№ 1542
гр. Русе, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Васил М. Петков
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Гражданско дело №
20224520103593 по описа за 2022 година
Ищеца М. Г. Р. твърди, че на 04.11.2011г. срещу нея е бил издаден изпълнителен лист
по ч.гр.дело № 6042/2011г. на Русенски районен съд, с който е осъдена да заплати на „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД сумата 440,97 лева по договор за кредит, заедно с
лихви и разноски. Въз основа на посочения изп. лист било образувано изпълнително дело №
20128310400752 на ЧСИ Милкана Македонска, по което бил наложен запор на трудовото
възнаграждение на М. Г. Р.. На 18.08.2015г. по изпълнителното дело постъпила молба от
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД с искане за конституиране като взискател,
след придобиване на вземането от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД. На
22.08.2015г. е наложен запор на банкови сметки на М. Г. Р., а на 28.05.2015г. била изпратена
призовка за опис на движими вещи, на 16.02.2016г. бил наложен запор на банкова сметка,
на 08.06.2016г. била депозирана молба за налагане на възбрана върху право на строеж, на
28.03.2017г. била подадена молба за запор на банкови сметки, а на 30.04.2018г.- била
подадена молба за опис на движими вещи. Ищцата счита, че нито едно от предприетите
действия не представлява изпълнително действие, което да прекъсва давността, поради
което изпълнителното производство се счита за прекратено екс леге на 12.09.2014г. Навежда
довод, че съгласно ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС
давността се прекъсва с предприемането на изпълнителни действия, с което се реализира
един или повече изпълнителни способи. Счита, че от 12.09.2014г. е започнала да тече
погасителна давност, която е изтекла на 12.09.2019г. По тези съображения М. Г. Р. счита, че
дългът й към „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД по посочения изпълнителен
лист е погасен по давност и иска това обстоятелство да бъде признато за установено от
съда.
1
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД оспорва иска. Твърди, че изп. дело №
752/2012г. е било прекратено с постановление за прекратяване № 4613/23.03.2021г, поради
което, счита, че доколкото няма висящо изпълнително производство срещу ищцата, то искът
е лишен от правен интерес, поради което е недопустим. Счита също така, е искът е и
неоснователен. Сочи, че с молбата за образуване на изпълнителното дело от 04.07.2012г. е
прекъсната погасителната давност. Сочи следните действия, които според него прекъсват
погасителната давност:
Изпратено запорно съобщение на 12.09.2012г. до работодателя на длъжника;
Молба за конституиране на нов взискател на 18.08.2015г;
Насрочване на опис на движими вещи на 12.09.2015г.
Сочат се също така множество наложени запори на банкови сметки на ищцата в
периода 2015-2017 година, както и насрочване на опис на движими вещи, искане за
вписване на възбрана и повторно изпращане на призовка за принудително изпълнение през
2018 година. Счита, че не е изтекъл 5 годишен период, в който да не са предприемани
изпълнителни действия. Счита, че давността се прекъсва с предприемането на изпълнителни
действия, като не е необходимо тези действия да са успешни. Сочи, че съгласно ППВС №
3/18.11.1980г. образуването на изпълнително дело давността се прекъсва и давност не тече,
и едва от 26.05.2015г. с приемането на ТР № 2/26.06.2015г. тази постановка е променена,
като е прието, че по време на изпълнителното производство давността тече и се прекъсва с
всяко действие на принудително изпълнение. Сочи се и съдебна практика, която разяснява
как следва да се прилагат във времето разрешенията на едно тълкувателно решение, които
отменят предходни такива, включително и практика на ЕСПЧ обективирана в решение от
19.02.2013г. по жалба № 2834/2006г. и решение от 10.01.2019г. по жалба № 48149/2009г.
Предявеният иск е с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 04.11.2011г. е издаден изпълнителен лист срещу М. Г. Т., ЕГН ********** с който
е разпоредено същата да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД
следните суми:
440,97 лева главница;
55,35 лева възнаградителна лихва;
155,39- лихва за забава и
Законна лихва до изплащане на вземането.
На 04.07.2012г. „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД депозира молба до
ЧСИ Милкана Македонска за образуване на изпълнително дело срещу М. Г. Т. и за
предприемане на изпълнителни действия, като на основание чл. 18 от ЗЧСИ възлага на
съдебния изпълнител да определя начина на изпълнение и да предприема изпълнителни
действия.
На 10.07.2012г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до М. Г. Р., като
същата не е открита за връчване на поканата. Съдебният изпълнител е направил
2
необходимите справки за длъжника и е изпратил уведомление по чл. 192, ал.1 от ДОПК до
ТД на НАП.
На 12.09.2012г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на ищцата, както и
до НОИ, а на 24.09.2012г. съдебният изпълнител е бил уведомен от работодателя, че М. Г. Р.
е в отпуск за гледане на дете и не получава трудови възнаграждения.
На 15.01.2013г. работодателят уведомява съдебният изпълнител, че трудовото
правоотношение с М. Г. Р. е прекратено.
С разпореждане на съдебния изпълнител на 18.08.2015г. „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД е конституирано като взискател по изпълнителното дело на
основание договор за цесия, като прехвърлянето на вземането е потвърдено от
първоначалния кредитор и „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД е упълномощено
да извърши съобщаване на цесията на длъжника.
На 22.08.2015г. съдебният изпълнител изпратил запитване до 16 банки със седалище
в република България за наличието на банкови сметки на М. Г. Р..
На 25.08.2015г. съдебният изпълнител по молба на новия взискател изпратил до М. Г.
Р. призовка за опис, която няма данни да е достигнала до адресата.
На 14.10.2015г. и на 16.02.2016г. съдебният изпълнител изпратил запорни съобщения
до три банки („ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, „ЦЕНТРАЛНА
КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД и „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД), от които
получил отговор, че по сметките няма наличности.
На 22.03.2016г. М. Г. Р. придобива право на строеж върху жилище в гр. Русе и на
08.06.2016г. съдебният изпълнител изпраща искане до службата по вписванията за вписване
на възбрана върху имота.
На 21.10.2017г. съдебният изпълнител е изпратил повторно запорно съобщение до
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“
АД и „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД и получава отговор, че по сметките на М. Г.
Р. в първите две банки няма наличности, а сметката в „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“
ЕАД е закрита.
На 30.04.2018г. представител на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД
депозира искане до съдебния изпълнител за извършване на опис на движими вещи на
длъжника. На 28.11.2018г. съдебният изпълнител изпраща отново призовка за принудително
изпълнение до длъжника, която отново не е достигнала до последния.
На 30.12.2018г. съдебният изпълнител поискал нова справка от ТД на НАП за
декларирано имущество на М. Г. Р..
На 23.03.2021г. съдебният изпълнител прекратил изпълнителното дело на основание
чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК.
По делото се поставят няколко правни въпроса обуславящи неговата допустимост и
имащи отношение към основателността на иска. Един от тях е допустимостта да се
3
установява по исков ред погасяване на вземане по давност. В някои съдебни решения се
излагат следните мотиви:
„Възражението за погасителна давност е отбранително средство за защита за
длъжника по едно облигационно отношение и не може да бъде ползвано като основание за
предявяване на иск.“ (Решение от 12.10.2015 г. по в. т. д. № 970/2015 г., ОС-Варна)
„Едва при предприета защита от страна на кредитора по отношение на
вземанията, за длъжницата ще се породи интерес да се позове на факта на изтеклия
давностен срок.“ (Решение от 11.01.2016 г. по в. т. д. № 1657/2015 г., ОС-Варна.)
Никъде в законодателството няма разпоредба, която да дефинира погасителната
давност, като чисто защитно средство и да я изключва като валидно основание за
предявяване на иск. Това е изкуствена правна конструкция, която не е подплатена с
аргументи и за това няма как да бъде анализирана.
Аргумент за недопустимост на разглеждания иск се черпи от разбирането, че и след
погасяването по давност дългът продължава да съществува, а е погасено само възможността
да бъде събран принудително. За това не може да се претендира, че „вземането не
съществува“ (По подробно по този въпрос- по долу). От друга страна претенцията за
установяване, че „вземането е погасено по давност“ била свързана не със съществуването на
вземането, а с негово качество, и в закона такъв иск не бил предвиден.
Напротив, предвиден е. Съгласно чл. 124, ал.1 от ГПК може да се иска
установяването на съществуването или несъществуването както на едно право, така и на
едно правно отношение. Правното отношение според теорията е правна връзка между
лицата, която настъпва като резултат от юридически факт по силата на правна норма. (В
този смисъл проф. Мария Павлова, том 1, стр.145 и сл. Проф. В. Таджер- том 1, стр.320 и сл,
Проф. Венелин Ганев- ОТП, стр.537 и сл.)
Несъмнено съществуването на вземане, което може да бъде упражнено принудително
представлява правоотношение и по съдебен ред може да се установява както неговото
съществуване, така и неговото несъществуване.
Друг въпрос, който следва да се разгледа е този за правният интерес от разглеждания
иск. Правният интерес произтича от правен спор, който може да има различно изражение:
Може страните да спорят дали вземането е погасено по давност. Тук наличието на
правен спор и съответно на правен интерес от иска е очевидно;
Може ответника пред съда да признава, че вземането е погасено по давност, но
извънсъдебно да извършва различни действие, целящи да накарат длъжника да плати,
като изпращане на множество покани за плащане, включително чрез работодателя,
разлепя покани до длъжника по местоживеенето му, спира изпълнението на
собствените си задълженията (напр. спира на електрозахранване), отказва да заличи
вземането от Централния кредитен регистър, отказва да приеме на каса по-нови
плащания докато не се платят погасените по давност задължения. Независимо от това
4
дали кредитора оспорва изрично погасяването по давност, очевидно, с действията си
той изисква плащане. Житейският интерес на ищеца е да бъдат преустановени
действията на кредитора, които накърняват правото му на личен живот.
Възниква въпросът правомерни ли са изброените действия целящи да стимулират
длъжника да плати, а за да се отговори на този въпрос, преди това следва да се установи
дали дълга е погасен по давност? Това е следващ аргумент за допустимостта на
разглеждания иск.
Ако длъжникът е защитен от принудително събиране на вземането по съдебен ред, то
той следва да бъде защитен и от всички други форми на упражняване на принуда за
плащане- пряка или косвена. При по-формален поглед върху нещата може да се възрази, че
уважаването на разглеждания иск няма да удовлетвори крайния интерес на длъжника, а
именно- да се преустановят поканите за плащане и другите форми на извънсъдебно
въздействие. Практически уважаването на иска за погасяване по давност води до
прекратяване на извънсъдебната принуда от страна на кредитора. А ако кредиторът
продължава да прави опити за извънсъдебна принуда въпреки решението, което установява
погасяването на дълга, то това решение разчиства пътя за последваща защита на длъжника,
чрез осъдителен иск за преустановяване на противоправните действия и иск за обезщетение
за вреди. В тези последващи производства обаче вече, ще е предварително установено, че
дълга е погасен по давност и че длъжника се е позовал на давността и няма намерение да
плаща доброволно. Дори и да се възприеме виждането, че установителния иск няма да
удовлетвори интереса на кредитора (да се преустанови извънсъдебния натиск), то това не е
основание за прекратяване на делото. Защото дори и от тази гледна точка това не е
недопустим иск, а нередовна искова молба, в която има несъответствие на обстоятелствена
част и петитум- при оплакване от извънсъдебните опити за принуда за плащане искането е
само да се установи недължимостта. В тази хипотеза съдът има задължение по чл. 102 от
ГПК да укаже на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея
процесуално действие и как тя може да бъде отстранена. По силата на тази норма съдът би
следвало да даде съответните указания като предостави на страната възможност наред с
искането за установяване на погасяването на дълга по давност, да предяви и иск за
преустановяване на извънсъдебната принуда от кредитора и/или иск за обезщетение.
Последните два иска несъмнено не са лишени от интерес.
В случаят ответникът оспорва иска, следователно има правен спор и има правен
интерес от иска.
Ако кредиторът не е предприемал действия за събиране на вземането (съдебни и
извънсъдебни) и признава пред съда погасяването на дълга по давност същият има
възможност да признае иска и да се освободи от заплащането на разноски съгласно чл. 78
ал.2 от ГПК. Това изключва възможността за злоупотреба от недобросъсветни длъжници
чрез образуване на дела за недължимост само за да се получат разноски (ако кредиторът не
предприема съдебни или извънсъдебни действия за събиране на вземането и ако признава
5
погасяването на дълга по давност).
Продължава ли да съществува вземането „в естествен вид“ след като е погасено по
давност? Правната теория и преобладаващата съдебна практика към днешна дата дават
положителен отговор на този въпрос. Този отговор се извежда от разпоредбата на чл. 118 от
ГПК съгласно който :
„Ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той
няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че
давността е изтекла.“
От цитираната норма се прави извод, че щом не може да се иска обратно плащането
на погасен по давност дълг, то дълга е съществувал, въпреки, че е погасен по давност. Това е
възможен извод. Но не е единственият възможен. Да, ако не можеш да искаш обратно това,
което си платил една от причините може да е, че си платил съществуващ дълг. Но може и да
има друга причина- не можеш да искаш обратно платеното, защото закона така разпорежда
(въпреки липсата на дълг). Законът познава такива хипотези- чл.490 ал.3 от ГПК (не се
възстановява платената цена на купувач, който не е имал право да наддава, въпреки, че
публичната продан е недействителна), чл. 55 ал.2 от ЗЗД (не може да се иска връщане на
платеното, когато е изпълнен нравствен дълг, въпреки липсата на правно задължение). Т.е.
липсата на иск за връщане на платеното може да се обоснове с това, че с плащането е
погасен съществуващ дълг, но може и да произтича от закона, въпреки липсата на дълг.
Разпоредбата на чл.118 от ЗЗД според настоящия състав представлява именно това- изрична
законова забрана да се иска връщане на платеното, въпреки, че то не е било дължимо.
Аргументите за това са следните:
Съгласно чл. 37 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за
нормативните актове:
(1) Думи или изрази с утвърдено правно значение се използуват в един и същ
смисъл във всички нормативни актове.
(2) Ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с
допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт.
Изразът „погасяване на задължение“ според настоящия състав е с утвърдено
правно значение в смисъл, че при погасяване задължението престава да съществува. То е до
толкова утвърдено, че нито закона, нито правната теория са намерили за необходимо да
дефинират що е това „погасяване“ В стария ЗЗД, в чл. 141 законодателят прави опит да
изброи случаите в които едно задължение се погасява: 1) плащане; 2) подновяване; 3)
опрощаване на дълга; 4) прихващане на насрещни дългове; 5) сливане; 6) погинване на
дължимата вещь; 7) унищожение; 8) действие на прекратително условие; 9) давность. Това
изброяване не е изчерпателно като в правната теория към онзи момент се сочат и много
други хипотези в които задължението се погасява. Действащият ЗЗД не прави опит да
изброява изчерпателно хипотезите в които задължението се погасява. Към хипотезите на
погасяване на дълга изброени в чл. 141 от ЗЗД (отм.) следва да се прибавят и даване вместо
6
изпълнение, смърт на една от страните при задължения intuitu personae и мн. други. Във
всички хипотези при погасяване на дълга същият престава да съществува. Няма никаква
причина на понятието „погасяване“ да се придава различен смисъл само при погасяването
по давност, който смисъл да е различен от всички други хипотези на погасяване.
Погасителната давност е уредена в Глава пета от действащия ЗЗД, озаглавена „Погасяване
на задълженията“, където се намира уредбата и на други способи за погасяване-
прихващане, подновяване и опрощаване. Няма съмнение, че при последните хипотези
„погасяване на дълга“ означава, че същият престава да съществува. Няма причина в една и
съща глава от ЗЗД понятието „погасяване“ да се използва в различен смисъл само за
погасяването по давност, а и това би представлявало нарушение на чл. 37 от Указ № 883 от
24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове.
Концепцията, че погасяването по давност не погасява дълга, а погасява само правото
на реализирането му по принудителен ред създава множество практически проблеми
произтичащи от различията в съдебните и извънсъдебните последици на погасяването по
давност. Така се оказва, че един дълг не може да се събира по предвидения в закона
принудителен ред, но кредиторът може да оказва различни форми на извънсъдебен натиск
върху длъжника, за да го принуди да плати: като изпращане на множество покани за
плащане, включително чрез работодателя, разлепя покани до длъжника по местоживеенето
му, спира изпълнението на собствените си задълженията (напр. спира на
електрозахранване), отказва да заличи вземането от Централния кредитен регистър, отказва
да приеме на каса по-нови плащания докато не се платят погасените по давност задължения.
Посочените действия представляват принуда към длъжника с много висока интензивност,
като някои от тях недопустимо навлизат в личния живот на длъжника. А личният живот е
ценност от най-висок порядък защитена от Конституцията, Европейската конвенция за
защита правата на човека, и други вътрешни и международноправни актове. Изброените
действия на извънсъдебна принуда се предприемат единствено поради сгрешената
концепция, че погасеното по давност вземане продължава да съществува и за това
извънсъдебното „стимулиране“ да се плати погасен по давност дълг представлява
законосъобразно действие. Някои крайни мнения в правната теория стигат до абсурдни
изводи, които потъпкват правото на лична неприкосновеност:
„Право на кредитора е да кани длъжника сутрин, обед и вечер да му плати и
погасените по давност вземания, а на преценката на длъжника е дали да плати тези
съществуващи вземания.
…
Несериозно е да се поддържа, че душесмутът на длъжника от това, че кредиторът
не е отписал счетоводно погасените по давност е достатъчно за предявяване на иск…“
Ако се приеме предлаганото тук разбиране, че при погасяване по давност дълга
престава да съществува, всички форми на извънсъдебен натиск стават изначално
противоправни и съдебните и извънсъдебните последици от погасяването на дълга по
давност се уеднаквяват.
7
Друг правен въпрос имащ значение за решението по това дело, е за това кои
изпълнителни действия прекъсват погасителната давност- дали само тези, с които се е
стигнало до изпълнение или всяко едно изпълнително действие прекъсва давността
независимо дали е довело до резултат.
Съгласно мотивите към т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК на ВКС:
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Искът по който е образувано настоящото производство е предявен на 04.07.2022г. поради
което изпълнителните действия предприемани преди 04.07.2017г. не е необходимо да бъдат
обсъждани. На 21.10.2017г. са изпратени запорни съобщения до „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД и
„РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД. и съдебният изпълнител получава отговор, че по
сметките на М. Г. Р. в първите две банки няма наличности, а сметката в
„РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД е закрита. Запорни съобщения са изпращани до
същите банки през 2015-2016 година със същия резултат- по сметките няма наличност.
Запорът произвежда действие само ако по сметките има парични суми. При липсата на
такива запорът не произвежда действие и той не може да доведе до удовлетворяване на
взискателя, следователно не прекъсва погасителната давност. На 28.11.2018г. съдебният
изпълнител изпраща Призовка за принудително изпълнение до М. Г. Р., която не е
достигнала до адресата. В призовката е посочено, че ще бъдат извършени опис, оценка и
изземване на движими вещи по постоянния адрес на длъжника. Съгласно цитираната т.10
от Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с
извършването на опис и оценка на вещ, и по аргумент за обратното невръчената призовка за
извършване на опис и оценка и неизвършените опис и оценка не прекъсват погасителната
давност. По изложените съображения след 04.07.2017г. няма извършвани изпълнителни
действия, които да прекъснат погасителната давност, поради което предявеният иск е
основателен и следва да се уважи, като на ищцата се присъдят разноски в размер на 450
лева. Мотивиран така съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че задължението в размер на 440,97 лева, по
изпълнителен лист издаден по ч.гр.дело № 4282/06.07.2011г. на Русенски районен съд в
полза на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД срещу М. Г. Т., ЕГН **********,
прехвърлено по договор за цесия на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21,
Бизнес център „Люлин 6“, ет.2 е погасено по давност.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център
„Люлин 6“, ет.2 да заплати на М. Г. Р., ЕГН ********** с адрес гр. Русе, ******** сумата
450 лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9