Решение по дело №651/2020 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№57

 

гр. Велико Търново, 26.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр.Велико Търново – шести състав, в съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ                              

при участието на секретаря С.М., изслуша докладваното от председателя адм. дело № 651 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 13, ал.6 от Закона за социалното подпомагане.

 

Жалбоподателката Г.С.К. ***, чрез жалба №0401-945-2213/17.07.2020 година, производството по която е отделено с решение №309/23.10.2020 година по АД №552/2020 година по описа на АСВТ, е обжалвала като незаконосъобразна заповед №ЗСП/Д-ВТ/356 от 5.6.2020 година на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново, потвърдена по административен ред с решение №04-РД06-0032 от 3.07.2020 година на директора на РДСП – Велико Търново.

В жалбата се аргументира незаконосъобразността на посочената заповед, потвърдена по административен ред от директора на РДСП – Велико Търново. Жалбоподателката счита, че разпореденото със заповедта е в разрез с изискването на чл.34, §3 от ХОПЕС, като от друга страна е налице нарушаване на чл.41 от тази Харта.

Според нея основният аргумент за отказа на администрацията е несъстоятелен, тъй като дори и да е получавала обезщетение за временна нетрудоспособност, то това не обуславя непременно отказ от претендираното от нея социално право, тъй като това обезщетение касае предходни месеци, като от друга страна размерът на обезщетението не е доход, осигуряващ минимален жизнен стандарт. Изложени са и оплаквания досежно процесуалната незаконосъобразност на оспорената заповед с оглед необсъждането на релевантни доказателства. Посочено е и, че заповедта е формално незаконосъобразна, тъй като на практика липсват релевантни мотиви, относими към спорния по делото въпрос. Поддържа се и незаконосъобразност по същество с оглед неспазването на принципите по чл.1, ал.2 от ЗСП и неправилно подвеждане на фактите към приложимата хипотеза на чл.16 от ППЗСП. Позовава се на практика на Конституционния съд и на Съда на ЕС. Моли акта да се отмени, като претендира направените по делото разноски. Всички оплаквания и искания се поддържа в открито заседание чрез процесуалния представител на жалбоподателката ***К.П.от ВТАК в открито заседание.

Ответникът – директорът на дирекция „Социално подпомагане“ -Велико Търново, чрез представителя си отрича основателността на жалбата. Аргументира, че в хода на административното производство са открити доста несъответствия между декларираното и действителното положение, като различен адрес на който жалбоподателката, обитаването на този адрес с бащата на детето и, невъзможността да бъде проверен доходът и имуществото на това лице. 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество. Няма данни за това кога именно е връчено решението на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ - Велико Търново, като на лист 18 от делото се намира лицевата част от плика, с който е изпратено писмото, към което е приложено потвърдителното решение на директора на РДСП – Велико Търново. От положения върху този плик щемпел е видно, че пратката е обработена на 7.07.2029 година, като жалбата е депозирана чрез ответника на 17.072020 година /лист 20 от делото/. Съответно, съдът приема, че жалбата е подадена в преклузивният 14 дневен срок. Налице е и процесуалната предпоставка, обуславяща допустимостта на жалбата, която е разписана в нормата на чл. 13,ал.6 от ЗСП – решение на директора на РДСП – Велико Търново, с което подадената по административен ред жалба срещу процесната понастоящем заповед е отхвърлена. Най – сетне, заповедта е неблагоприятна за жалбоподателката, която и дава легитимация да я оспори.

По същество жалбата е основателна.

Според доказателствата, представени по преписката, съответно събрани от съда, се установява следната обстановка:

На 19.05.2020 година жалбоподателката подава заявление декларация №ЗСП/Д-ВТ/356 от същата дата, с което иска от ответника да и се отпусне еднократна помощ по разума на чл16 от ППЗСП /във връзка с извънредното положение/ като самотен родител, отглеждащ дете на 13 години.

В заявлението декларира липса на съпруг или на  лице, с което съжителства на семейни начала, сочи, че е неомъжена, осигурена, работеща, здрава, има дете – Стела Тихомирова Стефчева, което посещава училище, което е държавно/общинско, не е на пълна държавна издръжка и е здраво. Декларира брутен доход, получен през предходния месец от 584, 78 лева и липса на други доходи или имуществени права, от които да реализира доходи. Декларирано е обитаване на имот от две стаи под наем срещу наемkно възнаграждение от 90 лв., липсата на прехвърляне на вещни права върху имоти или идеални части върху тях и прочие.

Към заявлението са приложени три броя удостоверения /№81 от 24.04.2020 година, №96 от 11.05.2020 година и №89 от 24.04.2020 година/. Две от тези удостоверения касаят получен брутен доход и временната неработоспособност на жалбоподателката за периода от април 2019 година до март 2020 година включително.

Във връзка със заявлението - декларация, от служител на дирекцията е изготвен социален доклад №ЗСП/Д-ВТ/356 по именно това заявление – декларация. Констатирано е, че съставът на семейството отговаря на декларираното, жалбоподателката е трудово заета, няма съжителстващи с нея лица и прочие. Впрочем в него са отбелязани т.н. други обстоятелства, констатирани и след проведена анкета. Посочено е, че К. е неомъжена, има дете на 13 години, което е ученичка, редовно посещавала училище до 13.03.2020 година. Майката на заявителката живеела в село Жернов, община Никопол. Жалбоподателката поддържа добри отношения с майка си и не поддържа отношения с баща си. Има двама братя, които са трудово заети. Биологичният баща живее на друг адрес и е трудово заета, като помага с храна и дрехи за детето им. Самата жалбоподателка според доклада е трудово заета, работи на трудов договор при настоящият си работодател от 29.06.2017 година, като от 01.04.2020 година е в неплатен отпуск за 38 дни, като до тази дата е използвала пропорционално полагащият и се годишен платен отпуск за 2020 година според едното от приложените удостоверения. През месеците февруари и април на 2020 година е получила обезщетение за временна нетрудоспособност, а работодателят не е кандидатствал за помощ по схемата 60/40 по Постановление №55 ма МС от 30.03.2020 година. Не е получавала еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП, доходът на семейството и е от 584, 78 лв. От 1.3.2019 година не е депозирала заявление декларация за получаване на семейни помощи за деца. При преценката за нуждите от социално подпомагане е посочено, че К. не отговаря на изискванията, защото е получила обезщетение за временна неработоспосоност.  Не е посочено какъв е размера на това обезщетение и дали то касае периода, за който се търси еднократната социална помощ.  

Въз основа на този именно доклад е издадена и процесната понастоящем заповед.  Видно от съдържанието на заповедта /лист 36 от делото/ мотивите се базират на разпоредбата на чл.16 от ППЗСП, като е посочено, че жалбоподателката не отговаря на условията на тази разпоредба за еднократно подпомагане във връзка с обявеното от НС извънредно положение, тъй като е получила обезщетение за временна нетрудоспособност.

Процесната заповед е обжалвана по административен ред с жалба от 19.06.2020 година /лист 39 от делото/, като е потвърдена с решение  №04 – РД06-0032/03.07.2020 година на директора на РДСП – Велико Търново.

Видно от изложените в решението на директора на РДСП – Велико Търново мотиви, горестоящият административен орган приема, че въз основа на представените документи от работодателя на заявителката /“Бета Трейд“/, последната е ползвала полагаемият и се годишен отпуск за годината от 1.04.2020 година, а след тази дата неплатен отпуск от 38 дни, а месечният и доход за месеца, предхождащ месеца на ползването на платения годишен отпуск, е в размер от 584, 78 лв. Констатира се и, че за месеците февруари и април на същата година, жалбоподателката е получила някакво обезщетение за временна неработоспособност. Аргументирано е, че според чл.16, ал.1 от ППЗСП за задоволяването на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно, като по смисъла на разпоредбата потребността следва да има инцидентен, непредвиден характер и да е възникнала ненадейно. Според горестоящият орган смисълът и целта на този вид социална помощ е да се подпомогнат лицата при внезапно и непредвидено възникване на битови, здравни, социални и други потребности, като обявеното с решение на НС на 13.03.2020 година извънредно положение в РБ по своето естество е обстоятелство, което води за родителите на деца – ученици до 7 ми клас, които нямат възможност да получават други средства, до материални и битови затруднения, поради което било възприето в практиката същите да могат да кандидатстват за подпомагане с целева помощ по чл.16 от ППЗСП, в какъвто смисъл било налице писмо на ИД на АСП. Посочено е обаче, че от друга страна еднократната помощ по чл.16 от ППЗСП е вид социална помощ, за изискванията на която следва да са изпълнени изискванията на общото законодателство, а след като е установено, че за месеците февруари и април заявителката е получила обезщетение за временна нетрудоспособност, то това обезщетение има характеристиките на доход по смисъла на предвиденото в подзаконовите норми. Съответното този доход е пречка да се отпусне исканото обезщетение. При тези аргументи оспорената по административен ред заповед е потвърдено от директора на РДСП –Велико Търново.   

Съдът намира, че издадената заповед е валиден акт, като е издадена от компетентен по степен, материя и територия орган на власт – чл.13, ал.2 – 4 от ЗСП.  

Заповедта противоречи както на закона, така и на преследваната с него цел – чл.146, т.4  и 5 от АПК.

Приложимата редакция на разпоредбата на чл.16, ал.1 от ППЗСП, приета въз основа на делегационната разпоредба на чл.12, ал.4 от закона, гласи, че за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. Изброяването на нормата не е изчерпателно,  а примерно. Самото понятие социална помощ се съдържа в разпоредбата на чл.11, ал.1 от закона, като тя предвижда безвъзмездността на тези средства и функционалното им предназначение.

Правилно горестоящият административен орган в решението си сочи на установено наличие на инцидентно възникнала потребност във връзка с решението на Народното събрание за обявяване на извънредно положение от 13 март 2020 г., въз основа на което са прилагани разпоредбите на чл. 63 от Закона за здравето, включително и чрез ограничаването на достъпа на децата до училищата за провеждане на учебния процес в тях, което обстоятелство е и ноторно известно.

От съдържанието на разпоредбата на  чл. 16, ал. 1 от ППЗСП недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т. е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. За разлика от другите видове социални помощи по чл. 12, ал. 1 от ЗСП - месечни и целеви, по отношение на еднократните, законът не предвижда специални и допълнителни изисквания за отпускането им, извън тези, посочени в общата разпоредба на чл. 13, ал. 2, вр. чл. 12, ал. 2 от ЗСП. Респективно, социалната анкета, която се прави при постъпила молба за еднократна помощ, трябва да даде отговор на въпросите налице ли е инцидентно възникнала потребност от изброените в  чл. 16, ал. 1 от ППЗСП; какви доходи по смисъла на § 1, т. 9 от ППЗСП има лицето, искащо такава помощ; какво имущество притежава и налице ли е реална възможност то да реализира доходи от него; има ли задължени по закон лица да издържат искащото помощ лице или семейство, и имат ли тези лица реалната възможност да изпълняват това свое задължение. В процесният случай такава анкета е налице и според съда с оглед съдържанието и тя очертава обективна необходимост от еднократна социална помощ с оглед размера на полученият от жалбоподателката доход от 584, 78 лв. за месеца, предхождащ този, в който жалбоподателката е в неплатен отпуск. Констатацията за това, че лицето е получило обезщетение за временна нетрудоспособност не променя горните изводи, тъй като не става ясно нито от социалната анкета, нито от административния акт какъв размер на обезщетението е получен и, на второ място, сам по себе си факта на  получаването на такъв доход не обуславя непременно и единствено липса на право на еднократна помощ, а може да рефлектира върху размера и.

Извън горното следва да се констатира, че аргументите, обусловили разпореденото с акта са довели до противоречието му със законовата цел. Според разпоредбата на чл.1, ал.2, т.1 от ЗСП една от основните законови цели е  подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. Обвързвайки отказа да се отпусне помощта по чл.16 от ППЗСП с отпуснато обезщетение за неработоспособност за минал период, чийто размер дори не е посочен, администрацията препятства постигането на посочената законова цел.

Най – сетне, изложеното от процесуалния представител на ответника в открито заседание не обуславя други правни изводи. Действително, според разпоредбата на чл.142, ал.2 от АПК установяването на нови факти, които имат значение за предмета на спора, се преценява към момента на приключването на устните заседания. Изтъкнатите от ответника нови факти обаче касая друг предмет – законосъобразността на заповед №ЗСП/Д-ВТ от 23.07.2020 година на директора на дирекция „СП“  - Велико Търново, спорът за която незаконосъобразност е приключил със съдебно решение. Нормата на чл.142, ал.2 от АПК има предвид нови факти и обстоятелства, които обаче касаят спорния предмет на делото, а не друг и различен спорен предмет, който не е въведен чрез мотивите на акта. Посоченото разбиране се извежда и по аргумент от разпоредбите на чл.99, т.2 вр. с чл.102, ал.2, изречение  второ от АПК, които дават параметрите на възобновяването на производството в случаите при които се окаже, че предметът на административното правоотношение се обуславя на съобразими, но несъобразени от издателя на акта към момента на издаването му факти и обстоятелства.   

Изложеното дотук налага отмяна на оспорената заповед. Предвид изискването на чл. 173, ал.2 от АПК следва преписката по заявлението на жалбоподателката да се изпрати на ответника за издаване на нова заповед при съобразяване с дадените от съда в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

Предвид изхода на спора и с оглед изрично направеното искане за присъждане на разноски по реда на чл.38, ал.2 във връзка с чл.32, ал.1, т.2 от ЗА, следва на процесуалния представител на жалбоподателката ***К.П.от ВТАК, да се присъди възнаграждение от 500 лв. на основание чл.8, ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от изложеното, Административният съд – В. Търново, шести състав,

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ заповед №ЗСП/Д-ВТ/356 от 5.6.2020 година на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново, потвърдена по административен ред с решение №04-РД06-0032 от 3.07.2020 година на директора на регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново.

ИЗПРАЩА преписката по заявлението – декларация №ЗСП/Д-ВТ/356 от 19.05.2020 година на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново за произнасяне по него при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. 

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане – град София, да заплати на ***Красимира Илиева П. от АК – Велико Търново, със служебен адрес град Велико Търново, улица „Цанко Церковски“ №39, офис№313 адвокатско възнаграждение в размер от 500 лв.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :