Решение по дело №103/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на В. К. В., [ЕГН] с адрес [населено място], бул. „България“ № 142, ет. 4, ап. 10, чрез пълномощник адв. Д. – Н., против Решение № 2153-15-353/10.12.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-15-486/22.11.2024 г. на В. против Разпореждане № **********/Протокол № N01310/13.08.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна от съда и връщане на преписката за ново произнасяне, както и присъждане на сторените разноски, съгласно представен списък. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител юриск. В. - М. оспорва жалбата като неоснователна. Съображения по същество са изложени в депозирано по делото становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Със заявление вх. № 2121-15-61/18.04.2024 г. от В. е поискано изменение по реда на чл. 99, ал. 1 от КСО на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) с Разпореждане № **********/Протокол № N01139 от 11.04.2023 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, като е заявена нова тригодишна база, а именно от 01.01.1988 г. до 31.12.1990 г. и прави искане доходът да бъде взет служебно от архива на „Промишлена електроника и роботика“ – ПЕР – Пловдив (л. 186).

Издадено в тази връзка е Разпореждане № **********/Протокол № N01310/13.08.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което, считано от 18.04.2024 г. е преизчислена ЛПОСВ на жалбоподателя с друг тригодишен базисен период, като за периода от 01.01.1988 г. до 31.12.1988 г. за осигурителен доход е зачетена минималната работна заплата (л. 190).

Недоволен от така постановения акт, В. го е оспорил пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив, като към жалбата си е представил заповеди и допълнителни споразумения към трудов договор, копия на касови изплащателни пликове за 1988 г. и записки на приходите на група лабораторни уреди за 1988 г. (л. 193 и сл.).

При осъщественото задължително административно обжалване от ответния Директор на ТП на НОИ – Пловдив са възприети изцяло изводите на долустоящия административен орган. Допълнително е посочено, че за цитирания период, трудът е положен при осигурител „Промишлена електроника и роботика“ ЕООД, както и че с Протокол № 3737-15/02.08.2017 г. осигурителят е предал ведомости в Осигурителния архив на ТП на НОИ. От отдел „ООА“ при ТП на НОИ с изх. № 5512-15-1485/20.09.2021 г. е издаден Отказ за издаване на удостоверение обр. УП15 за времето от м.06.1983 г. до м.12.1988 г., тъй като не са предадени съгласно чл. 5, ал. 10 от КСО и не се съхраняват ведомости за заплати и трудовоправни документи, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, водени от осигурителя „Промишлена електроника и роботика“ ЕООД, като е посочено, че приетите за съхранение ведомости за заплати са с крайна дата 31.12.1997 г. Мотивирано е също така, че с писмо изх. № 5507-15-1926/28.11.2024 г., адресирано до В., отдел „ООА“ при ТП на НОИ потвърждава, че за периода от 01.01.1988 г. до 31.12.1988 г. и за периода от 01.01.1991 г. до 31.12.1991 г. в осигурителен архив на НОИ не са предадени съгласно чл. 5, ал. 10 от КСО и не се съхраняват ведомости за заплати и трудовоправни документи, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, като е посочено, че са предадени трудовоправни документи.

Цитирани са разпоредбите на чл. 40, ал. 2 и ал. 3 от НПОС, съгласно които осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец, съответно, документите по чл. 40, ал. 2 от НПОС се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Посочено е също така, че на основание чл. 40, ал. 5 от НПОС, в случаите, когато документите по чл. 40, ал. 3 от НПОС липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и доход. Мотивирано в тази връзка е, че приложените към жалбата копия от заповеди и изплащателни касови пликове, не дават ясна и категорична информация за изплатеното на В. възнаграждение, т.е. не съдържат достатъчно данни за осигурителния доход на лицето. И най-сетне е посочено, че съгласно чл. 40, ал. 7 от НПОС, когато няма данни за осигурителен доход за определен период, размерът на пенсията се определя въз основа на минималната работна заплата, установена за страната, за съответния период, поради което и спазвайки посочената разпоредба, за времето от 01.01.1988 г. до 31.12.1988 г. за осигурителен доход е зачетена минималната работна заплата, установена за страната.

Именно за този период е спорният осигурителен доход в конкретния случай.

За установяване на спорните по делото факти и обстоятелства по искане на жалбоподателя като свидетел е разпитана Ц. Й. А.. От показанията на същата се установява, че е започнала работа в предприятие по Промишлена електроника и роботика през 1985 г. като касиер, работила е 15 години, като 2 от тях е била само касиер, а след това и касиер и личен състав, като по-късно е била и счетоводител. Когато свидетелката е започнала работа, жалбоподателят В. вече е работел там като инженер, работел в групата „Лабораторни уреди“, като не знае какво точно е поддържал, но е работел в тази група и е бил неин отговорник – изследвали са цвета на преждата и са правили някакви изпитания. Всяка група твърди, че е имала кола и са пътували по цялата страна, знаели си обектите, фактури подписвали и само парите са превеждали при тях или по банков път или в брой. Посочва, че никога не е имало забавяне при изплащане на заплатите и осигуровките, тъй като са били добро предприятие с много добри заплати, които са изплащани в брой. Парите са ги взимали заедно със счетоводител от Народната банка, след това от банка Хеброс, след което са ги слагали в пликове, които били надписани и всичко е било сверено от главния счетоводител - дали отговаря записаното на плика и ведомостта, защото имали лаборатории в София, Сливен, Враца, Габрово и Варна, където са им изпращали пликовете. Свидетелката заявява също така, че пред работниците не са броени пари, тъй като всичко е било предварително сложено в пликовете и сравнено с ведомостите, съответно при получаването на плика, работниците са се подписвали на ведомост, която е била подписана и от главния счетоводител и от ТРЗ. След предявяване на находящите се на л. 31 и сл. от делото копия на пликове, свидетелката заявява, че това са пликовете, в които са се слагали заплатите на служителите и тези пликове са подписани от нея, това е нейният почерк и всичко, написано на тези пликове, отговаря на ведомостта, в което е на сто процента сигурна. На следващо място посочва, че жалбоподателят В. никога не е напускал работа, работел е през цялото време, като свидетелката в края на 1999 г. е напуснала, а той е останал да работи в предприятието. Получавал е много награди, защото са си изпълнявали плана, получавали са коефициент за трудово участие, което влизало в заплатите и се осигурявали върху него, това, според свидетелката, е описано в лявата страна на плика – КТУ. Отделно от това посочва, че имали на три или на шест месеца допълнително възнаграждение, което не било малка сума, защото носели много приходи.

Съдът приема показанията за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетелката, като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички други данни по делото.

Други доказателства не са ангажирани от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е постановено от материално компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане се установи, че е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган. Това обаче не е в състояние да санира допуснатите в хода на административната процедура съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съответно неточните фактически констатации и направените въз основа на тях неправилни изводи относно приложението на материалния закон. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

Между страните не е спорно, че за спорния период - от 01.01.1988 г. до 31.12.1988 г. жалбоподателят е полагал труд при осигурителя „Промишлена електроника и роботика“ ЕООД, в т.ч. същият е установен с влязло в сила съдебно решение № 3293/13.10.2022 г., постановено по гр. дело № 8594/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив (л. 147 и сл.).

Не е спорно също така и че с Протокол № 3737-15/02.08.2017 г. осигурителят е предал в Осигурителния архив на ТП на НОИ трудовоправни документи, но не е предал ведомости за заплати за спорния период - така Удостоверение изх. № 5509-15-1013/20.09.2021 г. (л. 59), Отказ за издаване на удостоверение изх. № 5512-15-1485/20.09.2021 г. (л. 61) и писмо изх. № 5507-15-1926/28.11.2024 г. (л. 14).

Спорът по делото е свързан с осигурителния доход на жалбоподателя В. за този период, а именно от 01.01.1988 г. до 31.12.1988 г., за който твърди, че е с размерите, посочени в представените изплащателни касови пликове, а от страна на ответника същите не са зачетени, като е посочено, че те не дават ясна и категорична информация за изплатеното на лицето възнаграждение, поради което и за осигурителен доход е зачетена минималната работна заплата, установена за страната.

В тази връзка следва да бъде съобразено на първо място, че осигурителният доход за нуждите на пенсионното производство следва да бъде определен при спазване на доказателствения ред, регламентиран в чл. 40, ал. 2 - ал. 8 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Анализът на тези разпоредби сочи, че по принцип осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец (удостоверение обр. УП-2), които се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. При липса на редовно оформени разплащателни ведомости, данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, в частност относно осигурителния доход на лицето, следва да се извлекат от наличните разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, както и други автентични документи, стига те да съдържат достатъчно данни за това (чл. 40, ал. 5 от НПОС). В процесния случай липсват разплащателните ведомости, които не са предадени в осигурителния архив на НОИ не по вина на жалбоподателя.

Пред административния орган е представена трудова книжка още при подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в която за периода от 01.04.1987 г. до 01.12.1989 г. е вписана „заплата, надница, тарифна ставка“ – 215, длъжност „технолог“, като е положен печат на предприятието осигурител, положени са и съответните подписи (л. 107).

Съгласно чл. 347 от КТ (в приложимата редакция) трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, в това число и относно получаваното от него трудово възнаграждение. Приложената трудова книжка е правилно оформена в съответствие с изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж: вписванията са извършени от лицата, които имат право да ги правят, има подписи и печат на работодателя, в нея няма изтривания, прибавки между редовете и други външни недостатъци, поради което не са налице съмнения за достоверността на направеното вписване, досежно осигурителния доход. С оглед всичко, изложено до тук, настоящият съдебен състав намира, че материалната доказателствена сила на трудовата книжка досежно записа за посочен осигурителен доход за спорния период от време и за осигурителя „Промишлена електроника и роботика“ ЕООД не е оборена от ответника с оглед правилото на чл. 193, ал. 3 от ГПК. Органът не оспорва съдържанието на посочените в трудовата книжка данни, както и, че тя не е подписана от работодателя.

Представени допълнително са и изплащателни касови пликове за месеците януари, февруари, март, април, май, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 1988 г. (л. 31 и сл.) в които е отразена работна заплата на инж. В. К. В. в размер на 215 лева – точно толкова, колкото е отразено и в трудовата книжка. В тези изплащателни касови пликове е положен подпис за касиер, който подпис, свидетелката Ц. Й. А. при предявяване на тези пликове, заявява, че е положен от нея, като същата не се спори между страните, че за процесния период е била касиер в предприятието осигурител, като в тази връзка е представено и копие от трудовата й книжка (л. 47 и сл.).

Отделно от това, данните във въпросните изплащателни касови пликове, съответстват и на представените заверени копия от заповеди за отпуск, ведно със справки към тях – така със заповедта, представена на л. 16 по делото, е разрешен отпуск в размер на 5 дни за м. март 1988 г., което обстоятелство съответства на представения изплащателен касов плик за същия месец (л. 32), където е отразена работна заплата за 17 работни дни и 5 дни отпуск. По идентичен начин стои въпросът и със следващата заповед от 06.09.1988 г., с която на В. е разрешен отпуск в размер на 7 дни (л. 17), което обстоятелство съответства на изплащателния касов плик за м.09.1988 г., в който е отразена заплата за 14 работни дни и 7 дни отпуск (л. 35).

При тези данни съдът намира, че те следва да се възприемат като автентични документи, съдържащи данни за осигурителния доход на лицето. С оглед на това осигурителният доход за периода 01.01.1988 г. – 31.12.1988 г. следва да се приеме за доказан в размера, отразен в трудовата книжка и представените изплащателни касови пликове.

Както вече се посочи и по-горе, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, като в чл. 40, ал. 3 от НПОС е предвидено, че документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, т.е. изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки са вторичен документ, които отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка, от значение е направеното отразяване в изплащателните ведомости, а не обратното. В конкретната хипотеза органът не е установил несъответствия в изплащателните ведомости и трудовата книжка, а единствено е констатирано, че не съществуват данни в предадения архив, но същевременно се установява и че няма данни дали същият е в пълнота, доколкото в удостоверение обр. УП-15 от 20.09.2021 г. (л. 15) изрично се посочва, че Осигурителният архив на НОИ не може да удостовери дали приетата за съхранение документация е в пълния си обем за периода на упражняваната от осигурителя дейност. С идентично съдържание е и Отказ за издаване на удостоверение от същата дата (л. 61). При това положение следва да бъде съобразено, че внасянето на съмнения относно осигурителния доход на лицето, обосновано с действия на осигурителя, за които не може да се ангажира отговорността му, само по себе си не е достатъчно, за да се откаже заявеното от В. право на пенсия в претендирания размер. Още повече, че административният акт не може да почива на предположения, а на конкретно установени факти и обстоятелства. В този смисъл обосноваването на изводи с непредадени съгласно чл. 5, ал. 10 от КСО и несъхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи в осигурителния архив на НОИ, е в разрез с принципа за „истинност“, залегнал в чл. 7, ал. 1 от АПК, според който административните актове се основават на действителните (а не на предполагаемите) факти от значение за случая. Нарушен е и принципът на служебното начало, според който административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, и осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството (чл. 9, ал. 2 и ал. 4 от АПК). Това от своя страна е довело до нарушаване на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, които задължават административния орган да събере служебно доказателства и да издаде индивидуалния административен акт след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. С процесуалното си бездействие по отношение на релевантните факти, за чието установяване органът е следвало да бъде активната страна – задължение, произтичащо от служебното начало в процеса, административният орган е допуснал и съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Все в тази насока следва да се посочи, че съществува съществена разлика между липсата изобщо на ведомости за заплати (каквато се установи да е налице в конкретния случай) от липсата на отразяване в иначе налични ведомости, а и няма данни към момента на направеното вписване в трудовата книжка, разплащателни ведомости да не са съществували, в т.ч. и в тях да не е била отразена необходимата информация. Обратното, от показанията на разпитаната по делото свидетелка, които съдът кредитира и които съответстват на останалите събрани по делото доказателства, се установява механизмът на получаване на възнагражденията в предприятието осигурител, в което е полагал труд и жалбоподателя, а именно: възнагражденията са били поставяни предварително в т.нар. изплащателни касови пликове, които са били надписани и което съдържание е отговаряло на ведомостите за заплати, което е било сверявано от счетоводител, като след като служителите получат своето възнаграждение, са се подписвали на ведомости, които ведомости са били подписвани и от счетоводител и ТРЗ.

Ето защо, при положение, че вписванията в трудовата книжка се извършват непосредствено след настъпване на промените, то очевидно разплащателни ведомости са съществували тогава, тъй като едната от причините, която може да се приеме за тяхната липса, е свързана с евентуално непредаване на цялата документация в архива. С оглед на това и доколкото, съгласно чл. 40, ал. 2 и ал. 3 от НПОС, осигурителният доход се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, като документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, а в случаите, когато такива липсват или в тях не са направените нужните отразявания, трудовите книжки са доказателство за установяването не само на трудовия стаж, но и на заеманите от работника длъжности и осигурителния доход, следва да се приеме, че посоченият от жалбоподателя осигурителен доход за периода от 01.01.1988 г. до 31.12.1988 г., е доказан в размера, отразен в трудовата книжка и представените изплащателни касови пликове.

С оглед на всичко, изложено до тук, настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни, поради което и следва да бъдат отменени. Това налага извод за основателност на жалбата. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се изпрати на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по заявлението за изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от В., при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

При посочения изход на спора, на жалбоподателя се дължат претендираните с представения списък разноски по производството в размер на 500 лева.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-353/10.12.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол № N01310/13.08.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по заявление за изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2121-15-61/18.04.2024 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив, подадено от В. К. В., при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – София с адрес [населено място], [улица] да заплати на В. К. В., [ЕГН] с адрес [населено място], бул. „България“ № 142, ет. 4, ап. 10, сумата от 500 (петстотин) лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.