№ 12204
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря *****
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20221110161806 по
описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
следните лица да заплатят в полза на „****“ ЕАД следните суми:
А. Г. П.: сумата от 3792.86 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 10, находящ
се в гр. София, ж.к. „***“, бл. 124, вх. А, ет. 4, сумата от 693.19 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2019г. до 26.10.2022г., сумата от 32.19 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 01.2020г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 6.67
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.02.2020г. до 26.10.2022г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 15.11.2022г., до
окончателно изплащане на задължението;
А. Г. П.: сумата от 316.07 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 10, находящ
се в гр. София, ж.к. „***“, бл. 124, вх. А, ет. 4, сумата от 57.77 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2019г. до 26.10.2022г., сумата от 2.68 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 01.2020г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 0.56
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.02.2020г. до 26.10.2022г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 15.11.2022г., до
окончателно изплащане на задължението;
С. А. П.: сумата от 316.07 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 10, находящ
се в гр. София, ж.к. „***“, бл. 124, вх. А, ет. 4, сумата от 57.77 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
1
15.09.2019г. до 26.10.2022г., сумата от 2.68 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 01.2020г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 0.56
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.02.2020г. до 26.10.2022г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 15.11.2022г., до
окончателно изплащане на задължението;
Г. А. П.: сумата от 316.07 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 10, находящ
се в гр. София, ж.к. „***“, бл. 124, вх. А, ет. 4, сумата от 57.77 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2019г. до 26.10.2022г., сумата от 2.68 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 01.2020г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 0.56
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.02.2020г. до 26.10.2022г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 15.11.2022г., до
окончателно изплащане на задължението;
Г. А. П.: сумата от 316.07 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 10, находящ
се в гр. София, ж.к. „***“, бл. 124, вх. А, ет. 4, сумата от 57.77 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2019г. до 26.10.2022г., сумата от 2.68 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 01.2020г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 0.56
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.02.2020г. до 26.10.2022г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 15.11.2022г., до
окончателно изплащане на задължението.
Ищецът „****“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответниците като собственици, респ. наследници на собствениците на
гореописания недвижим имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил
през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като потребителите не изпълнили
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на
предоставената услуга дялово разпределение, дължимостта на която в полза на
топлопреносното предприятие била уредена в клаузата на чл. 36, ал. 1 от приложимите към
правоотношението общи условия на ищеца. Изяснява, че съгласно тези общи условия в
случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се
погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите
условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е
потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху
цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния
отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените
срокове на паричните им задължения потребителите изпаднали в забава, поради което и на
основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за
забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК от името на ответника А. Г. П., с който предявените срещу последния искове се
2
оспорват като недопустими, доколкото имената на същия не били включени в протокола от
общото събрание на етажната собственост за избор на дружество за дялово разпределение,
както и в списъка на етажните собственици към него. С оглед на това е заявено искане за
прекратяване на производството по отношение на посочения ответник. В условията на
евентуалност исковете се оспорват като неоснователни поради погасяване на вземанията,
техен предмет, по давност.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от останалите ответници.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
На първо място следва да бъде изяснено- така, както това е сторено в постановеното по
реда на чл. 140 ГПК определение, че доводите, с които в отговора на исковата молба от
името на А. Г. П. е обосновано искането за прекратяване на производството спрямо него,
нямат отношение към допустимостта на претенциите, а евентуално- към основателността на
същите.
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответниците, по
силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното
жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало
корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на
„****“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание
всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Установява се от неоспорените от името на ответниците Договор от 01.11.1989г. за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти и
удостоверение за идентичност на адреси с изх. № 68-00-183/24.02.2015г. по описа на ГИС-
София, че на посочената дата Г. А. П. и А. Г. П. са придобили правото на собственост върху
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 10, находящ се в гр. София, ж.к.
„***“, бл. 124, вх. А, ет. 4, като при липсата на други данни и съобразно нормата на чл. 30,
ал. 2 ЗС следва да се приеме, че в резултат от сделката всеки е придобрил право на
собственост върху ½ идеална част от жилището. Съгласно представеното с исковата молба и
неоспорено от ответниците удостоверение за наследници с изх. № 62/20.04.2018г. по описа
на община Кюстендил Г. А. П. е починал на 08.04.2018г., като е оставил като свои
наследници по закон своите синове А. Г. П. и А. Г. П., в резултат от което след смъртта на
баща им същите са се легитимирали като носители на право на собственост върху процесния
обект, както следва: А. П.- върху ¼ идеална част (1/2 част от притежаваната приживе от
3
баща му ½ идеална част- арг. нормата на чл. 5, ал. 1 ЗН), а А. П.- върху ¾ идеални части от
имота- ½ идеална част, придобита от него като купувач по сделката от 01.11.1989г. и ¼
идеална част- по силата на наследяването на баща му Г. П.. А. Г. П., от своя страна, е
починал на 25.03.2020г., с което притежаваните от него към тази дата права и задължения са
преминали при равни части- арг. от нормите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, към правните
сфери на наследниците му по закон съгласно представеното удостоверение за наследници с
изх. № РПД23-ВК88-530/15.05.2023г. по описа на Столична община, район „Подуяне“- А. Г.
П.- съпруга, С. А. П., Г. А. П. и Г. А. П.- деца, при което всеки от тях е придобил право на
собственост върху 1/16 идеална част от процесния имот, респ. по ¼ част от задълженията на
своя наследодател.
Ето защо, следва да се приеме, че през исковия период- от началото му до смъртта на
А. П., последният и А. П. са били единствени собственици на процесното жилище, поради
което и съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ същите са били
потребители на доставяната до имота топлинна енергия и поради това- материално
легитимирани да отговарят за заплащане на цената й. А след смъртта в хода на исковия
период на А. Г. П. в качеството му на негови универсални правоприемници наследниците му
по закон, конституирани като ответници, са придобили както вече формираните в правната
му сфера парични задължения, така и право на собственост върху процесния имот при
посочените вече квоти, което обосновава тяхната материална легитимация да отговарят по
предявените в настоящото производство искове.
Не е спорно между страните, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени
писмени доказателства- договор от 24.09.2002г. с предмет извършване на дялово
разпределение в сградата, в която се намира процесният имот, протокол от проведено общо
събрание в тази сграда, както и списък на етажните собственици към него, от документите,
представени от третото лице- помагач на ищеца, касаещи извършваното в имота дялово
разпределение, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се
намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била
топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода през процесния период е извършвано от конституираното на основание чл. 219
ГПК като трето лице- помагач на страната на ищеца „Нелбо“ АД.
Реалното изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави
топлинна енергия до процесния имот, както и на третото лице- помагач да извърши услугата
дялово разпределение, както и техните стойности за исковия период, не се оспорват от
ответниците, а и се установяват от представените от подпомагащата ищеца страна и
неоспорени от името на ответниците документи, касаещи извършваното по отношение на
имота дялово разпределение. За пълнота и прецизност следва да се изясни, че представеният
от „Нелбо“ АД документ за главен отчет за втория включен в исковия период отчетен такъв
носи подпис за потребител, което по своята правна същност представлява признание на
неизгоден за страната факт с правно значение- че през този период до имота реално е
доставено соченото в отчета количество топлинна енергия, а признанието на неизгодни
обстоятелства с правно значение е едно от най- достоверните и надеждни доказателствени
средства в българския граждански процес, което в случая, преценено по реда на чл. 172
ГПК, не се опровергава, а не се и разколебава от останалата доказателствена съвкупност.
С оглед на това и при липсата на доводи срещу начина на формиране и стойността на
4
предоставените през процесния период топлинна енергия и услуга топлинно счетоводство
следва да се приеме за установено, че за този период цената им възлиза именно на
претендираните от ищеца суми съответно от общо 5057.15 лева и от общо 42.92 лева.
При така установеното и като се съобрази, че ответниците А. Г. П., С. А. П., Г. А. П. и
Г. А. П. не са заявявали възражение за погасяване на процесните задължения по давност,
предявените срещу тях искове за цената на топлинната енергия и на услугата дялово
разпределение следва да бъдат изцяло уважени.
С оглед формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца
вземания за стойността на предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение на
обсъждане подлежи своевременно релевираното от името на ответника А. Г. П. възражение
за погасяване на тези вземания по давност.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК „периодично“
по смисъла на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е еднократно и не
се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за
трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на
определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество
престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им
настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане
нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той
да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и давността за
всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения,
имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт
/прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие.
Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава
посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като
периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.“ При така изложеното по отношение на вземанията на ищеца „****“ ЕАД
приложима се явява специалната тригодишна давност, предвидена в нормата на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, като началният момент, от който започва течението на този давностен срок е
изискуемостта на всяко месечно задължение за заплащане стойността на потребената
топлинна енергия и на цената за предоставената услуга „топлинно счетоводство“.
В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на цената на топлинната енергия
и на услугата дялово разпределение, предоставени съответно в периода от м. 05.2019г. до м.
04.2021. и за периода от м. 01.2020г. до м. 04.2021г., през които отношенията между страните
по продажбеното правоотношение са били регламентирани съобразно общите условия за
продажба на топлинна енергия от „****“ ЕАД на потребители за битови нужди, в сила от м.
07.2016г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно начислено
количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното количество топлинна енергия,
в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период (месечен по ал. 2 и годишен
по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение
5
за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи условия обезщетение за
забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се извършва месечен реален отчет
на потребеното количество топлинна енергия, или върху сумата по изравнителната сметка,
когато месечните суми са начислявани прогнозно, а реален отчет е извършен в края на
отоплителния сезон.
Съгласно нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. А съгласно § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
обн. в бр. 44/2020г. на ДВ, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
При съобразяване на периодите, за които се претендира заплащане стойността на
предоставените топлинна енергия и услуга дялово разпределение, и на приложимите в
случая общи условия, както и на цитираните разпоредби на Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, и на § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
предвиждащи специална хипотеза на спиране течението на давностните срокове за периода
от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., съдът намира, че вземанията на ищеца за времето от м.
05.2019г. до м. 06.2019г. са погасени по давност, по отношение на тях е погасено правото на
иск (в материалния смисъл на понятието) на ищеца. Така, за последното включено в
посочения интервал от време месечно задължение- това за м. 06.2019г., погасителната
давност е изтекла на 21.10.2022г.- три години два месеца и седем дни (през които два месеца
и седем дни е спряло течението на давността съобразно цитираните разпоредби от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение и на ЗИД на Закона за здравето)
след настъпване на изискуемостта му съобразно правилата на приложимите в случая общи
условия на ищеца от 2016г., т. е. по- малко от месец преди подаване на исковата молба в
съда.
Следователно, непогасени по давност и поради това подлежащи на съдебно
установяване и принудително изпълнение са вземанията на търговеца от ответника А. П. за
цената на топлинната енергия за периода от м. 07.2019г. до м. 04.2021г., чиято обща
стойност, определена от съда по реда на чл. 162 ГПК, въз основа на данните, съдържащи се
в представените от ищеца и третото лице- негов помагач съобщения към фактури и
изравнителни сметки, възлиза на сумата от 4705.47 лева, както и вземанията му за цената на
услугата дялово разпределение за целия исков период- от м. 01.2020г. до м. 04.2021г.,
доколкото началният момент на този период следва във времето периода, за задълженията за
който бе установено да са погасени по давност.
При тези съображения предявеният срещу А. П. иск за цената на топлинната енергия
следва да бъде уважен за сумата от 3529.10 лева съобразно установения негов дял в
съсобствеността, а с това и в общо формираното задължение за процесния период, и за
периода от м. 07.2019г. до м. 04.2021г., като за разликите до пълните предявени размер и
период следва да бъде отхвърлен, а предявеният срещу него иск за цената на услугата дялово
разпределение следва да бъде изцяло уважен.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размера на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал
и съизмеряваща се със законната лихва за периода.
6
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от м. 07.2016г. и приложими през исковия период, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за
прогнозно начислено количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното
количество топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период
(месечен по ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като обезщетение за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32,
ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи
условия дължимостта на обезщетението за забава върху цената на потребената топлинна
енергия е обвързано с изтичането на определен срок след приключване на съответния
отчетен период, след който потребителят изпада в забава, поради което ирелевантно за
настъпване на същата е съставянето на месечна, респ. на обща фактура след приключване на
отчетния период, респ. момента на издаването й.
Така, при съобразяване на общия размер на задълженията за цената на топлинната
енергия за целия исков период, както и на периода на забавата- от 15.09.2019г., когато е
настъпила забавата за заплащането на най- старите включени в исковия период, а и в
периода, вземанията на ищеца за който се установи да не са погасени по давност, парични
задължения съобразно цитираното правило на чл. 33, ал. 2 от общите условия на ищеца от
2016г., до края на исковия период- 26.10.2022г., размерът на обезщетението за забава върху
цената на топлинната енергия, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза именно на
претендираната сума, поради което и исковете срещу ответниците А. Г. П., С. А. П., Г. А. П.
и Г. А. П., имащи за предмет законната мораторна лихва върху цената на топлинната
енергия, следва да бъдат изцяло уважени.
Обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия се дължи и от
ответника А. П., но единствено върху цената на тази енергия, потребена за периода, за който
правото на иск на кредитора не е погасено- арг. от нормата на чл. 119 ЗЗД. Определен от
съда по реда на чл. 162 ГПК, размерът на обезщетението за забава върху дължимата от
посочения ответник цена на топлинната енергия от 3529.10 лева възлиза на сумата от 644.98
лева, до която сума искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, а за
разликата до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен.
По отношение на цената на услугата дялово разпределение в приложимите за периода
общи условия на ищеца липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД, а по делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника
покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването исковата молба в
съда. Поради това претенциите с предмет законната мораторна лихва върху стойността на
услугата дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени в цялост по отношение на
всички ответници.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора по правило разноски се следват и на двете страни.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът А. П. следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца сумата от общо 940.96 лева, включваща част от
сторените от последния разноски във връзка с претенциите срещу този ответник за
заплатени държавна такса за разглеждане на иска и за издаване на съдебно удостоверение, за
депозит за възнаграждение на особения представител на ответника, както и част от
7
определеното от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр.
с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от общо 100.00 лева с оглед липсата на фактическа
и/или правна сложност на делото, която част е съответна на уважената част от претенциите
срещу този ответник.
Съобразно уважената част от исковете срещу тях всеки от останалите ответници, от
своя страна, следва да бъде осъден да заплати в полза на топлофикационното дружество
сумата от по 21.62 лева, представляваща част от извършените от последното по претенциите
срещу всеки от тях разноски за държавни такси и от определеното по изяснените вече ред и
съображения юрисконсултско възнаграждение.
В полза на ответниците разноски не следва да бъдат присъждани, доколкото не е
заявявана претенция такива да са извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД А. Г. П., ЕГН **********, да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от
3529.10 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 07.2019г. до м. 04.2021г.
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 10, находящ се в гр. София, ж. к.
„***“, бл. 124, вх. А, ет. 4, сумата от 644.98 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 26.10.2022г.,
сумата от 32.19 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 01.2020г. до м.
04.2021г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главните вземания,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 15.11.2022г., до окончателно
изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 940.96 лева,
представляваща разноски за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на
топлинната енергия за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от
3792.86 лева и за периода от м. 05.2019г. до м. 06.2019г., както и изцяло иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на А. Г. П., ЕГН **********, да заплати на „****“
ЕАД, ЕИК ******, сумата от 6.67 лева, представляваща законна мораторна лихва върху
цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2020г. до 26.10.2022г.
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД А. Г. П., ЕГН **********, да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от
316.07 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г.
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 10, находящ се в гр. София, ж.к.
„***“, бл. 124, вх. А, ет. 4, сумата от 57.77 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 26.10.2022г.,
сумата от 2.68 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 01.2020г. до м.
04.2021г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главните вземания,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 15.11.2022г., до окончателно
изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 21.62 лева,
представляваща разноски за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на А. Г. П., ЕГН **********, да заплати на „****“
ЕАД, ЕИК ******, сумата от 0.56 лева, представляваща законна мораторна лихва върху
цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2020г. до 26.10.2022г.
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД С. А. П., ЕГН **********, да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК ******, сумата
от 316.07 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г.
8
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 10, находящ се в гр. София, ж.к.
„***“, бл. 124, вх. А, ет. 4, сумата от 57.77 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 26.10.2022г.,
сумата от 2.68 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 01.2020г. до м.
04.2021г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главните вземания,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 15.11.2022г., до окончателно
изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 21.62 лева,
представляваща разноски за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на С. А. П., ЕГН **********, да заплати на „****“
ЕАД, ЕИК ******, сумата от 0.56 лева, представляваща законна мораторна лихва върху
цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2020г. до 26.10.2022г.
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД Г. А. П., ЕГН **********, да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от
316.07 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г.
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 10, находящ се в гр. София, ж.к.
„***“, бл. 124, вх. А, ет. 4, сумата от 57.77 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 26.10.2022г.,
сумата от 2.68 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 01.2020г. до м.
04.2021г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главните вземания,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 15.11.2022г., до окончателно
изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 21.62 лева,
представляваща разноски за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Г. А. П., ЕГН **********, да заплати на „****“
ЕАД, ЕИК ******, сумата от 0.56 лева, представляваща законна мораторна лихва върху
цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2020г. до 26.10.2022г.
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД Г. А. П., ЕГН **********, да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от
316.07 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г.
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 10, находящ се в гр. София, ж.к.
„***“, бл. 124, вх. А, ет. 4, сумата от 57.77 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 26.10.2022г.,
сумата от 2.68 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 01.2020г. до м.
04.2021г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главните вземания,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 15.11.2022г., до окончателно
изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 21.62 лева,
представляваща разноски за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Г. А. П., ЕГН **********, да заплати на „****“
ЕАД, ЕИК ******, сумата от 0.56 лева, представляваща законна мораторна лихва върху
цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2020г. до 26.10.2022г.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„Нелбо“ АД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9