Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен,27.02.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание двадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря Поля Цанева като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №8256 по описа за 2018год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно съединени
искове с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл.240 ал.1 и ал.2 вр.чл.79 ЗЗД вр.чл.92 ЗЗД вр. с
чл.86 ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** против М.Т.П., в която се твърди че ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Твърди, че
между „Фератум България ЕООД като Кредитор и ответника , като Кредитополучател е сключен
Договор за кредит № 311551от 18.10.2015г., сключен чрез средствата за
комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен
документ и отношението е реализирано при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и
платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния
документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия. Твърди,
че конкретните действия по отпускане на заема са описани в Общите условия,
уреждащи отношенията между „Фератум България" ЕООД и неговите клиенти, по
повод предоставяните от дружеството потребителски кредити. Съгласно сключения
от страните договор, Кредитополучателят е декларирал, че приема всички условия
посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от
разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия. Твърди, че със
сключване на договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че е получил,
запознат е и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния
договор и Тарифа на Фератум България ЕООД в случаите, в които същата е приложима,
както и с Общите условия, неразделна част от същия. Твърди, че по силата на
сключения Договор за кредит на Кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 1000
лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на
кредитора в размер на 230 лева, за срок от 360 дни. Твърди, че поради
наложената законова необходимост в чл. 16 от 3ПК, Кредиторът следва да оцени
кредитоспособността на Кредитополучателя. От своя страна, последният, с цел да
повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен
кредитът от „Фератум България“ ЕООД, е предложил обезпечение, предоставено от
Гарант - „Фератум Банк“ ЕООД, което дружество е одоборено от Кредитора и същото
фигурира под № 237 в Списък на кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП
с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на Република
България, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, към
Регистрите на БНБ. Твърди, че в тази връзка, на 18.10.2015г. между Т./Кредитополучател/
и „Фератум Банк“ ЕООД /Гарант/ е сключен Договор за гаранция с № 311551, по
силата на който Гарантът се задължава в полза на Кредитора да гарантира
изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като се задължава солидарно
с последния. Съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при неизпълнение на
Задълженията на Кредитополучателя, Дружеството - Кредитор има право да предяви
претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо предварително да е
поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя. Твърди, че съгласно чл. 5 от
Общи условия, които се прилагат към Договор за гаранция, сключен между Т. и
„Фератум Банк“ ЕООД, Кредитополучателят се е задължил да плати на Гаранта такса
за предоставяне на гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като
в настоящия случай таксата за гаранция е 770лв. Твърди, че длъжника не е изпълнил договорното си
задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което
Кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант
„Фератум Банк" ЕООД. Вследствие на това, Дружеството-гарант „Фератум Банк“
ЕООД, е погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум България"
ЕООД, с което е встъпило в правата на Кредитор и от този момент за него
възниква правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу
Кредитополучателя. Твърди, че датата на
последна вноска по кредита е била на 12.10.2016г., респективно вземането е
изискуемо в пълен размер след тази дата. В изпълнение разпоредбата на чл. 10
(т.1 - т.8) от Общите условия, в случай, че Кредитополучателят изпадне в забава
и не върне която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след
съответната падежна дата, на същия се начислява такса, в зависимост от
просрочието, която за конкретния случай към настоящия момент е в размер на 100
лв. и представлява административна такса за събиране на вземането. Твърди, че
на 1.12.2017г. е сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на
необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г.
между „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк“ ЕООД
(цедент) с регистрационен № С 56251, по силата на който вземането е прехвърлено
в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Твърди, че по договора за кредит, ответникът не е извършвал
плащания, поради което към настоящия момент дългът е в общ размер на 1810,99лв.,
от които главница: 915,52лв., договорна лихва: 172,10лв. за периода от датата
на първа вноска 17.11.2015г. до 12.10.2016г. - датата на последната вноска,
административна такса за събиране на вземането: 100 лв., такса за гаранция: 578,38лв.,
мораторна лихва върху непогасената главница 44,99лв., за периода от датата на
настъпване на забавата, а именно 13.10.2016г. до 17.05.2018г. - дата на
подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Моли, да
бъде признато за установено, че „А.з.к.н.п.з.” ЕООД има следните вземания срещу
М.Т. по Договор за кредит № 311551 от 18.10.2015г. във връзка с Договор за
гаранция от 18.10.2015г.: главница: 915,52лв., договорна лихва: 172,10лв. за
периода от датата на първа вноска 17.11.2015г. до 12.10.2016г. - датата на
последната вноска, административна такса за събиране на вземането: 100 лв.,
такса за гаранция: 578,38лв., както и законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.Претендира
направените деловодни разноски.Производството по делото е прекратено на осн.
чл.232 от ГПК по отношение на мараторната лихва.
Ответникът в срока по чл. чл.131 от ГПК не е представил писмен отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
От приложеното ч.гр.д.№3707/2018г. по
описа на ПлРС се установява, че на 29.05.2018год. ищецът е депозирал в ПлРС заявление срещу ответника
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение за сумите, както следва: сума в р-р на 915.52
лв. – главница; сума в р-р на 172.1 лв. – договорна лихва, за периода от
17.11.2015 г. – 12.10.2016 г.; сума в р-р на 100 лв. – такси; 578.38 лв. –
гаранция по кредитната сделка; 44.99 лв. мораторна лихва за периода от
13.10.2016 г. до 17.05.2018 г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на молбата -
29.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направени деловодни
разноски в размер на 36.22 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., съгласно 78, ал. 8 ГПК, в
редакциите му от ДВ, бр. 8/24.01.2018 г.Вземането произтича от следните
обстоятелства: Договор за гаранция, сключен между Фератум Банк ЕООД и М.Т.П. на
18.10.2015 г. във връзка с Договор за кредит № 311551/18.10.2015 г.
Не е открит длъжника и е разпоредено на
кредитора да предяви иск, като настоящата искова претенция е на основание
чл.422 от ГПК: главница: 915,52лв., договорна лихва: 172,10лв. за периода от
датата на първа вноска 17.11.2015г. до 12.10.2016г. - датата на последната
вноска, административна такса за събиране на вземането: 100 лв., такса за
гаранция: 578,38лв., както и законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на
чл.238 и чл.239 от ГПК.
Съдът констатира, че
ответника е редовно уведомен, връчени са му преписи от исковата молба и
доказателствата, не е подал в срок отговор до съда на исковата молба и
доказателствата, не е заявил становище по определението на съда от 29.01.2019г.,
не изпраща представител в с.з., за което е редовно призован и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът намира,
че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът констатира, че на
страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и
от неявяването им съдебно заседание. Намира също така, че предявените искове,
предмет на делото са вероятно основателни, поради което са налице и
предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.
При това положение,
съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си за предоставените услуги и с поведението си е станал причина ищецът да
направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да заплати на
ищеца.Като за разноските по заповедното производство следва да се
присъдят,съобразно предявените и уважени искове.
Съобразно т. 12 от ТР №
4/2013г., съдът следва да се произнесе и
относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с
осъдителен диспозитив.След съответно изчисление, съобразно частта от вземането,
която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е
предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на направените в заповедното
производство разноски, е сумата от 84,08лв.
Следва да се осъди
ответника да заплати направени разноски в настоящето производство в размер 263,78лв. -163,78лв. д.т. и 100лв.
юрисконсултско възнаграждение. Следва да се присъдят и разноски по настоящето
дело, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба
за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че
юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че М.Т.П., ЕГН**********, ДЪЛЖИ н. „А.З.К.Н.П.З.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***,
съдебен адрес: „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: главница: 915,52лв., договорна лихва: 172,10лв. за периода от
датата на първа вноска 17.11.2015г. до 12.10.2016г. - датата на последната
вноска, административна такса за събиране на вземането: 100 лв., такса за гаранция:
578,38лв., както и законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението-29.05.2018г. до окончателното
изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение №2228/29.05.2018г.
по ч.гр.д. №3707/2018г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК М.Т.П., ЕГН**********
ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от ***, съдебен адрес: „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, юрк Н. С., сумата от 84,08лв.,
представляваща разноски за заповедното производство ч.гр.д. №3708/2018г. по
описа на ПлР, съобразно предявените претенции.
ОСЪЖДА на основание
чл.78 ал.1 от ГПК М.Т.П., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***,
съдебен адрес: „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, юрк ***сумата от 263,78лв., представляваща разноски за исковото
производство.
Решението се постановява при наличие
на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: