Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                    2021г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на двадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива И.,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 2105 по описа за 2019г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 365 ГПК.

Предявен е иск от И.В.К. и И.В.К., в качеството на наследници по закон, низходящи на О.И.К., поч. на 04.12.2020г., срещу З. „Л.И.“ АД, за присъждане на сумата 35000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 300.00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за медицИ.ки транспорт, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 10.12.2017г., около 17.00ч., в с.Луково, общ.Своге, на пътя от махала „Сърце“ към селото, причинено виновно от В.И. Л., при управление на л.а. марка „Киа“, модел „Соренто“, с рег. № ********, който нарушил правилата за движение по пътищата и движейки се посока от махала „Сърце“ към селото с несъобразена скорост при условията на ограничена видимост и заснежено и обледено пътно покритие, след десен завой при опит да спре се блъснал в задната, дясна част на спрелият аварийно л.а. марка „Дайхацу“, модел „Фореза“, рег. № ********, в резултат на което последният се придвижил напред и нанесъл удар на стоящата в дясно от него пешеходка О.И.К., от което тя получила тежки травматични увреждания, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗД „Л.И.” АД, със застрахователна полица с № BG/22/117000505427, валидна от 11.02.2017г. до 10.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди считано от 25.01.2018г. - датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне от страна на застрахователя, а върху главницата на имуществени вреди считано от 19.04.2018г. – датата на извършеното плащане, до окончателното им изплащане.

 Твърдят, че в резултат на ПТП и получените травматични увреждания О.И.К., поч. на 04.12.2020г., претърпяла множество медицИ.ки интервенции, закрито наместване на счупена кост, дълъг възстановителен период, по време на който не била в състояние да се грижи сама за себе си и такъв на тежка рехабилитация. Търпяла интензивни болки и страдания, както и поражения върху психиката – изнервеност, страх, чувство на непълноценност и подтиснатост, емоционална лабилност.

Твърдят, че на 25.10.2018г. О.И.К., поч. на 04.12.2020г. поискала извънсъдебно  от ответника да и изплати застрахователно обезщетение, но плащане не последвало.

В отговора на исковата молба постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение  л.а. марка „Киа“, модел „Соренто“, с рег. № ********, валидно към датата на ПТП, както и, че на 25.10.2018г. О.И.К., поч. на 04.12.2020г. поискала извънсъдебно  от ответника да и изплати застрахователно обезщетение, но плащане не последвало.

Оспорва механизма на ПТП и твърдението за изключителна вина на В.И. Л., водач нал.а. марка „Киа“, модел „Соренто“, с рег. № ********.

Навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на О.И.К., която като пешеходец се намирала на пътното платно, в дясно от л.а. марка „Дайхацу“, модел „Фореза“, рег. № ********, с което поставила сама себе си в опасност.

Третото лице помагач на страната на ответника В.И. Л. – редовно уведомен, не изразява становище по остователност на исковете.

Претендира исковете да бъдат отхвърлени.

В допълнителната искова молба постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК и допълнителният отговор постъпил в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК, не са сторени нови твърдения и възражения.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, в тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: активната си материалноправна легитимация по иска; към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяни вредоносен резултат.

В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.

Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че отговорността на водача В.И. Л. на л.а. марка „Киа“, модел „Соренто“, с рег. № ********, е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗД „Л.И.” АД, със застрахователна полица с № BG/22/117000505427, валидна от 11.02.2017г. до 10.02.2018г., т.е. към датата на ПТП.

От заключението по приетата САТЕ се установява следното:

на 10.12.2017г., около 17.00ч., в с.Луково, общ.Своге, на пътя от махала „Сърце“ към селото се е движел В.И. Л., управлявайки л.а. марка „Киа“, модел „Соренто“, с рег. № ********, с несъобразена скорост при условията на ограничена видимост и заснежено и обледено пътно покритие, в нарушение на ЗДвП. След десен завой при опит да спре се блъснал в задната, дясна част на спрелият аварийно л.а. марка „Дайхацу“, модел „Фореза“, рег. № ********, в резултат на което последният се придвижил напред и нанесъл удар на стоящата в дясно от него пешеходка О.И.К., от което тя получила тежки травматични увреждания.

Съгласно заключението причина за настъпване на ПТП е изцяло вследствие субективните действия на водача на л.а. марка „Киа“, модел „Соренто“, с рег. № ********, който се движел с несъобразена скорост при условията на ограничена видимост и заснежено и обледено пътно покритие. Автомобилът е бил изцяло изправен. Не са били налице ограничаващи видимостта препятствия. Скоростта, с която се е движел е направил удара в задната част на спрелия автомобил непредотвратим. За пешеходката ударът би бил предотвратим в случай, че не е била на мястото на настъпването му.

От заключението по приетата СМЕ се установява следното:

Вследствие ПТП, като пряка и непосредствена последица О.И.К., поч. на 04.12.2020г., е получила следните травматични увреждания: „Фрактура на големия пищял на дясната подбедрица. Контузия и подкожен хематом на лявата подбедрица. Охлузвания на двете педбедрици.“.

След ПТП е оказана спешна медицИ.ка помощ на пострадалата. Извършена е по спешност хирургична обработка на мекотъканните увреждания. Фрактурата е била наместена под мониторен контрол и стабилизирана с гипсова имобилизация. Поставена е била на постелен режим. След изписване лечението е продължило амбулаторно.

Общо лечебният и възстановителен период са продължили 5 месеца, като търпяните болки и страдания са били най интензивни през първите 30 дни непосредствено след злополуката и около 2-3 седмици при провеждане на началната рехабилитация на десния долен крайник. Извън тези периоди болките са били спорадични и са се появявали след обща преумора и рязка промяна на времето, когато пострадалата е била принудена да ползва седативни, обезболяващи средства. Наред с търпяните болки през първите 3.5-4 месеца не е трябвало да обременява десния, долен крайник и се е придвижвала с помощта на патерици, без да стъпва на десния си крак. През този период е имала затруднения в придвижването и самообслужването в ежедневието, като се има предви и възрастта и.

Съгласно заключението пострадалата е извършила разхоли за лечението си за медицИ.ки транспорт общо 208.35лв., които са с характер на необходими.

От показанията на св. И. А.Я.се установява, че е внук на пострадалата О.И.К., поч. на 04.12.2020г. След ПТП видял баба си в болницата, на легло, с превързан крак. Не успял да говори с нея. Взели я след около седмица. Живеели в едно домакИ.тво. В къщи не можела да се движи сама и се наложило да и закупят инвалиден стол, за да може да се движи. Първо кракът бил в гипс, а по късно с шина. Повече от месец изкарала с имобилизация. Не можела да се обслужва сама. Трябвало някой да и помага за хигиенни нужди, ставане, сядане, лягане. Инвалидният стол служел и за тоалетна. Около 20 дни била само на легло. После и помагали да става и се движи. С патерици се движила около 2 месеца, а после до последно си останала с бастун. Преди инцидента била добре и се придвижвала самостоятелно.

Съдът намира заключенията по приетите СМЕ и САТЕ за обективни и компетентно дадени и като съответстващи на останалите доказателства по делото ги кредитира изцяло. Цени показанията на свидетеля И. А.Я.при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра, като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото.

Въз основа заключенията по СМЕ, САТЕ и гласните доказателства приема за установени елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, извършено от водача В.И. Л., при управление на л.а. марка „Киа“, модел „Соренто“, с рег. № ********, с горепосоченият механизъм. В резултат на ПТП, като пряка и непосредствена последица О.И.К., поч. на 04.12.2020г. е получила твърдяните травматични увреждания. Търпяла е болки и страдания за период от 5 месеца, най интензивни през първите 30 дни непосредствено след злополуката и около 2-3 седмици при провеждане на началната рехабилитация на десния долен крайник. Наред с търпяните болки през първите 3.5-4 месеца не е трябвало да обременява десния, долен крайник и се е придвижвала с помощта на патерици, без да стъпва на десния си крак. Преживяла е продължителен период на лечение на легло и затруднено самостоятелно придвижване, през който е била поставена в зависимост от помощта на трети лица.

Въз основа заключението по САТЕ намира за недоказано възражението за съпричиняване от страна на пострадалата, т.к. от последното е видно, че причина за ПТП е изцяло субективното поведение на водача В.И. Л.. Не обосновава обратен извод местонахождението на пострадалата към момента на ПТП – на пътното платно, в дясно от л.а. марка „Дайхацу“, модел „Фореза“, рег. № ********, доколкото ударът е настъпил между двата автомобила и в резултат същата е получила травматични увреждания. Не е настъпил удар между л.а. марка „Киа“, модел „Соренто“, с рег. № ******** управлявана от В.И. Л. директно в пешеходката, причина за който би могло да е и местонахождението на последната.

Поради изложеното предявеният главен иск е доказан по основание.

По отношение размера на предявеният главен иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 10000,00лв. За сумата 25000.00лв. представляваща горница над присъдените 10000,00лв.  до пълния предявен размер от 35000,00лв., искът е неоснователен и  следва да се отхвърли.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: Пострадалата е жена на 84години към датата на ПТП. Получила е като пряка и непосредствена последица от ПТП: „Фрактура на големия пищял на дясната подбедрица. Контузия и подкожен хематом на лявата подбедрица. Охлузвания на двете педбедрици.“ Търпяла е болки и страдания за период от 5 месеца, най интензивни през първите 30 дни непосредствено след злополуката и около 2-3 седмици при провеждане на началната рехабилитация на десния долен крайник. Наред с търпяните болки през първите 3.5-4 месеца не е трябвало да обременява десния, долен крайник и се е придвижвала с помощта на патерици, без да стъпва на десния си крак. Преживяла е продължителен период на лечение на легло и затруднено самостоятелно придвижване, през който е била поставена в зависимост от помощта на трети лица.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата за неимуществени вреди. Същата следва да се присъди с начален момент след изтичане на срока по чл. 405 КЗ, не по дълъг от три месеца от предядяване на претенцията извънсъдебно пред застрахователя или в случая считано от 25.01.2018г.

За доказан по основание съдът намира и искът за присъждане на неимуществени вреди. Безспорно и от събраните доказателства се установява, че пострадалата е имала нужда от медицИ.ки транспорт предвид вида на уврежданията и невъзможността и да се придвижва самостоятелно. Въз основа СМЕ и събраните доказателства приема за установено, че сторените от пострадалата разноски са в размер на 209.00лв.

Поради изложеното искът за имуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен за сумата 209.00лв. За сумата 91.00лв., която е горница над присъдение 209.00лв. до общо претендираните 300.00лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Предвид направеното искане главницата от 209.00лв. следва да се присъди със законната лихва считано от 19.04.2018г., когато са сторени разходите, до окончателното и изплащане.

По разноските:

Съобразно изхода от спора разноски следва да се присъдят и на двете страни.

На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ищецът е освободен от държавни такси и разноски в производството. Претендира присъждане на възнаграждение за защита от адвокат на основание чл. 38 ЗА, което възлиза на 1589.00лв.

Ответникът е направил искане за присъждане на разноски в размер на 300.00лв., представляващи заплатен хонорар за вещо лице.

Съобразно уважената и отхвърлена част от иска ответникът следва да заплати на процесуалният представител на ищеца сумата 460.00лв., на основание чл. 38 ЗА, а ищецът на ответника сумата 213.00лв. представляваща сторените разноски за експертизи.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 408.36лв., както и сумата 289.20лв. - заплатени разноски от бюджета на съда, съобразно уважената част от исковете.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.В.К., ЕГН********** и И.В.К., ЕГН **********, в качеството на наследници по закон, низходящи на О.И.К., поч. на 04.12.2020г., със съдебен адрес:***, адв. Я.Д. – САК, сумата 10000.00 /десет хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 209.00 /двеста и девет/лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за медицИ.ки транспорт, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 10.12.2017г., около 17.00ч., в с.Луково, общ.Своге, на пътя от махала „Сърце“ към селото, причинено виновно от В.И. Л., при управление на л.а. марка „Киа“, модел „Соренто“, с рег. № ********, който нарушил правилата за движение по пътищата и движейки се посока от махала „Сърце“ към селото с несъобразена скорост при условията на ограничена видимост и заснежено и обледено пътно покритие, след десен завой при опит да спре се блъснал в задната, дясна част на спрелият аварийно л.а. марка „Дайхацу“, модел „Фореза“, рег. № ********, в резултат на което последният се придвижил напред и нанесъл удар на стоящата в дясно от него пешеходка О.И.К., от което тя получила тежки травматични увреждания, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗД „Л.И.” АД, със застрахователна полица с № BG/22/117000505427, валидна от 11.02.2017г. до 10.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди считано от 25.01.2018г. - датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне от страна на застрахователя, а върху главницата на имуществени вреди считано от 19.04.2018г. – датата на извършеното плащане, до окончателното им изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за неимуществени вреди за сумата 25000.00 /двадесет и пет хиляди/лв. представляваща горница над присъдените 10000,00 /десет хиляди/лв.  до пълния предявен размер от 35000,00 /тридесет и пет хиляди/лв., и искът за присъждане на имуществени вреди за сумата 91.00 /деветдесет и един/лв., която е горница над присъдените 209.00 /двеста и девет/лв. до пълния предявен размер от 300.00 /триста/лв., като неоснователни, на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Я.Д. – САК, в качеството на процесуален представител на И.В.К., ЕГН********** и И.В.К., ЕГН **********, в качеството на наследници по закон, низходящи на О.И.К., поч. на 04.12.2020г., със съдебен адрес:***, сумата 460.00 /четиристотин и шестдесет/лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат, на основание чл. 38 ЗА.

ОСЪЖДА И.В.К., ЕГН********** и И.В.К., ЕГН **********, в качеството на наследници по закон, низходящи на О.И.К., поч. на 04.12.2020г., със съдебен адрес:***, адв. Я.Д. – САК, ДА ЗАПЛАТЯТ на З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сумата 213.00 /двеста и тринадесет/лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат с включен ДДС.

ОСЪЖДА ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 408.36 /четиристотин и осем, 0.36/лв., представляваща държавна такса, както и сумата 289.20 /двеста осемдесет и девет, 0.2/лв. - заплатени такси от бюджета на съда, съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: