РЕШЕНИЕ
№ 28 17.02.2017 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
.
Несебърският районен съд
граждански състав на осми февруари през две хиляди и
седемнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар К.Л.
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
гр.д.№ 811 по описа за 2016 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано за втори път пред настоящата
инстанция след като с решение по в.гр.д. № 268/2016 г., Окръжен съд- Бургас е
обезсилил Решение № 187/15.12.2015 г., постановено от Районен съд- Несебър по
гр.д. № 443/2015 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от М. А. С., ЕГН **********,
срещу Б.А.С., ЕГН **********, иск с правно основание чл.109 от ЗС, с който се
иска ответника Б.С. да освободи югоизточната част на поземлен имот с
идентификатор ***********, с адрес на имота в с. Р., ул. „****************************,
по предходния план на с. Р., при съседи: имот с идентификатор ***********, имот
с идентификатор ***********, имот с
идентификатор ***********, имот с идентификатор ***********, имот с
идентификатор *********** и имот с идентификатор ***********, в това число и
работилница /барака/, заключена със секретен ключ, ведно с място до нея,
заградено с мрежа /бивш зайчарник/ в задната, югоизточна част на двора, пред
тях пристройка, представляваща масивна сграда, състояща се от две стаи с антре,
заключени с катинар, до нея- парен котел- печка, служеща за отопление, всичко с
обща площ от 40 кв.м., да премахнат два броя бивши тоалетни, както и мивката до
тях, намиращи се в двора срещу входа на етажите, преустроени в склад и
работилница, представляващи масивна сграда, да премахнат водосточната тръба,
която се излива в двора, и да се обособи отделен вход за преминаване до къщата,
който да е от страна на улицата, и върнал делото за разглеждане от друг състав.
Въззивната инстанция и приела, че предявената претенция от М.А.С. против Б. А.С.
е с правно основание чл.108 от ЗС.
Първоначално е
било образувано гр.д. № 443/2015 г. по описа на РС- Несебър, по повод подадена
искова молба от ищцата М.А.С., квалифицирана от съда като иск
по чл. 109 ЗС, с който се иска ответниците Б.А.С. и Р.Б.А. /С./ да прекратят действията си, с които й пречат да упражнява правото си на собственост
в процесния имот като: 1. освободят югоизточната част на недвижимия имот, в
това число работилница (барака), заключена със секретен ключ, ведно с място до
нея, заградено с мрежа (бивш зайчарник) в задната, югоизточна част на двора,
пред тях пристройка, представляваща масивна сграда, състоящата се от две стаи с
антре, заключени с катинар, до нея – парен котел – печка, служеща за отопление,
всичко с обща площ от 40 кв. м.; 2. да премахнат два броя бивши тоалетни, както
и мивката до тях, намиращи се в двора срещу входа на етажите, преустроени в
склад и работилница, представляващи масивна сграда; 3. да премахнат тоалетната,
построена върху двата броя бивши тоалетни; 4. да премахнат счупената беседка,
намираща се в предния двор и водосточната тръба, която се излива в същия двор;
5. да се обособи отделен вход за преминаване до къщата, който да е от страна на
улицата. В исковата молба е изложено, че всички описани постройки затрудняват
ищцата да упражнява правото си на собственост върху дворното място. Съдът е постановил решение, с
което е осъдил Б.А.С., ЕГН **********, по иска с правно основание чл. 109 ЗС, предявен от М.А.С., ЕГН **********, да премахне
незаконно построената в поземлен имот с
идентификатор ***********, с адрес на имота в с. Р., ул. „***********, *******, по предходния план на
с. Р., при съседи: имот с идентификатор ***********, имот с идентификатор ***********,
имот с идентификатор ***********, имот с идентификатор ***********, имот с
идентификатор *********** и имот с идентификатор ***********, тоалетна, построена върху бившата дворна тоалетна,
разположена на южната имотна граница, както и да премахне находящите се в
градинската част на двора пред къщата останки от беседка- малка част от
конструкцията, покривите, подовите цокли (первази) на беседката. Със същото
решение е бил отхвърлен предявения от
М.А.С. срещу Р.Б.А., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 109 ЗС, с който се иска ответницата да премахне тоалетната, построена върху двата броя
бивши тоалетни и да премахне
счупената беседка в предния двор, находящи се в поземлен имот с идентификатор ***********,
с адрес на имота в с. Р., ул. „***********, *******, по предходния план на с. Р., както и отхвърлен предявения от М.А.С. срещу Б.А.С.
и Р.Б.А. иск с правно основание чл. 109 ЗС, с който се иска ответниците да освободят югоизточната част на поземлен
имот с идентификатор ***********, в това число работилница (барака), заключена
със секретен ключ, ведно с място до нея, заградено с мрежа (бивш зайчарник) в
задната, югоизточна част на двора, пред тях пристройка, представляваща масивна
сграда, състоящата се от две стаи с антре, заключени с катинар, до нея- парен котел- печка,
служеща за отопление, всичко с обща площ от 40 кв. м., да премахнат два броя бивши тоалетни, както и мивката
до тях, намиращи се в двора срещу входа на етажите, преустроени в склад и
работилница, представляващи масивна сграда, да
премахнат водосточната тръба, която
се излива в двора и да се обособи отделен вход за преминаване до къщата,
който да е от страна на улицата. По повод подадена въззивна жалба пред ОС- Бургас, последният е оставил
исковата молба без движение за уточнение. С нарочна молба е било направено
уточнение, че ищцата се счита за собственик на описаните в т.1 от исковата
молба постройки, като иска да й бъде предадено владението върху тях. В този
смисъл делото е върнато за ново разглеждане единствено за предявен иск по
чл.108 от ЗС от М. А. С. срещу Б.А.С., с който се претендира собственост на
постройките по силата на приращение, като се моли да бъде осъден ответника да освободи
като предаде владението върху югоизточната част на поземлен имот с
идентификатор *********** в това число и работилница /барака/, заключена със
секретен ключ, ведно с място до нея, заградено с мрежа /бивш зайчарник/ в
задната, югоизточна част на двора, пред тях пристройка, представляваща масивна
сграда, състояща се от две стаи с антре, заключени с катинар, до нея- парен
котел- печка, служеща за отопление, всичко с обща площ от 40 кв.м., два броя
бивши тоалетни, както и мивката до тях, намиращи се в двора срещу входа на
етажите, преустроени в склад и работилница, представляващи масивна сграда;
водосточната тръба, която се излива в двора.
В новият срок по чл. 131 ГПК от Б.С. не
е постъпил писмен отговор. При предходното разглеждане на делото същият е
депозирал писмен отговор, в който се твърди, че посочените от ищцата постройки
в югоизточната част на сградата- работилница (барака), място заградено с мрежа
(бивш зайчарник) и пристройка, представляваща масивна сграда, състояща се от
две стаи с антре, никога не са били владени от тях, което фактическо положение
продължава и към настоящия момент. По отношение на парния котел и двата броя
тоалетни, с мивка до тях, ответниците развиват съображения, че тези обекти
попадат в прилежащата площ, необходима за упражняването на правото на
собственост на Р.А. върху първия етаж от жилищната сграда, построена в имота и
гаража, находящ се в дворното място.
Съдът
като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството
носи правното си основание в чл.108 от ЗС.
От представените си исковата
молба нотариални актове се установява, че ищцата М.С. е собственик на ¼
идеална част от поземлен имот
с идентификатор ********, находящ се в с. Р., ул. „************, като по ¼ идеална част
от същото дворно място притежават и Н. А.С., А.М. С. и Й.М. С.. Впоследствие Б.С. е придобил чрез дарение от А.М. С. собствеността върху първи етаж от
двуетажна жилищна сграда, построена върху посоченото дворно място, като е прехвърлил правото на собственост върху този етаж на
дъщеря си Р.С./А.. От
заключенията по СТЕ става ясно, че в имота са налични следните постройки: работилница (барака), заключена със
секретен ключ, ведно с място до нея, заградено с мрежа (бивш зайчарник) в
задната, югоизточна част на двора, пристройка,
представляваща масивна сграда, състоящата се от две стаи с антре, заключени с
катинар, до нея- парен котел-
печка, служеща за отопление, всичко с обща площ от 40 кв. м., както и два броя бивши тоалетни и мивка до тях, намиращи се в двора срещу
входа на етажите, преустроени в склад и работилница, представляващи масивна
сграда, както и тоалетна, построена върху двата броя бивши
тоалетни. При повторният
оглед на вещото лице се е установило, че е съборена тоалетната, построена върху
бившите тоалетни. В двора все още били налични малка част от конструкцията,
покривите, подовите цокли (первази) на беседката в градинската част на двора
пред къщата, както и част от водосточната тръба, насочена за отводняване в
същата част на двора. От експертизата се установява, че бившата дворна тоалетна
в момента се ползва за склад, като пред нея има дворна чешма. Установява се, че
работилницата представлява паянтова постройка със стени и покрив, а зайчарникът-
заградена с телена мрежа площ. Вещото лице е заключило, че всички процесни
постройки са паянтови. На експерта не са представени изискуемите строителни
книжа, разрешаващи изграждането на тези постройки. От заключението на вещото
лице се установява, че построеното в имота котелно помещение попада в
прилежащата площ, необходима за обслужване на всички етажи в жилищната сграда. При
предходното разглеждане на делото са били разпитани свидетелите Н. А.С. (брат
на ищцата и на ответника Б.С.) и С. Д. М. (кръстник на ответницата Р.А.). От
показанията на св. Н. С. се установява, че брат му Б.С. построил в двора
някакъв навес, за да си слага дървата. Установява се, че монтирал един котел за
парно за етажа, залепен отвън до самия прозорец. Свидетелят сочи, че баща му
(баща и на М.С. и Б.С.) построил двете външни тоалетни, за да се ползват от
почиващите, като върху тях Б.С. построил други тоалетни. Долните тоалетни
ответникът ги заключил и ги ползвал като склад. От показанията на свидетеля се
установява, че в двора имало беседка, построена от баща му, която била съборена
от Б.С. и вече три години стояла съборена на земята. От показанията на св. М.
се установява, че в двора на имота имало направено парно, гараж, беседка, две
тоалетни. Свидетелят бил забелязвал семейството на Б.С. и съпругата му да
ползват тези постройки. При повторното разглеждане на делото бе разпитана и
свидетелката Г.. Същата заяви, че още преди построяването на къщата, в двора
били изградени две стаи, в който живеели родителите на ищцата. В двора имало
построени и бараки, за които от М.С. знаела, че се използват от Б.С.. Дава
показания за ползване от страна на ответника на две стаи, които били залепени
за къщата, до които ищцата нямала достъп. В тях ответникът си държал парното и
въглищата. Наред с това в двора имало и две тоалетни, които Б.С. бил ползвал и
до които също нямало достъп. Работилницата на бащата на ищцата също се ползвала
от ответника. По отношение на заграденото дворно място, на което са се
отглеждали зайци, заявява, че имало катинар. Спрямо всички постройки
свидетелката твърди, че от ищцата знае, че на последната не бил предоставен
достъп до тях от страна на Б.С..
С оглед на така изложеното съдът
намира следното:
Съгласно нормата на чл. 108 от
ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или
държи без да има основание за това. В този смисъл, ищцата като собственик на
¼ ид.ч. от дворното място, притежава активната легитимация да предяви
иск по чл.108 от ЗС. Същата претендира собственост и върху процесните постройки
по силата на нормата на чл.92 от ЗС, съгласно която собственикът на земята е
собственик и на построеното върху него, освен ако е установено друго. От
приложените по делото нотариални актове не се установява предмет на
разпореждане да са били процесните постройки, поради което следва да се приеме,
че принадлежността на същите следва принадлежността на земята. В този смисъл
ищцата се явява собственик на ¼ ид.ч. от същите, включително и върху
оградената с телена мрежа земя, съставляваща бивш зайчарник. От показанията на разпитания
по делото свидетел Н. С. се установява, че Б.С. ползва пристройка, представляваща масивна сграда, състоящата
се от две стаи с антре, заключени с катинар. Свидетелката Г. заяви, че е виждала ответникът да
отключва и влиза в бившата работилница, както и в двете бивши тоалетни. По
отношение на останалите постройки свидетелката няма преки впечатления, а заяви,
че знае от ищцата, че последната няма достъп до тях, тъй като Б.С. ги бил
заключил. Ответникът не оспорва обстоятелството, че ползва помещението, в което
се намира парния котел, като твърди, че същото попадало в прилежащата му част. Б.С.
обаче не притежава собственост нито от дворното място, нито от сградата, като
по отношение на последната същия се е разпоредил в полза на дъщеря си- Р.С.. В
този смисъл, дори и да се приеме, че парния котел се намира в прилежащата площ, необходима на дъщеря му да упражнява
своето право на собственост върху самостоятелен обект в сградата, построена в
двора, то ответника не разполага с правата да се ползва от това. По отношение
на тоалетните, намиращи се над двете бивши тоалетни, от заключението на вещото
лице по допълнителната експертиза, се установи, че същите вече са съборени.
С оглед на така
изложеното съдът намира предявените претенции за частично основателни до
размера на ¼ ид.ч. от работилница
(барака), заключена със секретен ключ, ведно с място до нея, заградено с мрежа
(бивш зайчарник) в задната, югоизточна част на двора, пристройка, представляваща масивна сграда, състоящата
се от две стаи с антре, заключени с катинар, до нея- парен котел- печка,
служеща за отопление, всичко с обща площ от 40
кв. м., както и два броя бивши тоалетни и мивка до тях, намиращи се в двора срещу
входа на етажите, преустроени в склад и работилница, представляващи масивна
сграда. В останалите
им части претенциите следва да бъдат отхвърлени. Въпреки указаната
доказателствена тежест ответникът не ангажира доказателства, от които да се
следва извода, че същия владее процесните имоти на годно правно основание.
Предвид обаче ограниченото право на собственост върху дворното място,
респективно върху процесните имоти, претенциите следва да бъдат уважени до
притежаваните идеални части от страна на ищеца.
С оглед индивидуализация на
процесните имоти следва основното заключение на вещото лице К.П., ведно със скицата
към него, да бъдат обявени за неразделна част от решението.
На
основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК на страните следва да бъдат възложени
сторените разноски съобразно изхода на делото. Ищецът следва да заплати на
ответника сумата от 596 лв. съобразно отхвърлената част, а ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 144 лв. съобразно уважената част. По отношение не
представеният по делото договор за правна помощ от страна на процесуалният
представител на Б.С. съдът намира, че не следва да го кредитира като направен
разход тъй като в същия е посочено, че касае производство пред БОС. Предвид на
това, че се представя за първи път след приключване на производството пред
въззивната инстанция, същият не следва да се зачита като направен разход.
Мотивиран от
горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Б.А.С., ЕГН **********,***, че М. А. С., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, е собственик на ¼ идеална част от югоизточната част на поземлен имот с
идентификатор ***********, с адрес на имота в с. Р., ул. „************, под номер 129, кв.20, *******
по предходния план на с. Р., в
това число работилница (барака), заключена със секретен ключ, ведно с място до
нея, заградено с мрежа (бивш зайчарник) в задната, югоизточна част на двора,
пред тях пристройка, представляваща масивна сграда, състоящата се от две стаи с
антре, заключени с катинар, до нея- парен
котел- печка, служеща за отопление, всичко с обща
площ от 40 кв. м., два броя бивши тоалетни, както и мивката до
тях, намиращи се в двора срещу входа на етажите, преустроени в склад и
работилница, представляващи масивна сграда, като ОСЪЖДА
ответника да предаде на ищцата владението върху тях.
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалите им части.
ОСЪЖДА Б.А.С., ЕГН **********,***, да заплати на М. А. С., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, сумата от 144 лв. /сто четиридесет и четири лева/,
представляващи разноски съобразно уважените части.
ОСЪЖДА М. А. С., ЕГН **********, съдебен адрес ***, да заплати
на Б.А.С., ЕГН **********,***, сумата от 596 лв. /петстотин деветдесет и шест
лева/, представляващи разноски съобразно отхвърлените части.
ОБЯВЯВА основното заключение на вещото лице К.П., ведно със
скицата към него, съставляващи листи от 60 до 65 включително, за неразделна
част от решението.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на
страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: