РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. ХАСКОВО, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Р.М. К.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20215600500500 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалба на А.А.К. от гр. ***
С Решение № 260325 от 30.06.2021 г., постановено по гр.д. № 99/2019 г., РС Хасково
е признал за установено ,че А. А.К. от гр.*** дължи на основание чл.433 т.3 от КЗ на „
Дженерали застраховане“ АД гр. София сумата от 1251,33 лв. главница, представляваща
половината от изплатеното застрахователно обезщетение на основание сключен договор за
застраховка „ Каско на МПС“, застрахователна полица № ***г. със срок на валидност от
05.12.2017 г. до 04.12.2018 г., за настъпило ПТП на 03.02.2018 г. в с. ***, общ.***, ведно със
следващата се законна лихва върху главницата, считано от 28.09.2018 г. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена Заповед № 993 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 01.10.2018 г. по ч.гр.д. № 2270/2018 г. по описа на РС Хасково.
Съдът е осъдил А.А.К. от гр.*** да заплати на „ Дженерали застраховане“ АД гр.
София сумата от 750 лв. направени по делото разноски.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът А.А.К., който чрез
особения представител адв. П. обжалва в срок. Твърди,че постановеното от РС Хасково
решение е неправилно поради неговата необоснованост. Неправилен бил изводът на съда,че
пешеходецът К. е съпричинил вредоносния резултат, поради което следвало да бъде
ангажирана неговата отговорност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
решението на РС Хасково и постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли
1
изцяло предявения иск.Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски и да бъде
определено възнаграждение за особения представител за въззивната инстанция.
В срок е постъпил писмен отговор, с който въззиваемия оспорва подадената въззивна
жалба. Счита,че постановеното от РС Хасково решение е правилно и моли то да бъде
потвърдено.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е неоснователна. Постановеното от РС Хасково решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
РС Хасково е сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр.чл.410 ал.1 т.1 от
КЗ, предявен от „ Дженерали застраховане“ АД гр. София против А.А. К. от гр. *** да бъде
прието за установено, че ответникът му дължи сумата от 1251,33 лв. главница,
представляваща половината от изплатеното застрахователно обезщетение на основание
сключен договор за застраховка „ Каско на МПС“, застрахователна полица № *** г. със срок
на валидност от 05.12.2017 г. до 04.12.2018 г., за настъпило ПТП на 03.02.2018 г. в с.***,
общ.***, ведно със следващата се законна лихва върху главницата, считано от 28.09.2018 г.
до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед № 993 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 01.10.2018 г. по ч.гр.д. № 2270/2018 г. по описа на
РС Хасково, както и да бъдат присъдени направените в заповедното производство и в
исковото производство разноски. При разглеждането на спора първоинстанционният съд е
събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях
е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че искът е основателен и доказан в
предявения размер Изложените от първоинстанционният съд мотиви на основание чл.272
от ГПК се споделят от настоящата инстанция. Пред настоящата инстанция не се
представиха нови доказателства, които да дават основание да бъде направен извод различен
от този на решаващия съд.
Следва да бъде отбелязано, че районният съд е допуснал очевидна фактическа грешка
в диспозитива на решението си, като е посочил,че сумата е дължима на основание чл.433 т.3
от КЗ, а не на основание чл.410 ал.1 т.1 от КЗ, която очевидна фактическа грешка следва да
бъде отстранена по реда на чл.247 от ГПК. Съдът правилно е квалифицирал предявения иск,
посочил е основанието, на което се дължи сумата и изложил в тази връзка мотиви, които са
правилни. Именно за това неточното посочване в диспозитива на основанието следва да се
квалифицира като очевидна фактическа грешка.
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че събраните по делото
доказателства не дават основание да се приеме, че пешеходецът с поведението си е
допринесъл за причиняването на вредоносния резултат. Правилно и въз основа на преценка
в съвкупност на заключението на назначената по делото СТЕ и събраните писмени и гласни
доказателства съдът е приел,че вина за настъпилото ПТП има,както водачът на МПС, който
2
се е движел с несъобразена скорост в зоната на кръстовището и с мокрото и недобре
осветено пътно платно, така и пешеходецът, който е предприел пресичане на пътното платно
на непозволено място. Всеки един от участниците е допринесъл еднакво за настъпването на
вредоносния резултат.
Безспорно по делото е установено,че в резултат на ПТП са причинени имуществени
вреди на автомобила в размер на 2 472.65 лв., които щети ищецът е заплатил на
застрахования водач. Съгласно чл.410 ал.1 т.1 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне срещу причинителя на вредата.
Ето защо претендирайки заплащането на половината от така заплатеното обезщетение, с
оглед приноса на ответника в причиняването на вредоносния резултат, в размер на 1236.33
лв. и 15 лв.обичайни разходи за определянето му или общо в размер на 1251,33 лв., искът се
явява основателен и доказан в пълния предявен размер, в който следва да бъде уважен.
Достигайки до този извод първоинстанционният съд е постановил правилно по същество
решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на адв. В.П. сумата от 250 лв.
възнаграждение за особен представител за въззивната инстанция, съгл. чл.47 ал. от ГПК вр.
чл.7 ал.2 т.2 от наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с
оглед фактическата и правна сложност на спора . В хипотезата на чл.47 ал.6 от ГПК съдът
назначава особен представител на разноски на ищеца. Доколкото на назначения особен
представител се дължи възнаграждение за всяка една инстанция и е пропуснато при
образуването на делото да бъде указано на ищеца да внесе тази сума, то същият следва да
бъде осъден да заплати на особения представител дължимото адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260325 от 30.06.2021 г. на РС Хасково, постановено
по гр.д. № 99/2019 г.
ОСЪЖДА „ ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София, бул. „ Княз
Александър Дондуков“ № 68, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. В.П., АК Хасково
сумата от 250 лв. възнаграждение за особен представител за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4