РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Пазарджик, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Коста Ст. Стоянов
Членове:Александър Люб. Александров
Димитър Б. Бишуров
при участието на секретаря Елена К. Туйкова
в присъствието на прокурора С. Д. П.
като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно
частно наказателно дело № 20255200600508 по описа за 2025 година
Със споразумение, постигнато в съдебно заседание на 27.05.2025 г. по НОХД №
700/25 г. на РС – Пазарджик, подсъдимият Й. Г. Т. от с.Ц., обл.Пазарджик, е признат за
виновен в това, че на 07.05.2025г., в село Ц., обл.П., управлявал моторно превозно средство,
лек автомобил „А.“, с рег.№ , с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а
именно 1.79 на хиляда, установено по надлежния ред, съгласно Наредба №1/19.07.2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, чрез техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. №
ARNJ-0078, поради което и на основание чл.343б ал.1 от НК, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 и
ал. 3 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.
С определение от същата дата, постановено по същото дело, на основание чл. 343б,
ал. 5 от НК е отнет в полза на държавата лек автомобил „А.“ с peг. № , рама № , собственост
на подсъдимия Й. Т..
Против така постановеното определение е постъпила жалба от защитника
наподсъдимия Т.. Излагат се доводи за незаконосъобразност на същото поради
противоречието му с чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република
България. Излагат се и доводи за непропорционалност на наложената санкция с тежестта на
престъплението. Жалбоподателят се позовава на образуваното пред Конституционния съд
дело № 15/24 г. и се иска съдебният акт по настоящето дело да бъде постановен едва след
1
произнасянето на Конституционния съд. Поддържа се, че не бил изследван въпросът чия
собственост е отнетият лек автомобил, въпреки че подсъдимият живеел на съпружески
начала, без сключен граждански брак.
В съдебно заседание защитникът поддържа подадената жалба, както и релевираните
със същата отменителни основания.
Прокурорът оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на определението.
Поддържа, че същото е обосновано и законосъобразно.
Подсъдимият, редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред настоящата
инстанция и не упражнява правото си на лична защита и последна дума.
Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната присъда във
връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314
от НПК.
По фактите.
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел за
установени следните релевантни факти:
На 07.05.2025г., в село Ц., обл.П., подсъдимият Т.управлявал моторно превозно
средство, лек автомобил „А.“, с рег.№ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на
хиляда, а именно 1.79 на хиляда, установено по надлежния ред, съгласно Наредба
№1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, чрез техническо средство.
С това си деяние подс. Т. осъществил престъпния състав по чл. 343б, ал. 2 НК.
Автомобилът, с който било извършено престъплението, е собственост на подсъдимия.
При тези данни и на основание чл. 343б, ал. 5 от НК съдът отнел в полза на
държавата лекия автомобил „А.“ с peг. № , рама №, собственост на подсъдимия Й. Т..
Посочените факти, релевантни за решаване на спорния правен въпрос по
приложението на чл. 343б, ал. 5 от НК се подкрепят от събраните по делото доказателства.
По приложението на закона.
С измененията и допълненията на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., в
сила от 08.08.2023 г., беше приета нова алинея пета на чл. 343б от НК, според която, в
случаите извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 - 4 от НК, при управление на моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над определени стойности или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред, съдът
отнема в полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението и е
собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - присъжда равностойността му.
Очевидно волята на законодателя, при приемане на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, е
била при извършване на такова престъпление да бъде отнето в полза на държавата
превозното средство, собственост на дееца, а ако той не е собственик - да бъде присъдена
равностойността му, т. е. да се предвиди допълнителна превантивна мярка /санкция/ за
неправомерното поведение на дееца, целяща възпиране на последния да извършва други
такива престъпления, независимо от наложеното му наказание по НК.
С разпоредбите на чл. 53, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от общата част на НК, също се
предвижда отнемане в полза на държавата, но само на вещите, собственост на дееца, които
са били средство, съответно предмет на престъплението, като в последния случай, това
трябва да е и изрично предвидено в разпоредба от особената част на кодекса, каквато
впрочем е и разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, а когато средството на престъплението
2
липсва или е отчуждено, се присъжда равностойността му. Отнемането на вещи по чл. 53 от
НК, представляващи средство, съответно предмет на извършено престъпление, в полза на
държавата, съответно присъждане на тяхната равностойност в указаните случаи, е нещо
отделно и независимо от наказателната отговорност, какъвто е и изричният текст и на
самата разпоредба на чл. 53 от НК. Същото не е наказание по смисъла на наказателния
закон, а представлява превантивна мярка под формата на гражданскоправна санкция за
извършената противозаконна дейност, в какъвто смисъл е и трайната практика на ВС и ВКС
по приложението на посочената разпоредба.
Престъпленията по чл. 343б, ал. 1 - 4 HK ca част от престъпленията по транспорта,
чиито обект на защита са обществените отношения, свързани с безопасността на
движението, правилното функциониране и нормалната и безаварийна работа на транспорта.
Няма спор в доктрината и съдебната практика, че при всички престъпления по транспорта,
които са свързани с управление на превозно средство, това превозно средство e елемент от
защитените обществени отношения, поради което и е част от престъпният състав. В този
смисъл превозното средство се явява предмет на престъплението, а не средство за неговото
извършване /виж например Решение № 817/09.11.2006г. по н.д. № 258/2006г. на ІІ н. о. на
ВКС /.
Непрецизно използваният от законодателя израз в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от
НК „МПС, послужило за извършване на престъплението“, не променя характера на МПС-то
като предмет на престъплението и не го превръща в средство.
Без съмнение е, че мотивите на законодателя, при приемане на промените в НК и в
частност новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, са били да се засили превенцията в
посока да се предотврати извършването на бъдещо общественоопасно деяние, на първо
място в личен за дееца план и на второ в генерален – за останалите членове на обществото
ни.
От изложеното може да се изведе и връзката между посочените разпоредби от общата
и особената част на НК и смисъла на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, а именно, че
същата представлява едновременно аналог и разширяване обхвата на приложното поле на
отнемането в полза на държавата, респ. присъждането на равностойност по чл. 53 от НК,
независимо от наказателната отговорност. Предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от
НК отнемане на вещи предмет на престъплението, когато деецът е техен собственик, или
присъждане в полза на държавата на тяхната равностойност - когато деецът не е техен
собственик, както вече се каза не представлява наказание по смисъла на наказателния закон,
а гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност.
Както беше посочено по-горе, отнемането на вещи в полза на държавата, когато те са
предмет на умишленото престъпление и принадлежат на виновния, се извършва в изрично
предвидените в особената част на НК случаи, по аргумент от чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК.
Такова отнемане, както и присъждане на равностойност, е предвидено в особената част на
НК - новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, която се явява специална по отношение на
чл. 53 от НК. В случая специалната разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК доразвива и
разширява обхвата на общата разпоредба на чл. 53 от НК, като предвижда освен отнемане в
полза на държавата на предмета на престъплението, когато е собственост на дееца, но и
присъждане на равностойността на предмета на престъплението, когато се установи, че
деецът не е негов собственик. В този смисъл, специалната разпоредба представлява
едновременно аналог и разширяване обхвата на приложното поле на чл. 53 от НК, поради
което приложима е именно специалната разпоредба, а не общата такава.
Не може да бъде споделено възражението на защитата в смисъл, че разпоредбата на
чл. 343б, ал. 5 от НК не следва да бъде прилагана, поради противоречие с Конституцията и с
правото на Европейския съюз.
Към настоящия момент посочената разпоредба е част от позитивното действащо
право в страната и не е обявена за противоконституционна от единствено оправомощения за
това орган – Конституционния съд /КС/ на Р България. Фактът, че пред КС има образувано
3
дело по искане за обявяване на противоконституционност на въпросната разпоредба и други
подобни на нея, не означава, че тази разпоредба не следва да се прилага, докато няма
произнасяне на компетентния съд за несъответствието й с Конституцията на Република
България.
Възражението, че горецитираната разпоредба не следва да се прилага заради нейната
непропорционалност спрямо тежестта на извършеното престъпление, също не може да бъде
споделено.
Следва да се отбележи, че принципът за пропорционалност при ограничаване на
права е възприет в редица международни актове, ратифицирани от страната ни, напр. чл.52,
ал.1 от ХОПЕС, както и в трайната практика на КС и Съда на ЕС.
За да бъде съблюдаван този принцип обаче, в светлината на приложението или
неприложението на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, при извършени престъпления по
някои от предходните алинеи, то въпросната разпоредба би следвало да е фактултативна,
тоест да е дадена възможност на съдилищата да преценят дали да я приложат или не.
Такъв законодателен подход например е приложен при създаване на новата
разпоредба на чл. 343, ал. 5 от НК, където е казано „съдът може“, относно възможността за
отнемане на МПС на собственика или присъждане на неговата равностойност на
несобственика. Разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, обаче, е въведена от националния
законодател като императивна, при което неприлагането й, обосновано с принципа на
пропорционалността, би означавало отказ да се приложи действащ закон, което е
недопустимо, още повече от правораздавателен орган.
Неоснователни са доводите, че не бил изследван въпросът чия собственост е
процесният автомобил. По делото е безспорно установено, че автомобилът е регистриран в
КАТ на името на подсъдимия. Последният живее на съпружески начала, но без сключен
граждански брак. Следователно автомобилът е негова лична собственост. Не се твърдят
обстоятелства, даващи основание да се приеме, че автомобилът е съсобствен.
Доказателствата по делото сочат като единствен собственик подсъдимия.
В обобщение на казаното дотук, доколкото не се установиха основания за отмяна или
изменение на обжалваното определение, същото се явява обосновано и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.05.2025 г. по НОХД № 700/25 г. на РС –
Пазарджик,
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5