Решение по дело №358/2025 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 144
Дата: 24 април 2025 г. (в сила от 12 май 2025 г.)
Съдия: Тодор Стойков Тодоров
Дело: 20255510200358
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. К., 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ТОДОР СТ. ТОДОРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно
наказателно дело № 20255510200358 по описа за 2025 година

М О Т И В И ;

Обжалвано е наказателно постановление № **-****-****** от 05.10.2022г. на
Началник сектор в ОДМВР-С. З., РУ-К., с което е наложено административно
наказание.
Недоволен от това останал жалб. В. Р. К., който го обжалва пред съда.
Мотивира жалбата си с обстоятелството, че не е извършил административно
нарушение, както и ,че административно наказващият орган е допуснал
съществени нарушения на предвидената в ЗАНН процедура.
Редовно призован не се явява. Явява се пълномощник който поддържа жалбата
и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като
неправилно. Претендира и за разноски.
Възз. страна редовно призовани не изпращат представител. Изразяват
писмено становище с което молят съдът да потвърди обжалваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Също
претендират за разноски, като правят и възражение за прекомерност на
разноските на другата страна.
Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства,
установени с доказателствени средства по реда на НПК – писмени и след
преценка поотделно и в съвкупност приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо право на жалба на основание чл.
59 ал. 2 от ЗАНН /нарушител/, поради което е допустима.
Разгледана по същество се явява основателна.
1
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление
административно наказващия орган /АНО/ е приел и посочил, че на
31.08.2021г. около 12.15ч. в гр. К. на площад "С." до № * в посока запад-
изток нар. К. е управлявал собствения си лек автомобил „С. Д.“ с рег. № **
**** ** като при извършената проверка се установило, че МПС е със
служебно прекратена регистрация от 26.05.2021г. по реда на чл.143 ал.10 от
ЗДП- служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства със
служебно отразяване в АИС на КАТ- регистрация за които е получено
уведомление от гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за
застраховането. По случая е бил съставен АУАН с бланков номер
******/31.08.2021г. и е била образувана преписка с рег. № ****-*****/21г. по
описа на РУ-К. която е била докладвана в РП-С. З., ТО-К.. Постъпило е
постановление за отказ да се образува досъдебно производство по описа на
РП-С. З., ТО-К. с мнение за налагане на административно наказание по ЗДП
тъй като за административните нарушения не се изисква пряк умисъл,
достатъчно било да са извършени непредпазливо като в конкретния случай се
касаело за непредпазливо деяние. Доколкото не били събрани
доказателства,че водачът е знаел, че регистрацията на МПС е прекратена но е
могъл да разбере това преди да поеме управлението на МПС, имайки предвид,
че МПС не е имало валидна застраховка гражданска отговорност съгласно
чл.100 ал.1 т.3 от ЗДП според която всеки водач бил длъжен да носи документ
за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за МПС, което управлява и за тегленото от него
ремарке.1.Управлява МПС което не е регистрирано по надлежния ред с което
виновно е нарушил чл.140 ал.1 от ЗДП.На основание чл. 175 ал. 3 , пр. 1 от
ЗДП, АНО наложил административно наказание глоба в размер от 200 лв. и е
постановил лишаване от право за управление на МПС за срок от шест
месеца.Описаната фактическа обстановка се установява от постановление за
отказ да се образува досъдебно производство от 29.11.2021 г. по преписка №
****-*****/2021 г. РП-С. З., ТО- К. , справка за МПС с рег. № ** ****
**.Жалб. не оспорва така приетата и посочена фактическа обстановка, поради
което и въз основа на събраните доказателствени средства съдът я приема за
установена по несъмнен и безспорен начин.В постановлението за отказ да се
образува досъдебно производство прокурорът е приел, че е липсвало умисъл
за извършването на престъпление по чл. 345 ал. 2 от НК, осъществяването на
което било възможност само с пряк умисъл.Липсата на умисъл се извличала
от обстоятелството, че жалб. К. не бил уведомен, че МПС е със служебно
прекратена регистрация, респ. липсата на знание у него за това мотивирали
извода, че извършеното от него не било съставомерно по цитирания законов
текст от субективна страна, което представлявало пречка за ангажиране на
наказателната му отговорност.При така установената фактическа обстановка
съдът намира, че неправилно АНО е приел, че извършеното нарушение е
извършено при форма на вината непредпазливост.Съгласно чл. 6 ЗАНН,
административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред
на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Следователно,
за да е налице административно нарушение, осъществяващото го деяние
(действие или бездействие), трябва да е извършено виновно – чл. 6 от ЗАНН,
т. е. деецът трябва да съзнава или поне да допуска, че с деянието си нарушава
2
или е възможно да наруши установения ред на държавно управление
(нормативно установено правило на поведение – извършване на или
въздържане от извършване на определено действие). В случая управлението
на нерегистрирано по надлежния ред МПС (моторно превозно средство) се
основава на служебно прекратена регистрация на управляваното от
жалбоподателя МПС. За това обстоятелство обаче (жалбоподателят да е знаел,
че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация) не се събраха
доказателства, за което обстоятелство прокурора е изложил изрични мотиви в
постановлението за отказ да се образува ДП.Нарушението е на формално „на
просто“ извършване поради което е лишено от обществено-опасни последици
затова и формата на вина е само умисъл. За превозното средство, което жалб. е
управлявал макар и негова собственост, не е бил уведомен, че е със
служебно прекратена регистрация.Липсват доказателства и такива не са
ангажирани от наказващия орган, извършената служебна дерегистрация да е
била съобщена на собственика, каквото задължение е вменено на органа,
оправомощен да прекратява регистрацията, съгласно разпоредбата на чл. 143,
ал. 10 ЗДП, вр. чл. 18б, ал. 2, вр. ал. 1, т. 10 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г.
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства.Поради това поведението на жалб. не може да бъде
подведено под административнонаказателна отговорност съобразно
разпоредбата на чл.175 ал.3 от ЗДП след като не е знаел или поне липсват
данни да е знаел, че регистрацията на управлявания от него автомобил е била
прекратена към датата, посочена в НП като дата на извършване на
нарушението, то и нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , за което той е бил
санкциониран с обжалваното НП, не може да му бъде вменено във вина,
респективно – ако и формално да е било извършено, не съставлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по
тълкувателно дело № 3/2022 г. на ОСС на НК на ВКС, Първа и Втора колегия
на Върховния административен съд касаещо именно хипотезата за
служебното прекратяване на регистрацията на МПС по чл.143 ал.10 от ЗДП .
Следователно жалбата се явява основателна и обжалваното наказателно
постановление подлежи на отмяна като незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН страните имат право на разноски.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 1 във
вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа за минималните възнаграждения на адвокатите е 400 лева . Видно от
договора за правна защита и съдействие защитникът е получил
възнаграждение в размер на 500 лева. Със оглед обстоятелството,че
разглеждането на делото протече в едно съдебно заседание, същото не е
сложно от фактическа и правна страна, не е провеждан и разпит на свидетели
а и със оглед направеното възражение от представителя на възз. страна за
прекомерност на разноските и присъждането им към минималния размер
предвиден в чл.36 от Закона за адвокатурата /писмено становище/ поради
което размера на адвокатското възнаграждение следва бъде определен към
предвидения в закона минимален размер от 400 лв..
3
Сумата от 400 лева изцяло съответства на минималните размери, предвидени
в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално
представителство, при материален интерес до 1000 лева.
Водим от горните мотиви съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № **-****-****** от 05.10.2022г. на
Началник сектор в ОДМВР-С. З., РУ-К. с което на основание чл.175 ал. 3 от
ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер от 200 лв. и е
постановено лишаване от право за управление на МПС за срок от шест месеца
наложено на В. Р. К. жив. в гр. К. ул. "С. п." № ** вх. * ет. * ап. * като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР С. З. да заплати на В. Р. К. с ЕГН ********** сумата от
400 лв. представляваща направените по делото разноски за упълномощаване
на адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението пред Административен съд гр. С. З..

Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4