№ 649
гр. Бургас, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20222100500614 по описа за 2022 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от Т. М. Д., ЕГН ********** от гр. П.,
ул. „В.“ № *, ет. *, ап. **, със съдебен адрес: гр. Карнобат, ул. „Георги
Димитров, №6, ет.1, офис 3 чрез адвокат Янка Стойкова, против Решение №
23 от 21.02.2022 г., постановено по гр. дело №598/2021 г. по описа на Районен
съд – Поморие, с което съдът е приел за установено по отношение на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков –
Казанджията“ № 4 – 6, представлявано от управителя Райна Миткова
Тодорова, че въззивникът дължи на дружеството сумата от 3810,83 лева,
включваща 3000 лева частично претендирана главница от общо дължима
главница от 16665,29 лева по договор за потребителски кредит без
поръчители от 01.08.2008 г., сключен между Т. М. Д. и кредитодателя
Стопанска инвестиционна банка АД /“Сибанк“ АД/, което вземане
кредитодателят е прехвърлил на ищеца-цесионер „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
съгласно договор за цесия от 28.09.2012 г., 810,83 лева – обезщетение за
забава за периода от 01.08.2021 г. до 31.05.2021 г., ведно със законната лихва
1
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК – 01.06.2021 г. до окончателното й
изплащане, за което вземане в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№153/22.06.2021 г. по ч.г.д. №414/2021г. по описа на ПРС. Със същото
решение съдът е осъдил въззивника да заплати на въззиваемото дружество
сумата от 643,78 лева – разноски пред първоинстанционния съд, както и
сумата от 76,22 лева – разноски в заповедното производство по ч.г.д. №
414/2021 г. по описа на ПРС.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който счита съдебния акт на ПРС за неправилен и
незаконосъобразен. Моли съда да го отмени изцяло като отхвърли
предявените искове и присъди съдебно-деловодни разноски за двете
инстанции. Счита, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че
вземането на банката, което е било прехвърлено на ищеца е станало
изискуемо с настъпване на крайния падеж по договора за кредит – 01.08.2018
г. Твърди, че кредитът е следвало да бъде обявен за предсрочно изискуем.
Цитира съдебна практика – решение № 45/17.06.2020 г. по т.д. № 237/2019 г.,
Второ т.о. на ВКС и решение № 90/31.03.2014 г. по гр.д. № 6629/2013 г.,
Четвърто г.о. на ВКС и счита, че началния момент от който започва да тече
давностен срок за вземания по погасителните вноски по договора за банков
кредит е момента на изискуемостта на съответната вноска. Твърди, че
решението е постановено в отклонение на практиката на ВКС. Излага
съображения.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков –
Казанджията“ № * – 6, чрез адвокат Недялка Капитанова. от АК – Стара
Загора, с който счита подадената въззивна жалба за неоснователна и моли
съда да потвърди обжалваното решение. Излага съображения. Оспорва
твърденията на въззивника, че кредитът е следвало да бъде обявен за
предсрочно изискуем. Позовава се на практика на ВКС и Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 на ОСГТК на ВКС – т.18.
При условие, че съдът уважи подадената жалба, прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на основание чл.78 ал.5 от ГПК, като
2
счита, че следва да бъде посочена банкова сметка по която да се преведе
присъдената сума.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК,
от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Производството пред Районен съд - Поморие е с правно основание
чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Постановеният акт е валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че между въззивника Т.Д. и
„Стопанска инвестиционна банка“ АД е сключен договор за потребителски
кредит без поръчител № РК08-00-284/01.08.2008 г., по силата на който
банката е предоставила на въззивника потребителски кредит в размер на
15000 лева, като срокът за погасяване е сто и двадесет месеца и е изготвен
погасителен план към сключения между страните договор. С последващ
анекс № 1 от 04.11.2009 г. е установено, че остатъкът от кредита възлиза на
16665,29 лева и страните са постигнали договореност за срок от шест месеца
задълженото лице да дължи вноска в размер на 128 лева, като главницата в
този период се олихвява с годишен лихвен размер от 9,126 %, а след изтичане
на този срок главницата да се олихвява с годишен лихвен процент от 16,185
%.
Представено е копие от договор за прехвърляне на вземания (цесия)
от 28.09.2012 г., сключен между „СИБанк“ АД като цедент и „Еос Матрикс“
ЕООД – цесионер, по силата на който договор банката е продала на цесионера
вземанията към свои длъжници, описани в Приложение № 1. Вземането към
длъжника и въззивник по делото фигурира в Приложение № 1 към договора
под № 2202 и общ размер на дълга 26973 лева, от които 16836,42 лева –
главница и 10136,50 – лихва. Съгласно споразумението по договора за цесия,
първият кредитор „СИБанк“ АД е упълномощил с пълномощно с нотариална
заверка на подписите от 16.11.2012 г. цесионера „Еос матрикс“ ЕООД да
уведоми длъжниците за извършената цесия, съобразно разпоредбата на чл. 99,
ал.3 от ЗЗД. Първоначално длъжникът не е надлежно уведомен, като са му
изпратени две писма, но няма данни някое от тях да е достигнало до него. В
последствие процесуалният представител на въззиваемото дружество е
3
упълномощен от „Адвокатско дружество – Иванов и Денев“ да уведомява
длъжниците по сключените договори от въззивното дружество за
прехвърляне на вземания. В този смисъл, с оглед представяне на всички
изискуеми доказателства по извършената цесия и връчването им на длъжника
следва да се приеме, че последният е надлежно уведомен, съгласно
изискванията на ЗЗД. Предявеният от въззиваемото дружество срещу
въззивника иск е за сумата от 3810,83 лева, от които главница – 3000 лева и
810,83 лева – лихва за забава. От назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че неиздължената сума за главница към датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 01.06.2021 г. възлиза на 16665,29
лева, а лихвата за забава на претендираната главница за периода от 30.04.2018
г. до 01.06.2021 г. е в размер на 940,83 лева.
Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и е
достигнал до правни изводи, които се споделят от настоящата съдебна
инстанция, която на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на
съдебния акт, като въззивникът твърди, че тъй като договорът между
страните е сключен през 2008 г., към настоящия момент същият е погасен по
давност. Позовава се на съдебна практика – решение № 45/17.06.2020 г. по т.
д. № 237/2019 г. ТК II отделение на ВКС и решение № 90/31.03.2014 г. по гр.
д. № 6629/2013 г. IV ГО на ВКС. Излага становище, че началният момент, от
който започва да тече давностният срок за вземания за главница по
погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на
изискуемостта на съответната вноска, тоест давността тече отделно за всяка
анюитетна вноска от датата, на която плащането е било дължимо по
отношение на банката. Настоящата съдебна инстанция споделя изложените от
Поморийския районен съд мотиви досежно дължимостта на вземането, тоест
не споделя възражението на въззивника, че предсрочната изискуемост е
настъпила автоматично през м. декември 2009 г. и в тази връзка вземането е
погасено по давност. Крайният срок за погасяване на кредита е 01.08.2018 г. и
след изтичането му на 01.06.2021 г. е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение, като не се е наложило банката да обявява предсрочна
изискуемост на вземането. В случая, както правилно е приел
първоинстанционният съд, приложение намира общата петгодишна давност, а
4
вземането на банката, което е било прехвърлено на „Еос Матрикс“ ЕООД, е
станали изискуемо с настъпване на крайния падеж по договора за кредит на
01.08.2018 г., а погасителната давност по това вземане изтича на 01.08.2023 г.
и към момента не е изтекла. В този смисъл Окръжният съд намира
постановеното от Районен съд – Поморие решение за правилно и
законосъобразно, което налага същото да бъде потвърдено. По делото
липсват данни въззиваемата страна да е поискала присъждане на разноски,
поради което, с оглед на резултата по делото, такива не се дължат.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 23 от 21.02.2022 г., постановено по гр.
дело №598/2021 г. по описа на Районен съд – Поморие.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5