на задължението изобщо, но не и с поставянето на длъжника в
забава. Обстоятелството, че обезщетението по чл. 31, ал. 2 от ЗС се изчислява
на база средния пазарен наем за периода, за който се претендира, съответно
присъжда, не го превръща в задължение за периодично изпълнение. За да бъде
поставен длъжникът в забава е необходима покана, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В настоящия случай писмената покана,
изисквана от разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС е поканата, предявена от ищеца
Р. И. и връчена на ответницата М. Д. на **г. в съдебно заседание. В нея се
съдържа покана до ответницата да заплащат обезщетение на ищеца. При наличието
на вече връчена покана, съдът приема, че съдържащата се в нея покана е такава
по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, т. е., покана за плащане на обезщетението,
дължимо от ответницата за периода от ** год. до **г., датат на последното
съдебно заседание. Следователно, от **г. - денят следващ поканата, М. Д. е в
забава за плащане на дължимата сума по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
От заключението на в. л. С. Б. по изготвената по делото
съдебно-оценъчна експертиза /л.**/, изслушана и приета в съдебно заседание,
проведено на **г./, което е **ирано от съда като обективно и безпристрастно,
неоспорено от страните в хода на процеса, се установява, че размерът на
обезщетението за лишаване от ползването на процесните два недвижими имота – **
къща и гараж, изчислено на база средния пазарен месечен наем за сходни имоти е
в размер на 180 лв., т.е. 90.00 лв., съобразно квотата от 1/2 ид. на ищеца.
Изчислено обезщетението за търсения период от **г. /датата на връчване на поканата
на ищеца към ответницата, а не от датата на влизане на решението за развод в
сила, тъй-като липсва покана до М. И. за минал период/ до **г. /датата на последното
съдебно заседание по делото/ при месечен наем в размер на 90 лв. е в размер на
1980.00 лв. Ищецът претендира обезщетение в размер на 8460 лв. От
доказателствата, събрани по делото се установява, че искът е доказан по
основание и размер до сумата от 1980.00 лв., а в частта за разликата над 1980.00
лв. до 8460.00 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съобразно резултата от горния иск, ищецът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса в полза на ДРС размер на 259.20 лв., а
ответницата дължи държавна такса по горния иск в размер на 79.20 лв., с оглед
отхвърлената част.
В първото редовно проведено съдебно заседание във втора фаза
на делбата, ответницата М. Д. е предявила иск по сметки с правно основание чл.127
ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.59 от ЗЗД. по делото, с цена на иска 12269.85 лв.,
представляващи половината от погасителните вноски от 24539.69 лв. за погасяване
на **, изтеглен от **, както и сумата от 300.00 лв., представляващи мораторни
лихви върху главницата от 12269.85 лв., изчислени за времето от **г. до датата
на предявяване на иска – **г. В хода на производството с допълнителна молба /л.**/,
ответницата е изменила иска, като е поискала увеличаването му от 12269.85 лв.
на 16246.50 лв., тъй-като и след датата на предявяване на иска по сметки – **г.
до **г. /датата на допълнителната молба/, М. Д. е продължила да изплаща сама **,
без участието на ищеца. С нова молба от **г. /л.**/, ответницата е направила
ново увеличение на иска по сметки, от 16246.50 лв. на 45121.50 лв., като се е
позовала на новонастъпилото обстоятелство, че е изплатила предсрочно целият
остатък на тегления ** и на **г. е внесла сумата от 57750.02 лв. и така е
погасила целия дълг, вкл. и дела на ищеца, т.е. половината от цитираната
по-горе глобална сума – 28875 лв. /сборът от 16246.50 лв. и 28875 лв. формира
новата цена на иска от 45121.50 лв./.
По делото не се спори, че страните по време на брака си са
изтеглили през **г. от банка „**” ** ** ** в размер на 57900 лв., /че са
солидарни длъжници по него/, които пари са вложени в построяването на **,
сграда с идентификатор ***, че вноските по ** ежемесечно са удържани от
заплатата на ответницата. Спорно по делото е от кога страните нямат обща
семейна каса – от **г. когато е теглен **, както твърди М. Д., или от датата на
фактическата раздяла – м. **г., както твърди ищеца.
При изпълнение на служебното си
задължение да прецени родовата и функционалната подсъдност, които са
абсолютни предпоставки за възможността сезирания съд да реши исковете със СПН, настоящия състав констатира
следното: М. Д. в хода на делбеното производство е предявила иск
по сметки с правно основание чл.127 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.59 от ЗЗД, като
цената на иска е 45121.50 лв. По този иск ищцата не е внесла държавна такса,
предвид практиката в делбените процеси, държавните такси по извършване на
делбата и по исковете по сметки да се определят със самия съдебен акт, поради
което съдът е допуснал за съвместно разглеждане в делбата предявеният от М. Д.
срещу Р. И. иск по сметки. Съгласно чл.68 от ГПК: „Паричната оценка на предмета
на делото е цена на иска”, а нормата на чл.69 ал.1 т.1 от ГПК посочва, че
размерът на цената на иска по искове за парични взимания е търсената сума, в
случая 45121.50 лв.
Макар и предявен в делбеното производство, този облигационен
иск
не следва да се решава от делбения съд, с оглед императивната
разпоредба на чл.104 ал.4 от ГПК, съгласно която, подсъдни
на окръжен съд като първа инстанция са искове по граждански и търговски дела с
цена на иска над 25000 лв.
Тъй-като е налице предявен иск по сметки, като становището на
съда по
този иск следва
да намери отражение в диспозитива на съдебния акт и ще се
ползва със СПН, а родовата подсъдност предполага иска да се разгледа от
ДОС, то при
горните констатации и доводи, настоящият състав намира, че
следва да изпрати по компетентност на окръжен съд Д. исковата молба по предявения от М.Д.
срещу Р.И. иск по
сметки с правно основание чл.127 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.59 от ЗЗД.
По извършването на делбата:
Съсобствеността
в делбеното производство се прекратява чрез теглене на жребий, разпределяне на
имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349, ал.1 и ал. 2 ГПК/ или чрез изнасяне на имота на публична продан – чл.348 от ГПК. Основен
критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на
броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на
стойността на дяловете на съделителите. Съгласно общия принцип за извършване на
делбата всеки от съделителите следва да получи реален дял от делбеното
имущество. Само при неподеляемост и невъзможност за възлагане, то следва да се
изнесе на публична продан и съделителите да получат паричната равностойност на
дела си от продажната цена.
От заключението на ** А.Е. се установява,
че и трите недвижими имоти, допуснати до делба са реално неподеляеми. Ищецът
моли съдът да изнесе имотите на публична продан. Ответницата моли съдът да
разпредели в нейн дял ** жилищна сграда и гаража, а на ответника да се постави
в дял старата **, като съделителката уравни дела на бившия си съпруг в пари.
Съдът намира, че с оглед принципа на
справедливост и по възможност всеки съделител да получи реален дял от делбеното
имущество, следва делбата на имота да се извърши чрез предложения и възприет от ответницата по делото
начин,
като се пристъпи към разпределение по реда на чл.353 ГПК, доколкото тегленето
на жребий е невъзможно, тъй като до делба са допуснати
имоти, съществено различаващи се по площ, обем или стойност. В този
смисъл е и задължителната съдебна практика- ПП на ВС на НРБ №7/1973г., т.5, б.
„б”. Нещо повече, съдът взема предвид и обстоятелството, че изнасянето на
неподеляемите имоти на публична продан е най-неблагоприятния способ за
прекратяването на спорната съсобственост, ето защо и горното съждение мотивира
в по-голяма степен извода, че делбата следва да се извърши по реда на чл.353 от ГПК.
Допуснати са до делба три имота, като по предназначение
двата са жилищни, а третият е със стопанско предназначение – гараж. Следва да
се отчете, че жилищна сграда с идентификатор ***.* е стара **, строена в ***,
според вещите лица, макар, че от свидетелските показания на Л. Д., които съдът **ира,
предвид дългогодишните преки и непосредствени впечатления от отношенията на
съделителите, се установи, че съпрузите М. и Р. И. са живели в нея, зимата на **г.,
когато са строили новата къща.
Трайна е съдебната практика, според която, когато се възлага
жилището на единия съделител, за уравнение на дяловете да се предостави на
другия съделител гаража, който по своята строителна характеристика е самостоятелен
недвижим имот. При наличие на двама съделители и реално два имота /на практика
третият имот към момента е непригоден за живеене/, е недопустимо единия
съделител да получи двата имота, а делът на другия да бъде уравнен
равностойностно в пари. Основен принцип в делбата е всеки съделител да получи
по възможност реален дял.
При разпределяне на имотите, съдът взе предвид обстоятелството,
че от тегленето на първия ** през **г., после рефинаниран през ** до
погасяването му на **г. само М. М. го е изплащала. Предсрочното погасяване на **
е довело до увеличаване стойността на построената ** къща, защото така имотът е
бил освободен от **та тежест. Не без значение е фактът, че от момента на
фактическата раздяла – м. **г. до сега ответницата и ** и живеят в построената **
къща. По делото не се спори, че къщата се ползва от години само от М. М. и
общото на съделителите дете М. Р. И., макар и **. В този смисъл ползването на
имотите, предмет на делбата са правнорелевантен критерий при разпределянето им,
ПП на ВС на НРБ №7/1973г., т.5, б.в”, предл. второ. Следва да се отчете
обстоятелството, че правото на строеж е учредено на името на ответницата /л.12
– заповед за вписване на нов титуляр в Разрешение за строеж от **.**г. на гл. **
На Община град Д./, като е заличено името на първоначалния титуляр – Л. Д. - **
на М. Д.. Родителите на същата са изградили процесния гараж през ** г. /заключение
по СТЕ на ** Е. – л.**/ и са стопанисвали кирпичената къща. Описаните два имота
са били прехвърлени възмездно през **г. от родителите на М. М. по време на
брака и с Р. И. /**/.
Предвид изложеното следва да бъде поставен в дял на ищеца
гаража с идентификатор ***.* на стойност 6000 лв. и жилищна сграда с
идентификатор ***.*, на стойност 300.00 лв. а в дял на ответницата - жилищна
сграда, находяща се в гр. Д., ул. ”***” **, с идентификатор ***, на стойност 38 300 лв. Стойността на трите делбени
имоти възлиза на 44600 лв. Двамата съделители имат равни квоти от по ½
ид. ч. от делбената маса, или делът на всеки съделител е на стойност 22300 лв.
Предвид посоченото по-горе разпределение на имотите, следва за уравнение на
дяловете да бъде осъдена ответницата М. М. да заплати на ищеца Р. И. сумата от 16000
лв., получена като разлика между стойността на полагаемия се дял на ищеца на
стойност от 6300 лв. и дела на М. Д. на стойност 38300 лв., като тази разлика
от 32000 лв. се дели на две, т.е. 16000 лв.
По делото от процесуалния представител на ответницата е
направено искане за прихващане на дължимата от нея сума за уравнение на
дяловете с иска по сметки. Предвид липсата на произнасяне от страна на съда на
иска по сметки, предявен от ответницата, с оглед родовата подсъдност на този
иск, налице е обективна невъзможност да се разгледа искането за прихващане в
това производство.
Следва да бъдат осъдени страните да заплатят държавна такса по
сметка на ДРС в размер на 4% върху стойността на дяловете им, на осн. чл.8 от
Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, а именно: М. Д. да
заплати държавна такса в размер на 1532.00
лв., а Р.И. да заплати държавна такса в размер на 252.00 лв.
Нито ищецът, нито ответницата са предявили искане за
присъждане на сторените съдебни разноски в делбеното производство, поради което
такива не се следват. За повече акуратност следва да се отбележи, че
процесуалният представител на Р. И. е депозирал молба от **г. /л.**/, в която е
описал направените от клиента му по делото разноски по назначените експертизи,
на обща стойност 605 лв., в която молба е отправено искане разноските „да бъдат
считани като увеличаване на предявения ни иск по сметки.” Подобно искане е
недопустимо, защото не се касае за увеличаване на размера на предявения иск по
чл.31 ал.2 от ЗС, а по-скоро за нов иск по сметки с друго правно основание, което
обаче искане е просрочено, защото е направено извън срока по чл.346 от ГПК.
Предвид това, то не подлежи на разглеждане и съдът не дължи произнасяне по
него.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
В ДЯЛ на М.Д. М. с
ЕГН **********,*** се поставя и тя получава:
- жилищна сграда, находяща се в гр. Д., ул. ”***” **, с идентификатор
***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 71
кв. м., построена в дворно място /*** собственост/ с площ от 359 кв.м.,
съгласно отстъпено право на строеж със следното разпределение: първи етаж - ***;
втори етаж - ***, на стойност 38300.00 лв.
В ДЯЛ на Р.П.И. с
ЕГН **********,*** се поставя и той получава:
- жилищна сграда, едноетажна, находяща
се в гр. Д., ул. ”***” ** с идентификатор ***.*, разположена в ПИ с
идентификатор *** със застроена площ по скица - 41 кв.м. / **/, на стойност
300.00 лв. и
- гараж, находящ се в гр. Д., ул. ”***” **
с идентификатор ***.*, разположен в ПИ с идентификатор *** със застроена площ
по скица от 30 кв.м. / **./, на стойност 6000.00 лв.
ОСЪЖДА М.Д. М. с
ЕГН **********, да заплати на Р.П.И. с ЕГН ********** сумата от 16000.00 лв. /шестнадесет хиляди лева/
– представляваща стойност за уравнение на дяловете, ведно със законната
лихва, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение. ОСЪЖДА М.Д.
М. с ЕГН **********,***, да
заплати на Р.П.И.
с ЕГН ********** на осн.
чл.31 ал.2 от ЗС сумата от 1980.00 лв.
/хиляда деветстотин и осемдесет лева/ представляваща обезщетение
за лишаването му от правото на ползване, съобразно притежаваната
от него 1/2 идеална част от съсобствените на страните недвижими имоти,
представляващи: жилищна сграда,
находяща се в гр. Д., ул. ”***” **, с идентификатор ***, разположена в поземлен
имот с идентификатор ***, със застроена площ от 71 кв. м., построена в дворно
място /*** собственост/ с площ от 359 кв.м., съгласно отстъпено право на строеж
със следното разпределение: първи етаж - ***; втори етаж - *** и гараж, находящ се в гр. Д., ул. ”***” **
с идентификатор ***.*, разположен в ПИ с идентификатор *** със застроена площ
по скица от 30 кв.м. / **./, при средно месечно обезщетение в размер
на 90.00 лева за периода от **г. до **г.,
като отхвърля иска за разликата над
1980.00 лв. до претендираните 8460 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р.П.И. с
ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Районен съд гр.Д.
държавна такса по предявения иск по сметки с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС
в размер на 259.20 лв. /двеста
петдесет и девет лева и двадесет стотинки/, съобразно изхода на спора по този
иск.
ОСЪЖДА М.Д. М. с
ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд гр.Д.
държавна такса по предявения иск по сметки с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС
в размер на 79.20 лв. /седемдесет и
девет лева и двадесет стотинки/, съобразно изхода на спора по този иск.
ОСЪЖДА М.Д.
М. с ЕГН ********** да заплати по
сметка на Районен съд гр.Д. държавна такса в размер на 1532.00 лв. /хиляда петстотин тридесет и два лева/, на осн. чл.8 от
Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Р.П.И. с
ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд гр.Д.
държавна такса в размер на 252.00 лв.
/двеста петдесет и два лева/, на осн. чл.8 от Тарифа за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК.
ПРЕКРАТЯВА
производството по предявения иск от М.Д.
М. срещу Р.П.И. с правно основание чл.127 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.59 от ЗЗД
и ИЗПРАЩА по компетентност на
окръжен съд Д. молбата по този иск за разглеждане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Д. ОКРЪЖЕН СЪД в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено. В частта, досежно прекратяване на производството по иска
по сметки, съдебният акт има характер на определение и може да бъде обжалван с
частна жалба пред Д. окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: