П Р И С Ъ Д А

 

№  

 гр. Добрич, 19. 06. 2020г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

          Добричкият районен съд, ХVІІ състав, наказателна колегия, в публичното заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Председател : Ромео Симеонов

 

 

с участието на секретаря Милена Александрова , разгледа докладваното от Съдията НЧХД № 573 по описа на Добричкия районен съд за 2019г.        

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Е.В.Д. роден на ***г***, ***, български гражданин, ***, ЕГН **********

ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, че на 22. 04. 2019 г. в гр. Д., е причинил на Д.Д.П. *** лека телесна повреда , изразяваща се в претърпени болки и страдания-престъпление по чл.130 ал.2 от НК, като на осн. чл. 304 от НПК го оправдава по  повдигнатото обвинение.

На осн. чл.190 ал.1 пр.2 от НПК ОСЪЖДА Д.Д.П. с ЕГН ********** да заплати на Е.В.Д.  с  ЕГН ********** сторените от него по делото разноски в размер на  хиляда лв.

Присъдата подлежи на обжалване или протест в 15 - дневен срок от днес пред Добричкия окръжен съд.

 

Председател:

 

мотиви

към

присъда № 20/19.06.2020г. по н.ч.х.д. № 573/2019г. по описа на ДРС

 

Производството по делото е образувано по частна тъжба от Д.Д.П. ЕГН ********** срещу Е.В.Д. ЕГН ********** с повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.

В съдебно заседание повдигнатото обвинение срещу Е.В.Д. по чл. 130 ал. 1 от НК се поддържа.

Повереникът на частния тъжител пледира за постановяване на акт с осъдителен характер, с който подсъдимият да бъде признат за виновен.

Процесуалният представител на подсъдимия пледира за постановяване на оправдателна присъда.

Съдът като обсъди събраните по делото относими и допустими доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Относно фактическата обстановка:

На първо място следва да се отбележи, че частната тъжба няма доказателствена стойност, обективираните в нея фактически обстоятелства подлежат на доказване от частния тъжител в хода на съдебното дирене. В хода на съдебното следствие са ангажирани гласни и писмени доказателства, както от страна на частния тъжител, така и от страна на подсъдимия, както и представени писмени доказателства.

За да се установи по безспорен и категоричен начин,-дали подсъдимият е извършил посоченото с тъжбата престъпление, следва да бъдат преценени събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства. Същите включват показанията на разпитаните по делото свидетели.

На 22.04.2019г. частната тъжителка Д.Д.П., заедно със своя баща - Д.Т. Н., посетили административната сграда на ТПК „***", гр. Д., в офиса по ул. „***. Целта на посещението била представяне на болничен лист от Д.П. и връчване на документи на председателя на кооперацията - свидетеля Д.И.И.. Подлежащите на връчване документи съдържали искане за свикване на извънредно събрание относно прекратяване на пълномощията на председателя Д.И. и избор на нов председател, както и попълване на състава на Управителния съвет.

След като се запознала със съдържанието на документите Д.И. започнала да изблъсква към вратата на стаята си частната тъжителка

П.. Свидетелката И. повикала своя син - подсъдимия Е.В.Д., който се намирал в съседство на офиса на И.. Бягайки, подсъдимият Д. пръснал със спрей на земята. След това пръснал в очите Д.Т. Н.. Частната тъжителка взела документите от ръцете на баща си и започнала да бяга към изхода. Подсъдимият Д. се опитал да вземе документите от тъжителката, тичайки след нея. Тъжителката успяла да излезе отвън, където видяла свидетеля В.И.В. и започнала да звъни на 112.

Действително е имало спречкване между частната тъжителка и подсъдимия на посочените дата и място.

Съдът кредитира показанията на свидетелите В.И.В., М.Л.Ц. и М.К.И.. Същите са последователни, логични и непротиворечиви.

От показанията на свидетелите В.И.В., М.Л.Ц. и М.К.И. се установява, че между частната тъжителка и подсъдимия е имало единствено конфликт, но не и физическо съприкосновение. Първият свидетел не е очевидец на случилото се, поради това показанията на свидетеля не следва да се приемат, като да отразяват лични и непосредствени възприятия. А вторият и третият свидетел, Ц. като полицай на патрулен автомобил „Охрана на обществен ред" към Първо РУ на МВР и И. като водач на патрулен автомобил са били повикани по подаден сигнал, след инцидента.

Според свидетеля Д.И. физическо съприкосновение между Д. и тъжителката П. не е имало, а Д. се е опитал единствено да отстрани тъжителката, пръскайки със спрей.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д.Т. Н.. Единствен той твърди, че подсъдимият Д." е ритал дъщеря му - частната тъжителка П. по краката. Като баща на частната тъжителка, същият е заинтересован от изхода на делото, а и показанията му са в противовес на представените по делото доказателства.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно -психологична експертиза на Д.П. - към момента на изследване се наблюдават запазени активно внимание, памет, мислене и интелект, не се наблюдават патопсихологични разстройства на мисленето и интелектуален дефицит. Запазени са възможностите да планира, комбинира и изпълнява сложни действия, не се наблюдават нарушения на висшите психични функции. Не се наблюдават емоционално - волеви нарушения, като освидетелстваната показвала добри задръжни процеси, като поведението се ръководи от мотивацията спрямо конкретна ситуация. Налице е умерено изразена депресивност.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно -медицинска експертиза в съдебно заседание, Д.П. вследствие на нанесените удари с ритници в областта на таза и долните крайници според свидетелските показания е получила следните увреждания: контузия на седалището и коленете. Установените увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин, както сочи пострадалата и свидетелят Н.. Подобни увреждания обуславят болка и страдание без разстройство на здравето. Отново според вещото лице въздействието върху очите, като органи на зрението е временно затруднение на зрителното възприятие, а също така силна болка и страдание или въздействието на лютив спрей би могло да се възприеме като временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Приобщените по делото писмени доказателства не съдържат противоречия, поради което не се налага подробното им обсъждане. Писмените доказателства, доколкото съдържат релевантни за делото факти, са посочени и обсъдени по-горе в изложението, относно приетата за установена фактическа обстановка.

С оглед установената фактическа обстановка от ПРАВНА СТРАНА, съдът намира следното:

Относно деянието и извършеното престъпление:

Изложените доказателства налагат единствения правен извод, че подсъдимият не е извършил вмененото му престъпление, предвид следното:

Видно от обстоятелствената част на тъжбата, фактически на Д. е повдигнато обвинение за извършено от него деяние. Деволутивното действие на тъжбата задължава съда да се произнесе относно това, извършено ли е от наказателноотговорния субект деяние, обявено от закона за наказуемо, на посочената дата. В хода на съдебното следствие носещата-доказателствената тежест в процеса страна не е ангажирала достатъчно доказателства, от които по безспорен начин да може да се установи поведението на подсъдимия Д., още по - малко, осъществява ли същото сочения престъпен състав. Липсата на доказателства в тази насока влече правна последица оневиняването на подсъдимия в извършването на вмененото му престъпление и оправдаването му по повдигнатото обвинение по чл. 130 ал. 2 от НК.

Ангажираният в хода на производството доказателствен материал не подкрепя обвинителната теза, напротив категорично я оборва.

Показанията на свидетелите В.И.В., М.Л.Ц. и М.К.И. не изясняват предмета на доказване, така както е очертан в разпоредбата на чл. 102 НПК.

Същевременно не се установява авторството на деянието в лицето на подсъдимия.

Простото наличие на увреждания по отношение на частната тъжителка и възникналия словесен конфликт между нея и подсъдимия, не е достатъчно основание, за да се направи извод за виновността на подсъдимия, предвид разпоредбата на чл. 303 ал. 1 от НПК, че присъдата не може да почива на предположения.

Липсват каквито й да било данни за извършено от подсъдимия умишлено по смисъла на закона деяние, каквото се изисква при причиняването на телесно увреждане по смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК.

По отношение на подсъдимия Дскалов по делото не са събрани доказателства, той да е причинил лека телесна повреда на тъжителката П. по смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК, напротив установен е единствено и само словесен конфликт между двамата.

Съгласно чл. 303 ал. 2 от НПК, съдът следва да признае подсъдимия за виновен единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда, когато обвинението не е доказано по категоричен начин, когато не са установени всички обстоятелства, касаещи повдигнатото обвинение. Единствено когато всички факти, включени в обвинението, бъдат установени по несъмнен и категоричен начин, съдът следва да постанови осъдителна присъда, която не може да почива на предположения и несигурни изводи относно нито един от елементите на престъпния състав, в това число и по отношение на неговото авторство.

По делото не се доказа вината на подсъдимия Д. в извършването на престъпление по чл. 130 ал. 2 НК. Безспорно, всички доказателства в подкрепа на обвинителната теза са косвени по своя характер, но доколкото от анализа им не следва единен, категоричен и безпротиворечив извод за виновността на подсъдимия, то предвид разпоредбата на чл. 303 НПК по отношение на него не би могла да бъде постановена осъдителна присъда.

Относно разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 190 ал. 1 алт. последна от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невиновен, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия, се възлагат на частния тъжител, поради което съдът с присъдата е възложил на частната тъжителка Д.Д.П. да заплати на Е.В.Д. сторените от него по делото разноски в размер на хиляда лева.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.